Вий питате, какво бих писала,
ако поет се бях родила ?
При слънцето бих отишла да уча,
кат него аз бих писала тогаз.
Че вижте вий, какво богатство,
какъв разкош от багри, тонове, нюанси!
Така бих писала и аз - кат светлата дъга.
Така, че никой да не сети студ, нито тъга,
стихът ми слънчев кат чете.

Ако поет - певец се бях родила,
кат славея бих пяла също аз.
Така от все сърце бих пяла до тогаз,
додето всяка скръб във радост не стопя;
додето всяко зло в добро не се превърне,
човекът като брат врага си не прегърне.

Вий питате, сълзи проливала ли бих?
О да, бих плакала! Не плаче ли и момина сълза?
Бих плакала, додето не измия
най-малкото петно от бялата одежда
на девата-сестра.
Доде не заблести във чиста красота
душата ù. Тогаз бих плакала, от радост и възторг,
пред девата просветнала и чиста,
пред девата, царица на земята.

Планинският извор е моя любим,
той чист е, прозрачен.
Водите му бистри ми носят прохлада и свежест.
Планинският извор извира и пее,
той щедро ми дава, на щедрост ме учи.
Планинският извор е моя любим.

Високият бор в планината е моя любим.
Той вечно зелен е, и вечно издига върха си нагоре,
за светли простори ми пее.
Той сам е залюбен в лъчите, залюбен в небето.
Зеленият бор в планината е моят любим.

Планинският връх недостъпен е моя любим.
В мъглите забулен и мрачен,
или пък усмихнат, от слънце огрян,
той буди в духа ми свръхземния блян.
Планинският връх недостъпен е моя любим.