НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
155
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Търпението
на Учителя 38.
Своеволия на “Изгрева” 33. Имотите на богатите братя 34. Никакви места 35. Къде е “Изгревът”? 36. Възрастните приятели и нарядите 37.
Търпението
на Учителя 38.
Учителят, Стамболийски и анархистите 39. Учителят за цар Фердинанд и Балканската война 40. Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война 41. Учителят за Фердинанд и Европейската война 42. Учителят и Английската империя, съгласно Божия план 43.
към текста >>
2.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Търпението
е велика наука.
Умееше да изчаква това време. Много хули изсипа светът към Него и много клевети. Той обаче остана тих и спокоен и никога не излезе да се защити, нито да спори. "Като те бият за Истината, ще мълчиш. Остави Истината да те защитава.
Търпението
е велика наука.
Само любещият е търпелив. Само разумният е търпелив". "Бъди досетлив какво иска Божият Дух ти да направиш! " Той често долавяше нуждата на някой скромен човек, който не смееше да я изкаже и му се притичваше на помощ, даваше му подкрепа, видима и невидима. "Не мислете, че хората са грешни.
към текста >>
3.
2_14 Великата симфония на теменужките
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
И оттогава, всяка година, с голямо оживление и
нетърпение
аз очаквам пролетта.
А приятелите, които са около тях вече не се усмихват. Те мълчат. Велико е мълчанието на Посвещението. Това бе най-голямото Посвещение за Школата. Това беше истинският път на Школата и на онези, които искаха да се подвизават в Пътя Господен.
И оттогава, всяка година, с голямо оживление и
нетърпение
аз очаквам пролетта.
Когато пролетта настъпи, природата се събуди, тревата поникне, дърветата се разлистят и всичко се раззелени наоколо, аз тръгвам към Витоша и търся горска пътечка. Вървя по нея и с отворени ноздри чакам да усетя благоуханието на горски теменужки. Та това е най-великата симфония на пролетните цветя. Учителят бе казал навремето, че когато цветята и дърветата цъфтят, то ангелите слизат на земята и пресъздават с песните си този чуден свят от цветове и багри и че с песните си славословят Бога. Вървя аз по горската пътечка, долавям дъха на нежна горска теменуга и с мириса и уханието си тя ме поздравява.
към текста >>
4.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Олга Славчева започва да чака деня с
нетърпение
, а след това с тревога.
Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество.
Олга Славчева започва да чака деня с
нетърпение
, а след това с тревога.
Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре?
към текста >>
5.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Всички с
нетърпение
очакват какво ще каже Учителят.
Той успя да издаде във Франция няколко книги във връзка с Учението на Учителя. Ние имахме плодотворно сътрудничество с него. Ние сме се събрали на "Изгрева" около Учителя и се провежда свободен разговор. Приятелите задават въпроси, а Учителят отговаря и обяснява. Точно по това време приятелите запитват Учителя дали е възможна материализация на същества от Невидимия свят на "Изгрева", които да се явят в човешки и материален образ.
Всички с
нетърпение
очакват какво ще каже Учителят.
Той замълчава за няколко секунди. Ние очакваме с трепет Той да отвори уста и да заговори. Но точно в този момент една сестра извиква: "Вижте, аз виждам една човешка глава, която се движи във въздуха! " Тя сочи с пръст нататък, ние обръщаме глави и какво да видим: наистина една човешка глава се движи във въздуха. Няма що, зададохме на Учителя въпроса дали е възможна материализация на "Изгрева" на същества и ето, в същия миг ние виждаме една човешка глава да се движи във въздуха.
към текста >>
6.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И аз с голямо
нетърпение
след това им откъсвах главата.
Ще мога ли да ги убия? " Учителят пак кима. Аз се приближих и почнах да ги хващам тези золници, а те бяха много трудни за хващане. Аз знаех как да ги хващам. Посягах с ръка и като замахвах към главата им, те политаха напред и се хващаха в шепата ми.
И аз с голямо
нетърпение
след това им откъсвах главата.
Така излових и убих десет-дванадесет мухи. Това не бяха малко мухи, които се опитваха да Го жилят и да смучат кръвта Му. Този случай, ако го разказвам по друг начин, ще кажете, че сестра Мария е вършила убийство пред нозете на Учителя. Моля ви, тук бяха разпнали Господа моего на кръста на Голгота, а вие ще ми говорите за убийство на мухи-золници, дошли на всичкото отгоре да пият и кръвта Му. После два пъти Му четох пасажи от някои книги.
към текста >>
7.
5_36 Търпението на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
"
Търпението
на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи.
"
Търпението
на Учителя" В онези години, когато ние бяхме млади, възрастните приятели недоволствуваха от нас за различни неща и по различни поводи.
Ние бяхме недоволни от тях, а и те бяха недоволни от нас. За да се справят с това общо недоволство на "Изгрева", няколко възрастни сестри отиват при Учителя и започват да критикуват младежите. Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните.
към текста >>
Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето
търпение
от Бога.
Той ги изслушал внимателно и накрая строго им казал: "Такива ми ги е пратил Господ и с такива работя." Те замлъкнали, били недоволни от отговора Му. Учителят ги изгледал и продължил: "И вас Господ ви е пратил тук при мене такива, каквито сте. И вас приемам по същия начин, както младите." Сестрите се спогледали, но искали по-конкретен отговор от Учителя за това как да се държат с младите и как младите да се държат с по-възрастните. Учителят ги изслушал и добавил: "Търпя всички ви. Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя.
Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето
търпение
от Бога.
И Аз съм на изпит пред Него." Накрая сестрите посърнали от тези три отговора и разочаровани си отишли, защото не могли да намерят от отговорите на Учителя най-доброто разрешение на въпроса какво да правят с младите, които са им се качили на главите. На следващия ден една от стенографките дешифрира целият разговор и го пусна на "Изгрева". Всичко го четат и умуват. Старите приятели също го четат и казват: "Търпението на Учителя е толкова голямо, че не можеме да го проумеем". А сестрите, които бяха на разговор при Учителя казаха: "Чудно нещо, когато Учителят ни го каза, всичко чухме, но нищо не проумяхме.
към текста >>
Старите приятели също го четат и казват: "
Търпението
на Учителя е толкова голямо, че не можеме да го проумеем".
Щом Господ ви търпи и аз ще ви търпя. Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето търпение от Бога. И Аз съм на изпит пред Него." Накрая сестрите посърнали от тези три отговора и разочаровани си отишли, защото не могли да намерят от отговорите на Учителя най-доброто разрешение на въпроса какво да правят с младите, които са им се качили на главите. На следващия ден една от стенографките дешифрира целият разговор и го пусна на "Изгрева". Всичко го четат и умуват.
Старите приятели също го четат и казват: "
Търпението
на Учителя е толкова голямо, че не можеме да го проумеем".
А сестрите, които бяха на разговор при Учителя казаха: "Чудно нещо, когато Учителят ни го каза, всичко чухме, но нищо не проумяхме. А когато го четем сега, всичко ни става ясно." Словото на Учителя става Сила и Живот в Пътя на ученика само тогава, когато влезе в ума му като Светлина, и в душата му като Виделина и в духа му като Свобода.
към текста >>
8.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Учениците с радост приеха упражненията и с
нетърпение
очакваха всеки час по физкултура.
Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище.
Учениците с радост приеха упражненията и с
нетърпение
очакваха всеки час по физкултура.
Стигна се дотам, че много често и майки идваха да гледат как играят децата им. Най-напред музикалната част се изпълняваше от сестра Ирина Кисьова, наша съмишленичка, която добре свиреше на пиано и имаше известен дар за композиране. След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара.
към текста >>
9.
7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
С
нетърпение
очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя.
Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя. Обаче Той знае какво мислят те. Но те не знаят, че Той знае всичко това.
С
нетърпение
очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя.
Въпросната сряда идва. Учителят извиква Тодор Стоименов и му връчва един плик. В плика има писмо. Тодор Стоименов е един от първите ученици на Учителя. Когато Учителят идва на беседа, те обикновено заедно влизат в салона.
към текста >>
Нашите приятели, които са очаквали с
нетърпение
този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Той отваря плика. Съдържанието на писмото е от три изречения. Бавно и с разтреперан глас, брат Тодор чете трите изречения: "Когато Любовта царува, смут не става. Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее." След прочитането на писмото, в салона настъпва тишина.
Нашите приятели, които са очаквали с
нетърпение
този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?
Защото дълги години са слушали беседи на Учителя за абсолютната и безусловна свобода на човека - да служи или да не служи на Бога, да слуша или да не слуша беседи, да посещава или да не посещава беседи, да идва или да не идва, да работи или да не работи за делото на Учителя. Всичко това влиза в Пътя на ученика, който се движи в разумната свобода и работи в нея като свободен човек. Свободата е вътрешно качество на ученика. Свободата е качество на човешката душа и стремеж на човешкия дух. Това е Пътят на ученика - да бъде свободен в проучването на Словото и в приложението Му чрез собствения си живот.
към текста >>
10.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
С голямо
нетърпение
очаквахме вечерните огньове.
Платото бе голямо и ние имахме чувството, че при играта на Паневритмията играем и се разпростираме в широчина и плуваме в далечината. Паневритмията над Езерото на чистотата, на поляната под връх Харамията, създаваше впечатление, че се намираме на върха на циркуса. Оттам имаше панорамна гледка към Седемте езера, както и изглед на изток. Оркестърът за Паневритмията се състоеше от пет-шест до десет музиканти-цигулари. Имаше понякога и други инструменти като китара и флейта.
С голямо
нетърпение
очаквахме вечерните огньове.
Учителят сядаше до огъня, като Му посочваха място да седне, за да не Му духа в очите димът. Вятърът понякога се въртеше и приятелите пазеха завет на Учителя с пелерина или одеало. Тук Симеон Симеонов ръководеше програмата на музикантите. Пееха се много песни. Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка.
към текста >>
11.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Да приеме страданието с радост и мъчението с
търпение
, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
Христовият Дух създава онази мощна Душа, която прониква всички хора, прониква навсякъде като мощен Подтик на цялото човечество, за да върви напред. С възкресението на Христа настъпва нова епоха - епоха на ликвидацията на човешката карма. Как? Чрез закона на прераждането. Пътят на прераждането е път на страданието на човешката душа и мъчението на човешкия дух. Единственият път за познаване на Бога и Христа от човека на земята е пътят на страданието.
Да приеме страданието с радост и мъчението с
търпение
, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.
Защото в мъки се ражда човек от земята за Небето, в страдание се прокарва пътят му от земята към Небето, за да може да се прокара проходът^между ума му и човешката душа и да премине Светлината отдолу нагоре, и да слезне Виделината отгоре надолу. Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен.
към текста >>
12.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Брат Боян се учи на
търпение
111.
Алхимията 106. Живата алхимия 107. Котката 108. Раздялата 109. Вестникът 110.
Брат Боян се учи на
търпение
111.
Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115. Крушата 116.
към текста >>
13.
VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 2
С какво чудно
търпение
, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости.
„Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцата ви и Утешителят, Дух Святий работи за вашето просвещение. А Той, Духът на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко. Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, Който изработва нашето спасение и с Когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему.
С какво чудно
търпение
, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости.
Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божий, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне. Види се дяволът тук се е завзел да разруши Делото, което Господ съгражда. Ние сме биле подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към Мене. Моята рабост и Моят Мир почивате Неговата Любов.
към текста >>
14.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Силата е в
търпението
, но и то си има своите граници.
Разговор Първий. Упътвание 25 юни 1900 година Аз зная самата истина, но и да я изкажа или да я туря във видима форма, ще ли те ползва теб, за когото се говори всичко. Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух.
Силата е в
търпението
, но и то си има своите граници.
Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва. Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това? Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело.
към текста >>
Обаче ако Божието
дълготърпение
се е съкратило, що има да кажеш на това?
Тази истина е велика. Но как стои твоята вяра спрямо Бога, готов ли си да ме послушаш и да изпълниш това, което ще ти кажа? Ако е така, то Бог няма да закъснее в своите намерения да ти не открие това, което трябва да знаеш и което е необходимо за твоя дух. Силата е в търпението, но и то си има своите граници. Защото ако има някой да се нарече дълготърпелив, то е Бог, на Когото милостта пребъдва.
Обаче ако Божието
дълготърпение
се е съкратило, що има да кажеш на това?
Зная, че всички неща могат да се спират или карат, до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети когото и да е. Да, злото казвам неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поручителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка? В самото това поручителство на Господа стои величието на работата, която е почната с неговото съдействие.
към текста >>
И ако не е Божието
дълготърпение
, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки.
Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога. Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия.
И ако не е Божието
дълготърпение
, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки.
Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават. Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада.
към текста >>
Но Любовта изисква
търпение
, до когато се препълни чашата на
търпението
и тогава беззаконията се посещават.
Нашата радост е в изпълнението на своята длъжност. И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки.
Но Любовта изисква
търпение
, до когато се препълни чашата на
търпението
и тогава беззаконията се посещават.
Помнете, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потуля. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкала на непокорните сили на ада. Грехът всякой може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата Воля в себе си, в своето сърце.
към текста >>
15.
Разговор Вторий. Сърцето и Бог
,
,
ТОМ 2
Защото душата ти сега е свободна и ти с
търпение
очакваш даровете и благословенията Божии.
Но Бог е осуетил техните замисли и възнамерения. Той те е покровителствувал винаги и е бил близо до душата ти в най-опасните минути на живота ти. Аз ти говоря, твоя приятел, който съм дошъл нарочно да ти говоря за тия неща, които си искал от Бога и си се молил. И Аз се радвам днес, че съм при тебе, че мога да ти говоря лице с лице. И защо, знаеш ли?
Защото душата ти сега е свободна и ти с
търпение
очакваш даровете и благословенията Божии.
Аз съм гледал колко пъти дяволът е посаждал някои плевели в живота ти, но ти си ги узнал с време и си ги потъпквал с духът си да се явят. Но Бог, който е виждал всичките твои добри усилия, той ги е благославял. Той е поразявал злото още на мястото си и го е оставял като звяр без зъби и нокти, за да ти служи за добро. И сега Аз присъствувам в това място, за да ти помагам, за да те укрепявам постоянно. Дните, които идат за теб, са дни на благодат и благословение.
към текста >>
16.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
Положи
търпението
в душата си и Ме чакай, докато се облека в силата Си и застана да се съдя за правдата Си.
Тогава Господ ще се всели и ще направи жилището си у вази и ще живее винаги. Земята и Небето ще преидат, но Моите думи няма; защото Аз Съм Бог живий. Моето Слово пребъдва всякога и Аз го оживявам в род и род, за да Ме знаят и да Ми се боят всички. Не съм те измамил, нито съм те излъгал, говори Господ тъй, но те опитах, за да те позная, верен ли си и дали ще ходиш по съветите Ми и дали ще изпълняваш заповедите Ми, които ти предлагам. Ходи в пътя Ми и не бой се – изпълнявай думите Ми и ще познаеш, че съм благ и благоутробен и ще опиташ Моята вярност, че е неизменна.
Положи
търпението
в душата си и Ме чакай, докато се облека в силата Си и застана да се съдя за правдата Си.
Ей, казвам ти, ще въздам всекиму според делата му, няма да се забавя в пътя Си, мига в който Ме чакаш, ще се явя и ще ти помогна на време.
към текста >>
17.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Ако го смажеш и стриеш, той с
търпение
приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
Попитай го защо я върши и той ще ти отговори. Но ще ли повярваш на неговите думи, ти, който се съмняваш в думите на Бога? Той може по някой път да ти прегризе по някой и друг лист от някое дърво, или да прохапе някой и друг корен от някое твое дърво, но за това ти трябва да го извиниш, защото това му е работата. И благодари се, че той със своето видимо нехайство те е научил много уроци. И виж, той никога не роптае, той винаги е благодарен.
Ако го смажеш и стриеш, той с
търпение
приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
към текста >>
18.
Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.
,
,
ТОМ 2
Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай
търпение
да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб.
Прочее, онова, което има да ти кажа разбирай. Защото то ще бъде написано на друго място, много по-добро, там в твоето сърце гдето Бог ще го напише с ръката си и ти сам ще го четеш. Божия закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е Божествената книга, в която се вписват неговите дела заедно с Неговите слова. Да ти не дотяга, когато Господ работи вътре в твоята душа.
Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай
търпение
да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб.
Не само това но съдействувай за по-скорошното й привършване. Празните мисли ще престанат, нищожните дела ще изчезнат, но делото Господне ще продължава. Всички человечески наредби един ден в тоя свят ще изчезнат. Но душата ти само ще остане с Господа за да влезе в Божественото общение на Божия свят. Тогава, Той ще ти бъде Баща и всички, които Го любят твои братя, сестри, приятели, роднини и познати.
към текста >>
Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с
търпение
и кротост.
Стой близо при вечния извор на Божия Дух. Той е правия път за постигането и придобиването на всите небесни добродетели. Той е тайната връзка на всичко. Неговите дела винаги ще разказват Неговата Слава и ще възвещава правдата Му и милостта Му в род и род. Приеми чашата на спасениетио Господне и не роптай за своята участ.
Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с
търпение
и кротост.
С тие оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши Волята Му. Неговата благост ще те води, Неговата ръка ще те крепи. В Неговата виделина ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще бъде видело.
към текста >>
19.
59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Обаче приятелите нямаха
търпение
и не бяха много изпълнителни към думите на Учителя и така Изгрева взема по-друг вид отколкото Му се искаше на Учителя.
59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА Учителят имаше идеята как да се устрои Изгрева, тъй че да отговаря на бъдещите задачи на братството. Тази идея Той подробно не е развивал, а общо е споменавал в разговори с приятели. Какъв тип да бъдат къщите, как да бъдат разположени, а не така да бъдат безразборно разхвърляни по нивите.
Обаче приятелите нямаха
търпение
и не бяха много изпълнителни към думите на Учителя и така Изгрева взема по-друг вид отколкото Му се искаше на Учителя.
Но централната част, където беше поляната, боровата горичка, градината, салона и пред салона беше устроено и изпълнено по план на Учителя. Той не държеше на блестяща външност на къщите. Предпочиташе скромните жилища като обстановка, за да не бъде тя причина да се приближат тук случайни хора. Като идваха и виждаха скромната обстановка казваха: „Е, тук няма нищо интересно." Пред техните очи беше спусната специална завеса да гледат, но да не виждат. Така Изгревът си остана едно скромно селище, макар че съм присъствал на разговор на Учителя с външни хора, които препоръчваха как да се устрои Изгрева, какви постройки да се построят и какъв салон може да се направи.
към текста >>
20.
185. НАПАДЕНИЕТО СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 год. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той ни даде пример на
търпение
, сила и вяра и как да посрещаме и носим страданията си.
Той се качи на езерата с Братството. Не можеше да се движи и говори, но от време на време произнасяше някоя дума или изречение. Веднъж казал: „Туй, което сега минавам е повече от Голгота". Друг път каза: „Този който ме е вързал, Той ще ме развърже". И наистина Учителят бе развързан, Той оздравя, започна да се движи свободно и да говори и изнася своите беседи години след това.
Той ни даде пример на
търпение
, сила и вяра и как да посрещаме и носим страданията си.
Последиците от това нападение и от тези удари българския народ получи през 1943 г., когато английските и американски самолети бомбардираха София. И пак да благодарим на милостта на Учителя, че Той съкрати тези дни на възмездие от Невидимия свят. По този повод Учителят каза: „Аз взех 90% от страданията на българския народ. Остават 10%, а на тях само Бог има власт". Видяхме, че точно това се изпълни.
към текста >>
21.
61. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Само хората, които имат постоянството, велико
търпение
, могат да намерят Истината!
61. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ „Всички Слънчеви системи могат да угаснат, целият Космос може да изчезне, но Любовта остава за вечни времена. От нея произтича всичко в света.
Само хората, които имат постоянството, велико
търпение
, могат да намерят Истината!
За бъдеще ще имате съобщение с Небето като със радиовръзка."
към текста >>
22.
72. КОКОШЧИЦАТА И КУЧКАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но Учителят ни предаде нагледно един хубав урок.
Търпение
.
Кръчмарят много се гневеше на това, затвори я, биеше я, но тя щом се освободеше идваше между приятелите. Един ден кръчмарят я наби, изруга я, нарече я „дъновистка" и я изпъди. Тъй тя остана в Братството. Учителят търпя кръчмаря година, две, после изведнъж стана някакво произшествие и кръчмата се затвори. Тъй се отървахме от това неприятно съседство.
Но Учителят ни предаде нагледно един хубав урок.
Търпение
.
Пример на ТЪРПЕНИЕ И САМООБЛАДАНИЕ. Бяхме си заплатили за яйцата и разплатили с онзи, когото бяха изпратили тук, за да пречи на Братството и да тормози Учителя. Приехме между нас онази сътворена твар - кучето, която ни позна и остана при нас. Приехме всичко и чакахме да се задвижи окултния закон на Божията Правда. И той се задвижи и въздаде всекиму според заслуженото.
към текста >>
Пример на
ТЪРПЕНИЕ
И САМООБЛАДАНИЕ.
Един ден кръчмарят я наби, изруга я, нарече я „дъновистка" и я изпъди. Тъй тя остана в Братството. Учителят търпя кръчмаря година, две, после изведнъж стана някакво произшествие и кръчмата се затвори. Тъй се отървахме от това неприятно съседство. Но Учителят ни предаде нагледно един хубав урок. Търпение.
Пример на
ТЪРПЕНИЕ
И САМООБЛАДАНИЕ.
Бяхме си заплатили за яйцата и разплатили с онзи, когото бяха изпратили тук, за да пречи на Братството и да тормози Учителя. Приехме между нас онази сътворена твар - кучето, която ни позна и остана при нас. Приехме всичко и чакахме да се задвижи окултния закон на Божията Правда. И той се задвижи и въздаде всекиму според заслуженото.
към текста >>
23.
92. ПОХВАЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Учителят се приближи, прегледа я и каза на сестрите: „Братът има
търпение
!
Един единствен път съм получил от Учителя похвала. Работех на беседката на поляната, нещо твърде трудно. Циментирах нещо. Работех внимателно, както се работи за Учителя. Завърших работата.
Учителят се приближи, прегледа я и каза на сестрите: „Братът има
търпение
!
" Търпението е качество, което се изработва с години и векове.
към текста >>
"
Търпението
е качество, което се изработва с години и векове.
Работех на беседката на поляната, нещо твърде трудно. Циментирах нещо. Работех внимателно, както се работи за Учителя. Завърших работата. Учителят се приближи, прегледа я и каза на сестрите: „Братът има търпение!
"
Търпението
е качество, което се изработва с години и векове.
към текста >>
24.
110. БРАТ БОЯН СЕ УЧИ НА ТЪРПЕНИЕ
,
,
ТОМ 2
110. БРАТ БОЯН СЕ УЧИ НА
ТЪРПЕНИЕ
Брат Боян отива при Учителя по работа.
110. БРАТ БОЯН СЕ УЧИ НА
ТЪРПЕНИЕ
Брат Боян отива при Учителя по работа.
Важна и неотложна работа. В това време идва една сестра и разправя някакъв вълнуващ епизод на Учителя. Разправя Му го тя дълго време и брат Боян чака. Обаче търпеливо я изслушва. Тъкмо свършва тази сестра и си отива, идва втора сестра и тя почва да разправя на Учителя същия епизод.
към текста >>
А брат Боян стои и чака и се чуди на
търпението
и деликатността на Учителя.
Разправя тя и си отива. Не й казва Той, че същият епизод току-що го е чул. Излиза си сестрата, идва трета сестра. И тя разправя на Учителя дълго време същият епизод. Учителят не казва нищо и нея изслушва търпеливо.
А брат Боян стои и чака и се чуди на
търпението
и деликатността на Учителя.
Не ограничавайте Божественото в себе си, нито го унижавайте. То придава цена на човека. Като знаете това, вие трябва да бъдете внимателни към всяка душа, към всеки човек, заради Божественото в него. Уважавайте душата заради цената, която Бог й е определил. Не унижавайте своята душа, нито душата на когото и да е.
към текста >>
25.
107. ВАРНА-ХОТЕЛ ЛОНДОН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имайте мир и
търпение
.
Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас.
Имайте мир и
търпение
.
Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон. valiamaria написа на 17 март 2011 - 05:06 : 107.
към текста >>
Имайте мир и
търпение
.
Познавам гласа Му, върша волята Му, слушам Духът Му и радостта ми е в Неговото живо Слово. Какво благо би било за хората, ако разбираха Божия език и си мислеха, че са братя, а не врагове. Да споделят своите скърби и своите радости. Близо е часът. Ще прозвучи Небесният Глас.
Имайте мир и
търпение
.
Всичко Той ще уреди добре. Ще възкръсне, ще оживи и ще бъде едно стадо и един пастир на живота. Благословението на Христовият Баща отгоре да почине върху всички, които призовават Неговото Име на всяко място и време." Варна, 16. VIII. 1917 г., в хотел Лондон.
към текста >>
26.
32. КОЙ КАК СЛУШАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А Учителят с голяма любов и с голямо
търпение
изнесе нашите грешки стигащи понякога до нетърпимост.
Който познава Панев-ритмията и е чел за нея знае, че Паневритмията това е общение на човешките души в света на Мъдростта, която е създадена от Виделината. А тук се касаеше за медиумични прояви на Попова. Нали за това Учителят спря приятелите да не я закачат, защото щяла да избие на друга страна онова, което е в нея и по този начин ще попречи на всички ни. Какви ли не истории имаше по наше време? И винаги зад нея стоеше дадено лице, което бе дошло в Школата, за да бъде ученик.
А Учителят с голяма любов и с голямо
търпение
изнесе нашите грешки стигащи понякога до нетърпимост.
Той посочи и даде нагледен пример как Любовта превъзмогва всичко и заличава границите на нетърпимостта и прави човека свободен от вътре и от вън. А Свободата е вътрешно качество на Духа!
към текста >>
27.
71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
„Брат Борис има
търпение
!
На уречения ден тръгнахме с Дафинка рано сутринта в 5 часа. И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички.
„Брат Борис има
търпение
!
" може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка!
към текста >>
" може би тогава научих какво е
търпение
.
И от Изгрева до Бивака Ел-Шадай пътувахме точно 11 часа, движейки се стъпка по стъпка. Беше истинска Голгота. Гледах я и си представях каква красавица бе по-преди, а след това в нея се кръстосаха чувства на различни хора, разпънаха я на кръст и я унищожиха окончателно. Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение!
" може би тогава научих какво е
търпение
.
Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане. Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от търпение. На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка! " Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост.
към текста >>
Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от
търпение
.
Върнахме се и Учителят каза една похвала за мене пред всички. „Брат Борис има търпение! " може би тогава научих какво е търпение. Вървяхме стъпка по стъпка общо 18 часа -11 часа натам и 7 на връщане. А този път ние го вземахме от Изгрева до Бивака за три часа и два часа за връщане.
Но да се движиш стъпка по стъпка, да я подкрепяш и да спираш на всеки двадесет метра бе повече от
търпение
.
На всяка почивка поглеждах нагоре към Небето и си казвах: „Къде си ти Константине и къде си ти Сираков, че ме оставихте аз да водя вашата Дафинка! " Познавах ги като живи хора, като младежи пълни със сила и хубост. Къде отиде всичко това? Къде го запратихте? Да, бурените и плевелите в Божията нива бяха избуяли наедно с житните класове.
към текста >>
28.
110. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Много сестри и братя се чудеха на
търпението
на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин.
По този начин развали образа на Учителя, защото беше прост човек и неук човек. И това се случи по време на Школата на Учителя. Ще го видите на някои общи братски снимки застанал все в страни и позира стойката на Учителя. Дори има и такива снимки, където Учителят е заснет с приятели, а Савов е заснет също отстрани и се явява катЬ двойник на Учителя. А като се вгледаш с просто око, ще видиш имитацията и падението на един човек.
Много сестри и братя се чудеха на
търпението
на Учителя, защото той Го компрометираше по тоя начин.
Не стига, че отвън духовенството, военните и обществени среди да хулеха Учителя при всеки случай, то тази имитация в лицето на Савов се яви вътре в Братството, за да може да подхранва още повече подигравките срещу Учителя и да дава повод на другите да казват: „Вижте г-н Дънов колко е прост! " Накрая една сестра не изтърпя, отива при Учителя и казва: „Учителю, не мога да разбера няма ли Божие възмездие за онзи, който е приел образа на Бога и кощунства с Него? " Учителят я изглежда и казва: „Сестра, аз не съм казал, че няма Божие възмездие, но то идва при строго определено време." Сестрата не останала доволна от отговора, но нямало какво да прави. Отишла си, но твърдо решила, че трябва да го дочака в скоро време. Един ден имитатора Савов тръгва от града за Изгрева и минава през гората.
към текста >>
29.
2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но тя работи с постоянство, воля и
търпение
.
Тя е добър работник. Тя дешифрира беседите, които не бяха дешифрирани, които бяха на стенограми и положи много труд и ги дешифрира. Така до 1957 г. всички беседи бяха дешифрирани. Тази голяма работа извърши Елена, която работа трая към десет години.
Но тя работи с постоянство, воля и
търпение
.
Беседите бяха напечатани на пишеща машина в четири екземпляра докато стана големия обиск на Изгрева на 6.Х11. 1957 г. Но те бяха запазени от мене и укрити. Но други бяха останали при нея от времето на Учителя, които бяха конфискувани. Какво стана с тях не зная.
към текста >>
30.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Да, трябваше човек да има
търпение
.
ме пуснаха. Имаше нареждане от Никита Хрушчов, който бе тогава генерален секретар на Комунистическата партия на Съветска Русия и управляваше Съветската империя, да бъдат освббодени всички политически затворници до 31 декември. Администрацията на затвора работи денонощно няколко дни да ни подготви документите, за да ни пуснат всички, Една седмица преди това Мария бе дошла на посещение пред затвора. Минава партийния секретар на затвора, поглежда Мария и мен и казва: „Борисе, Борисе, още малко". И си замина покрай нас.
Да, трябваше човек да има
търпение
.
Убедих се, че и в затвора работи Бог чрез своите ангели, които изпраща и които посещават човеците и чрез тях падат веригите на отречените и отхвърлените от хората. На всяко място, където бях като затворник винаги идваше някое служебно лице облечено във власт, което в един определен момент се проявяваше като човек към мен и ми съдействаше, за да мога да издържа моя изпит като затворник. Благодаря за това. Ето какво направихме като затворници. 1. В гр.
към текста >>
31.
47. БОРБА В ПОДЗЕМИЯТА СЪС СЕДМОГЛАВИЯ ЗМЕЙ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
А те губят
търпение
.
Постоя, настаня се удобно на дървения стол и чакам да минат 1-2 минути. Чакам, не бързам, а иначе аз имам отговор. Той е готов много отдавна, но аз не бързам. След пет минути, като видя че им става тягостно и започват да нервничат аз тогава започвам да говоря. Аз първо повторя въпроса, че го обсъдя гласно пред тях и така малко по малко идвам до отговора, който е готов в мене през тези девет месеца следствие.
А те губят
търпение
.
Накрая към 3-4 часа Руменов звъни със звънеца. Влиза милиционера. „Отведете го" и пак ме повеждат из коридорите из едни подземия, безкрайни стъпала надолу, защото те имат път по който трябва да ме водят. Хем да бъде по-дълъг, хем да бъде по-зловещ. Изпитана е тяхната метода.
към текста >>
32.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с
търпение
, с очите на Любовта. 67.
Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е определено да стане развръзката. 66. Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие.
Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с
търпение
, с очите на Любовта. 67.
Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно.
към текста >>
Учениците трябва да работят с
търпение
, с любов, с вяра, с Дух и Сила.
Да мислим, да се молим, да работим, да страдаме, за да се извърши правилно този процес. Не е в количеството. „Малкото квас, много тесто подквасва". Голямо е противодействието, което силите на стария живот указват. Но Божия план ще се изпълни.
Учениците трябва да работят с
търпение
, с любов, с вяра, с Дух и Сила.
Само пътят на Истината остава. Само Истината освобождава. Сега е време за служение и жертва. 109. Видях величественият Храм създаден от Учителя. ИЗГРЕВЪТ. Той е неръкотворен и нерушим.
към текста >>
33.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
3.
Търпение
.
Учителят слуша. Изведнъж Той я прекъсва и казва: „Виждаш ли този хаос в света? Моята мисъл го създаде. Тя ще го оправи. Няма да остане съзнание да се не оправи и няма да остане ум или сърце, които да се не изправят".
3.
Търпение
.
„Вие може да игнорирате някои хора и да не ги приемате. Вие можете да сторите това. Но Аз, Учителят ви не мога това да направя. Аз всякого трябва да търпя и всякого да приема." (Из разговора на Учителя с ръководителите, 1923 г.) 4. Говорът на времето.
към текста >>
Търпение
, самообладание, воля.
На 9.IХ. 1944 г. дойдоха комунистите и изметоха целия този боклук, който задушаваше българския народ. Ние видяхме това и го оценихме по достойнство, че Бог поругаем не бива. Но тогава Учителят ни предаде уроци, предаде ни примери. Изключителни.
Търпение
, самообладание, воля.
Това е най-силния пример, който Той ни е дал. Когато Той минаваше през страданието, Той ни показа как да го носим ние. Там горе на Рила веднъж Той прошепна само: „Това сега, през което минавам е по-тежко и от Голгота". Ние, видяхме как тялото Му се възкреси и здравето Му се възстанови. И Той продължи своята работа. 16.
към текста >>
34.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 4
Вълната на злото и
търпението
100.
Бурният ден 95. Войнишките подаръци – 96. Времето на Злото и времето на Доброто 97. На път за Голгота 98. Сили на Съзиданието и сили на Разрушението 99.
Вълната на злото и
търпението
100.
Учителят и цигулката 101. Музициране 102. Българската песен 103. Песента “Блудният син” 104. Музикантите на Изгрева 105.
към текста >>
Търпението
11.
Друг път няма 6. Силата на идеите и силата на вярата 7. Общ обяд и нови дрехи за концерт 8. Словото и музиката 9. Пликът с парите 10.
Търпението
11.
Заблуждение и примамки – 12. Къде е Бялото Братство? 13. Небето няма да разреши 14. Кои работят и кого славят? 15. Великото откритие 16.
към текста >>
35.
01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО
,
Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.
,
ТОМ 4
И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на
търпение
и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на
търпение
и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот.
И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
към текста >>
Търпението
Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.
В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде.
Търпението
Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло.
Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си.
към текста >>
36.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са
търпение
да понасям всичко отредено от Твоята ръка.
На 16 август 1907 г., четвъртък, Учителят Дънов оформя веригата в ас-тралния свят. Този свят заема околовръстно едно пространство от сто километра над земята. А на този пояс започва менталното (умствено) поле, заемащо пространство 300 км над земята. На 17 август 1907 г., петък, Учителя Дънов дава следната молитва, обозначена като частна молитва: "Господи Исусе Христе, Йехова-Елохим-Утешителю, Дух Святий (Адонай), Моля ти се: Дай ми Сила,, да мога да извърша всичко, което е за успеха на Царството Ти на земята. Укрепи духът ми, да мога да победя всички страсти и да мога да се боря срещу всички пакости и изкушения.
Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са
търпение
да понасям всичко отредено от Твоята ръка.
Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог. За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади. За цялото човечество, за всичките народи. Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост и в осветяването на Твоето Име е нашата Слава, в изпълнението на Твоята Воля е нашата любов". 1.
към текста >>
Това е Духът на Благодатта, Който носи спасение,
търпение
, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса.
Това е Духът на Силата. „Със силата на Духът Божий" (Рим. гл. 15, ст. 19) 2. От Исуса - Елохим се търси Благодат.
Това е Духът на Благодатта, Който носи спасение,
търпение
, кротост, за да бъде човек съвършен, както е съвършен Отец на Небеса.
Затова се казва: „Благодатта на Господа нашего Исуса Христа" (Откровение на Йоана гл. 22, ст. 21) 3. От Святият Дух Адонай се търси просветление, озарение. Това е Духът святий, Който е Духът на Обещанието.
към текста >>
37.
І.3. МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
На тях ще отнесем от разположението и
търпението
на планината.
УЧИТЕЛЯТ погледна часовника и продума: - Времето е напреднало! Слънцето скоро ще превали Витоша и ние трябва да се прибираме. Днес планината бе гостоприемна. Позволи ни да се порадваме на нейния мир и спокойствие. Слънцето и то ни поглеждаше през облачните пролуки, пихме от лаксативната вода на изворчето и сега трябва да слезнем долу, и да бъдем полезни на онези, които изживяват смутни дни в големия град.
На тях ще отнесем от разположението и
търпението
на планината.
Благодарим и за това, че при днешния ден нямаше въздушна тревога, нито бомбардировка. А най-вече трябва да благодарим на онези същества от невидимото присъствие на планината, които донесоха Божието благословение -Неговият Мир. Всякога връзката с Ангелските ликове е благословение за всички. Ще дойде денят, когато по лицето на земята сълзи на мъки и горест не ще се леят, правдата ще се възцари, душите ще се радват на мир и не ще има сила, която да го помрачи! Ще дойде такъв ден!
към текста >>
38.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С
нетърпение
всички очакваме разведряване!
Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г. най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна. Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ. Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка - скръбта. Усмивката като че ли е забравена.
С
нетърпение
всички очакваме разведряване!
" А когато Великият Промисъл е съкратил дните на страданията, превъзмогнати са опасните противоречия - големият ден е завършен и в очакване на ведрото утро УЧИТЕЛЯТ е между учениците Си с нова песен - „Бершид Ба"! През есента на 1923 г. страната изживя кръвопролитни междуособици, известни в политическата история като „Септемврийски събития", а през май 1936 г. лично УЧИТЕЛЯТ понася жесток юмручен побой от неизвестен младеж. И двете събития засягат УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с
търпение
и постоянство дочака оздравяването Му.
С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост! " Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове! Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране.
Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с
търпение
и постоянство дочака оздравяването Му.
към текста >>
39.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с
нетърпение
очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила. За кратко време, след сполучлива канализация на студената езерна вода, разливаща се по тенекиен улей, задимява кюнеца и първата проба предизвиква възторг и радост на онези работни братя от първата група. Новината, че на рилските езера има баня с топла и студена вода, бе известна на пътуващите.
Бялата, доста големичка квадратна палатка, с нейния закачлив пушещ комин, доста отдалеч, откъм първото езеро, привличаше вниманието на уморените пътници, които с
нетърпение
очакваха да се облеят с топла езерна вода.
Ето че в една от групите е и УЧИТЕЛЯТ. Той е посрещнат на „плачи камък" и запитва: - Палатката, която се вижда от първото езеро и димеше, банята ли е? В такъв случай, рилчани ще имат възможност не само да пият, но и да се обливат изобилно с най-чиста езерна вода, огрявана непрекъснато от благодатните слънчеви лъчи, озарявана от луната и звездите, зареждана от космичните лъчи, слизащи от безкрая на вселената... Честита баня!
към текста >>
40.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Но имайте
търпение
, на поставените въпроси ще ви отговорим.
Не се учудвайте, а може и да запитате - как стана това чудо, че на високото рилско езеро да заплава лодка и то твърде солидна? Кой бе вдъхновителят? Кой претвори идеята в живо дело? Как тази лодка се озова от низините на горския пояс в езерните води? Как премина през тесните и стръмни пътеки на клековите гори, където обикновено хора и коне се движат един след друг?
Но имайте
търпение
, на поставените въпроси ще ви отговорим.
Навремето лодката породи много подобни въпроси. Твърде много се коментираше нейното появяване, така както и до днес се коментира библейския разказ за Ноевия ковчег. Имаше и шеговити окултисти, които не без стеснение споделяха, че може би е приложен някакъв египетски вариант на „дематериализация" и „обезвесяване"! Тъй или иначе, лодката предизвика удивление и възторг. Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници, преживяли прочутите Търновски събори на Братството.
към текста >>
Положена на зеления губер и тя очакваше с
нетърпение
онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води.
УЧИТЕЛЯТ знаеше за готовата лодка, която пристига на езерата. Това споделиха онези по-бързи и пъргави приятели, изпратени нарочно пред пътуващата група. Новината споходи рилчани и те бяха готови да пренасят на ръце лодката. Около 16 яки, силни братя слушаха наставленията на УЧИТЕЛЯ за внимателно и грижливо пренасяне на товара през клековите гори, където пътеката е тясна, каменлива и на места изровена. Още по обед Боянчо приветливо се усмихна и посрещна на поляната на Сапаревската вада юначната група, която трябваше да понесе на ръце и плещи към сините простори красавицата лодка.
Положена на зеления губер и тя очакваше с
нетърпение
онзи момент, когато ще бъде помилвана от кристалните езерни води.
Боянчо набързо разпредели групата по две шесторки за всяка една част от лодката, показа как трябва да се поставят трите напречни яки пръта за по-удобно пренасяне на възтежките части. И така лодката бе понесена на ръце от низините към висините. Слънцето бе още твърде високо по синьото безоблачно небе. Планината бе притаила дъх и не можеше да се нарадва на великолепното шествие, което значително се отличаваше от натоварените конски кервани на власите -нашите добри снабдители, или многочислените групи, предимно от летовници на езерата. Картината на двете групи, носещи лодката, имаше почти библейски характер, така както древните евреи носеха на рамене и плещи свещената скиния.
към текста >>
41.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Повечето от съучениците ми очакваха с
нетърпение
краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ.
Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи! " Тялото страда, но то носи здрав и силен дух! Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък. Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие.
Повечето от съучениците ми очакваха с
нетърпение
краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ.
Ние взаимно се търсихме. Ние Го търсихме, но и Той ни очакваше. Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник?
към текста >>
42.
І.15. ЗЛАТНИЯТ ВЕК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
С
нетърпение
очаквахме момента, когато ще стъпим на китната терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора.
- Да, има! Сегашният Борис е същият дух, който покръсти българите! Младенецът Симеон, заради който днес се разхождаме по планината, е духът на историческия цар Симеон. Баща и син наново се събират в един дом!... Смълчани и удивени от „случайността", следвахме стъпките на УЧИТЕЛЯ.
С
нетърпение
очаквахме момента, когато ще стъпим на китната терасовидна полянка над сипеите, за да продължим разговора.
Неочаквано вдигнатата завеса около това кардинално прераждане на историческите царе Борис и Симеон пробуди голям интерес. Не бе без значение, каква ще бъде съдбата на новото историческо русло. Не по-маловажен бе и въпросът за сплитането и разплитането на този исторически паралел, разгледан от кармически аспект. Краткият отдих на малката поляна наново ни събра около УЧИТЕЛЯ и Той продължи да отговаря на поставените въпроси. - Съдбата на настоящите царски личности ще бъде твърде различна.
към текста >>
43.
І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно
нетърпение
очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите?
Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението.
УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно
нетърпение
очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите?
Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове.
към текста >>
44.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и
търпението
да го проведат.
Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба.
Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и
търпението
да го проведат.
Освен това, от значение е и обстановката. Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му.
към текста >>
45.
ІІІ.99. ВЪЛНАТА НА ЗЛОТО И ТЪРПЕНИЕТО
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
99. ВЪЛНАТА НА ЗЛОТО И
ТЪРПЕНИЕТО
Веднъж на Изгрева пристига Магдалена и прави скандал на Учителя в салона преди беседа.
99. ВЪЛНАТА НА ЗЛОТО И
ТЪРПЕНИЕТО
Веднъж на Изгрева пристига Магдалена и прави скандал на Учителя в салона преди беседа.
Крещи и вика, и хули Учителя. Ние всички сме стреснати и не знаем какво да правим с нея. Няколко пъти Учителят бе ни спирал, за да не се справим физически с нея. Някои искаха да я набият. Учителят ги спря, като каза: „Тя е канал, през който изтича Злото на София и на Изгрева.
към текста >>
46.
ІІІ.100. УЧИТЕЛЯТ И ЦИГУЛКАТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Аз имах
търпението
да дочакам някой учител.
Веднъж стенографката Савка ми подаде една беседа от Учителя и ми каза: „Ето, припиши си това, защото знам, че го търсиш от дълго време". Преписах ги и сега ви го поднасям: „Аз съм започнал отдавна да свиря на цигулка, но окръжаващите ми не гледаха добре на това. Те намираха, че цигулката е циганска работа. Тогава имаше пътуващи цигани, свирачи и на цигулката изпълняваха своите цигански песни. При това положение аз не бързах, а нямаше и учители, които да свирят и предават добре.
Аз имах
търпението
да дочакам някой учител.
Най-после намерих един чех, много музикален, със силна музикална памет. Като отидох при него, той никога не ме изпитваше. Аз сядах на стол, той взимаше цигулката и през всичко време ми свиреше. Аз бях неговата публика, а той ми свиреше. Благодарение на неговото свирене и аз се научих да свиря.
към текста >>
47.
4.10. Търпението
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
10.
Търпението
Всеки от нас имаше своите слабости и своите недостатъци.
10.
Търпението
Всеки от нас имаше своите слабости и своите недостатъци.
Някои от тях ги знаехме от самосебе си чрез постъпките си, а други ни ги бе посочил Учителят, с цел да работим върху тях и да се справим с тях. При други случаи Той ни задаваше задачи, които трябваше да ги разрешаваме. Тогава виждахме, че разрешаването на тези задачи води именно до това, за да разрешим онова, което не можехме да го правим. Така научавахме за онова, с което трябваше да се справим и преборим. Питам веднъж Учителя: „Учителю, как трябва да работим, та да развием търпението си?
към текста >>
Питам веднъж Учителя: „Учителю, как трябва да работим, та да развием
търпението
си?
10. Търпението Всеки от нас имаше своите слабости и своите недостатъци. Някои от тях ги знаехме от самосебе си чрез постъпките си, а други ни ги бе посочил Учителят, с цел да работим върху тях и да се справим с тях. При други случаи Той ни задаваше задачи, които трябваше да ги разрешаваме. Тогава виждахме, че разрешаването на тези задачи води именно до това, за да разрешим онова, което не можехме да го правим. Така научавахме за онова, с което трябваше да се справим и преборим.
Питам веднъж Учителя: „Учителю, как трябва да работим, та да развием
търпението
си?
" Учителят ме изглежда изпитателно и казва: „Той, животът, ще те научи." И ето сега, цял живот уча това търпение. А това не са малко години. И през много неща минах и трябваше да се справям. Слава Богу, едно успях, друго не успях, но се движих напред. А можеше да постигна повече в този живот.
към текста >>
" Учителят ме изглежда изпитателно и казва: „Той, животът, ще те научи." И ето сега, цял живот уча това
търпение
.
Някои от тях ги знаехме от самосебе си чрез постъпките си, а други ни ги бе посочил Учителят, с цел да работим върху тях и да се справим с тях. При други случаи Той ни задаваше задачи, които трябваше да ги разрешаваме. Тогава виждахме, че разрешаването на тези задачи води именно до това, за да разрешим онова, което не можехме да го правим. Така научавахме за онова, с което трябваше да се справим и преборим. Питам веднъж Учителя: „Учителю, как трябва да работим, та да развием търпението си?
" Учителят ме изглежда изпитателно и казва: „Той, животът, ще те научи." И ето сега, цял живот уча това
търпение
.
А това не са малко години. И през много неща минах и трябваше да се справям. Слава Богу, едно успях, друго не успях, но се движих напред. А можеше да постигна повече в този живот. Но толкова можах, толкова ми бяха силите, въпреки съдействието от Учителя през всичките тия години.
към текста >>
Та
търпението
беше взаимно.
А това не са малко години. И през много неща минах и трябваше да се справям. Слава Богу, едно успях, друго не успях, но се движих напред. А можеше да постигна повече в този живот. Но толкова можах, толкова ми бяха силите, въпреки съдействието от Учителя през всичките тия години.
Та
търпението
беше взаимно.
Аз търпях несгодите, а животът търпеше мене и ме чакаше да се коригирам. А какво ли беше търпението на Учителя спрямо мене -мога само да гадая. Да ме чака толкоз години, да ми съдейства и подпомага, а аз едвам, едвам да прекрачвам едно след друго годишните времена.
към текста >>
А какво ли беше
търпението
на Учителя спрямо мене -мога само да гадая.
Слава Богу, едно успях, друго не успях, но се движих напред. А можеше да постигна повече в този живот. Но толкова можах, толкова ми бяха силите, въпреки съдействието от Учителя през всичките тия години. Та търпението беше взаимно. Аз търпях несгодите, а животът търпеше мене и ме чакаше да се коригирам.
А какво ли беше
търпението
на Учителя спрямо мене -мога само да гадая.
Да ме чака толкоз години, да ми съдейства и подпомага, а аз едвам, едвам да прекрачвам едно след друго годишните времена.
към текста >>
48.
4.18. Кредитори и умът на човека
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Ще си оправиш сметките, ама да имат
търпение
да те почакат." Аз разбрах, че това се отнася до заемите, които бях направил от наши братя за конструкцията на този стан.
18. Кредитори и умът на човека При една среща с Учителя аз Го запитах по разни въпроси и Той ми отговаряше, но в един момент Той се обърна към мен и каза: „Ти ще кажеш на кредиторите ти да почакат.
Ще си оправиш сметките, ама да имат
търпение
да те почакат." Аз разбрах, че това се отнася до заемите, които бях направил от наши братя за конструкцията на този стан.
Бях в голямо материално затруднение. Бях взел кредит да изобретя онзи стан, но не можах да го построя до края. Имаше причини за това. Но аз послушах Учителя и минах последователно при тях и им казах да ме почакат, защото сега не мога да изплатя борчовете си. Те разбраха, че не се крия и решиха да ме изчакат.
към текста >>
49.
4.20. Невъзможно изобретение
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Те го сглобиха, а брата беше малко техник и има
търпение
да му сложи още някоя и друга част, но по моя идея.
Правих, струвах - сглобявах, разглобявах - накрая нищо не излезна. Разглобих всичко и го сложих в един сандък. Учителят няколко пъти ме запитваше, какво става със стана. После направих друг модел, но и него не доизкарах до края. Но дойде един брат и сестра и като го видяха, казаха: „Продай ни го такъв, какъвто е." Аз им го дадох.
Те го сглобиха, а брата беше малко техник и има
търпение
да му сложи още някоя и друга част, но по моя идея.
Станът бе пуснат в движение. И работи цели петнадесет години и с него те си изкарваха хляба и хранеха голяма челяд. Като ме срещаха, все ми благодаряха и ме благославяха за стана. И тогава си спомних думите на Учителя. Значи аз не го направих, значи за мен това бе невъзможно.
към текста >>
50.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята -
търпението
.
Този мой съученик, един от най-преданите ученици на Учителя, беше избран от Учителя да изрази една от големите идеи във Великото посвещение в Истината. Външно той беше висок, слаб, рус, с хубави сини очи, продълговато лице, с високо чело, на което блестяха в коронната част чрезмерно развитите философски центрове. Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве.
Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята -
търпението
.
Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество. Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая.
към текста >>
Според Учителя
търпението
най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите.
Външно той беше висок, слаб, рус, с хубави сини очи, продълговато лице, с високо чело, на което блестяха в коронната част чрезмерно развитите философски центрове. Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението.
Според Учителя
търпението
най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите.
Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество. Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ.
към текста >>
Наистина без
търпение
не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.
Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението. Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите.
Наистина без
търпение
не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.
Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна.
към текста >>
51.
6.33. Третият приятел
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество -
търпението
, което е резултат от озарението на съвършената истина.
Човек трябва да доведе своя ум и своето сърце в равновесие, в съгласие с Истината. Тогава той ще бъде свободен." Тази последна мисъл на Учителя дава ключа към великите мистерии, които могат да доведат човека пред свещения храм на Истината, която единствено може да му даде Великата свобода. За тази свобода Учителят казва следната мисъл: „Да бъде човек свободен, това значи да носи Светлината, знанието на Мъдростта. Човек е свободен да постъпва така или иначе, но след това има съдба, т. е. ще претърпи последствията на природните закони.
Те ще го ограничат, ако не е постъпил в съгласие с тях." При това велико посвещение, ученикът трябва да е изработил следните качества: той трябва да има на първо място онази велика кротост, която единствено изтича от великия извор на Любовта, да има онова велико смирение, което се явява единствено в светлината на Мъдростта и най-сетне, да има най-могъщото качество -
търпението
, което е резултат от озарението на съвършената истина.
В този чуден свят, казва Учителят: „Свободата е необходима за вътрешния растеж на онзи висш идеал, към който се стремим. Когато почувстваш свободата, тази тежест, която усещате в душата си, ще изчезне. Вие ще почувствате един мир, едно разширение, и всички благородни заложби на вашето естество, които от хиляди години чакат благоприятни условия, ще израснат". Душите на изкуплението минават през пътя на малките мистерии, път, в който любовта е най-голямата проява на новия живот. Душите, при усъвършенстването, минават през тесните пътеки на Мъдростта, докато душите, които идват да служат на човечеството, следват неизменния път на Истината.
към текста >>
52.
6.34. Астрокосмична синтеза
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на
търпението
са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител.
Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки. Ние няма в подробности да се спираме върху тази наука, защото тя е дадена в генералните си линии в книгата „Новата култура в ерата на Водолея".
Тук само ще подчертаем, че третият вид души, които идват да помагат на човечеството, са успели да превият врата на звяра в себе си, да обуздаят своите страсти и желания, с други думи - те са завършили еволюцията на своето сърце, чрез хилядите си прераждания са закръглили способностите на своя ум и чрез ключа на
търпението
са изработили една диамантена воля, която има един идеал - да бъде непрекъснат сътрудник във великото дело на своя Учител.
Тези души са солта на земята, те са изразители на дълбокия смисъл на живота. Тях ще ги познаем по три елемента: те носят в себе си чара на любовния магнетизъм, магичното въздействие на дълбокото знание и неизказаната красота на истината. В техния поглед се чете искреност, чистота, невинност, същевременно имат чертите на онази крайна интелигентност, на изисканата справедливост и на онова високо благородство. При тези души, в тяхното присъствие човек чувства устрема и подтика на творческото вдъхновение. Тихият и скромен ученик на Учителя Кузман Кузманов, най-добре го разбираше.
към текста >>
Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване
търпение
, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
Докато някои от учениците се бореха със своите слабости и страсти, други - с тъмните облаци на съмнението, то от веригата души на Кузман Кузманов търсеха с неудържим копнеж не само да чуят вътрешния глас на своя Учител, но и да видят Неговия образ, като Космична същина в милиардните слънчеви системи, милионите души, които образуват народите и във великите идеали, които са главните пружини за всеобщия прогрес на живота. В този център, в който още беше скрит, често в разговорите присъстваше и сестра Гина Гумнерова, която се бореше с наследствените отрицателни черти на българския народ. Тя най-вече имаше да се справя със задачата на користолюбието, порок, който трябваше да бъде заменен с онова безкористие, което носи сила за човешкия дух. В тази малка група Учителят изработваше новите форми, които трябваше да легнат в отношенията на хората. Новите социални идеали на справедливостта, на честност, крайна интелигентност и високо благородство, особено в специалния клас, където лекциите добиваха характер и подготовка за влизане във великите мистерии на истината.
Учителят щедро раздаваше и разливаше дълбоките знания в Общия клас, даваше методи за придобиване
търпение
, най-важният ключ, с който се отварят дверите на Истината, а в Неделните беседи чертаеше новия свят -света, в който свободата ще царува и на всяко същество ще бъдат дадени необходимите условия за неговия външен и вътрешен растеж.
Лайтмотивът в този период на Неговите беседи беше следният: „Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него." Еволюцията е закон за свободата на духа. Свободата е право на човека. Без свобода култура не може да съществува. Творческата идейна сила, която Учителят разпалваше в тази малка опитна лаборатория, постепенно се разливаше в обществото чрез неговото Слово, и от обществото в народа, и в цялото човечество. Учителят постепенно слизаше със Своята пълнота върху земята.
към текста >>
53.
6.50. СЛАВЯНСТВОТО В ОПАСНОСТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо
търпение
, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството!
Тези вълнуващи въпроси изложих пред Учителя, непосредствено на Нова година - 1943. Чувствах нужда, вътре в себе си, Учителят да внесе светлина в моето съзнание, в моето идейно небе, на което в момента не се виждаше някакъв светъл лъч. Учителят схвана бурята на моето безнадеждие, което малко оставаше да се приближи не само до границите на безверието, но и да разклати Космичния устой на душата ми. Наистина изживявах така болезнено тази трагедия, така беше изопната нервната ми система, че рискувах да се скъсат като някои изопнати струни моите нерви. Действително изпитвах нещо, което не приличаше на някаква болка от известно мъчение, нито скръб от някаква скъпа загуба, не, то беше някакво велико страдание, свързано със свещените идеали на душата, със самите скрижали на Духа.
Няма да предам целия разговор с Учителя, защо не искам да вдигам булото на откровението... Великият Мъдрец, Който притежава диамантена воля, надарена с най-високо самообладание и непоколебимо
търпение
, вижда не само с погледа на Учения, не само предвижда и предсказва, както древните пророци, но Той, по пътя на откровението, слага началото на епохите в историята на човечеството!
Като заключение на разговора Той ми каза следното: „За да можеш правилно, трезво, обективно да тълкуваш историческите процеси, изразени чрез събитията - трябва да вземеш предвид основните черти от характера на расите и народите. Германците се въодушевяват от победите, славянството е като жена, която, колкото повече я газиш, тя повече се окуражава. Германците при най-малкия неуспех ще обърнат своя гръб назад, докато славяните ще стъпят здраво на своите нозе. Това скоро ще го видиш." Този отговор внесе у мен една ориентация за времето, което предстоеше да дойде. Още от първите дни на януари от новата 1943 г., след този съдбоносен разговор, германските войски започнаха да отстъпват от Донския басейн и на 20 януари „Ута прес" даде следното комюнике: „На 21.XI.1942г.
към текста >>
54.
6.57. ВЪЛШЕБНИЯТ КЛЮЧ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на
търпението
.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на
търпението
.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на
търпението
.
Той се отнасяше за живота и за Неговото заминаване. Така силно сломен мой дух - за първи път ми се случва в живота, въпреки че много пъти съм гледал смъртта в очите. С цялата моя сериозност, с голяма загриженост се вглъбих в себе си и се завърнах в София. В мен настъпи пълно безразличие, чувствах несъвършенството на човешката природа, нейните суетни амбиции и желания. Преценявах много критично цялата история на човечеството, с неговите непрестанни борби, войни във възходите и паденията на народите.
Виждах земята като едно училище, или по-право, като една лаборатория, където в бурите на живота се изправят човешките сърца, усъвършенстват се човешките умове, закаляват се човешките воли в огнището на
търпението
.
Пред мен минаваха като в калейдоскоп различните образи на човеците, виждах смиреният монах, или искреният духовник, облечен в мантията на примирението и с Библия в ръка; чувствах силата на героя, който по пътя на подвига и жертвата слага своята глава пред жертвеника на свободата; чувствах състоянието на учения, който напряга своя ум и търси да разкрие законите на природата; съзерцавах състоянието на философите, които търсят смисъла на живота чрез разтълкуване на вековните загадки; най-сетне - виждах в обикновения човек, който се бори в живота с ежедневните нужди и чака подаяние от гореизброените духовни и интелектуални върхове. За мен цялото това сечение на живота - вертикално и хоризонтално - беше една прочетена книга. Земята ставаше за мен прозрачна, оставаха за мен само няколко важни проблеми, които ми дадоха тласък да се приближа до това Космично Същество, за да намеря тяхното разрешение и в момента, когато трябваше да получа отговор на тези мои върховни въпроси, това Космическо Същество в плът трябваше да си замине от тоя свят. Нима в такъв сюблимен момент тази малка отсечка (физическо тяло) от Неговата огромна духовна величина, представляваше врата, за да влизам в досег с Неговите по-висши тела. Въпреки че в пътя на общението ми с Него, в различните етапи на посвещенията, които минах, се събудиха огромни окултни сили вътре в мен, чакрите на моя етерен двойник бяха развижени, за да схващат невидимите еманации, излъчващи се от всички живи същества, от цялата природа, която ме заобикаляше - аз чувствах, че нещо важно, съществено ми липсваше.
към текста >>
55.
6.58. БУРНИ АСПЕКТИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Аз броях минутите и часовете и с
нетърпение
чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех.
След беседата аз изтичах по малката извита стълба, която води горе към Неговата спалня и Му зададох следния въпрос: „Учителю, всичко това, което ми казахте в последния разговор в с. Мърчаево, не е ли плод на някакво мое отклонение, или това наистина ще бъде една реалност? " Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната точка на това мълчание. В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото страдание, през което минавах. Чух тихия Му глас: „Ела по обед при мен".
Аз броях минутите и часовете и с
нетърпение
чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех.
Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов. Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико търпение - качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта. Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето. С тази малка забележка ще продължа да разказвам този епизод с Учителя. Той съвсем спокойно ме покани да седна на трапезата да обядвам.
към текста >>
Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико
търпение
- качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта.
" Много пъти съм изпитвал силата на Неговото мълчание, но сега изпитах кулминационната точка на това мълчание. В отговор на моя въпрос Той се леко усмихна, но тази усмивка ми оказа такова силно въздействие, което изгаси пламъците на великото страдание, през което минавах. Чух тихия Му глас: „Ела по обед при мен". Аз броях минутите и часовете и с нетърпение чаках да настъпи часът, за да изляза от учреждението, в което работех. Когато пристигнах на Изгрева, Той не беше в стаята си, намерих го в малката вила на Изгрева на добрия приятел брат Борис Николов.
Разказвам този епизод от живота на Учителя с такива подробности, за да изтъкна онзи такт, онзи велик говор на мълчанието, онова съвършено самообладание, онова велико
търпение
- качества, които притежават само Великите Посветени, тези Небесни Пратеници, които държат ключовете не само на живота, но и на смъртта.
Тези описани моменти ще ни поставят в онези метапсихични състояния, когато човек вече напуща своя сетивен свят и навлиза в едни области, където само интуицията усеща, но зад нея трябва да се събуди окото на ясновидеца, за да види, чрез образите и техните отношения на физическия свят, онази функционалност между далечното минало, настоящето и да прозре в неизвестността на бъдещето. С тази малка забележка ще продължа да разказвам този епизод с Учителя. Той съвсем спокойно ме покани да седна на трапезата да обядвам. Лицето му беше бледо, очите му като че не бяха фокусирани в образите на физическия свят, но техният блясък се плъзгаше по незнайните пътища на хиперболичните линии. След като се наобядвахме, качихме се в една удобна 6-местова лека кола.
към текста >>
56.
6.61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата философия, знак на чистотата, на самообладанието и
търпението
- така го наричаха древните астролози.
61. КРАЯТ НА ЕДНО ВЕЛИКО НАЧАЛО Мъгливите декемврийски дни един след друг се нижеха и отминаваха в сянката на миналото. Тези къси дни, когато слънцето много рядко показваше своя лъчезарен образ, за Братството бяха напоени с чувства на едно велико страдание.
Слънцето наближаваше да влезе в знака Козирог - знак на високата планина, на усамотението, върха на най-висшата философия, знак на чистотата, на самообладанието и
търпението
- така го наричаха древните астролози.
В електромагнитното поле на този зодиакален знак душата влиза навътре в себе си, в своята светая светих, където душата почерпва нови сили от дълбоките извори на живота, подобно на слънцето, което започва своя възходящ път, приближава се към равноденствието на зодиакалния кръг. Всички братя и сестри, които така обичаха Учителя, така трептяха да чуят Неговото Слово, което ги изваждаше от света на „Мая", за да преминат безкрайните предели на ония вечни ценности, които излизаха от света на формите и влизаха в света на метапсихичното съзерцание. Учителят държеше последните Си беседи. Като общувах с всички приятели виждах, че в съзнанието им даже и за миг не идваше мисълта, че Учителят ще напусне своето физическо тяло. Аз пазех дълбоко мълчание - не смеех с никого да споделя тази мисъл, която би смутила душите на братята и сестрите.
към текста >>
57.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Не мога да не се възхитя от нейното
търпение
и постоянство.
Тя прочиташе материала и правеше известни забележки, които съм вземал под внимание. Челото й издаваше една научна стойност, конструкция, маниер и излъчваше живот, който е подходящ за един сътрудник. Обичаше свободата и красотата. Когато напиша нещо, аз й го давам да го прочете. Винаги ми е била огледало, в което съм се оглеждал.
Не мога да не се възхитя от нейното
търпение
и постоянство.
Тя се яви накрая в моя път. Беше като редактор на това, което пиша. Надя Гръблашева бе дъщеря на Мария Гръблашева. Тя е един светски човек с голяма култура и знаеше много добре френски. Тя винаги ми помагаше със своите преводи.
към текста >>
58.
7.25. ИЗГРЕВЪТ И ТРЕСАВИЩЕТО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Той само с безкрайно
търпение
им показваше как разумно да ги изправят.
И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си.
Той само с безкрайно
търпение
им показваше как разумно да ги изправят.
Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям.
към текста >>
59.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV
,
,
ТОМ 4
Вълната на злото и
търпението
- 204 100.
Бурният ден -198 95. Войнишките подаръци -199 96. Времето на Злото и времето на Доброто - 200 97. На път за Голгота - 201 98. Сили на Съзиданието и сили на Разрушението - 203 99.
Вълната на злото и
търпението
- 204 100.
Учителят и цигулката - 205 101. Музициране - 206 102. Българската песен - 207 103. Песента „Блудният син" - 207 104. Музикантите на Изгрева - 209 105.
към текста >>
Търпението
- 292 11.
Друг път няма - 289 6. Силата на идеите и силата на вярата - 289 7. Общ обяд и нови дрехи за концерт - 290 8. Словото и музиката - 291 9. Пликът с парите - 291 10.
Търпението
- 292 11.
Заблуждение и примамки - 292 12. Къде е Бялото братство? - 293 13. Небето няма да разреши - 294 V 14. Кои работят и кого славят?
към текста >>
60.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА ОБЩЕСТВО БЯЛО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 4
Той само с безкрайно
търпение
им показваше как разумно да ги изправят.
И накрая, когато пишем история на Братството, не трябва ли да си спомним съвета на Учителя - да спираме вниманието си върху положителната страна на нещата? Нали Учителят още в настоящето преобръщаше всичко в добро? Той ни учеше, дори когато се налага да изнесем публично погрешка-та на някого, това да се прави с максимална деликатност и любов! Кому е нужно едно съчинение по история на Братството, изпълнено с упреци и критика, с негативизъм? Дори и да са правили своите погрешки (така както и ние днес правим своите), братята и сестрите около Учителя никога не биваха заклеймявани от Него за грешките си.
Той само с безкрайно
търпение
им показваше как разумно да ги изправят.
Той вярваше на доброто и на Божественото във всяка душа и с него работеше. Сега ние се обръщаме към доброто в душата на д-р Вергилий Кръстев, благодарим му за голямата събираческа работа, която е извършил, и пожелаваме Бог да внесе в сърцето му повече топлина и Любов, а в ума му повече светлина, за да може и той да вижда доброто около себе си и да го прилага! Божанка Ганева, Мария Майсторова, Атанас Янчев, Петър Ганев, Людмила Димитрова, Величка Драганова, Елена Николова, Йоанна Стратева, Иван Цветинов, Стефка Калименова П. П. Като управител на издателство „Бяло Братство" съм длъжна да направя достояние на цялото братско общество, че благодарение на д-р Кръстев, който ни предостави оригинали на непубликувани текстове от Учителя, бяха подготвени и отпечатани следните издания: "Молитви и формули", "Призвание към народа ми", "Вечният завет на духа", "Запалена свещ, две годишни Утринни слова". С болка се подписвам под горното писмо, защото напълно го споделям.
към текста >>
61.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Вътрешният изпит в Школата –
търпение
пред Божественото 90.
Благословенията и Царството Божие на Земята 85. Пресяване през сито 86. Да се определиш в пътя на Школата 87. Ражда се човек и тръгва да учи 88. Хем ми се иска, хем не ми стиска 89.
Вътрешният изпит в Школата –
търпение
пред Божественото 90.
Главната опасност 91. Когато се разпореждаше простотията 92. Когато си муле и те е яхнала простотията 93. Малките величини 94. Словото Му беше Дух, Светлина за човеците и Истина за света 95.
към текста >>
62.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с
търпение
и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми.
За най-голямо мое учудване тя за мен беше книга за възрастни и стари хора, нямащи какво да правят, а тук при мен се оказа, че Библията бе първото ми учебно помагало. Учителят редовно ме приемаше два пъти седмично обикновено понеделник и четвъртък в 9 часа. А вие можете ли да си представите какво означава едно 18-годишно момиче да отива на частен урок при човек с прошарена коса и брада на около 52 години. Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя.
А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с
търпение
и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми.
А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него.
към текста >>
63.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО
,
,
ТОМ 5
Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам
търпение
да обучавам малки деца.
12. НЯМОТО КИНО И ЖИВОТО КИНО В онези години, когато бях девойка, когато исках да докажа на родителите ми, че мога да бъда независима не само на думи, но и на дела, реших да използвам умението си, че свиря добре на пиано и се опитах да си намеря подходяща работа. А тогава единственото подходящо място бе или да даваш уроци по пиано на някое малко момиче, което аз не желаех, или пък трябваше да отида да свиря някъде, където обществото би приело моето свирене. А това бе края на войната 1919 година и началото на отварянето на Школата.
Бях правила опити да давам частни уроци по музика, но се оказа, че нямам
търпение
да обучавам малки деца.
Отказах се. По това време беше мода да се ходи на кино. Тогава се прожектираха филми, които бяха нями филми, т.е. тогава още киното нямаше говор. Поставяше се едно бяло платно, въртеше се филма с една ръчка и зрителите гледаха само движения на хора и картини, а за по-добро възприятие трябваше да се озвучи с подходящи мелодии.
към текста >>
64.
14. ПЪРВИТЕ САЛОНИ
,
,
ТОМ 5
Отговори ми: „
Търпението
подразбира да оставиш свободен да се проявява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазим.
Тогава един възрастен приятел, за да омекоти и да промени неприятната миризма дойде веднъж и в една кана носеше вода, намокряше с носната си кърпа и пръскаше встрани, След това се разнеше миризмата на розова вода, а тогава се наричаше гюл вода. Но двете миризми се смесваха и положението бе още по-трагично. Какво се случи не зная, но и немците негодуваха, че ние сме им вмирисвали салона, по-късно започнаха спорове и трудно ни отстъпваха салона. И така накрая ние го напуснахме. Отивам при Учителя и го запитвам: „Как можахте да изтърпите всичко това".
Отговори ми: „
Търпението
подразбира да оставиш свободен да се проявява този, който действува разумно, а от този, който постъпва глупаво да се пазим.
Можеш да бъдеш с него близък само ако действуваш по закона на Любовта, той тогава ще те слуша. Щом констатираш една погрешка трябва да си наложиш наказание и да го изпълниш. Наказанието се състои в изправяне на погрешката. Ти ще си поправиш грешката и няма да гледаш другите, че не правели това." Аз го запитах: „Не могат ли да се променят външните условия и да се намери по-добър салон? " Отговори ми: „Как ще гледате на външните ми промени?
към текста >>
Това значи да се учиш на
търпение
.
Така ще гледате на нещата. Промените идват, за да спомогнат на растението у човека. Когато дойде нещо ще си запалиш свеща, а ако нямаш свещ ще седнеш на едно място и няма да се мърдаш, защото ако мръднеш може да паднеш в някоя дупка. Затова ще чакаш. Там ще седнеш и ще чакаш докато премине нощта.
Това значи да се учиш на
търпение
.
Затова разсъждавай върху онези промени, които са били причина различните философи да си сформират убежденията. Затова е необходимо да имаш часове на размишление и съзерцание през деня. Човек трябва да схване животът като нещо вътрешно, а външните форми са само проявление." От 1924 година се преместихме на улица „Оборище" в сграда, която бе направена от Братството в двора на Иван Радославов. Но и този салон изчезна, стопи се по невидимите пътища. Продадоха го предприемачите, които изиграха братята заради тяхното невежество и непослушание.
към текста >>
65.
18. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Вече разбрах, че това не е случайна работа и че това е някаква задача и че трябва да се въоръжа с
търпение
и трябва да издържа всеки ден и с упорство и с чакане.
Така един ден Учителят като ме видя, че отивам при него ми каза: „Днес съм занят. Елате утре." Аз се успокоих и си казах ето Учителят днес може да е занят, аз го безпокоя, но ще дойда следващия ден. Изпълних желанието му и на следващият ден аз седя и чакам. Минават часове, накрая Той излиза и казва само: „Елате утре". Вторият ден аз отивам отново и Учителят пак не ме приема и след 5-6 часа чакане излиза и казва: „Елате утре".
Вече разбрах, че това не е случайна работа и че това е някаква задача и че трябва да се въоръжа с
търпение
и трябва да издържа всеки ден и с упорство и с чакане.
И това се повтори десет пъти. Повтори се десет дни, аз идвах и чаках и все Учителят излизаше и казваше: „Елате утре". Може би след петия ден, макар че Учителят приемаше други посетители аз започнах да усещам, че стоя като отхвърлена, като низвергната, изритана и осъдена от всички. Беше направило вече впечатление, че аз седя и чакам дни наред да ме приеме Учителят, а той минава покрай мен, а това означаваше в очите на останалите посетители, че аз съм направила някакво прегрешение и Учителят ме е наказал, като не ме приеме докато не си изкупя и поправя грешката. Горкана аз - какво ли не изтърпях.
към текста >>
66.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА
,
,
ТОМ 5
Но той бе въоръжен с великото
търпение
на Бога - да търпиш всичко, да даваш на всички и да не искаш за себе си нищо.
Велика жертва беше от негова страна, че той от висотата на своето положение слезна до духовния уровен на своите ученици, вземаше участие в най-дребните техни преживявания, за да им покаже пътят как да ги превъзмогнат, как да издигнат съзнанието си. А със годините се нижеха многобройни посетители, които идваха при него за разговори, за съвети, за помощ. Мнозина от тези хора изобщо после не ги видяхме, други идваха от време на време, а трета част се приобщи към Братството. Това бе една голяма работа, ежедневна, която друг човек, друг земен човек никога не би могъл нито да издържи, нито да изтърпи, А да се справиш с всичко това не бе по силите на обикновен човек. А за Учителя - дори и за него бе понякога трудно и се измъчваше с нас.
Но той бе въоръжен с великото
търпение
на Бога - да търпиш всичко, да даваш на всички и да не искаш за себе си нищо.
Това трудно се възприема като идея, а да се приложи беше невероятно по-трудно. Но той го прилагаше. Веднъж една сестра, която живееше на ул. „Опълченска" 66 каза на Учителя, че й се дояли пържени яйца и поиска разрешение да си опържи някое и друго яйце и да си хапне. Откъде дойде това нейно желание, не зная?
към текста >>
67.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
Учудвам се на неговото
търпение
и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни.
Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива. Такова беше разположението вътре - тесничко, но ми беше широко на душата. Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при родителите си не ме задоволяваше. На Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с мисли. Как ли всичко това изтърпяваше Учителя?
Учудвам се на неговото
търпение
и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни.
По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе. Това бе една малка гиздава къщичка с бунар, с голяма градина и дървета към 1500 кв. м, Тук се родих за втори път, бях по-настрана от Изгрева и от неговия шум.
към текста >>
68.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Дойде ли тя ти ще получиш вече
търпението
.
Някои преминават през тези състояния несъзнателно, други ги преминават съзнателно, а то е вече състоянието на ученика, който учи. Нищо не трябва да изненадва ученика, той трябва винаги да бъде спокоен. Той знае, че има един божествен план, който урежда нещата и затова нищо не го учудва. Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на доброто на лицето си. Издържай всичко заради Господа, докато придобиеш Любовта.
Дойде ли тя ти ще получиш вече
търпението
.
Домът на ученика е вътре в душата му. Ученикът не е длъжен да дава отчет на хората. Той преди да постъпи тъй или инак трябва да се съобразява с Божиите закони и наредби. Всяка вечер ученикът трябва да се чисти - с психическо чистене. Като обърне ума си към Великата любов и прекара през нея всичко, което е вършел през деня."
към текста >>
69.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Няма
търпение
да дочака докато й ушият и останалите неща.
Тъй се учи. Пример за широта на чувствата. Една дама си поръчала нови дрехи, обуща, шапка и т.н. Донесат й обущата, а другото още не е готово. Тя иска да си обуе новите обуща да види как й седят.
Няма
търпение
да дочака докато й ушият и останалите неща.
Нови обуща на стари дрехи не могат да се обуят. Затова трябва човек като се роди у него едно желание, да чака да се реализира цялото - да не бърза. Той да си работи спокойно. Човек сам трябва да живее в света и може да расте само когато е сам. Слово значи разумност.
към текста >>
70.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА - ТЪРПЕНИЕ ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО
,
,
ТОМ 5
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА -
ТЪРПЕНИЕ
ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО Имаше моменти, които продължаваха доста дълго време изброени със седмици и месеци, през които преминавах в различни състояния понеже бях много чувствителна и цялата тази дисхармонична среда около мен ме тормозеше, ужасяваше и се движех на дъното на моят вътрешен ад.
89. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ В ШКОЛАТА -
ТЪРПЕНИЕ
ПРЕД БОЖЕСТВЕНОТО Имаше моменти, които продължаваха доста дълго време изброени със седмици и месеци, през които преминавах в различни състояния понеже бях много чувствителна и цялата тази дисхармонична среда около мен ме тормозеше, ужасяваше и се движех на дъното на моят вътрешен ад.
Много трудно бе да се излезне от него. Ходех при Учителя, той ме посрещаше, даваше ми различни задачи и упражнения, за да ми се промени вътрешното състояния, когато всичко се основаваше на едно правило, че ученикът трябва да прави усилия на волята си. Може човек да си протегне ръка, но е необходимо воля от негова страна. Когато Учителят не беше доволен от мене само сбръчкваше вежди или ме поглеждаше строго. Аз веднага зареждах два реда сълзи, които се стичаха по бузите ми.
към текста >>
А това беше за
търпението
на ученика пред Божественото.
Аз отначало ги броях на пръсти, после се изморих и казах колкото и да бъдат ще чакам не само до съмване, но и до разсъмване. Ще чакам ден и нощ. Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен.
А това беше за
търпението
на ученика пред Божественото.
Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка". Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на търпение и смирение пред Божественото". Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време.
към текста >>
Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на
търпение
и смирение пред Божественото".
Беше се вече стъмнило и Учителят ме извика с пръст и ме изслуша като ми даде напътствия по моят главен въпрос, за който бях отишла при него. Та за него чаках от сутринта до вечерта 12 часа и бях върната към тридесет пъти като предпочиташе други пред мен. А фактически аз бях отишла да ми се разреши един главен въпрос, който ме занимаваше цяла седмица, но се оказа, че Учителят ме сложи на изпит, за да реша друг въпрос, който според него бе по-важен. А това беше за търпението на ученика пред Божественото. Минаха години и когато вече другите около мен в Братството ме омаловажаваха, игнорираха, отхвърлиха, незачитаха ме за нищо аз се усмихвах и си казвах „Е, мене Учителят ме е изпитвал тридесет пъти за дванадесет часа и получих добра оценка".
Та се оказа, че тогава най-важният зъпрос, който съм имала за разрешаване не е бил този, който съм носела в себе си и за който съм хлопала на вратата на Учителя, а беше друг въпрос, който за него беше най-главен „Да се научи ученикът на
търпение
и смирение пред Божественото".
Бях научила този урок и беше ми необходим особено след като си замина Учителя и след това се нанизаха тридесет години, точно толкова години колкото пъти той ме върна, за да предпочете други пред мен. И в тези измивали тридесет години предпочитаха други изказвания, други идеи, други приказки, а мен не искаха да чуят. А точно така се развиха нещата както по онова време. По някой път идва Борис Николов и ми казва: „Ш-шт - еди коя си сестра и еди кой си брат имат такова съображение и мислят това и това и ще ги послушаме тях". Аз седя и мълча.
към текста >>
71.
91. КОГАТО СЕ РАЗПОРЕЖДАШЕ ПРОСТОТИЯТА
,
,
ТОМ 5
Онези, които дежуреха чакаха с
нетърпение
да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята.
Няма никакво повторение, а това е един разказ, който има начало, той се развива вече месеци наред и трябва да дойде до своят финал, за да бъде поучение на учениците. Тук на Рила дойде и нашата Станка, която бе отстранена накрая на Изгрева, за да не бъде в близост до Учителя. Но тя тук само за ден-два се навря в кухнята. Казвам тя се навря, после проби, после се размърда насам-натам, стъпи на краката си, завъртя се също насам и натам и започна да командва всички: направо режеше с тона си: направи това, направи онова, донесе това, занеси онова. А онези, които не й се подчиняваха само да минута тя им се налагаше.
Онези, които дежуреха чакаха с
нетърпение
да им се свърши дежурството и да се махнат от кухнята.
А по-рано имаше сладки приказки между тях, разправяха разни случки за живота около Учителя, че като седнат възрастните братя да чистят продуктите почваха да пеят и целият ден го прекарваха в смях, песни и сладки приказки. Има много снимки, които ако ги разгледате ще се убедите, че това, КоеЮ разказвам е точно така за дежурните по кухня. А като дойде Станка всичко секна и помръкна. Отивам аз при Учителя, а той ми казва: „Чудя се на тия умни, образовани сестри една Станка да ги командва". Аз слушам и не мога да повярвам това, което чувам от него.
към текста >>
72.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Засрамих се и от
търпението
на Учителя към нас.
В този поглед аз се огледах, после се почувствувах сама-самич-ка в този океан безкраен и вечен. Това продължи за миг. Тръснах глава и се огледах. Савка и Милка продължаваха да коментират. Наведох глава и се засрамих от невежеството ни - не само моето, не само тяхното, но и на всички.
Засрамих се и от
търпението
на Учителя към нас.
Мравка ли? Никакви мравки не бяхме ние, не бяхме и прашинки, а в сравнение на онова, което видях в очите му аз видях, че сме толкова малки, че дори нямахме никаква проекция в тази вечност, която бе в него дори като някакви микроскопични точки. Ние бяхме нищо в този океан безкраен и вечен, който видях в очите му и в погледа му. Това беше неговият отговор, който търсех в този момент. Какво можеше да каже вечността, безпределността, която бе в него и пред нас когато ние бяхме за него не само товар, но и бреме, защото Бог ни бе поставил до него и той трябваше да ни търпи.
към текста >>
73.
122. ЧОВЕШКАТА ОБИЧ И БОЖИЯТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Когато страдаш спомни си за
търпението
на растенията, на които главите са заровени в земята.
За да се стремиш към здравето и да го цениш трябва да си болен. За да се стремиш към знанието трябва да ти липсва. За да се стремиш към доброто трябва да си лишен от него. Какво обичаш в хората? Най-хубавото. Аз на всекиго гледам като на същество, което има всичките възможности на Любовта, Мъдростта и Истината.
Когато страдаш спомни си за
търпението
на растенията, на които главите са заровени в земята.
Трябва да бъдеш герой." „Учителю, аз не съм ли? " „Си! "
към текста >>
74.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
„
Търпението
е първата стъпка на Любовта.
- Че той би трябвало да е излязъл извън този кръг, за да се обезсърчи. Живот с опорна точка в Доброто. Живот с опорна точка в Справедливостта. Живот с опорна точка в Разумността - е живот на Любовта". РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ОТ ЕКСКУРЗИЯТА НИ ДО ВИТОША НА 16.VI.1942 Г.
„
Търпението
е първата стъпка на Любовта.
Който люби и който е свободен, може да бъде търпелив. Вие трябва да се научите да обичате. Единственото нещо, което хората трябва да научат, то е да обичат. За 25 години света може да се оправи, ако всеки посажда добри мисли, добри чувства и добри постъпки в хората. А сега мозъците на хората са пустиня.
към текста >>
75.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК
,
,
ТОМ 5
Чакат с
нетърпение
да дойде Учителят и да започне беседа.
Тя искаше да бъде първата и друг не можеше да й дава съвети. Ето, такава беше обстановката тогава при посрещане на латвийската група. Като дойдоха на Изгрева Савка ги развеждаше и им показа целия Изгрев както и салона, в което нямаше нищо лошо. Но Савка по свое усмотрение, без да пита Учителя, за да покаже своят благосклонност към латвийците, поканва ги официално в салона и ги разпределя на първите редове пред катедрата на Учителя и то в Младежкия окултен клас. Дойдохме ние както си идваме по обикновеному 30 минути преди определения час и гледаме цялата латвийска група насядала в салона, наредена като войници един до друг и един след друг.
Чакат с
нетърпение
да дойде Учителят и да започне беседа.
На мен ми стана много неприятно от цялата тази работа, разбрах веднага, че това само Савка може да го направи по известни нейни съображения. Аз нищо не казах, седнах на пианото и започнах да свиря. Свиря аз, но нищо не се получава. Защо ли? Приятелите са седнали много назад, не се получава контакт с тях и освен това те като гледат гърбовете на латвийките, почват да ги оглеждат отзад, ту отляво, ту от дясно.
към текста >>
76.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ
,
,
ТОМ 5
Зная ти с
нетърпение
очакваш моите благословения и в това добре правиш.
А какво е отношението на Учителя Дънов към семейство Гумнерови личи най-добре от две писма написани от Учителя във Варна през 1905 г. и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи.
Зная ти с
нетърпение
очакваш моите благословения и в това добре правиш.
Силата на праведния стои в послушанието, в търпението, в молитвата, във вярата и благостта. Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват. Без вяра не може да се угоди на Бога. Бъди радостна, бъди весела и блага духом.
към текста >>
Силата на праведния стои в послушанието, в
търпението
, в молитвата, във вярата и благостта.
и изпратени до тях по единично. Предоставяме тези две писма. Варна, август 15.1905 г. „Гино, Дъще Израилева, слушай моите думи. Зная ти с нетърпение очакваш моите благословения и в това добре правиш.
Силата на праведния стои в послушанието, в
търпението
, в молитвата, във вярата и благостта.
Бъди подобна на Мария, която с вяра видя възкресението на Лазаря. Блажени, които вярват. Без вяра не може да се угоди на Бога. Бъди радостна, бъди весела и блага духом. В живота ти често ще минават бури.
към текста >>
77.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Чашата на
търпението
преля.
Но Учителят ни търпеше, защото Бог бе му поставил тези ученици и аз разплакана си тръгнах и вървя и плача, че сме толкова нищожни пред величието на Учителя. Не нищожни, а цели нищожества. А Савка продължаваше да гони онези ученици, които искаха да отидат при Учителя. Беше изгонила и Катя Грива. Срещам Катя и тя плаче от Савка, че я изпъдила от пред вратата на Учителя.
Чашата на
търпението
преля.
Отивам при Учителя. Преминавам покрай Савка, но тя не смее да ме спре, защото вижда, че съм бясна. Влизам при Учителя и го питам: „Учителю, до кога ще ни търпите както Савка, така и останалите? " А вратата е отворена и Савка отвън слуша. Виждам измъченото му лице.
към текста >>
78.
256. ЙЕРАРХИЯТА НА ТРИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма
търпение
да я опече.
Ако Учителят не е наредил и не я сложил и не е поставил по нейно желание на почетно място нямаше да работи. Ето защо Учителят веднъж ни събра трите и ни каза недостатъците на всяка една от нас. Ние си ги записахме. „Савка - ако не е наредено по нейно желание, няма да работи. Паша - чрезмерно развита личност.
Марийка - ще направи баницата по всички правила, ще я сложи във фурната и няма
търпение
да я опече.
Нетърпелива е." Ние трите слушахме и всеки си записа собствените недостатъци както и тези на другите. Разделихме се и всяка трябваше да работи върху тях. Но едно е да имаш желание, друго бе да работиш върху тях. Мога да кажа, че някакви големи постижения не се получиха, останахме си до края такива каквито си бяхме. Трудно се променя човек дори и в една Школа.
към текста >>
79.
275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
„Да придобиеш
търпението
.
275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ Аз съм на поредният урок при Учителя. Той седи на своят стол пред масата, а аз съм седнала от другата страна и записвам. Запитвам: „Учителю, какви са моите слаби страни в характера ми". Той ме погледна и каза: 1.
„Да придобиеш
търпението
.
Да имаш търпение значи като ти се случи нещо неприятно да ти е приятно". 2. „Да бъдеш справедлива и да не се извиняваш за погрешките, но и да не осъждаш другите. Ще кажеш: „Тази погрешка, която направих не трябва да я правя повече." 3. „Ще развивате закона на милосърдието. Ти го имаш, но не го прилагаш.
към текста >>
Да имаш
търпение
значи като ти се случи нещо неприятно да ти е приятно". 2.
275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ Аз съм на поредният урок при Учителя. Той седи на своят стол пред масата, а аз съм седнала от другата страна и записвам. Запитвам: „Учителю, какви са моите слаби страни в характера ми". Той ме погледна и каза: 1. „Да придобиеш търпението.
Да имаш
търпение
значи като ти се случи нещо неприятно да ти е приятно". 2.
„Да бъдеш справедлива и да не се извиняваш за погрешките, но и да не осъждаш другите. Ще кажеш: „Тази погрешка, която направих не трябва да я правя повече." 3. „Ще развивате закона на милосърдието. Ти го имаш, но не го прилагаш. Мекота е то, нежно чувство.
към текста >>
За
търпение
имаш оценка 2. 3.
Да си тъй високо повдигната в съзнанието си, че нищо да те не разколебае." „Учителю, ще кажете ли нещо за моите недостатъци? " „Ще кажа, защо да не кажа. А сега си запиши: 1. Непостоянна. За постоянство имаш бележка 1. 2. Нетърпелива.
За
търпение
имаш оценка 2. 3.
Ти си от недоволните. За доволство имаш оценка 0. 4. В тебе удоволствието е изключение. Недоволството произтича, че преживявате вашия живот в астралния свят и искате да опитате всичко, а то е невъзможно. Ще знаеш, че там където срещаш спънка, Аз присъствувам и ти помагам.
към текста >>
80.
277. АСТРОЛОГИЯ И ХИРОМАНТИЯ
,
,
ТОМ 5
Обхване те едно
нетърпение
и се уплашиш по-късно и се отчаеш накрая.
Тя ако слезе в стомаха би се излекувала лесно. Тази болест е болест на нервната система и на дробовете. Това състояние трябва да го превъзмогнеш. Човек не трябва да има големи идеи, защото те са свързани и с големи страдания, а трябва да се задоволява с малките. Например, ти искаш да учиш и като захванеш искаш из един път много да научиш.
Обхване те едно
нетърпение
и се уплашиш по-късно и се отчаеш накрая.
Ти си човек на разнообразието. То е хубаво когато човек е завършил учението си, че тогава сменя едно занимание с друго. Но ти сега учиш и този закон не ти е полезен. Ти например свириш два часа на пиано и искаш с тях всичко да постигнеш. Трябва да постоянствуваш в една работа докато я свършиш.
към текста >>
81.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с
търпението
си успях да възстановя тази връзка.
Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при него за помощ.
А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с
търпението
си успях да възстановя тази връзка.
Като пристигнах у дома в града приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37. Голямата криза беше преминала по времето, когато аз бях на онази пейка където чаках дванайсет часа. Майка ми беше отпаднала, бучката се беше разнесла, нямаше възпаление и след няколко дни тя се оправи, седна на кревата, а след една седмица проходи. Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми.
към текста >>
82.
282. ЛЕЧЕНИЕ С МЛЕЧЕН КОМПРЕС И С ВЯРА
,
,
ТОМ 5
А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с
търпението
си успях да възстановя тази връзка.
Аз станах и си тръгнах и посред нощ се прибрах у дома. Знаех, че Учителят нямаше да ме приеме, защото беше ми казал какво да направя, а аз се усъмних в това, което правех и бях дошла при него за помощ. Бях нарушила закона на вярата. А за тази вяра той непрекъснато говореше и тя беше онази вътрешна връзка на общение на човешкия дух с Бога, която трябва да се запази, за да може по нея като по жица да протече Божествената сила, която лекуваше. Бях изгубила тази вътрешна връзка и бях дошла при него за помощ.
А стоейки на пейката дванайсет часа аз без да искам с
търпението
си успях да възстановя тази връзка.
Като пристигнах у дома в града приближих се при майка ми и температурата беше спаднала от 40 градуса на 37. Голямата криза беше преминала по времето, когато аз бях на онази пейка където чаках дванайсет часа. Майка ми беше отпаднала, бучката се беше разнесла, нямаше възпаление и след няколко дни тя се оправи, седна на кревата, а след една седмица проходи. Майка ми оздравя и оживя. След това живя много години дори преживя десетилетие след баща ми.
към текста >>
83.
8. ДА ПОПАДНЕШ В СРЕДАТА СИ
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
С
нетърпение
дочаках Коледната ваканция.
Какво щастливо съвпадение. Отишли да живеят в къщата на г-жа Каназирева - дъновистка. Харесала писмото и го прочела на хазайката си, която в заключение казала за мене: „Пробудена душа! Когато си дойде за Коледа, покани я и ме запознай с нея." Радостта ми беше неописуема. „Ще се запозная с първата дъновистка, първата, която ще познавам от „Новото човечество".
С
нетърпение
дочаках Коледната ваканция.
И още първия ден отидох при Милка. Тя ме посрещна радостна, възторжена. Прегърнахме се: „О, Милке, Милке! " „Ах, Наталио, Наталио! Аз вече ставам дъновистка", бяха първите й думи.
към текста >>
84.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
И Той всички приема с Любов и разположение, изслушва с
търпение
и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка.
Ние ще отидем. Аз искам да отидем при Него, но да Го видя и да Го слушам само отдалеч." „О, Наталио, ти не Го познаваш. Та Той за нас е дошъл, за малките, не за големите. Големите нямам нужда от Него. Ти не знаеш колко хора от различни слоеве на обществото се тълпят край Него за съвет, за помощ.
И Той всички приема с Любов и разположение, изслушва с
търпение
и ги изпраща доволни и радостни." Направихме както каза Милка.
Преди обед отидохме в болницата да проучим условията, а след обед - на улица „Опълченска" 66, където живееше Учителят. Още отдалеч сърцето ми затрептя, затрептя както в детинството и в ученичеството трептеше, когато приближавах къщата на някой от любимите ми учители, които отивах да посетя. „Аз съм същото дете, същата ученичка, каква госпожица съм, каква учителка съм? ", се упреквах мислено сама. Но колкото и да се съдех и да исках да се овладея и да си придам вид на сериозна учителка, вълнението ми растеше, вълнение не само от смут, но и от радост и надежда: „Ще видя най-големия Човек на света, ще видя най-големия Учител!
към текста >>
85.
12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 6
И всички приемаше с любов и
търпение
.
Как се тълпят край Него какви ли не хора, с какви ли не нужди. И бедни, и невежи, и болни и страдащи от какви ли не мъчнотии и страдания. И Той можеше на всички да помага без изключение. Той и съветваше, и просвещаваше, и лекуваше, и раздаваше и парични помощи понякога. За какво ли не отиваха при Него.
И всички приемаше с любов и
търпение
.
И всички излизаха от при Него разтоварени, освободени от грижата, от товара, с който са отишли, излекувани, задоволени, спокойни, радостни, въодушевени и вдъхновени. И започнах да разбирам, че светът се нуждае от такива, именно хора. Но колцина са те? Той бе единствен и неповторим. Наистина аз виждах, че почти всички Негови последователи се стараеха да Го подражават, искаха да помагат на хората като Него, но техните възможности при всичкото им желание и стремеж, както и на мене, бяха ограничени.
към текста >>
86.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК
,
,
ТОМ 6
Казвах си: Учат ме нещо, имам нещо да науча, да придобия - вяра,
търпение
, смирение и какво ли още не си мислех.
Лекува ме добър Старозагорски лекар. Държах в течение на болестта си Учителя. Той повтарял пред сестрите все тези думи: „Няма нищо, ще мине, нека се опече питата. Като се опече питата, всичко ще мине". Аз тълкувах по своему тези думи и хабер си нямах за истинското им значение.
Казвах си: Учат ме нещо, имам нещо да науча, да придобия - вяра,
търпение
, смирение и какво ли още не си мислех.
След месец боледуване станах „кожа и кости". Да се върна в село срещу зимата при лошите условия, които имат там, беше невъзможно. Лекарят, който ме лекува, в комисия с още един лекар ми даде четири месеца отпуска, да се поправя и през пролетта да се върна в село. Веднага след като се оформи отпуската ми си отидох в София и прекарах зимата близо до Учителя. Веднага си намерих мебелирана стая на Изгрева и аз весела и доволна, но още много слаба на втория ден още от пристигането ми отидох с една малка група на Витоша.
към текста >>
87.
84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Това, което носи светлина, мир, радост, веселие, вяра, надежда,
търпение
е от Бога.
84. ПИСМА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО НАТАЛИЯ ЧАКОВА „Любезна Наталия, Писмото ви получих. На живота може да се гледа от много страни. Здравия, болния, богатия, бедния, учения и невежия, добрия и лошия, любящия и мъдрия разно схващат проявите на Божествения живот.
Това, което носи светлина, мир, радост, веселие, вяра, надежда,
търпение
е от Бога.
Тъмните облаци не са нещо лошо, те носят блага, бурите не са вестители на нещастието, те прочистват атмосферата, освежават въздуха! В живота на Божественото всичко си има своето място. Душата расте, умът се развива и духа крепне, а човек се повдига към вечното към Истината, която носи свобода. Ти обичай работата си, обичай децата. Учителството е добро занятие.
към текста >>
88.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА
,
,
ТОМ 6
Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и
нетърпение
, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях.
8. ЗАМИНАВАНЕТО МИ ЗА ВАРНА Веднъж, през лятото на 1926 година както отивах към 8-ми поста, чувам глас, който ми казва: „Тръгни веднага за Варна! " Конят вървеше ходом и аз си тананиках в момента нещо от нашите песни. Щом чух гласа, веднага се треснах, пришпорих коня и останалите 3 километра до 8-ми пост ги взех много скоро.
Слязох от коня и викам на войниците: „Момчета, идвах при вас за по-дълго време, но сега-трябва веднага да се върна, затова сега само ще се разпиша в книгата и се връщам..." Войниците много ме обичаха и винаги ме очакваха с радостни и
нетърпение
, понеже си приказвахме за различни неща, носех им новини, те ми се оплакваха за нещо, изобщо радваха се много когато отивах на поста, в противовес на румънските граничари, които със страх и трепет посрещаха своите началници, понеже те ги строяваха, ругаеха, биеха ги, за да си спечелели „авторитет" пред тях.
Капитан Ене, например, командир на румънската гранична рота се отнасяше така зле с войниците, че веднъж взе пушката, насочи я срещу един войник (в мое присъствие) и му вика: „Сега ще те застрелям! " Оня рабски хленчи: „Домну ле капитан" и се оправдаваше за нещо на румънски пред капитана. Върнах се от поста в щаба и веднага по телефона помолих началника на участъка да иска разрешение от началника на сектора да отида до Варна да си ушия косткш. Той ми каза: „Няма какво да го питам, защото той ми е казал за тебе. Гръблев е подивял в Делиормана, гледай сегиз-тогиз да идва към Варна, Шумен, да се среща с хора, пущай го без да ме питаш".
към текста >>
89.
11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 6
Търпението
се изчерпа, зъбите тракат от студ, а те все там.
Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!... Могат ли да се намерят думи, за да се опише трагедията, изживяна от нас? Градският часовник бие един, а ние все наблюдаваме. Палачите са все на същото място, войниците са също с пушки в ръце.
Търпението
се изчерпа, зъбите тракат от студ, а те все там.
Навярно кроят нещо адско. Чуват се два удара. Часът е едва два, на нас ни се струва, че е изминала цяла вечност. Градът е потънал в тишина, а ние чакаме, чакаме притаили дъх. Часовникът бие три, мрачината се усилва, уличните лампи губят сякаш от своята светлина.
към текста >>
90.
18. ТРИМЕСЕЧНАТА ТЕМПЕРАТУРА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Чаках с
нетърпение
края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя.
Виждах, че е наложително да се обърна към доктор, щом като не искам да се отнеса към Учителя. Обаче не можех да го направя веднага поради липсата на време през учебната година при училищните си занятия, много частни уроци, свръх семейните си задължения. Независимо от всичко това имах едно вътрешно предубеждение към лекарите и недоверие към тяхното лекуване. Струва ми се, че те няма да открият истинската причина на температурата и може да ме объркат още повече с някое погрешно лекуване. При това нямах никакви връзки с лекари и не знаех към кого да се обърна.
Чаках с
нетърпение
края на учебната година за две неща: за да се занимая със здравето си и да отида при Учителя.
Имах като правило да ходя при Него в края на всяка година да ми обяснима разни неща, които не съм разбрала. Исках първо да отида при Него. Тогава нямаше още превозни средства до Изгрева, където живееше Той - до там ходехме пеша. Докато вървях по шосето до там, през всичкото време си повтарях: „Ти ще отидеш при Учителя, но с болестта си няма да Го занимаваш! За температурата си няма нищо да кажеш!
към текста >>
91.
32. ТЪРПЕНИЕТО
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
32.
ТЪРПЕНИЕТО
Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак.
32.
ТЪРПЕНИЕТО
Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак.
Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате търпение, направете го". „Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край.
към текста >>
Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате
търпение
, направете го".
32. ТЪРПЕНИЕТО Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак.
Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате
търпение
, направете го".
„Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край. Ето сега съм на 84 години, пиша тези неща разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма са необходими знания.
към текста >>
„
Търпение
ли, Учителю?
32. ТЪРПЕНИЕТО Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате търпение, направете го".
„
Търпение
ли, Учителю?
Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край. Ето сега съм на 84 години, пиша тези неща разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма са необходими знания. И методи.
към текста >>
Ако е въпрос за
търпение
, имам, имам
търпение
, още много
търпение
имам".
32. ТЪРПЕНИЕТО Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате търпение, направете го". „Търпение ли, Учителю?
Ако е въпрос за
търпение
, имам, имам
търпение
, още много
търпение
имам".
И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край. Ето сега съм на 84 години, пиша тези неща разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма са необходими знания. И методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя.
към текста >>
Но за щастие и силите на
търпение
ми стигнаха до край.
32. ТЪРПЕНИЕТО Веднъж бях отишла при Учителя, за да се посъветвам с Него дали да направя решителна крачка в живота си, за да се отърва от едни тежки условия, от които се измъчвах вече 26 години, поради несполучливия ми брак. Отговорът му беше: „Ако виждате, че нямате търпение, направете го". „Търпение ли, Учителю? Ако е въпрос за търпение, имам, имам търпение, още много търпение имам". И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки.
Но за щастие и силите на
търпение
ми стигнаха до край.
Ето сега съм на 84 години, пиша тези неща разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма са необходими знания. И методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя. Трябваше да уча урокът си за търпението цели 42 години. Научих го.
към текста >>
Трябваше да уча урокът си за
търпението
цели 42 години.
И последваха още 16 години живени при същите условия, които през последните години станаха още по-тежки. Но за щастие и силите на търпение ми стигнаха до край. Ето сега съм на 84 години, пиша тези неща разбирам, че за да си разреши човек своята семейна, родова и лична карма са необходими знания. И методи. Един от тези методи ми бе даден от Учителя.
Трябваше да уча урокът си за
търпението
цели 42 години.
Научих го. И благодаря на Учителя и на Бога, че всичко изтърпях.
към текста >>
92.
3. НЕТЪРПЕНИЕ
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
3.
НЕТЪРПЕНИЕ
Когато ме записаха в първо отделение в училище, аз не спах през нощта от вълнение.
3.
НЕТЪРПЕНИЕ
Когато ме записаха в първо отделение в училище, аз не спах през нощта от вълнение.
Не можах да изтрая, за да дойде уречения час, когато всички мои връстници отиват на училище. Аз ставах сутрин рано, исках да се оправя първа, тръгвах сама за училището и с вълнение и трепет заставах първа до вратата преди да са дошли слугите, за да отворят училището. Те трябваше да чистят стаите, а аз влизах вътре първа и чаках докато те метяха стаите, а пък аз търках с гъбата черната дъска. Бях много нетърпелива и това ми качество се предаде и по-къс но в мен. Като гледах как другите се мотаеха и действуваха бавно, аз цялата изтръпвах от вълнението на първолака на първо отделение, който искаше да влезе пръв в училището.
към текста >>
93.
8. ПОЛИЦИТЕ
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Само с любов може да се изплаща полица и с много, много
търпение
.
Дойде ред и на ръцете на Симеон Арнаудов. Той започна да Му показва някои линии на пръстите и накрая обобщи: „Братът има много полици да плаща". Аз като чух това се уплаших и избягах, да не би и на мене да каже същото. А по-късно Савка ми прочете от стенограмата си какво е казал Учителят за мен: „Тя обича хората". Тогава аз се успокоих, но то беше много контрастно с това на Симеон.
Само с любов може да се изплаща полица и с много, много
търпение
.
към текста >>
94.
3. НАРОЧЕНИЯТ ЖЕНИХ
,
Райна Каназирева
,
ТОМ 6
Аз изгубих
търпение
, станах нервен.
Как ще Му кажа, мене ме е срам. Не, не мога да Му кажа, макар че и аз от сърце бих желал да стане такова нещо." От тоя момент бабата не ми даваше мира. Щом останем сами почва: „Дърто, ти не си добър баща, не мислиш за децата си. Ето ще изтървем това прекрасно момче, де ще намериш като Него? " И това се повтаряше всеки ден, всяка нощ.
Аз изгубих
търпение
, станах нервен.
Един ден й викнах: „Разбери, не мога, срам ме е. Но не мога повече да търпя твоите упреци, затова обещавам ти, от днес нататък ще търся момент да се реша и да Му Го кажа." И почнах често да Го посещавам в стаята му. Опитвах се да заведа разговор на желаната тема, а Той дали се не сещаше или нарочно го правеше, все отклоняваше разговора на други теми, а в това време бабата обикаляше изоколо и ту дума ще подхвърли, ту с мимика ще ме насърчи, а аз пак отложа. Създаде се между нас една тежка нервна атмосфера... Точно тия дни дъщерята, готвена за годеница внезапно се разболя тежко и за три-четири дена почина, Петър не узна нашите разправии. След погребението й с болка на сърцето викнах: „Ожени ли я, бабо?
към текста >>
95.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Какво да ви кажа и при нашата бригада нямаше единство и в самото ръководство отгоре имаше несправедливи неща, обаче благодарение на огромния труд, на
търпението
, защото когато се даде дума трябва да се изпълни.
Сега един въпрос. Вашата бригада, ще можеш ли да ни разкажеш нещо за вашата бригада, за живота във вашата бригада в ония години? Или не ти е приятно! Г. Й. Не една година имахме работа там в Русе.
Какво да ви кажа и при нашата бригада нямаше единство и в самото ръководство отгоре имаше несправедливи неща, обаче благодарение на огромния труд, на
търпението
, защото когато се даде дума трябва да се изпълни.
Както, например аз бях именно от тези, които можеха да напуснат бригадата като видях неразбориите, но останах само заради това, защото обещах да помогна там ида направя нещо, защото беше от моята компетентност, работата, за която отидох и свърших благополучно докрай. Други особености, лоши неща нямаше. В. К. Друг въпрос. Понеже става тук въпрос за братските имоти.
към текста >>
96.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с
нетърпение
да се отвори завещанието.
Може би няколко дена след това дядо ми се успокоява и си заминава за другия свят. След събитията около смъртта, започват вече да следват събитията около разделянето на имота, който не е малък и който е съблазнителен за всички. Наследниците са трима. Законни наследници - баща ми, брат му, най- големия брат, който е жив - Димитър и съпругата на дядо ми - баба Руска. Имота може да се раздели по равно, така е било и по закон, може би не си спомням точно тия неща, но истина е, че при самата подялба нещата се развиват в друг аспект.
Първо наследницата баба Руска знае, че има четири завещания и е спокойна и движи нещата така, като вече стопанин на имота и чака с
нетърпение
да се отвори завещанието.
Какво било обаче учудването й, когато разбрала, че тия завещания са развалени. Това прави преврат в събитията. Баща ми поканва при подялбата съседите да са свидетели на подялбата. След като се установява истината по тия административни неща, тогава баща ми прави предложение. Той взема тази част на имота, където е салонът c къщата, където е живеел дядо ми.
към текста >>
97.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Вам ви трябва послушание, повече
търпение
и въздържание.
Дънов София, 4.Х. 1906 г. Любезни, г-н Ватев, Утрин като стане г-жа ви, в седем часа да влезе в уединена стая, да се обърне към изток, да повдигне нагоре лявата си ръка към небето и да се моли усърдно, като мисли, че й се пращат светли лъчи. Това да направи и към 12 часа. Това да прави през ден, докато почувствува олекчение.
Вам ви трябва послушание, повече
търпение
и въздържание.
В плътта, человек винаги е изложен на страдания. За да се избави, Божествената Любов трябва да му е ръководител. Никакви лоши мисли, побуждения и желания не трябва да имат място в душата му. Защото според семето и жетвата. Аз ще ви съдействувам и помагам само тогава, когато се ръководите от Божествената Благост и вършите драговолно Неговата воля.
към текста >>
Засега
търпение
, вяра, упование, кротост и постоянство.
Аз виждам всичко и желая ти да не даваш място да изкушавате Духът ми. Защото всякой стои или пада според живота си. Ако вие се подвизавате Виделината ще дойде постепенно в душата ви. Чистота на сърцето това е потребно на тебе и на всички. Бъдете добри лозови пръчки.
Засега
търпение
, вяра, упование, кротост и постоянство.
Трябва да се сее преди да се жени, и копае преди да се бере. Идущия месец ще уредя всичко като дойда. Сега всяко нещо ще си върви по обикновения пьт. Моите благи пожелания на всички. П. К.
към текста >>
Засега се изисква от вас разумно
търпение
.
Дънов София, 19.Х.1907 г. Любезни Ватев, Моя съвет е вий да идите на своето место назначение с вяра и упование и аз ще ви помагам да извлечете най-добрите уроци за себе си и домът ви. Ваш П. К. Дънов Търново, 25.I.1908 г. Любезни Ватев, Писмата ви са на ръка.
Засега се изисква от вас разумно
търпение
.
За да се развие и самовъзпитава някой, трябва да се ръководи от Духа на живота. Има много несгоди в земния живот, но тия несгоди ги имат почти всички. Прилагайте своята опитност. В нищо не бързайте. Работете постоянно над себе си.
към текста >>
В живота онова, което го повдига то са:
търпението
, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата.
Умът да се облагороди и повдигне от всичките свои навици. Вие си изберете дни, в които да упражнявате умът си в добри мисли. Гледайте да използувате неблагоприятните обстоятелства. Вземете първия, втория, третия и четвъртия петък за размишление. Ставайте рано сутрин в четири часа, прекарвайте по 43 минути в размишление и молитва.
В живота онова, което го повдига то са:
търпението
, смирението, кротостта, милосърдието, вярата, любовта и надеждата.
Тия добродетели са сила за душата. Те й дават храна и материал за мислене. Гневът, завистта, омразата, себелюбието покваряват и притъпяват душата и нейния ум. Вий се старайте да виждате във всичко добро. Ползвайте се от горчивите уроци на провидението, защото те са за ваше добро.
към текста >>
Труд, постоянство,
търпение
, трудолюбие, упование, бодрост на духа, всичко се постига.
Гледайте да се спогодите по който и да е начин с тоя человек. Настоявайте все таки. Той ще се съгласи. С добро всичко се постига. Моят поздрав на Величка.
Труд, постоянство,
търпение
, трудолюбие, упование, бодрост на духа, всичко се постига.
Ваш верен П. К. Дънов София, 26.Х.1910 г. Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна.
към текста >>
За вас и двама ви не остава друг път освен с
търпение
, вяра, надежда и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия.
Ваш верен П. К. Дънов София, 26.Х.1910 г. Любезни Н. Ватев, Получих вашето писмо. Работата ми е ясна.
За вас и двама ви не остава друг път освен с
търпение
, вяра, надежда и упование да чакате отгоре да ви озарят и упътят във вашите действия.
Да не допущате никоя лоша мисъл да ви обсеби. Веднъж сте посели трябва да оставите посятото да изникне и се развие според Божествения ред на нещата. Учете се от всичко да не повтаряте погрешките и спирате развитието на собствените ваши души. Защото Бог обича доброто, реда и чистотата във всичко. Това е моят съвет.
към текста >>
Засега вам ви трябва вяра,
търпение
и упование.
Това е моят съвет. Ваш верен П. К. Дънов София, 23.ХII.1910 г. Любезна г-жа В. Ватева, Получих вашето писмо.
Засега вам ви трябва вяра,
търпение
и упование.
Не се поддавайте на изкушенията. От тази си опитност извлечете важния урок за себе си. За да се повдигне душата, трябва да се озари от Истината и да се реши да слугува напълно на Господа и да върши Неговата блага воля. Всяка постъпка има своите последствия, всяка мисъл своите действия, всяко желание своите плодове. Радостта, веселието, чистотата на живота се намират само в Бога.
към текста >>
Вий имайте
търпение
, ще се уясни всичко постепенно защо е.
То не знае, но жетварите знаят. Това е волята на Господаря. Когато някого го поставят на изпит, той трябва да издържи добре изпитите. Божиите пътища се непостижими. Трябва жива вяра, жива вяра, трябва силна любов, за да разберем добрите пътища на Провидението.
Вий имайте
търпение
, ще се уясни всичко постепенно защо е.
Моя поздрав на двама ви. П. К. Дънов П. Н. 1912 г. КОГАТО СЪРЦЕТО Е ЧИСТО, ДУШАТА СВЕТЛА, УМЪТ ВЪЗВИШЕН, ПЪТЯТ ИА ЖИВОТЪТ Е ЯСЕН.
към текста >>
Дълготърпение
12.Надежда 13.Вяра 14.Мъдрост 15.
Любов 6. Милост 7. Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10.Чудо 11.
Дълготърпение
12.Надежда 13.Вяра 14.Мъдрост 15.
Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.Милост 23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.Търпение 28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми. Свещеният подпис Обработвай сърцето си във всяка добродетел и Аз ще те възрастя и благословя. Свещеният подпис София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо.
към текста >>
Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.Милост 23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.
Търпение
28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми.
Милост 7. Послушание 8. Смирение 9. Възвишение 10.Чудо 11. Дълготърпение 12.Надежда 13.Вяра 14.Мъдрост 15.
Помощ 16.Смирение 17.Милосърдие 18.Правда 19.Смирение 20.Любов 21.Слава 22.Милост 23.Любов 24.Сърце 25.Живот 26.Свят 27.
Търпение
28.Съзнание 29.Изпълнение Приемай всичките несгоди на живота като благословение и Аз ще ти помагам да научиш пътят ми.
Свещеният подпис Обработвай сърцето си във всяка добродетел и Аз ще те възрастя и благословя. Свещеният подпис София, 24.XII.1912 г. Любезна В. Ватева, Получих вашето писмо. Желая да прекарате весело светлите празници и да се озарите с по- голяма Виделина в сърцето си, за Истината, да проумеете по на дълбоко Господнята Любов, с Която крепи света и да се заквасите с новия живот, който иде в света на разумните същества.
към текста >>
98.
11.ДЯЛБАТА
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Нямали
търпение
да минат 40-те дни, както обикновено правят хората.
Напълно съм здрав и съм свободен". Погледна към неговите роднини и каза: „Те там са се събрали и делят наследството ми. За какво ли им е? " Те не го видяха и той не отиде при тях. По-късно научих от Тинка, която го гледаше, че наистина роднините му направили подялбата на 20-ия ден.
Нямали
търпение
да минат 40-те дни, както обикновено правят хората.
Той имаше къща на два етажа с 4 отделни входа и външни врати. Тинка получи един от апартаментите срещу гледане чрез нотариуса - стая, хол и кухня. По толкова бяха и другите му апартаменти, които даваше под наем. Роднините му бяха богати хора, но участвуваха в дялбата.
към текста >>
99.
4. Разцеплението
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Сега е време за велико
търпение
.
Те носят духа на Истинния Бог, Който е Любов Нова светла. Неговата Любов не отпада, Ти добре си сторила. Отстоявайте Тая любов, в която обитава пълна чистота, искреност, която не дири своето си, но Божието. Дръжте запалената Истина светло в душата си, дигайте я високо да озарява всички и да се изявят помислите на всички лукави духове и да се слави само Господ, Който е дал живота на всичко и вън и вътре. Всичко е от Него.
Сега е време за велико
търпение
.
Сърцата трябва да бъдат топли, умовете светли, душите свежи и духовете крепки. „Ако думите ми пребъдват във вази, и вий пребъдете в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище у вази ще направим. Тогава Аз ще изявя себе си и вам". Така е казал Единия Учител. И аз ви казвам: „Ако маслениците ви са пълни, ако прозорците на душата ви са отворени, Истината у вас ще дойде и жилище ще направи.
към текста >>
100.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Трябва Сила и
търпение
, да се победи злото в човека.
И религиозните хора си имат своите особености. Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни. Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание.
Трябва Сила и
търпение
, да се победи злото в човека.
Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с търпение и радост. В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) София, 22.III.
към текста >>
Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с
търпение
и радост.
Някои хора Божествената Любов ги прави като рози, а други като тръни. Някой прави като сочни смокви, а други като стипчиви трънки. И всеки си стреми според разбиранията си. Трябва Мъдрост, трябва знание. Трябва Сила и търпение, да се победи злото в човека.
Който иска да следва Господа трябва да дигне своят кръст и да го носи с
търпение
и радост.
В кръста е скрита и смъртта, и живота, и радостта, и скръбта, и славата, и безчестието. В него са скрити Любовта и възкресението. Блажен, който работи. (Свещеният подпис) София, 22.III. Любезна Еленке, В материалния свят човек трябва да има познания.
към текста >>
Казанлъклиева, Моят съвет е да имате пълна вяра и с голямо
търпение
да понасяте всички за Господа.
Кармата на Найдена не е една от добрите. Не може и да му върви тъй лесно. Ще се уреди. Само Божията Любов (Свещеният подпис) София, 28.I.1914 г. Любезна Е.Н.
Казанлъклиева, Моят съвет е да имате пълна вяра и с голямо
търпение
да понасяте всички за Господа.
И да оставите Той да уреди всичко. Светът е училище и трябва да се научат добрите уроци, които Бог ни дава. Животът тук е кратковременен. Гледайте да добиете това, което не се разваля. Промени, измени, това са обикновени неща за тоя свят.
към текста >>
Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство,
търпение
, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може.
Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство,
търпение
, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа.
към текста >>
Пазете дълбоко смирение,
търпение
, въздържание, самообладание.
Дадох исканото от вас на Найдена. Дадох му и някои наставления за вашето дете. За вашата работа ще ви кажа следното. Работете усърдно, но не се пресиляйте. Работете от Любов за Господа с всяко знание и мъдрост, които ви са дадени.
Пазете дълбоко смирение,
търпение
, въздържание, самообладание.
Дълбока вяра, силна надежда. Имайте пред очи само живата Истина, Великата Любов, която е Бог проявен в Христа. Имайте пред себе си жертвата на самопожертвувание. Дишайте дълбоко перемено, ту през едната ноздра, ту през другата. Сутрин започвайте с лявата, вечер с дясната.
към текста >>
Да се учи на
търпение
, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората.
Бурите, несгодите, тъмните нощи, мракът, недоволството, които по някой път нападат човешката душа трябва да се използуват за полезна и добра работа. Само съвършената Любов е в състояние да отмахне всичките противоречия и да даде мир и вътрешна радост на живота. На Люба й кажи да помни, че Бог не е Бог на мъртвите, но на живите. Когато има мъчнотии, да си спомня и произнася тия думи. Нейните близки засега живеят в сянката на живота, в обятията на религиозния егоизъм, гдето хората боравят само с материалната кръв на Великия Учител на Любовта, а тя да бъде смела в своята душа, да служи на Великата Любов, на великия живот, на необятната Истина и Аз ще си спомня и ще й помогна да познае Истината и Истината ще я направи свободна.
Да се учи на
търпение
, разумност, да отбягва дреболиите, да не очаква много от хората.
Да прочете беседата „Бог не е Бог на мъртвите, но на живите“. Аз ви имам в ума си. Не се колебайте, не се поддавайте на лошите внушения. Всичко в живота работи за добро. Само Божията Любов.
към текста >>
НАГОРЕ