Ек. М-ва

ПЪТ В НОЩТА

Нощ бе, когато бях поела
Пътя на нагоре.
В тъмата лесно човек може
От пътя да се отклони.
Залутала се бях
И от пътя бях се отклонила.
Спрях се и вслушах се
В гробовната тъма.
Дочух ридания далечни:
Ридаеха водите бистри на реката
В нощта.
В мълчание очите си притворих
И в друго вслушах се ридание:
В мене, ридаеха водите бистри на душата,
Залутана в нощта, далеч от пътя.

РОБ

От векове аз слушам да подрънват
Веригите ти, братко мой.
От векове аз слушам да подрънват
И техний звън не дава ми покой.
По-жалък роб от тебе не познавам,
На робството създател сам си ти.
Ти сам скова си тежки кръст;
На него мъчиш се разпънат.
Скова го сам и сам ще го събориш,
От себе си щом смогнеш да прогониш
Вековните заблуди:
Безлюбие, неправда и лъжа,
И смело тръгнеш по свътлий път.