Бях ученичка в отделенията в град Радовиш, Македония. Това беше през турско време. Един ден, когато бяхме в класната стая, учителката ни, която беше застанала зад черната дъска и пишеше на нея, изведнъж спря писането, изви главата си в страни, впи погледа си някъде в далечината, загледа се продължително време, докато най-после извика силно развълнувана:
— Ах, убиха го, убиха го, умря!
И след това припадна. Дойдоха главната учителка и другите учителки, вдигнаха я и я свестиха. Попитаха я:
— Каква беше причината за вашия припадък?
— Като пишех на черната дъска, изведнъж пред очите ми се представи в картина някакъв малък градец, след това се показа една къща, от която излезе брат ми. Той държеше в ръцете си една бомба. Наоколо се виждаха турски стражари. Заобиколен от тях и подгонен, той искаше да се спаси. Избухна бомбата, която държеше и го разкъса.
Учителките започнаха да я утешават и да я убеждават, че това е невъзможно и че то е някаква халюцинация.
След два дена се съобщи, че наистина в един близък градец нейният брат – четник – е загинал по същия начин, както тя е видяла случката.
Предсказателен сън
На 12 януари 1941 г. ще тръгна с Кюстендилския влак от София. В София се събуждам в 4 часа сутринта и се приготовлявам за гарата. Преди да се събудя, в полубудно състояние сънувам следния сън: Виждам влак, чувам няколко гърмежа. Виждам че гонят едного и стрелят подир него.
Ставам, обличам се. Мъж ми ме изпраща на гарата. Още не влизам във влака и виждам, че гонят едного, тичат подир него. Един стражар вика:
— Дръжте го.
Той влязъл във вагонната поща и искал да задигне няколко ценни писма. Същата сцена, която видях в къщи, се повтори и на гарата към 8 часа – значи около 4 часа по-късно.
Сбъднато предчувствие
Няколко дена прекарах в провинцията – в бащиния си дом. Там имам багаж и книги. Претърсвам книгите и искам да намеря някои книги, които ми трябват. Между другото намирам едно старо свидетелство за съдимост. Един вътрешен глас настоятелно ми казва:
— Вземи го! Ще ти потрябва в София!
Вземам го. След няколко дена пристигам в София, отивам на работа и веднага идва при мен деловодителят и ми иска този документ – проверявали документите на всички чиновници.