6. Връзката с Невидимия свят

И всяка разслабена вяра заякваше, слушайки я, всяко отчаяние си отиваше, защото виждахме, че всяко търпение се възнаграждава хилядократно от Този, Който всичко вижда.

Не по-малко приятно ни е да ходим при нея, в стаята й. Там, на масата пред огледалото, са наредени портретите на нейните деца, които тя много обича и е обичана от тях тъй, както майки са рядко обичани. Между четиримата й сина, тя има един, заминал във войната. Той бил, мисля, едва 19-20-годишен и бил убит още при първото си влизане в сражението. Тя много го е обичала и често ни разказва, как е научила за неговата смърт.

Когато съобщили, че е убит, другите й синове скрили от нея това, но бащата, като научил за смъртта на детето си, веднага, моментално умира от удар.

Минали се дни, тя нищо не знае за малкия и една вечер, лежейки в леглото си, тя чува в стаята да ходи малкият й син с ботушите си и да говори за виновника на неговата смърт. Тя цяла се изпотила от страх и мъка. Какво значи това? Какво има? Тя цялата нощ се молила, не знаейки на какво се дължи това явление. На другия ден тя отива при Учителя и той й казва, че малкият й син е убит.

После той дълги години е ходил при нея, говорил й, разказвал й много неща, най-вече за Учителя, как те го виждат от онзи свят и че хората са слепци, затова не могат да Го видят и познаят Кой е Той.

Още много, много интересни неща ни е разказвала сестра Попова из своя дългогодишен живот, които са били полезни на нас, а също така биха били полезни и за всички, които ги чуят, защото ще им открият една непозната за обикновените хора страна на живота.

При нея ходят много, едни - за съвет, други - да търсят лек за болест, която лекарите безуспешно са лекували и тя приема всички и помага на тия, за които й казват от Горе. Тя пита и от Невидимия свят й казват може ли да се излекува и как. И случаите и благодарностите за излекуване на душевни и телесни болки са толкова много, че мъчно могат да се изброят. Но тя винаги казва: «Не аз, а Бог ги излекува.»

Наистина, за нас е твърде голямо щастие, че сме близко при нея и винаги можем да имаме нейното присъствие, което от само себе си носи спокойствие, мир и вътрешна радост, даже и когато нищо не говори. А неизказано голяма е радостта ни, когато, освен присъствието й, ние имаме и по някой подарък от Невидимия свят, както се изразяваме помежду си, като ни каже нещо от Горе, което й казват за нас. Пожелавам от сърце на всички тая радост.