В часа на новото рождение,
Когато ще разнищя мрака,
И ще затрепка в мене кротко
И моята звезда в душата,
Ти с мен бъди!

В часа на новото рождение,
Когато ще разкъсам смело
Аз всичките вериги властни
И хиляди заблуди жалки,
Ти с мен бъди!

В часа на новото рождение,
Ела и дай ми Ти кръщение,
И нека Твоя дар ми бъде:
Весталка в храма Ти да служа,
При Теб да съм!

С надежда от слънце изляна
в сърцето си детско и с вяра,
Той дългият път е изходил,
Заключени двери достигнал.
И спрял се, той мълком оглежда,
И хлопа и чака години,
Не иде ли ангел да каже:
Заключена двер, отвори се!
Той чака - човекът - отдавна,
в ръката си носи светилник,
И търси и пита, къде е
Изгубений ключ на вратата?
Той хлопа, а тя нито мръдва!