Кървавочервени зари багреха града, чиито стражи облякоха Богочеловека в багреница.
Едва дочакали утрото, трите жени взеха пътя към града.
Смирено сложила ръка на своето сърце, Майката стъпяше напред. След нея Мария — сестрата на Лазар, подкрепяше изнемощялата от скръб Мария от Магдала.
Пред градските порти те се спряха.
— Добро утро, майсторе — рече Майката на циганина, който раздухваше жаравата в огнището си.
— Какво е това, което правиш?
— Бързам, рече той, поръчаха ми четири гвоздеи да направя за Този, когото ще разпъват, а аз, за почитта, която ми отдадоха, искам и едно копие да им направя.
— Копие! — извика Майката, пронизана от острието на болката. Тя дигна погледа си и потрепери. Първите лъчи на слънцето бяха осветили Голгота. Обърна се и портите сами се отвориха. Жените преминаха през дългите улици на Йерусалим и достигнаха преторията, в която смутен и замислен седеше Пилат — този, който мислеше, че може да запази невинността си, като потопи ръцете си във вода.
Пред големите мраморни стълби те чуха тълпа да вика, да ругае. Посред нея стоеше Той, мълчалив, с приведени очи, цял оплют. По лицето Му още личеха следите от кървавата пот от оня час, в който Той се моли и рече: „Да бъде Волята Божия."
През тълпата Мария виждаше кротките очи на Христа, сърцето Му изпълнено с жал и устата, които бяха изрекли: „Лазаре, стани!". Тя потрепера от безчувствието и жестокостта на тези, които бяха свидетели на това. Тя плачеше, плачеше и Мария от Магдала и не снемаше очи от Този, когото съдеха. Този, който едничък я не осъди, когато с камъни я замерваха всички.
Майката мълком чупеше пръсти и притискаше наболялото си сърце. И колчем някой бич изплющеше по оголеното Му рамо, тя трепваше цяла, сякаш се увиваше около нея.
— Сине, защо мълчиш, — продума с пресъхнали устни Майката — защо не продумаш, чедо?
Тихият Му глас кротко промълви: „Майко, виждам страданието ти. Имай търпение, за да го имат всички майки в час на страдание."
В това време се яви Пилат. Миг и тълпата се развика: „Разпни го, разпни го!" И заглуши последните Му думи.
Изтласкани назад, гонени като от огнен меч от тия викове, те тръгнаха по големите улици на града, по ония улици, по които същата тълпа преди викаше: „Осанна, осанна!".
Сърце човешко, разпнеш ли в себе си Любовта, ти ставаш по-жестоко и от безразличието на смъртта!
Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който с камъни убиваш пратениците до тебе, ти разпна и Него — Единородния. Сега ридай!
Градът бе смутен. Жени и деца тичаха из улиците и никой не знаеше, за къде е тръгнал. Майките притискаха чедата си. Измежду тълпата една с мъка си пробиваше път и поглеждаше плахо към Голгота. Тя стискаше до гърдите си вече бездушното тяло на първата си рожба, плачеше и викаше: „Боже Мой, Боже Мой, сега кой ще му даде живот, когато Той е разпнат!"
Прашна, изпокъсана тя коленичи под дървения кръст.
— Човече Божи, молеше се тя, речи една реч и то ще оживее! Ти можеш, Господи!
Капки кръв капеха от продупчените с гвоздеи ръце. По лицето Му течеше алена струя от забитите по челото Му тръни.
— Отковете за миг ръката ми, помоли Той копиеносеца.
Една алена капка падна върху малкото сърце, бледите устни се оживиха и наново продумаха: „Мамо"!
Тя беше вече далеч, когато чукът отново забиваше гвоздея в ръката.
— Боже Мой, Боже Мой, защо си ме оставил, извика Исус. Като видя това, разбойникът, който стоеше отдясно Му рече:
— Господи, когато бъдеш при Отца, помени ме.
— Истина, истина ти казвам, рече Богочеловекът, утре ще бъдеш, където съм и аз.
— Вода, промълви Той, дайте ми вода. Копиеносецът заби напоената със злъчка и оцет гъба и я поднесе до напуканите устни.
Свърши се! Господи, не им вменявай в грях стореното от незнание. И из устата Му излезе последното дихание. В тоя миг слънцето потъмня Настана мрак. Земята се разтреси и завесата на храма се разкъса на две.
* * *
Светлорозови зари възвестяваха раждането на деня.
Цяла нощ Мария от Магдала плака и сега бързаше да иде на гроба. Като го видя празен, тя седна на отваления камък и зарида. И като взе за гробаря Този, Който беше пред нея, тя му се замоли:
— Господине, ако ти си Го взел, речи, къде си Го положил, да ида да Го видя.
— Мария!
— Учителю!
— Не ме докосвай, защото не съм възлязъл още при Отца! Но иди при братята ми и възвести им Моето възкресение.
Още вечерта Христос застана посред тях и рече: „Мир вам!"
