НАЧАЛО

Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

5. Възвание

ТОМ 20
Алтернативен линк

5. Възвание


Към българските професори, писатели, артисти, художници, музиканти, инспектори, директори, учители, студенти и ученици.

Неизмеримо нещастие сполетя българския народ.  Нашият любим Цар склопи очи и потопи в скръб обединена България. Какво  велико сърце престана да бие!

В светлата редица на българските царе Цар Борис  III се издигна до най-великите. Между тях той достойно заема най-предно  място. От невръстни години до последно издихание Царят-Обединител живя с  възторга и покрусата, с радостта и мъката на целия български народ и  остана до край най-предан и верен син на българската земя. Твърд в  страдания и изпитания, храбър в устреми и усилия, в тревога и бури, Той -  кормчията на българската държава, бе всякога на водаческия пост.  Четвърт век твори усилено и създаде велики и незабравими дела. Работи  неуморно, всеотдайно и с непобедима вяра в звездата на България. За нея  Той живя и принесе Себе си жертва пред отечествения олтар.

Непрежалимият Царствен покойник бе обходил всички  кътове на родната земя и стана близък на всяко българско сърце. Той се  сроди с българската просвета и култура и стана неин върховен закрилник.  Няма честит почин за Родината, в който Венценосният Цар да не е вложил  Своето високо покровителство; няма народно бедствие, което да не е  привлякло Неговото отзивчиво сърце; няма всенародна радост, която да не е  развълнувала Неговата благородна душа. Храбър воин, увенчан със слава в  борбите за тържество на българските идеали, Върховният вожд имаше под  особени грижи и родната войска - пазителка на българската народна чест.

С помисли и дела Великият покойник начерта и  освети със смъртта си вечните завети на народа: Да изградим докрай  величието на Родината - обединена, могъща и благоденствуваща! Да я пазим  неизменно - силна, светла и честита! Само в нейната слава да сияе  нашата гордост и в нейното щастие да гори нашата радост! Кръстът на  страданието да не смущава нашия устрем в изграждане благополучието и  величието на България!

Днес, когато всенародна скръб е заляла цялата  българска земя; когато целият български народ ридае, нека благоговейно  се поклоним пред тъй рано отминалия Цар-Обединител. Нека пред светлия Му  образ запалим в сърцата си пламъка на най-дълбока почит. Нека дадем  обет, че ще следваме неотклонно заветите на светлия човек, на великия  владетел!

Чеда на целокупна България!

В тия дни на мъка, надвиснала като черен облак  над скъпата Родина, на престола на българските царе възлезе Негово  Величество Цар Симеон II - любовта, надеждата и упованието на българския  народ. Българската Царска корона вече блести над челото на младия ни  Цар. Да се обединим около Неговия престол. Да слеем своите мисли и  стремежи в едно сърце, в една воля, в един дух. Да обградим Царя със  своята българска всеотдайна любов, да Го следваме и да бъдем готови на  всички жертви за Негова слава и за величието на България!

Да бъде светла паметта на Царя-Обединител Борис III!

Да бъде чист и славен пътят на Цар Симеон II!

Да върви към величие и слава целокупният български народ!

Бог бди над нашата земя!

София, 31.VIII.1943 г.

Министър на народното просвещение: Б. Йоцов


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА


НАГОРЕ