Д. А-ва

ПЕСЕНТА НА ЖИВОТА

Като малки пеперудки те лeтяха
окрилени, белите листца,
със дружинки, рой снежинки,
в радостна игра.

Сепнати отпърво, после
те запяха песента на живота и се сляха,
както радост със скръбта.

С танц пленени, вдъхновени
отлетяха нейде много надалеч.
Но сърца, в игри невинни, и във бури
непосилни оцеляха, плод вързаха росен веч.

С песни нежни те приспаха, залюляха
рожбите си на ръце.
Нека ветрове да веят, пак ще зреят
на дървото плодове.

Те люлеят ги и пеят
и ги виждат зрели веч.
Няма нищо, че листцата, снежнобели,
отлетяха нейде много надалеч.

КАТО КАПЧИЦА РОСА

Кат капчица роса е Твоята любов
за моето сърце.
Че моето сърце е неразтворен цвят,
че майка го люлей
на своите ръце.
О, моето сърце
е несъбудено дете!
Кат златострунен лъч е Твоята любов
за моята душа.
Че моята душа е пъпчица сега,
сънува пролетта
и чака своя ден,
честит, благословен,
да се разцъфне в красота.

Ек. М-ва.

БРАТЯ МОИ!

Братя мои!
Сред този кървав вeк
на разпра, злоба и раздори,
аз зов отправям ви за вяра,
в слънчеви простори.
За вяра в красивия възход
на целия човешки род,
за вяра в Доброто
и в неговото тържество.
Братя мои,
зова ви за борба със злото,
но не с меч и громко слово,
зова ви за борба,
на злото — с добро,
с велики жертвени дела.

О, ДАЙ МИ ТИ!

О, дай ми Ти крилата на орела,
и волний бяг на вятъра ми дай,
и мощний устрем на върха планински
и вечното движение на водата.
О, дай ми Ти на полските цветя
пленителните краски, аромата
и погледа на малкото дете,
да видя всичко, всичко да обгърна;
земя, небе и тайните, що крият те.
О.вечен порив, света, неизменна обич,
о, светия си порив, Ти ми дай.