10. Кой запази загубеното портмоне
Понеже милицията започна всяка година да ни сваля и разтуря лагера, ние започнахме да посещаваме лагера без палатки и спяхме в новопостроената хижа. Напълвахме догоре раниците с храна и дрехи и по цял ден обикаляхме езерата.
Една година от този период ние ставахме рано и 3 седмици редовно с Елена Симеонова отивахме да посрещаме изгрева на слънцето на Салоните, където на палатка бяха брат Борис Николов и сестра Мария Тодорова. Те ни посрещаха много добре и заедно прекарвахме с тях до следобед, когато се връщахме в хижата пак да преспим. Като тръгнахме една сутрин, Елена забеляза, че и няма портмонето. Тя се върна в хижата, но там го нямаше. Отидохме до сестра Райна Найденова, при която вечерта бяхме на гости, но и там нямаше следа от него.
Елена се разплака, но аз и предложих да си изпълним наряда, а за портмонето има кой да помисли. Отидохме на Салоните, където прекарахме много хубаво деня. Тези дни хижата беше пълна с хора. На връщане към хижата пак минахме по пътеката, по която сутринта тръгнахме. До самата пътека, в канавка, изкопана за отводняване на палатка, където преди години си строеше палатката сестра Олга Блажева, видяхме портмонето. През деня по тази пътека са минали стотици хора, но никой не го забелязал. Елена го взе и започна да плаче от радост и благодарност.
