ЗАГАДЪЧННИ ЯВЛЕНИЯ

Общение през пространството

Живея в София. Един ден през лятото на 1940 година чувам гласа на мъжа си. Вика ме по име. Излизам, обаче не виждам никого.
Когато мъж ми се върна в къщи, разправих му, че чух да ме вика по име.
Той ми каза:
— Когато днес вървях по улицата, имах тежък припадък от силни болки поради колики в стомаха. При припадъка успях да извикам само твоето име.
Ние живеем към Александровската болница и разстоянието от нашия дом до мястото, дето мъж ми е припаднал, е повече от километър.

Предизвестие във време на сън

Внучка ми е ученичка в четвърто отделение в Добрич. Тя ни разправи една сутрин следното:
— Сънувах, че бях сама в стаята. Един дойде при мен и ме попита:
— Защо плачеш?
— Така!
— Ти защо не вземеш участие в пиеската, която готвят в училището.
— Не знам.
Внучка ми отиде в училище и се върна на обяд радостна, че ù са дали роля в пиеската, която от един месец готвят в училище. Ролите били вече разпределени, но през този ден сменили едно дете с нея като по-подходяща за ролята.
Внучка ми по-рано не е знаела, че ще има смяна на ролите.

Съобщение в будно състояние

Четях една книга. Чух от едната си страна с ясен висок глас следните думи:
— Момче е!
Обърнах се. Няма никой! Помислих си, че може би тия думи бяха в книгата. Прегледах цялата страница, която четях и не намерих такова изречение.
Разбрах, че снаха ми ще роди син.
След месец той се роди.