Необикновено предизвестие за автомобилна катастрофа.
Бях чиновничка в град Б. Реших на 18 декември 1932 год. да отида при родителите си, които живеят в град Т. През нощта преди да тръгна, сънувам баща си, който и сега е жив. Той ми каза:
— Не тръгвай утре, защото автомобилът, се който ще тръгнеш, при с. Дискотна, Айтоско, ще спре внезапно поради счупване на оста му. И понеже е мразовит ден, за поправянето му ще минал около 24 часа и ти ще имаш затруднения за нощуване, понеже ще бедеше само ти жена пътница. Отложи пътуването си за сряда, тогава ще имаш по-добри условия за пътуване.
Когато се събудих, не само че не послушах, но си извадих билет и с детето си отидохме на автомобилната спирка. И стана точно така, както ми каза баща ми на сън. Точно при с. Дискотна стана автомобилната катастрофа.
После като отидох у дома си, съобщих на баща си съня. Той ми каза, че не знае нищо от това, но тази нощ бил много неспокоен и на другия ден все бил в очакване, че с мене ще се случи нещо неприятно, макар че не е знаел, че ще пътувам.
Съобщава Ц. Г.
Случай на прераждане.
Внук ми се казва Колю, кръстен е на името на дядо си. Веднъж, когато Колю беше на 4 години и половина, когато го къпех във ваната, той каза:
— Бабо, тази вана аз съм я правил.
— Как я направи ? С какви инструменти?
— Аз съм я купил.
— Че ти от где си взел пари, като си толкова малък? Как си ги спечелил?
— Че аз съм дядо Колю. Аз пак оживях, подмладил съм се, а пък ти ходиш да ме търсиш на гробищата.
— Аз търся там дядо Колю стария, който ми помагаше, а пък ти искаш сега да ти слугувам, да ти помагаме.
— Е, да си отвърнеш, дето съм ти помагал по-рано.
Веднъж видя големия портрет на дядо Колю и каза:
— Гледай този портрет.
— Не искам да го гледам, защото ми става мъчно.
— Е, ако той не беше умрял, бабо, аз не щях да се родя тук.
Веднъж каза:
— Тази къща аз съм я правил. Аз съм хазяинът. Тая къща е моя.
