Моят баща е свещеният огън на слънцето, който ми подари живота, а майка ми е прекрасната земя с гордите планини, моретата и долините, където в топлите градини зреят сочни плодове.
Люлката, в която пораснах, е небесната обич, която непрестанно слизаше отгоре, а песните, с които заспивах, бяха песните на четирите годишни времена.
Когато майка ми ме е родила, на изтока на небето могъщ стрелец е изпъвал своя лък. Затуй аз непрестанно гледам хоризонтите и диря пеещата му стрела.
Братя и сестри в живота ми са тия, в чиито очи познах свещения, никога неутолен копнеж към белия, искрящ от светлина връх на духа.
Своята казън и своята радост нося в себе си.
Моята надежда са звездите и моят път се губи във вечността.
