10. Пречистването

(в. „Братство", бр. 85, 25.II.1934 г.)

Практиката на окултизма не е предопределена само за йоги, за свръхчо­веци или за пророци. Тя е напълно достъпна за всечки човек - от най-малкия до най-големия. Тя няма и предназначението да прави хората учители на чове­чеството или маги. Великото в божественото е именно това, че то може да се прояви чрез най-малката постъпка, в дребното душевно преживяване, без да губи от своето величие.

Практиката на окултизма има за задача да даде ключа на човека към самия себе си, да развие собствените си психически заложби, за да получи в резултат собственото си просветляване и освобождение.

Учителят право сравнява човека с водата. В Божествения първоизвор тя е кристално чиста, без никакви примеси. Такава тя би била и у идеалния чо­век - който е най-близко до Бога. Но тя потича по земята и повлича нейните съединения и утайки, тя се размъща. Колкото по-ронлива е почвата, колкото повече е тя замърсена, толкова по-мътна ще бъде водата. Крайно размътената и покварена вода удушва самия живот.

Ето така сме и ние размътени: всекидневни нужди, които по моди и чуж­ди влияния неограничено увеличаваме незадоволими желания, които всякога надхвърлят реалните възможности, мании за величие, у мании за учителство, с очакване на уважение от другите, дребнави амбиции с прекалена обидчи­вост, лакомство, завист и какво ли не още.

Практиката на окултизма е работата за почистването на водата.

Светът, необходимостта, нуждата, дългата опитност чистят душата, както стипцата пресича мътилката: тя я очиства, обаче й придава стипчив вкус.

Правилното, доброволно пречистване на мътилката е чрез прецеждане­то. Точно затова е самокритиката, разсъдъкът.

Идеалното й пречистване обаче може да стане чрез дестилацията. Ду­шата излиза във време на своята медитация из мътилката на света и се при- вдига до своя първоизточник - океана от вода, която обикаля като разноформенна мантия земята. Тогава тя чувствува колко е реално нейното съществува­ние, как е възможно нейното освобождаване от мътилките на земята, колко широк и прекрасен е светът и колко е премъдър Божият промисъл, като е до­пуснал облаците и свободата, калта и мътилката, чрез които пак се услужва на живота.

Д-р Стефан