НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

НОВАТА ЗЕМЯ - МАРК РОРБАХ

  Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
Алтернативен линк

Марк Рорбах

НОВАТА ЗЕМЯ


Из книгата „Мир всред бурята"


Човек изобщо не знае ни кой е, ни защо живее. Той не знае, ни откъде иде, ни накъде отива. Щом, обаче, му споменат за една Нова Земя, той си мисли, че знае, що значи това и се усмихва снизходително или иронично.

А всъщност няма нищо по-естествено на земята от геологичните промени. Сегашните континенти са били някога покрити с ледници или са били залети от водите на пространни морета. Знае се, от друга страна, че Африка и Америка са образували в далечни времена един едничък континент. Защо тогава да се мисли, че земята е вече добила окончателния си вид? Нищо не е окончателно в нашия свят, в който стават непрекъснати промени. Земята се е родила някога в далечното минало, но и тя един ден ще умре. Засега, външно, тя следва своето правилно движение, което постепенно намалява скоростта си. Вътре в нея, обаче, стават последователни промени и преобразования, които се изразяват в известни промени в разположението на континентите и моретата по повърхността на земята. Ала тази работа, която се извършва в нейните недра и на повърхността й, не е случайна. Като всичко друго и тя зависи от върховната Разумност, която направлява живота на вселената. Естествено, тя отговаря на известни нужди, които развитието на земята налага.

Психометрията доказва, че материята запазва „човешките трептения". Земята, сир. почвата, поглъща излъчванията, които изхождат от хората, от техните действия. Ясно е, следователно, че е невъзможно да се устрои едно съвсем ново човешко общество на една земя, която е опетнена от братоубийствени войни. Нужен е нов континент.

Земята, тази велика кърмилница на човека, приготовлява сега един нов континент, пречистен през време на своето дълго пребивание под водите.

Той ще се яви в момента, когато Земята потърси едно ново разрешение на задачата за равновесие в границите на слънчевата система. Тогава под едно ново небе, ще се яви една нова земя. Това величествено дело ще трае дълго време, ала подготовката му започва още отсега.

* * *

Без да проникваме далеч в бъдещето на човечеството, ние можем все пак да набележим някои общи положения, които ще отличават живота на бъдещата Нова Земя.

Човек трябва да стане цар на Земята. Още отсега той се възкачва на своя царски трон. От безформеното вещество той, строи машини. Тия машини са предназначени да освободят човека от механичния труд. Тогава човек ще може да посвещава много повече време на други, по-плодотворни занятия.

Земеделието ще стане едно дълбоко изкуство, защото ще трябва не само да се подобряват растителните видове, а да се пробуди и вътрешният им живот. Витамините, за които днес толкова много се говори, не са само химични вещества. Те са, тъй да се изразим, носители на растителното съзнание. Посредством тях, човешкото и растително царства ще си сътрудничат в една величествена работа и ще обменят помежду си най-хубавото, което притежават. Съвременният човек не може и да си представи дори красотата на подобно сътрудничество. Кой може да си представи радостта на плодните дръвчета, които дават своите плодове, кой може да си представи радостта на плода, когато соковете му се всмукват от клетките на човешкото тяло? Кой може да си представи радостта на човека, който има щастието да е извършил едно добро дело, пълно с любов и красота? Човек и растение ще знаят един ден, че са едно. Понеже днес те не знаят това, затуй се чувствуват така злощастни.

Лесно е да разберем тогава, какво ще бъде сътрудничеството между животинското и човешко царства. След „грехопадението" човек е изгубил своята царственост. Той е увлякъл в падението си и другите създания. Днес човек трябва отново да възстанови своята царственост и да издигне преди всичко животните до светлите върхове на разума, като ги освободи от разрушителните страсти. Човек трябва да стане изкупител, спасител на животинското царство.

Закрилата на животните ще изгуби сама по себе си своя смисъл, защото между човека и животните ще се установят правилни отношения.

* * *

След като човек разбере смисъла на миналото си развитие той трябва да помисли за своето бъдеще. Да постоянствува в днешното си състояние, това е престъпление, което наистина заслужва наказание. Човек трябва да има достатъчно любов в сърцето си за да мисли за ония, които не са още свободни и които страдат. Тогава той ще напусне своето гордо самодоволство и ще почувствува нуждата да дава, да работи за другите. Тази жажда ще бъде, обаче, напълно утолена едва в царството на новата земя. Но днес всеки миг у пробудения човек се усилва любовта към ближния, когото, той чувствува като едно със себе си. При такова състояние бездействието е невъзможно. Само работата, творческата дейност, борбата дори, а понякога и скръбта могат да задоволят нашата жажда и нашата воля за мир.

Тогава ще започне новият живот. Да бъдеш щастлив, когато другите са щастливи и да скърбиш, когато другите скърбят - така се ражда новият човек!

Щом като достатъчен брой „новородени човеци" съберат, необходимата духовна сила, за да устроят новата земя, ще настъпи едно велико разцепление - от една страна ще останат онези, които не ще пожелаят да се откажат от своя егоизъм и които, борейки се помежду си, ще се взаимоунищожат; а от друга - ще се съберат ония, които постепенно ще организират, всред външната буря, безсмъртното царство на Мира.

Това ще бъде. човешкият Армагедон!

А след туй, цялата земя ще потрепери от радост. Тя ще се облече в нови и чисти дрехи, за да посрещне княза на Мира и на Любовта.


  Съдържание на 9 и 10 бр - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ