Дете, не смях аз да Те погледна в Твойта рамка златна,
Душите вземал си; И през затворени прозорци, вратна,
При старци и деца промъквал си се Ти, Арахангел Михаил,
По-страшен и от змея, който нявга си убил,
Яви ми се тогаз.
А днес, когато моята свещ догаря,
И сетнияj ù плам ми осветлява всеки кът в олтаря,
Аз виждам Те преблаг, с усмивка на уста, надвил и в мене звяра,
С душата ми към дверите на новата зора.