Кога ужасна буря ме връхлита,
със две ръце безмилостно ме блъска,
реве, свисти, и вий, и хапе ме сърдито,
и мечът ù над мен злокобно лъска,
аз вече се не браня против нея,
тя иде си, в лицето ù се смея.

Защото знам, предвестник е тя само
на ново щастие, изпратено до мене,
съкровище безчислено, голямо,
неземна радост - светло вдъхновение.
Тя първо иде мене да набие,
но после тайно в мене злато скрие.

Понякога тя тъй ме много шари
със пръчката, че свяст изгубвам даже.
Не гледа тя къде ще ме удари,
не иска и да знай че ще ме смаже.
И аз крещя, и викам, и се браня,
и грозно във лицето ù се каня.

Ридая, сълзи роня, плача клета,
отчаяно главата си навеждам,
дорде на хитростта ù се досетя.
Глава изправям - смело я поглеждам
и почвам да потягам си торбата,
че тя пак дар ще ме дари богато.

Своята беда сама ще нося,
имам сила в мене тя седи,
помощ няма никога да прося -
всеки има своите беди,
всеки сам се мъчи да изкара
на гърба му що тегней товара.

Мъки има, да, но има сила,
равна тям в душата що гори.
Тя не се е още проявила,
нито още капчица дори.
Ако аз я цялата развия,
чашата горчива ще изпия,

без окото ми дори да трепне -
на един дъх. Няма да треперя,
и ръка ми няма да се сепне.
Сила много в себе ще намеря,
сладко ще е страшното горчило,
слабостта ще се обърне в сила.

Закорени в земята твърда
дървото, Боже Ти!
Върхът му на възбог възправи,
към светли висоти.

Закорени го Ти с години,
и го научи да расте,
и плодове да връзва сладки,
за всички да са те!

На бурите да устоява,
на студ, и дъжд, и пек,
и погледа му да измерва,
лазурите далек!

Закорени в земята твърда
дървото, Боже Ти,
и го научи в дни и нощи
да вярва и търпи!

Благодаря за сладките зърна, които Ти ми даде
от този грозд, откъснат в есента,
през слънчевия ден, разпръснал златни краски,
разискрени по трепетни листа.

Благодаря за сладките зърна на грозд
откъснат от Твоята ръка - ръка на щедростта,
зърна, с обилен сок от слънцето наляни,
разкошен дар на любовта.

Благодаря за чудните зърна - тез златни чашки
с нектар на капчици налян,
и вътре в мен, в кръвта и в мисълта ми,
чрез пламъка на чудото прелян.