ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА
И по-рано имахме случай да изтъкнем, че Пиоб е много сдържан, когато говори за функционирането на Нострадамусовата система. Той се задоволява обикновено с оскъдни бележки, които на времето се опитахме да систематизираме в една от уводните статии.
Достигнал епохата след войната, коментаторът се спира по-обстойно върху тоя въпрос и то на две места, без обаче и тоя път да разкрие, каквото и да е, което би било от съществено значение.
Ето едно от тия места:
"Човек би могъл, обаче, да се учуди, като вижда, че председателят на републиката се означава в последните цитирани стихове по различен начин: най-големият, le monarque d`Hadrie, rex. Впрочем, не би могло да се познае, че тия изрази се прилагат за личности, които изпълняват по същия начин изпълнителната власт, ако нямахме за сигурен водач веригата, съставена от числата, и ако тия последните не караха да се въртят специалните конструкции, които установяват казаната верига по начин, щото върховете на многоъгълниците да дохождат от една страна върху стиха, който трябва да бъде взет, и от друга страна върху точките на кръга на времето, дето са отбелязани всяка година и всеки ден. Системата е наредена съвършено и ако пресметвачът не направи някоя погрешка по невнимание, не би трябвало да има никаква заблуда.
Но, различните названия, които се прилагат върху аналогични или идентични личности, са от естество да породят съмнения. За да не се учудваме върху това, трябва да си спомним, че 4,680 те стиха на съчинението съставят един диск на теодолит и че един и същи стих може да служи повече пъти не само в пространството (други народи освен френския), но и във времето (други епохи освен сегашната). Авторът се е стремил очевидно да им даде един вид безличен характер, но той е бил обвързан от задължението, щото буквите, съставящи всеки стих (след като бъде възстановен латинският текст), да послужат за съставяне името на една личност, която не е никога, или по-точно, не е всякога тая, към която се отнася смисълът на стиха. Оттам по необходимост вариации в изразите.
Проучването и практиката с текста позволяват да се каже, че за разрешението на тая трудност авторът е проявил една наистина учудваща гениалност. Всъщност, всички стихове би трябвало да бъдат така безлични. Те не са, обаче, такива, понеже, за да води изследователя, той е трябвало да измени много от тях по начин да установи точни указания за разрешението на проблемите. Тия изменения са така добре приспособени към изискванията на маневрирането, че едва се забелязват в първите 7 центурии. В последните 3 те са по-видими, а в "Предсказанията" те се хвърлят в очи, тъй като повечето от стиховете там не образуват фраза. Най после, в "Шестостишията" се срещат известни стихове, дето вече има само цифри, като напр. следният: "Шестстотин и пет, шестстотин и шест и седем" (Шестостишие 19)".
Малко по-нататък Пиоб продължава:
"Но, стигнали до тая точка на веригата – 1926 г. – трябва да се пристъпи към детайлиране на последните събития. Те са предвестници на политическите колебания, които ще се развият в последствие, трябва да ги наблюдаваме внимателно и да се вмъкнат в широките бримки на веригата други по тесни такива.
Системата за четене на стиховете е установена впрочем по следния начин: конструкциите с прави линии в главния кръг на съчинението се правят първо с помощта на големите числа, които дават дъгите, поддържани от хордите; ъглите на последните с държат визиранията, като че ли сме си послужили с теодолит; и тоя пръв начин на опериране дава широките бримки на веригата. Когато искаме да влезнем в подробностите, пристъпя се към други конструкции и към други визирания, като се изхожда от една от точките, които са намерени вече, и според буквата на думата FloramPatere (вж. уводните статии), която се слага върху избрания пункт. Подробностите могат да бъдат толкова по-стегнати, колкото желаем (в известен смисъл) и да се прецизират във времето и в пространството. Като се увеличават конструкциите и визиранията – последните стават все по-малки и по-малки и следователно са в състояние да дадат все по-голяма и по-голяма точност. Една серия опити, предприети впрочем като проблеми, поставени от автора, ми показаха съвършенството на системата и метода.
Някой може да се учуди на това. Бихме били много по-малко изненадани, ако помислим върху многочислеността на факторите, с които разполага системата. Въртящата се небесна сфера – в привидно движение – около земята; в продължение на 24 часа всяка точка на земното кълбо вижда да минава през нейния меридиан цялата тая сфера. Окръжността на тая меридианна плоскост има 360°; във всека точка, съставена от всеки от последните, се намира една плоскост, перпендикулярна на небесната сфера, която сама ще има още 360°: това дава вече 129,600 точки, които могат да се разглеждат според ъглите, които те образуват с перпендикуляра на местото. – Отгоре на това, всички тия фактори съвсем не са неподвижни и космичните сили, на които те са показатели, се изменят не само според тяхното собствено положение, но още и според ъгъла, който те образуват с другите фактори. – Така се достига до една абсолютна фантастична цифра на възможна прецизност!
