XX. НЕ ПОСТАВЯЙТЕ ПРЕГРАДИ НА БОЖЕСТВЕНОТО
(стр. 355-357)
Днес се качих на върха Харамия. От него езерата се виждат доста добре. На второто езеро и дъното личи ясно - тъй прозрачна е водата. Широк простор се разкрива от него. Витоша се вижда като купчина хълмове с бели облачни шапки.
На връщане в едни камъни намерих гранати червенорубинови, полускъ-поценни камъни. Намерих и хубави бели кварцове, които оставих на чешмата. Там намерих един от старите братя, с когото си поприказвахме. После дойде и други, който обичаше много гъбите и ходеше всеки ден да ги търси - и напразно, разбира се - още е твърде рано. Направи ми впечатление как разсъждава тоя брат (не гъбарят, а другият - брат Минчо го наричат*). Той ми чете нещо от тефтерчето, което Учителят бе им говорил, докато ме нямало. Той питал за мен (аз не се обадих никому, когато тръгнах) и това ме зарадва. Говорел да се не турят прегради на благата, които Бог ни дава, да няма прегради между нас и нашия ближен. Всяка преграда, поставена от някого, ще се обърне срещу него един ден, макар че изглежда необходима. Та и черупката е необходима за пилето, което се мъти, но ако я не счупи и излезе от нея, не може да придобие новия живот. Не поставяйте прегради на Божествените блага, които текат към нас. На човешките - може, но на Божествените не е позволено да се поставят прегради.
Мнозина събират в хамбари, но единственият хамбар, който природата е позволила - това е стомахът. И там ако складира повече - веднага получава протест. Викат човека в невидимия свят, да дава отчет. И тъй, помнете - Божественото благо е общо за всички живи същества. Божественото е достъпно за всички същества, но всяко същество може да се ползва от него повече или по-малко, според степента на своето развитие.
Когато злото и доброто се борят - човек трябва да стои настрана, да не взема никакво участие и да излезе неповреден от тази борба. Те като се борят известно време, сами ще си решат въпроса. (Големият овен може да бие малко вълче, а големият вълк може да вземе и голяма овца.)
Изобщо, Учителят им говорил за вътрешните прегради, които хората си турят в живота, благодарение на което енергиите се спират и няма успех. Нали и в една градина, ако се спре водата, тя, вместо да полее, ще залее градината и никой няма да има полза. А и сега така е - всеки задържа благата - и почва да гние в блатото, което се е образувало от задържаните блага. «Когато Христос казва да се отречеш от себе си, това подразбира да се върне той назад в своя живот и да премахне всички прегради, които е поставил на Божествени блага.»
«Ако искате да се справите със злото, създайте в себе си правилна обхода. Пазете се да не допущате лъжливи неща в себе си.»
После разговорът ни мина върху миналото, върху войната. Тоя брат е военен и ми разправи много хубави свои опитности.106 Как изобщо невидимият свят е помагал в тия опасни времена. Как Учителят му е казал да бъде безстрашен, да знае, че Бог ще бди над него - и наистина, как цялата му дружина е минала през най-опасните моменти на боевете с най-малко, почти невероятно малки загуби. Как после условията са се изменили. Как Учителят им е предрекъл вече катастрофата, как е съветвал да се сключи веднага примирие - защото войната ще бъде загубена - и това-още в началото на 1917 г.107 Как Фердинанд отива в странство заедно с престолонаследника, а тогава пращат Учителя на заточение във Варна. И как после думите му една по една се сбъдват, а самият Фердинанд и Радославов ги пратиха на заточение...
Звездите вече бяха изгрели, когато тоя увлекателен разказ стигна своя край. Аз го слушах жадно, защото знаех, че всяка дума на тоя войник, който с риск на живота си беше спасил във втората война полковото знаме, бе истина. Остана да ми доразправя как Учителят е спасил София от нашествието на румънците в 1913 г.108 Той ми разправи, че тогава никой от околните народи не е могъл да влезе в София - нито сърби, нито гърци, нито румънци - въпреки тяхното горещо желание да сторят това. Същото се е повторило и в 1918 г. Ясно е, че е имало ръка, която е бдяла над България и тая ръка е била Учителевата. Наистина, какво щастие е за нас, българите, че има такава ръка, която в най-трудните времена ни се протяга, за да ни помогне.
