XXV. НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Бележки към спомените на Николай Дойнов

от Вергилий Кръстев

1. За въведение прочетете в „Изгревът" том IV, стр. 577-579. Всичко написано там е вярно, дори са съкратени много неща. А трябваше да опиша тогава всичко.

2. Първият етап продължи десет години, когато аз ходих при него, пътувахме заедно по екскурзий, по Витоша от 1970-1980 г. и той ми разказваше много неща от живота на Школата на Учителя Дънов 1922-1944 г. А аз си ги отбелязвах.

3. Вторият етап включваше моите усилия и изразходнане на много сили и време от моя страна да го накарам да ги напише тези спомени. А той не искаше. Но после под мое давление ги написа. Написа ги заради мен и за мен. Само за мен.

4. Третият етап включваше решението им да бъда изхвърлен от онова, което аз движех. Сестра му Цанка ги написа на пишеща машина и ги разпространи. А бяхме се уточнили да стоят при мене и да не се дава на никого. Излъгаха ме. Не искаха да ме има. Но мен ме имаше и аз задвижих всичко това. Изиграха ме!

5. Четвъртият етап се състоеше в това, че ги размножиха в десетки екземпляри дори ги подвързаха в IV книжки и написаха отгоре, че това е История на Бялото Братство. По този начин искаха да попречат на програмата на „Изгревът" преди да му дойде времето. А това беше десет години преди промените в 1989 г., когато се разруши Съветската империя. Направиха го нарочно. Умишлено!

6. Петият етап. Аз след като видях замисъла на тези сили на Разрушението, отидох при него и го накарах да работим върху спомените му. Описах му моя план. Николай Дойнов се съгласи. В разстояние на два месеца, аз ходех при него и го карах да си чете спомените, записвах ги на магнетофонен запис, спирах го и го разпитвах и той обясняваше и така се допълваха някои празноти според мене. Трябваше да си довърша работата. Това беше мой план, който движех цели 30 години.

7. Шестият етап. Аз извадих моите бележки, където бях записвал по точки някои негови опитности при различните ми срещи с него, разпитвах го и той ги разказваше и ги записвахме. Те бяха включени в неговият материал.

8. Седмият етап. Извадих неговите статии, където той разказваше по различни теми. И за да докаже някоя своя теза, той цитираше някой случай с Учителя. Тогава събрах тези статии, разпитвах го и записвах. Това е раздела „Разговори за Изгревът", включващ към 20 часа магнетофонни записи, работени при пълна нелегалност през 1980 г. Криех се тогава, за да не попадне милицията на мен.

9. Осмият етап. Аз бях този, който го накара да напише книга за Астрологията и за физиогномиката. И той ги написа. За доказателство служат неговите признания, че без мен не би направил нищо. А те бяха признания записани на магнетофон. Имам ги.Публикувани са в неговия материал.

10. Деветият етап. Дойдоха онези сили, които задвижиха след 10.XI.1989 г. онзи етап, който завърши един цикъл от 1945-1990 г., както бе казал Учителя Дънов. Дойдоха условия и се започна поредицата „Изгревът" в която трябваше да се включи всичко онова, което бях работил в разстояние на 30 години. А това беше програмата на „Изгревът". В него трябваше да влезнат спомените на Николай Дойнов и Астрологията, понеже това беше моя програма и аз съм движил всичко до написването им. А оригиналите така както бе ги записвал с почерка си бяха в мене.

11. Десетият етап. Това е етапа на лъжата и измамата. Решиха да ме отстранят. Николай си предаде Астрологията на други хора за печат. Разбрах", че бе давал спомените да му се издават от разни лица. Аз бях възмутен. Толкова сили, време и енергия от моя страна и накрая ме измамиха. Искат да ми откраднат идеята ми от преди 30 години и моя труд. И успяха. Не бяха случайни.

Отивам при него. Той ме гледа и не ме познава. „Познаваш ли ме? Аз съм Вергилий." - „Не си спомням". Аз съм ужасен. Оглеждам го и виждам, че това не е Николай, а един друг астрологичен дух влезнал в него. Разбрах, че Николай си бе заминал. А този дух в него се занимаваше само с астрология в разстояние на десет години. Всеки ден при него преминаваше цяла върволица от хора. Той им правеше хороскопи и то все на ръка със собствени изчисления. А това е много трудно и изисква много време и енергия. Но го правеше. Аз бях не само изненадан от този удар срещу мен. Не ме познаваше и не знаеше вече кой съм. Как ще ме познава, когато това не бе Николай. Аз се възпротивих. Обясниха ми, че той вече има артериосклероза и старческо изгубване на паметта. А това бе лъжа. Та той по цял ден изчисляваше хороскопите - по 4-5 часа на ден и разговаряше с хора, обясняваше им, разчиташе им хороскопите. Каква артериосклероза. Той бе работоспособен и с ума си, но друг беше влезнал в него и го движеше. Това е истината. И вече друг бе този, който вземаше решения да предава материала на този или онзи. Друг бе!

12. Единадесети етап. Започна поредната и последна измама. Научих, че дъщеря му Ина е предала материалите за публикуване на т.н. издателство „Братство". Обадих се по телефона, че това нещо аз съм го задвижил и че без мен нямаше нищо да има. Отговори ми, че изпълнява волята на баща си Николай. А той преди години беше напуснал тялото му и това беше друг. Никой не ме послуша. Предадоха, публикуваха ги и после чух, че дъщеря му Ина била разочарована, че онези там му съкратили спомените поради лични съображения. А после лично Благовест Жеков ми обясни, че извикал дъщеря му Ина Дойнова и й обяснил, че ще съкратят онези неща отнасящи се за събитията от 1945-1972 г. Не им изнасяше да ги има тези неща. А Николай Дойнов лично ги бе преживял. И аз бях този, който настояваше да се опише всичко от него за тези събития, понеже бе участвувал и заради тях беше изпратен в концлагер и в затвора. Описа ги. А онези ги махнаха, понеже не им изнасяше. Не били верни. Глупости. Той заради тях отива в затвора, после ги описва и след това за онези, които не са били в концлагер не били верни. Хайде де! Но понеже ме излъгаха, затова се дойдоха до тези събития, за да му опропастят материала. И накрая да се види лъжата имот всички, как се краде чужд труд и чужди материали. Този материал, отдавна не беше на Николай, а беше мой труд реализиран и го имаше черно на бяло. Но черното надделя и ме излъгаха накрая. Но винаги има „Видов ден" и правдата възтържествува. С издаването на спомените му в този том тя, Правдата се възстановява. Няма къде да иде другаде!

13. Дванадесети етап. Реших през 2001 г. да подготвя целия материал на Николай Дойнов да влезне в програмата в Изгревът. Работих два месеца - февруари и март 2001 г. Трябваше да изслушам към 30 часа магнетофонен запис. Четях ръкописа, слушах магнетофонния запис и добавях допълненията, които бяха направени към съответните спомени.

Аз създадох една глава „Разговори с Николай Дойнов за Изгревът" - на магнетофонен запис при коментара на неговите статии с отговори на моите въпроси.

Извадих и подредих три различни негови изказвания, записани на магнетофонен запис, при които той си признава, кой е онзи, който го е накарал да свърши тази работа и че без мен не би станало нищо. Те са публикувани тук в този XV том.

14. Неговият материал е интересен и трябва да влезе в програмата „Изгревът". Това е задвижено още от 1970 г. по тази програма. А всички онези, които се явиха впоследствие то те се явиха да попречат, да изопачат и да ме отстранят, и да спрат програмата „Изгревът". Те бяха врагове на програмата.

Но те не знаят, че Бялото Братство има един много изпитан метод. При всяко лъжа, кражба и измама - те извличат Духът и Силата на написаното и отпечатаното. И то става безпредметно. Така стана и с всичко онова, което бе отпечатано от името на Николай Дойнов досега. Вземете, прочетете и ще видите, че там няма нито дух, нито живот, нито някакво присъствие. Напечатано е. То ще бъде документ за това, да се види кои бяха враговете на Школата и на него самия.

15. Включването на неговия материал в поредицата на „Изгревът" има за цел да се възстанови Правдата и да се отблъсне лъжата и покварата. И да изгрее Истината, която досега беше забулена от облаците на тъмнината идваща от дейността на Черната ложа присъствуваща на Изгрева вчера, днес и утре. Има я. Не може да се отрече, че я няма. Присъствува днес чрез много лица.

16. И като изгрее Истината като слънце, ще се върне силата на този материал, но само в поредицата „Изгревът". В това ще се убедят следващите поколения, които го четат и навлезат в тази епоха. Да, но ако не бях аз, това изобщо нямаше да го има. Как така! Ето така, нямаше да го има. Тези хора един след друг измираха и занасяха в забравата историческите доказателства, че тази Школа е съществувала между българите. Аз спасих Николай. Спасих и тях. Но всички без изключение ме излъгаха накрая. Не можаха да издържат на Духа на Заблуждението, който разрушаваше всичко след себе си за да няма никаква следа. Накрая ме лъжеха и ме мамеха. А аз ги оставях като историческа следа. Без мен нямаше да има помен за тях, нито днес 2002 г. нито пък утре - нямаше да ги има. И туй то. Да си спомня днес някой за Николай без този материал?

17. В раздела „Мигове на Великата ера" и от „Звездни вечери на Изгрева" са включени материали, които той е писал по различни години и които бяха ми връчени 1978 г. А други аз бях събирал от разни приятели, на които той бе раздавал. Включих допълнения, които той бе правил и бях извадил от магнетофонни записи.

18. Съществува една кореспонденция между Николай, Борис Николов и Цанка Екимова, която ще бъде включена, когато се издават другите томове на Борис Николов. Всичко това аз съм го събирал, оттук-оттам. То не бе ми предадено на ръка. А аз си го взех. Така са нещата. Трябва да се знаят, за да не си вписват разни заслуги на някои лица след време. Те имаха една задача: всичко да се затрие и да изчезне. И сполучиха досега. Това трябва да им се признае. Майстори са!

19. В разстояние на две десетилетия Николай пише и изпраща в провинцията написани на пишеща машина разкази включващи раздела „Из Летописите на древността". Това са негови исторически разкази основаващи се на исторически източници, както и неговото тълкование и предаващи ги под формата на статии. Някои ги четяха и то по-младите, възрастните ги отхвърляха, за тях всичко описващо бе чуждо за тяхното съзнание. Не можеха нищо да разберат. Аз ги събрах от много места, възрастните приятели ми ги даваха на драго сърце, за да се освободят от тях. От Николай не бях получил нищо. Аз ги разглеждах, четях ги и си отбелязвах онези места, в които Николай, за да докаже някоя своя теза цитираше някои случки или опитност с Учителя. След това с 20-30 такива статии аз отидох при него, показвах му ги и там, където бях отбелязал случая с Учителя, аз му го четях, а той го разказваше и аз го записвах на магнетофон. Този целия материал бе включен в „Разговори на Изгрева". След време тези статии щяха да изчезнат или щяха да бъдат умишлено унищожени. Едва ли днес някои ги има така подредени от N1 до N 120 и по нататък. Няма такъв човек. Всичко умишлено е разбито и изчезнало.Николай сам си е виновен за това.

20. Според мен „Из летописите на древността" трябва да се съберат, подредят и да се издадат. Някой от тях аз съм ползвал и съм ги включил в неговия раздел „Звездни вечери на „Изгревът". Някои от тях впоследствие той ги включи в спомените си, когато го накарах да събере всичко, да го подреди и започне да го пише отначало. Послуша ме и го направи. Всичко това е включено в „Мигове от Великата ера". Не е пропуснато нищо. Всичко е там.

Той беше обещал да ми предаде своите тетрадки на брой 200, които бяха във Варна в една барака, където той летуваше през лятото. Не ги предаде. Трябваше да ми предаде онова, което бе останало у него. Не го предаде. Онова, което имам - то бе събрано от мен от възрастните приятели, които ги пазеха, знаеха, че са на Николай и се чудеха какво да ги правят. Аз ги взех от тях, защото знаех за какво ми трябват. И сега знам за какво ми трябват. И затова трябва да се издадат съобразно моята концепция, моят план и моето разбиране за стойността на тези материали. А те имат стойност и то голяма. Но важното е как ще се подредят и как ще се представят. И къде да се включи този материал. Ще се включат в „Изгревът".

21. Искам да заявя най-категорично, че онова, което е публикувано в „Изгревът" том I, стр. 492-510 е абсолютно вярно. Това е последната редакция на Николай Дойнов на този материал. И сега, когато включвах отново този материал, който той бе писал 1970-1977 г., аз го оставих така както бе го дал навремето. Това не противоречи на онова, което е публикувано в „Изгревът" том I, стр. 492-500. А това е нова негова редакция и допълнение. Това бе един дълъг период на работа от 1970 до 1988 г. И аз непрекъснато подканях, настоявах, карах се с него. Що сили, що време, що енергия изразходвах само аз си зная. И Господ знаеше!

22. И през пролетта на 2002 г. извадих онези три магнетофонни записи направени от мен на Николай Дойнов през различните години, когато съм работил с него, където той признава, че аз съм този който го е задвижил и че без мен не би направил нищо. Прехвърлих на отделни листове, тези записи, така както бяха дадени. Подготвих една касетка със записите на Николай. Отидох при дъщеря му Ина Дойнова и ги представих. Исках да ги оставя, да прослуша касетките с гласа на баща си и да провери дали текста, който представям аз е точен. След това трябваше да се подпише на всеки лист и да докаже с подписа си, че текста е точен и че това е гласа на баща й. Трябваше ми тя да засвидетелствува, че това е гласа на баща й. А този запис аз го пусках на моя магнетофон, месеци преди това у тях, за да й докажа, че съм аз този, а не някой друг. Знаеше, че това е гласа на баща й. Но сега отказа да го направи. Каза ми, че като се върне от САЩ, понеже е много заета. Върна се, но не се обади. Търсих я, нямаше никой. Бяха отишли на Рила на летуване. Разбрах, че тези сили на Разрушението продължаваха да ми пречат. Тогава реших да напиша и да опиша и това. Да се знае.

23. Когато й представих тези доказателства с гласа на баща й, аз бях занесъл целия материал на Николай Дойнов оригиналите и разпечатките, за да й докажа, че всичко е събрано и се готви за печат. Поисках пари от нея. За публикацията на спомените на Цанка Екимова и на Борис Николов не бях получил нито стотинка. Тя Ина Дойнова извади 2000 марки, които тогава правеха 904 долара, оставени за Братска работа, от сестра й която живееше в Германия. Предаде ми ги за спомените на баща й. С тях покривах издаването на неговите спомени. За това включих снимките на сестра й в този том - заслужаваше. Беше си заплатила за това. А аз документирах, че тези хора ги е имало някога на света. Без мене нямаше да ги има и в бъдеще.

24. Спомените на майката - Дора Карастоянова, аз бях записвал от майка й. Не искаше да разказва, а можеше ако бе разказала да се напълни цял том. А как само пееше. Гласът й бе запазен до края. Исках да запиша на магнетофон нейното изпълнение на песните на Учителя. Но не пожела. Ако го бях направил, сега щеше да бъде документ и поучение на онези, които сега се опитват да пеят песните на Учителя. Не пожела. Предната вечер е пяла цяла нощ песните на Учителя и след няколко часа си е заминала от този свят. И отнесе със себе си песните на Учителя с нейното изпълнение. Други сили попречиха да се запишат и да останат като документ.

Снимките, които съм включил за нея съм получил лично от Дора, когато беше жива. През 2002 г. потърсих от дъщеря й Ина, но тя почти нямаше нищо. Те бяха при мен. Е, взех и някоя друга снимка, които можеха да ми потрябват.

25. Снимковият материал на Николай съм го издирвал сам. Снимките на рода му също съм получил от Цанка и Борис. Трябваше да се публикува, за да има доказателство, че тези хора са съществували. Освен това за Николай аз съм направил два филма 2 х 8 мм на камера на „Orwo" - лента. Има няколко заснети филма „Лайка-формат" с Николай, снимки на главата му за френологично изследване и дланите на ръцете му за хиромантията, които трябва да издам. Подготвил съм всичко за архив. Така съм го оставил като историческа следа. Но това го направих аз, а не някой друг и особено онези, които се явиха да окрадат и опорочат и издадат моят труд и съвместният ни труд с Николай Дойнов. Успяха крадците.

26. Този дух въплътен в тялото на Николай Дойнов идваше от древността. Учителят му бе казал неговото име. Той беше бащата на Астрологията на древността до наши дни. Името му бе И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС.

27. В мое присъствие този дух оживяваше възвръщаше си познанието от миналото и можеше да говори с часове за различните епохи и Школи на човечеството. Тогава аз виждах възможностите му и неговия потенциал, и неговите познания. Бяха огромни. Но когато се срещаше с други хора, той беше за тях обикновен човек. Но за мен нещата бяха други. Като негов продукт са статиите от раздела „Из летописите на древността". - Творчесво на И-СААБЕЙ-БЕН-ААДЕС.

28. Веднъж го запитах: „Николай, как се запази ума и разсъдъка до дълбока възраст?" Отговори ми така: „Не съм се занимавал с жени. Не съм се занимавал с чужди истории и разправии. Затова се запазих." Проверих. Не искаше.

Имал е само една жена през живота си от която има две дъщери. Друга жена не е имал, макар че бяха разделени с нея десетки години, но не беше се развеждал с нея. Не пожела. Не се е приближавал до друга жена.  

А жена му Дора ми каза: „През живота съм имала само един мъж и от него имам две дъщери. Можете да не вярвате, но това е така. Само един, единствен."

Това, което ми бяха казали двамата - беше вярно. Аз бях техния изповедник на земята. Аз бях изпратен затова - да бъда изповедник.

Ето това е най-важното: Да имаш една идея и да й останеш верен през целия си живот. Чистата идея и високия идеал. Това е най-важното.

29. Как успя Николай да вземе решение да опише своите опитности? Аз настоявах при всяка среща с него. Обикновено се разхождахме по Витоша. А той разказваше, а аз се спирах и си отбелязвах по точки само с един ред поредната му опитност. Що подканвания, що усилия от моя страна, що енергия и сила съм вложил само един Господ знае. Трябваше да го изведа в друга орбита на движение, за да почне да описва онова, което ми говореше. Опъваше се. Не искаше.

И накрая един ден след поредната ни разправия, породена от отказа му да пише отсече така: „Щом има един човек, който иска да опиша и напиша всичко за Учителя и за моят път, то ще го напиша!" Повтори го няколко пъти. Така, че той го