S.

ЧОВЕКЪТ

Загадъчният свят безкраен
Бог с малки сватове населил,
И те като звезди не са ли?
Далеч, далеч един от други?

Човекът — малката вселена —
За себе си е все загадка,
Човекът — вечната арена,
Где в бран добро и зло се срещат.

И той пътува — кораб малък —
към брегове незнайни, вечни.
Видяли ли сте, колко пламък
Излъчват в порив чист очите?

И той пътува — пътник странен —
И в себе си низ тайни друми,
По вътрешния път неравен
До Бога в себе си да стигне.

И все върви, унесен в мисъл,
Или заслушан в звездна песен,
Човекът — близък и далечен, —
Тъгува за мира небесен.

Д. Ан-ва

И В ОНЯ ХУБАВ ДЕН

И в оня хубав ден ти пъпчица ще бъдеш,
готова да цъфти.
И в оня слънчев ден теб слънце ще огрее
и цвят ще бъдеш ти!

И твоето сърце ще затупти тогава
и песен ще запей.
И сладък аромат, от вятъра понесен,
далеко ще се разлей.

И в оня чуден ден пчелици златокрили
към теб ще полетят.
А твоите листца, от слънцето огрени,
от радост ще трептят.

И в оня хубав ден най-хубаво ще пееш
и щедър ще си ти.
И в оня ден красив ти сбъднати ще видиш
Най-светлите мечти!