10. Ел Шадай

На мента лъха и на риган -
пчела отнякъде жужи,
увлечена по криволичещ път, самотна.
Отгоре слънце грее и гората диша
със пълната си гръд.
Небето ясно-синьо - на моята любима знака мил.
Самичък съм и аз и дишам във захлас кристален въздух,
простор безкраен и бегрижна радост!
Перото ми лети по бялата хартия.
Бележник мой! Верен мой приятел - ловец на мисли
и на чувства, бележник мой безценен!
Със тебе аз, и сам, не съм бил никога самотен!

12. IX. 1966 г.

София - Витоша - Ел Шадай