S.

СТРАННИК

Странник се родих и странник скитам.

            Чужда все за мене е земята,

            Где ли нявга ще разказвам тихо

            Приказка за нея тъжна, дълга?

            Странник бродя с мисъл, що се губи

            Низ далечните звезди в безкрая,

            Где ли е родината ми свидна?

            Как тъгувам аз до днес за нея ?

            Странник съм дошъл от свят безкраен

            в паметта за него – смътен спомен...

            А душата ми кат птичка в клетка

            Слънчеви простори все бленува.

ЖАЖДА

Ти не ме напусна вече,

            Моя спътнице неволна,

            Там в пустинята те срещнах,

            Бог ли дружба ни предрече?

            Изморени в път безкраен,

            Ний вървиме с теб години,

            с тебе, моя жажда вечна,

            Дирим Извора незнаен.

            Нейде се оазис мерне –

            Ний закрачим с бодри стъпки,

            Че у нас надежда блесне,

            Жажда моя, – само капки!

S.