НИЕ НЯМАМЕ отвън дворци със приказни фонтани, със паркове, градини, обкичени с цветя, дворци, със плочи мраморни постлани, където очаквана да дойде любовта.
Но вътре във душата пътеките планински, прикрити там от погледа суетен на света, отвеждат скромния творец в палатите същински при празнична, планинска, безмерна красота.
В градините цветя цъфтят безбройни, С дъхът на теменужен цвят във храстите прикрит и нежно вдъхновени птички сладкопойни със песни ни посрещат в тоя кът честит.
По светлите пътеки горе се отива, далеч от грижите суетни на света, и там небето отвътре ни открива една безкрайна, светла и вечна красота.
***
СКРБТА е тази вечер тиха, тихо се прелива, светло примирена затихва във гърдите, зад воала леко лицето си разкрива и аз я гледам кротко, смирено във очите.
Защо е тази болка и ревност и тъга? Виж хиляди звезди обкичиха небето. Усмивката им тиха чувствуваш ти сега и техний светъл трепет прелива ти в сърцето.
Привет на вас, пробудени и смели, родени от зарита на светлата любов, в младежкия ù жар могъщий дух видели, в сърдечната молитва дочули нейний зов.
Тъй светло примирен, притварям си очите. Редят се тихи думи безмълвно в тишината. Трепти във мене нещо, трептят навън звездите и сипят светъл зрак над всичко на земята.
НАПРАЗНО есента тъй тъжна песен пее. През нейната тъга минавам с лекота. Душата ми сега за пролет все жаднее, за слънце и простор и радост, красота.
И плодните дървета са още не обрани, на лятото се чува още песента, и още все са свежи цветните поляни, където с тихи стъпки минава пролетта.
Във тихий храм душата ми ще може да те възпее в своя светъл блян, т еб, която си ръката светла сложи и даде ми да пия от извора свещен.
И песента, която все се чува, събужда нови сили със своя нежен звън; и тихите мечти, душата ми бленува, напомнят незатихващ и безкраен сън.
***
ВЪВ ТИХИЙ храм от жива светлина при своя Бог се мълком приближих. На Него аз възложих своята молба, като дете пред него душата си разкрих.
Че Той е Бог на всякоя надежда, на всяка вяра, всеки тих копнеж. Като баща към нази Той поглежда и светъл връх е Той на вечния стремеж.
И нежните цветя Той свои ги нарича, на нашите съдби е пътя начертал. И само Той един ни истински обича, защото Бог на всички живота е създал.
В сърдечната молитва се всяка скръб забравя и всяка болка в тиха песен се превръща. Великата любов ни нежна приказка разправя и светли страници в живота ни разгръща.
