Охулени, под присмех, ругани,

Душите просветнали идат,

Прехвръкнали пречки –балкани,

презрели проклятия, закани

Новата сграда да зидат.



И турят те камък връз камък

И смело, и с радост таквази

Съграждат брилянтния замък

На Бога, от мъдрост и пламък,

А Той ги бащински пази.

Душа, сърце, моря зловещи,

Моря без бряг и без предел,

По чиито капризни плещи

Пътувам без компас, без цел.

И в устрем нов платната заплющяха.

Във смел, неуклоним набег.

Със радост ми моряците запяха –

Да, там е тъй желаний брег.