140. Вяра, надежда, любов и воля

16.ХII., петък. Разговор след гимнастиката в салона

Което тече, вода е - сърцето. Което духа, въздух е - умът. В чувствата участвуват сърцето и душата. В мислите взимат участие умът и духът. Волята е сила. Да дойде мисълта, после - чувството, после - сила, воля, да дойде прояв­ление. Стоиците проявяват търпение. В търпението да си силен. Праведният носи търпението. Грешният носи неволята. Хвърли нечистата дреха и ще си чист. Грехът е нещо външно. Душата страда, че носи нечисти дрехи.

При вярата и надеждата може всеки да ти вземе дрехата, а при Любовта всички препятствия се премахват. Любовта всичко стопява. Има религиозни хора, ту на единия бряг, ту на другия. Като дойдеш до Любовта, тя взема левия крак - Надеждата, десния крак - Вярата. Любовта ги вика, да карат каруцата на Любовта, да помагат. Вярата и Надеждата са почтената каруца на Любовта. Бог е Любов. Вярата е мярка на Любовта, по-малка от Любовта. Надеждата взима от мярата, та мери. Ние още вземаме и даваме.

Стоиците учили търпението, а епикурейците - волята. Сега религиозните са стоици, а в света - епикурейци, учат волята. Ние създаваме търпението, крепост за волята.

Ще ядеш, което те обича. Бог ни обича, Него да ядем (Словото). Да ядеш значи: да придобиваш постоянно нещо в работата, която извършваш. В приро­дата всичко си има своето място. На човека са дадени на Земята възможности да постигне всичките неща, които са позволени. На Хималаите достойните ще се качат. Работата е най-хубавото нещо, което човек може да направи.

Иот хей, vav хей. Йехова.

Нещата са относителни. Снегът не се мърда, но Слънцето ги кара да се движат. В надеждата известни неща са възможни, във вярата повече неща са възможни, а при любовта всичките неща са възможни. Човек е свободен да прави каквото иска. Сутрин да се изправиш, а а дадеш израз на търпение. Да се облечеш е надеждата; да тръгнеш е вярата, вярата е движение, а ще живееш с любовта. Цани ли се за слуга, да й плащат да живее, надеждата облича крака­та, вярата ги движи. Един слуга без вяра не може да угоди на господаря. Вяра­та пее. За всяко нещо без любов отчет се дава. За всяко нещо с любов няма отчет.