Как леко се върви на път,
когато ниви зеленеят;
когато ручеи текат
и славеите песни пеят,
как леко се върви на път!

Но как красив е този път,
кога на горе възвишава;
когато езера блестят
и под мъгли се очертава
на шеметна височина върхът.
О, как красив е този път!

Как леко се върви на път,
когато слънце топло грее;
кога трепти една любов
в душата ти и пее...
Как леко се върви на път!

Но как е приказен светът,
когато буря завилнее;
когато крепне ти духът
сред бурята и пее...
О, как красив е този път!

Благодари, че иде зима,
че вкъщи ще се прибереш,
благодари, че огън весел
в огнището си ще кладеш.

Благодари, че някой пътник
ще те помоли да се сгрей;
и после той за благодарност
старинна песен ще запей.

Благодари, че иде зима,
за да очакваш пролетта;
че има огън, за да слушаш
ти на щурчето песента.

Извива вечен път красиво,
От светлина е озарен.
Безспир по него обикаля
Земята - малка, тъмна топка.

На времето потока плавен
Една безкрайна низа носи:
Години, векове, епохи -
И в тях история потайна.

Човекът, пилигрим залутан
Между земята и небето,
И той пътува, обикаля,
От слънцето привличан вечно.

И взира поглед той в безкрая,
В почуда пита: кой написа,
Под толкоз светлина, тъй тъмна
Историята на земята!

Потока тиха песен пее.
И следва неизменно пътя.
В душата на човека грее.
Копнежа непреривен, светъл.