Алтернативен линк |
ЯБЪЛКОВИЯТ ЦВЯТ
На малкото дървце в чаровния април
бе цъфнал утринта един едничък цвят.
Роса го ороси и слънце го огре,
а вятър щом повя, полъхна аромат.
Той беше цвят един в сияние роден.
Из златното сърце поглеждаше сълза.
— При този розов цвят пчелици да бръмчат,
и плод да се роди, — с усмивка Бог каза.
И златното сърце разтвори се тогаз
и бръмнаха пчели. Вълни от аромат
преливаха до тях, зовяха ги безспир,
и все на този цвят, един едничък цвят.
Стоеше под дъжда невинното дръвце,
а малкият цветец се гушеше под лист.
Чадърче бе му той и капките тогаз
звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист.
Когато после туй престанал бе дъжда,
и слънцето огря, небесната дъга
изличи цветове. Цветецът я видя
още по-красив разтвори се сега.
Затуй ли в есента на малкото дръвце
висеше чуден плод, плод огнено червен?
Той беше цял любов, мелодия и лъч,
той беше красота на нов и слънчев ден.
Той беше любовта на малкия цветец
към слънчевия лъч и чистата роса,
към вятъра игрив и ронния дъждец,
към синьото небе и кротката дъга
Той беше любовта о, този сладък плод,
на розовия цвят към цялата земя.
И тази си любов в малките сърца
на своите семенца той радостно преля.
ПЛАНИНСКИ ВРЪХ
Надвиснал облак кълбест, бял,
Кат къдрав кичур се развял
Над челото на връх висок.
А той замислен, мълчалив,
Като мъдрец вглъбен в разгадки,
Спокойно среща и изпраща
Един след други вековете.
Що знае той, какво е видел,
Говорят многото слова,
Написани в живот и време
По каменната му глава.
Надвиснал облак кълбест, бял,
Кат къдрав кичур се развял
Над челото на връх висок.
S.