67. Какво каза Учителят за изхода от войната 1942-1945 г.

Разказва запасен подполковник Илия Младенов.

Поради бомбардировката на София, както повечето софиянци, Учителят се беше изселил временно в село Мърчаево, в една селска къща. Тогава гер­манците бяха на върха на своите победи. Бяха стигнали до Кавказ и Волга, държаха в ръцете си и Африка, и Норвегия, и почти цяла Европа. Всички у нас бяха под хипноза на техните победи. На всички наши официални кръгове се виждаше съвсем естествено, когато германците се настаниха на командните места на нашия обществен живот, германски фирми закупуваха и изнасяха каквото можеха от нас и ни доставяха също каквото можеха.

Отидох тогава при Учителя в Мърчаево. Прие ме много любезно, зарад­ва ми се. Седнах при Него от 9 ч, седяхме до 13 ч, като през това време много наши приятели, чакащи пред вратата, поглеждаха нетърпеливо няма ли да свър­швам.

Говорихме за политиката. Знаехме, че Учителят имаше радиоприемник и че следеше най-подробно всичко, каквото ставаше по света. Казах Му:

- Е, Учителю, както се вижда, победата е на страната на германците. Може би още малко, ще се сключи мирът, който ще бъде най-благоприятен и за нас. Вие какво ще кажете?

Той помисли, па рече, като че говореше на Себе си:

- Рекох, войната не е свършила и няма скоро да свърши. Германците не са победители и няма да бъдат. Руснаците ще настъпят към Германия. Те ще навлязат в нея, ще заемат и Берлин.

И още много такива неща ми каза Учителят. Аз бях извадил тетрадка и си записвах думите Му. Той рече:

- Записвай, всичко записвай! Само едно ще те моля: засега никому ни­що не казвай. Нека да премине бурята - тогава го кажете.

Когато излязох навън, Савка и другите ме посрещнаха с укор:

- Защо задържа Учителя толкова време?

- Не аз Го задържах - отвърнах, - а Той задържаше мене.

Очевидно, драго Му беше да сподели с мене това, което Му тежеше на душата.

(Спомените на Мария Младенова са публикувани в „Изгревът" том VII, с. 3-20, а случаят е описан от нея на с. 20. Тя представя спомените на. Илия Младенов на с. 25-53. Същият разказ е публикуван на с. 43 - за сбъднатото пророчество. Аз съм живял две години в тяхната къща и съм слушал многократ­но този разказ на Мария Младенова и дъщеря й Лиляна, която към 31.XII.2002 г. е още жива и с ума си. А разговорите на Илия Младенов с Учителя лично съм ги подготвил за печат. Оригиналите са у мен. Този разказ, публикуван тук, е ве­рен и то е допълнение на онова, което е публикувано в „Изгревът" том VII. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)