71. ПОДАРЕНИЯТ ПЕТЕЛ

Веднъж брат Ради, който бе стопанския отговорник на Изгрева, един пазарен ден отива в града да купи голяма мотика, като за него. Понеже не намерил, поръчал си. И вече се връщал, когато срещнал селянин, който носел един хубав червен петел за пазара.

„Хей, байно, продаваш ли го?" - попитал Ради. - „Продавам го" - „Колко ще му искаш?" - „Пет лева." - „Ето ти парите. Дай петела!"

Петелът го погледнал в очите приятелски. Сякаш му благодарил за спасението от ножа.

Вървял Ради из пътя и се радвал, че спасил един живот. Ето, това е едно малко добро, което направих", си мислел Ради. Ще го подаря на Учителя, да му пее и да го буди. Ще го зарадвам." С такива размишления стигнал Изгрева. Отива Ради при Учителя, ухилен до уши, че му носи този дар. Да го зарадва. „Добре, Ради, но кой ще се грижи за него?" - „Аз ще се грижа. Ще му направя и курник."

Купил му и кокошка. Да не е сам. Петелът пеел и будил всички в утринния сън.

След известно време Учителят в една неделна беседа, когато говорел за частната собственост, усмихнал се и казал, че и той има частна собственост - един подарен петел и разказал за случая. След това казал: „Да купуваме петли от селяните, да ги спасим от ножа, по този начин светът няма да се оправи. Иска се време да се повдигне съзнанието на хората, те сами да се откажат да колят. Този е пътят. Трябва хората да се превъзпитат в нов дух. Да се цени и пази живота, като дар Божий. Както и да проявим любов към всчико живо, което ни заобикаля."

Кога ще стане това? Когато Бог заживее във всички сърца. Когато станем негови деца.