НАНИЗ БИСЕРЕН

Зазвъняха по стъклата, заситниха по земята
капки малки, капки ситни, капки от небето.
Сякаш наниз, ситен наниз от брилянти чудни
се заниза, се проточи над полето.

И потрепнаха в почуда семенцата
и потрепнаха от радост те в земята:
— Чувате ли вий, дружинки,
Капки падат, не — снежинки!

Наниз бисерен се сипе над полето,
капки малки, капки чисти от небето.
Гдето семенце се крие,
капчицата там прозорче ще измие.

И през него ще надникне семенцето
и ръчички ще протегне км небето.
Шепите си да налее
със златно слънце, за да зрее.

НИЙ КАПЧИЦИ РОСА

Ний капчици роса ще бъдем в утринта
под сини небеса.
По нежните цветя брилянти ще блестим,
брилянти — красота.

Ний слънчеви лъчи ще бъдем в пролетта,
о, слънчеви лъчи!
Под нашата любов във утринния час
цвтецът ще цъфти.

Ний капчици роса и слънчеви лъчи
ще бъдем в пролетта.
И в нашите души и в нашите сърца
ще пее радостта.