Беше лято. Учителят ми дойде на гости. Той седна на едно плетено кресло обърнато с лице към прозорците. А те бяха широки и отпред се виждаха разцъфналите цветя и клоните на дръвчетата. Аз съм седнала на столче с гръб към прозореца и с очи вперени към Него. Разговаряме за нещо. По едно време усетих, че някой застана на прозореца, обърнах се и какво да видя. Един брат беше минал покрай прозореца, бе сложил двете си ръце на прозореца, залепил си лицето на стъклата и през тях наблюдаваше да види кой се намира в моята стая и да провери какво се върши вътре. Аз се възмутих много и реших да му скарам, че не е прилично да се гледа в чужда стая без покана и без разрешение. Учителят ми направи знак да не се обръщам отново и каза: "Това са твоите братовчеди!" Аз спрях да се ядосвам. Щом този на прозореца е един от моите братовчеди, значи аз съм същата като тях и постъпвам по същия начин при други подобни случаи. В ушите ми звучаха от далечината следните думи: "Ако са твои братовчеди, дали в бъдеще те ще дойдат в Школата и дали тогава и теб ще има, за да се обърнете изцяло към Словото?" Това бе наистина големия въпрос към моите братовчеди в Школата. Вместо да отиде да чете, да се учи, образова и прилага, дошъл скришом да наднича в чуждия прозорец. Това и в света, долу в града не се прави.А камо ли да е допустимо в една Окултна Школа. Ето такива бяха моите братовчеди събрани от цяла България на Изгрева, като тук трябваше да се наричаме братя и сестри. Оказа се, че сме само едни обикновени братовчеди.
