НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
182
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Заръката на Учителя за песните и
изпълнението
на Неговата Воля 35.
Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34.
Заръката на Учителя за песните и
изпълнението
на Неговата Воля 35.
Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38. Рибарската мрежа на Черната ложа 39. Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40.
към текста >>
2.
2_01 Изгревът
,
ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )
,
ТОМ 1
Между онези, които слушаха вдъхновеното
изпълнение
можете да откриете и Неговата фигура.
Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност. Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове. Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя. Понякога музицираха концертиращи артисти. Вдъхновени от задушевния прием, те изпълняваха големи програми.
Между онези, които слушаха вдъхновеното
изпълнение
можете да откриете и Неговата фигура.
Учителят с особено внимание следеше музикалната изява на артиста. Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката. За такъв артист срещата с Учителя бе извор на безмерна радост. Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията. Много често до пианото може да видите изправен певец.
към текста >>
Ала когато настъпи денят на изисканото
изпълнение
, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.
А това респектира. Цигуларите не се упражняваха в салона. Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват. Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване. Малките дървени къщички резонират.
Ала когато настъпи денят на изисканото
изпълнение
, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.
Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва. Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя.
към текста >>
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо
изпълнението
.
Малките дървени къщички резонират. Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва. Учителят не закъснява.
Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо
изпълнението
.
Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
към текста >>
Но не само
изпълнението
привличаше Учителя.
Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство. Изгревяни не скриват своята обич към цигулката. Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва. Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.
Но не само
изпълнението
привличаше Учителя.
Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.
към текста >>
Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното
изпълнение
на именитите световни цигулари.
Учителят не закъснява. Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението. Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.
Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното
изпълнение
на именитите световни цигулари.
Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите.
към текста >>
Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо
изпълнение
, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.
Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.
Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо
изпълнение
, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.
Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни.
към текста >>
Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови
изпълнението
на паневритмичните музикални упражнения.
Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.
Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови
изпълнението
на паневритмичните музикални упражнения.
Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни. Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.
към текста >>
Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото
изпълнение
знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.
Изгревяни знаят как да пеят и свирят. Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции. Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото. Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа. Има дни, когато Учителят влиза в клас със Своята цигулка.
Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото
изпълнение
знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.
В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата. Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото.
към текста >>
Особено когато
изпълнението
навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.
Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание. Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни.
Особено когато
изпълнението
навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.
Понякога изпълнението е динамично, бурно. Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат.
към текста >>
Понякога
изпълнението
е динамично, бурно.
Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му. След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас. Стенографите оставят своите писалки, последвани от голямото мнозинство, което също така записва Словото. Настъпва тишина, която се помни. Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.
Понякога
изпълнението
е динамично, бурно.
Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество.
към текста >>
Повторното
изпълнение
на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират
изпълнението
.
Лъкът извлича плътни тонове. Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество.
Повторното
изпълнение
на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират
изпълнението
.
Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа. След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници.
към текста >>
Понякога
изпълнението
продължава до пълната достоверност на нотописа.
Учителят придружава цигулката Си със своя мек баритонов тембър. Той пее. Пее с текст, който може да бъде и непознат. Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество. Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.
Понякога
изпълнението
продължава до пълната достоверност на нотописа.
След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас. Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика. "Изгревът" има своите тържествени музикални дни. Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците.
към текста >>
Целта е
изпълнението
да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.
Те настъпват преди традиционните празници. Появата на диригент винаги привлича инструменталистите и певците. За кратко време достатъчно ограмотените музиканти оформят оркестър, хор. Започват да се редуват репетиционни дни. Старателно се изучават отделните партии.
Целта е
изпълнението
да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.
На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство. Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране. Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен. Учителят взема участие в репетиционните часове като мълчалив слушател. Той никога не се намесваше в работата на диригента.
към текста >>
Изпълнението
привлича.
Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания слушател. Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон. При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци.
Изпълнението
привлича.
То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка. Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири". Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.
към текста >>
Ако не одобрите
изпълнението
, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири".
При топли дни големите прозорци се отварят и музиката литва в простора. Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири. От ранни зори до късна вечер въздухът на "Изгрева" е наситен от музикални звуци. Изпълнението привлича. То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.
Ако не одобрите
изпълнението
, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири".
Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири". Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни. Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството. Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.
към текста >>
3.
2_02 Учителят като цигулар
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Когато авторът присъствува и одобрява
изпълнението
, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
"Учителят като цигулар" През годините, когато столицата ни бе домакин на концертите на световно известни музиканти - цигулари, пианисти, певци и диригенти, между посетителите в залите се открояваше отличителната фигура на Учителя. Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея. Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява. Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел. Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител.
Когато авторът присъствува и одобрява
изпълнението
, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.
От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители. Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста. Учителят пееше и свиреше. Той бе школуван цигулар. Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.
към текста >>
Дръзкото и шумно
изпълнение
Той наричаше бурен разговор на физическото поле.
Много често Той се взираше в грациозните извивки - ефовете, през които отлитаха тоновете, след като са били отразени от овала на странния инструмент. В такива моменти разговорът ни свързваше с бележития майстор на цигулката Страдивариус. Учителят познаваше до най-големи тънкости пръстовата и лъковата техника. Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит.
Дръзкото и шумно
изпълнение
Той наричаше бурен разговор на физическото поле.
Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка. Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година. В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това.
към текста >>
Обикнали Неговото
изпълнение
, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота. Затова тоновете бяха с определен колорит. Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле. Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят. Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.
Обикнали Неговото
изпълнение
, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.
В клас Той влезе с цигулка в ръка. Концертът бе подготвен и приятелите бяха уведомени за това. Отрано те заеха своите места в осветения салон. След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.
към текста >>
Изпълнението
и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис.
След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван. Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва. Пръстите на дясната Му ръка леко опипваха струните. Ухото Му търсеше чисти квинти. С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири.
Изпълнението
и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис.
Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете. Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност. В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл.
към текста >>
Изпълнението
бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.
С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири. Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис. Темпото на места бе бурно и бързо, пасажите летяха един след друг, поради което петолинията останаха празни. Всички само слушахме. Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете.
Изпълнението
бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.
В границите на три октави Учителят разказа живота на едно съзнание, преминало през многообразието на Битие, изпъстрено с драматизъм, романтика и размисъл. Блудният син споделяше своя живот с езика на тоновете. Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов. В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.
към текста >>
Това бе Неговото последно голямо
изпълнение
пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето. В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие. С няколко тържествени акорда разказът свърши. Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента. Концертът завърши.
Това бе Неговото последно голямо
изпълнение
пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.
към текста >>
4.
2_03 Лунен химн
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното
изпълнение
на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".
Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното
изпълнение
на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено. Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.
към текста >>
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското
изпълнение
на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
"Лунен химн" Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната". Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.
Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското
изпълнение
на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.
Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република. Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас.
към текста >>
С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното
изпълнение
на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите. Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите. Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма. Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.
С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното
изпълнение
на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.
Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал. Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре? - Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.
към текста >>
Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на
изпълнението
Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?
Учителят бе вече между нас. Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма. С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений. Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска. По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.
Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита: - А по време на
изпълнението
Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?
- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.
към текста >>
Всякога подобно
изпълнение
действува непосредствено на душите.
- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът. Последва мълчание, след което Учителят наново поде разговора: - Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание. Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата. Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор. Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.
Всякога подобно
изпълнение
действува непосредствено на душите.
Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител. Всички души жадуват за подобни концерти. А концертните зали са съвременните светилища! Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество. Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството.
към текста >>
- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано,
изпълнението
на тази пиеса?
Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството. Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната". Учителят пак запита: - Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие? - Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси. Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".
- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано,
изпълнението
на тази пиеса?
- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът. Учителят продължи: - Само ние нямаме песен за Луната! Имаме за Слънцето и то - прекрасни образци. Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето". А "Химна на Великата Душа"?
към текста >>
Многогласното
изпълнение
на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
Луната, и тя дири Слънцето. Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи. Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството. - Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"! От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.
Многогласното
изпълнение
на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.
За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят. Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.
към текста >>
Той следеше не само
изпълнението
на пианистката на физическото поле.
Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен. За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен. Чухме прочутата пиеса на Дебюси "Лунна светлина", а прозвуча и "Лунната соната" на Бетховен. Концертът бе посрещнат с голямо внимание. На обичайното място до катедрата бе Учителят.
Той следеше не само
изпълнението
на пианистката на физическото поле.
Концертът задоволи изгревяни, задоволи и Учителя. Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните. Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка. Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен. Подобни приказни дни и вечери на "Изгрева" имаше много често.
към текста >>
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо
изпълнение
на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.
Пианото прозвуча. Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж. Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната. Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия. Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо
изпълнение
на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.
Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
към текста >>
Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото
изпълнение
бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце. Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи. За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.
Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото
изпълнение
бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.
Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор! Изпълнението достигна своята кулминация. Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.
към текста >>
Изпълнението
достигна своята кулминация.
За ухото ми музиката бе непозната и много странна. Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието. В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството. Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество. Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор!
Изпълнението
достигна своята кулминация.
Прозвуча едва доловимото пианисимо. Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо. Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието. Лунният концерт завърши. Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.
към текста >>
5.
2_04 Иде,иде,иде...
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
След
изпълнението
на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?
Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов. Ние бяхме готови да започнем музикалната програма. Встъплението бе обща песен, изпята от всички. А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива". Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.
След
изпълнението
на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?
Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали! Започнах изпълнението. Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота.
към текста >>
Започнах
изпълнението
.
Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота. След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса: - Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега? Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави: - Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири! Без колебание отговорих на Учителя: - Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди. - Изпълнете я, нека чуем какво сте написали!
Започнах
изпълнението
.
Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх.
към текста >>
Слушахме
изпълнението
на Учителя.
Акордите бяха наситени с достатъчно мощ и красота. Двойният гриф бе приятен за слушане. В него се криеше и мелодичната линия. Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата. Всички притаихме дъх.
Слушахме
изпълнението
на Учителя.
Първоначално Той започна да пее без думи. Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива. Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята. Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото. Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.
към текста >>
6.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Така в афиша личаха премиерноо
изпълнение
и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.
Ето езиковата слабост. Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота. В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език". В началото на тридесетте години от века по улиците на столицата бяха залепени афишите за концерта на виртуоза на контрабаса Асен Вапурджиев. Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.
Така в афиша личаха премиерноо
изпълнение
и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.
Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища. За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
към текста >>
За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и
изпълнение
на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица. Афишът за концерта на Асен Вапурджиев ни привлече в залата на "Военния клуб". Там се намираше най- добър за годините си концертен салон. В предните редици на салона, заедно с голямо множество от изгревяни, бе дошъл и Учителят. Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.
За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и
изпълнение
на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.
Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта. За времето през тридесетте години, в музикалните среди Братството се ползуваше с името на общество, което е много музикално, високо цени концертиращите артисти, масово посещава концертните изяви. Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България". Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната. На "Изгрева" идваха в знак на уважение и почит към Учителя и някои от чужденците - цигулари или пианисти.
към текста >>
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното
изпълнение
на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова. За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.
Слушателите следяха с голямо внимание великолепното
изпълнение
на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение. Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен".
към текста >>
От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото
изпълнение
.
За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята". Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа. На концерта на Асен Вапурджиев в залата на "Военния клуб" всички бяхме насядали и заели местата си. Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон. Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.
От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото
изпълнение
.
Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво! " изразяваха своето доволство от музицирането. Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво". Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен". Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви.
към текста >>
А публиката, изумена от прекрасното
изпълнение
, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от
изпълнението
на песента.
Асен Вапурджиев настрои контрабаса и започна с широк лък - звучно, тържествено и величествено фортисимо - началните пасажи и мотиви. Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола. Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци. Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали.
А публиката, изумена от прекрасното
изпълнение
, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от
изпълнението
на песента.
Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
към текста >>
Учителят бе доволен от неговото
изпълнение
, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните. Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.
Учителят бе доволен от неговото
изпълнение
, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.
към текста >>
7.
2_08 Пророческа дарба
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Всички харесаха моето
изпълнение
и получих горещи поздравления.
Така веднъж отседнах в Айтос. Там бе най-голямото Братство в страната. Негов ръководител бе брат Георги Куртев. Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя". Свирих с вдъхновение почти всички песни от Учителя.
Всички харесаха моето
изпълнение
и получих горещи поздравления.
Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото. Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много. Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите. Ние всички тук сме писмени и четем беседите подред. Благодарим ти за свирнята.
към текста >>
Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково
изпълнение
на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.
- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве! Но твоето свирене наистина ни хареса много. Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя." Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба. Затова исках пророческа дарба от Учителя. Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя.
Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково
изпълнение
на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.
Това беше голямо изпитание за мен и голямо изкушение. Написах писмото, запечатах го в плик и го изпратих до Савка Керемидчиева, с която контактувах на "Изгрева". Помолих я да предаде писмото на Учителя. Савка получава писмото, отива и го прочита на Учителя. След като я изслушва, Учителят отсича: "Пиши му: "Много искаш!
към текста >>
Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково
изпълнение
, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.
Срам не срам, трябваше да го преживея. Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот. Но сега така размишлявам. А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество. Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг.
Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково
изпълнение
, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.
Върнах се на "Изгрева". Срам не срам, гузен не гузен - отивам при Учителя. Аз нищо не проговарям, а Той ме посреща усмихнат и ме пита: "Е, как прекарахте там, в Айтос? Останаха ли доволни братята там от вас? " Аз горчиво се усмихвам и казвам: "Харесаха ми само музиката и цигулката".
към текста >>
8.
2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово
изпълнение
на песните.
А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант. Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията. Отиди, изучи се и си сложи дипломата на стената! " Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант. Салонът е примрял.
Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово
изпълнение
на песните.
Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя. А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части. Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички. В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас". От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?
към текста >>
Нали на Пентаграмата беше написано: "В
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката душа!
Защо не вземаш уроци по цигулка? " Това му се стори разумно и той стана ученик на един цигулар. Започна да напредва. Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя. Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог.
Нали на Пентаграмата беше написано: "В
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката душа!
"
към текста >>
9.
2_31 Едно мнение
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно
изпълнението
му на първия такт.
Може ли арията на Розина да се изпълнява от баси? Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор. Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно. Той бе с баритонов гласов диапазон, а имаме в Школата гласове от всички вокални регистри. Затова Той даде песни за баси, тенори, сопрани и алти.
Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно
изпълнението
му на първия такт.
Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие.
към текста >>
Но при солово
изпълнение
ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие.
Ако един бас желае да изпълни "Обетована земя" или "Нева санзу", никой не може да му забрани, но ще бъде смешно изпълнението му на първия такт. Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.
Но при солово
изпълнение
ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие.
Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко.
към текста >>
Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово
изпълнение
.
Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал. Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие.
Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово
изпълнение
.
Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо.
към текста >>
Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото
изпълнение
не е търпимо.
Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко.
Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото
изпълнение
не е търпимо.
По правило, оригиналната гама не бива да се пипа. И затова гласовете трябва да си знаят репертоара. Транспонирането може да се прилага с мярка в границите на музикалното приличие.
към текста >>
10.
2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
А за ученика е необходимо само едно: послушание и
изпълнение
на волята на Учителя.
И накрая, Учителят ще нареди на своите служители да ви отрежат жиците, с които сте прикачени към братския електромер на "Изгрева". И тогава Учителят и Словото Му ще бъдат от една страна, а вие ще бъдете откачени и ще стоите на тъмно. Тогава ще настане най-голямото ви изпитание. Защото тъмнината в съзнанието на ученика не се просветлява с външни методи и средства. Просветлява се само чрез Словото на Учителя и знанията от Словото Му.
А за ученика е необходимо само едно: послушание и
изпълнение
на волята на Учителя.
Забележк а на редактора: През 1991 година по нечие хрумване, под нечие внушение, по нечия препоръка и под нечие нареждане, последователите на Учителя се настаниха да провеждат своите събрания в партиен клуб, под чийто покрив се намира трафопостът на квартал "Изгрев". Така че се сбъднаха думите на брат Галилей Величков. Проведоха изборно събрание и се разцепиха на две. Очакваме решението на Учителя за отрязване жиците и откачването им от общия електромер на Братството. Братството е в Словото на Учителя.
към текста >>
11.
2_48 Свещените думи на Учителя за ученика
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез
изпълнение
волята на Учителя.
Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя! И така, търси се ученикът, който да изпълни волята на Всемировия Учител. А волята Му се намира в Неговото Слово. Затова се търси верният ученик, който да отстои и да защити Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Името на верния ученик е Аверуни.
Това е първото посвещение, през което минава ученикът с Чистота и чрез
изпълнение
волята на Учителя.
към текста >>
12.
3_01 Чужди по дух хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от
изпълнението
си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не!
Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа.
Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от
изпълнението
си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не!
Не! Не! " Три пъти повтори "Не! " и три пъти отрицателно поклати глава. После добави: "Чужди по дух хармонизации!
към текста >>
13.
3_02 Чужди по дух хора
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за
изпълнение
на такава музика.
"Чужди по дух хора" Имаше в София един музикант - казваше се Говедаров.
Беше добър музикант, свиреше на орган в католическата църква - в католически дух, по онези писани и неписани канони за
изпълнение
на такава музика.
Бяхме се запознали и бяхме добри познати. Това го подчертавам, защото е необходимо за финала на моя разказ с горното заглавие. По онова време почти всички музиканти в света, т.е. в града, по един или друг повод бяха идвали при нас, за да видят и чуят едно такова чудо като това, че тук, на "Изгрева", всички бяхме музиканти. Едно такова нещо много трудно можеше да се намери по света.
към текста >>
Това за мен бе
изпълнение
на Волята на Бога.
Те щяха да затруднят работата на Школата на Учителя. Това бе тяхната цел. А нашата цел бе да устоим на поста си. И оттогава, друг път не отстъпих мястото си. За мен това бе въпрос на живот и смърт.
Това за мен бе
изпълнение
на Волята на Бога.
към текста >>
14.
3_03 Откраднатите хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или
изпълнение
, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас.
Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или
изпълнение
, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.
Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.
към текста >>
Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при
изпълнението
или работеше с тях върху някоя песен.
Учителят ми помогна и този път да не направя грешка и да не вляза в стълкновение с окултните правила и закони, които ние изобщо не познавахме. В някои от беседите ще намерите изнесени слова за музиката, но те могат да се схванат само от големи музиканти и то от онези, които работят със Словото на Учителя. Когато някои от музикантите се опитваха да разработват песни от Учителя на пианото в салона на "Изгрева", то Учителят бе там със Своето невидимо присъствие. Той беше в стаята Си горе, но Неговото ухо слушаше и ако се получаваше някое дисхармонично състояние, и музиката на този приятел навлезеше в чужди води, то Учителят или сам се намесваше и реагираше като слизаше долу при пианото и казваше онова, което трябваше да се каже, ако приятелят бе добър музикант и неговата погрешка бе неволна, или пък изпращаше някой да предупреди онзи там на пианото, че прави прегрешения. Тогава някои се обиждаха и това накара Учителя да сложи ключ на пианото в салона, който Той държеше в джоба Си.
Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при
изпълнението
или работеше с тях върху някоя песен.
В Школата имаше случаи, когато много от приятелите, които се залавяха да хармонизират или да импровизират върху дадена тема от Учителя, бяха предупреждавани от Учителя, че ще пострадат, защото неволно променяха духа на музиката Му. И много от тия, които не послушаха, пострадаха, а ние бяхме свидетели на такива случаи. И те не можеха да проумеят как така за един тон или за един фа диез може да се отговаря! Та тези тонове не бяха случайни неща, те бяха отвори, отворени врати и прозорци, през които навлизаха чужди сили в полето на духовната музика на Учителя, за да я ограбят и да вземат светлина от нея и чрез нея да получат сили от Школата на Учителя, които те използуваха за своето си поле, от което бяха дошли и за свои цели. Та, този или онзи, който правеше отвор, за да могат онези сили да влезнат през задната врата и да ограбват светлината на Школата, си носеше нейните последствия.
към текста >>
15.
3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното
изпълнение
".
Аз останах да затварям и заключвам пианото. Обикновено то се заключваше, а ключът се държеше у Учителя, защото тук всички бяха от музиканти по- музиканти и всеки искаше да свири на него. Затова Учителят държеше този ключ и го даваше на тези, които можеха да свирят и имаха работа на пианото. Така аз направих аранжировка на "Химн на Великата Душа" и за награда бях определена да седна на общия обяд до Учителя, а пък после Учителят и доктор Жеков присъствуваха заедно на общ музикален обяд, седнали един до друг, като тържествени гости, поканени на духовен обяд на "Химна на Великата Душа". Аз взех ключа и догоних Учителя и доктор Жеков на поляната.
Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното
изпълнение
".
Брат Жеков бе на върха на своята радост и щастие. Онзи тъмен облак, който го бе засенчил при вида, че съм заела неговото място до Учителя, отдавна бе отлетял. Сега върху него грееше слънцето. "Химнът на Великата Душа" трябваше да проправи пътя на човешките души към Бога. И днес аз имах случая да се убедя в това.
към текста >>
16.
3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А
изпълнението
на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва.
Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия. Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен. В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия.
А
изпълнението
на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва.
Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери.
към текста >>
17.
3_16 Георги Куртев
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А там бе написано: "В
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката Душа!
Тези скрижали бяха дадени не в пустинята на Израил, не на планината Синай, а бяха дадени тук, на българска земя, от българин, в чието тяло е бил Всемировият Учител, а над Него е бил Духът на Бога. Тогава друг българин е прострял ръка, за да оскверни тези скрижали на Бога, като ги унищожи. Плачел брат Георги от обида, че е българин и чрез българин се посяга и кощунства върху скрижалите на Бога. Свещен плач за свещени неща! Свещен плач за свещените скрижали на Бога!
А там бе написано: "В
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката Душа!
" Както той, така и останалите братя от първото поколение доживяха да видят това посегателство срещу Учението и Словото на Учителя. Те останаха твърди и устояха докрай като ученици на Школата. Той бе ученик на Школата на Учителя. Аз видях това и се убедих в това. А неговите дела и спомените на неговите съвременници говорят много повече от мен.
към текста >>
18.
3_20 Души в почивка
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това става само при
изпълнение
Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига.
А опитностите им бяха живо проявление на това Слово и реализация на Божието Слово в тях, което стана плът и кръв чрез техния живот на земята. Затова Учителят казва: "Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа". Пътят на един ученик от Школата е стъпало, през което трябва да премине всеки един от нас. Ние сме верига от души и долу на земята, и горе на Небето. Онези души, които слизат от Небето, слизат под формата на верига от души и трябва да се качват отново горе на Небето като верига от души.
Това става само при
изпълнение
Волята на Бога чрез живота на всеки един от нас от тази жива верига.
Брат Георги Куртев бе един от членовете на Синархическата Верига на Бялото Братство, основана от Учителя още в първите години, в която са влизали само братя. Това бяха възрастните братя, които ние заварихме през 1922 година, когато се откри Школата и ние постъпихме като младежи и девойки в специалния младежки клас на Школата. Тази Синархическа Верига работеше при строг, определен от Учителя, наряд, като в строго определени дни и дати от всеки месец на годината те заставаха в строго определен час и минута и произнасяха строго определени молитви, дадени от Учителя в представения им наряд. През нощта те ставаха и в строго определено време произнасяха едни и същи молитви. Разположени бяха по строго определени градове в страната.
към текста >>
19.
3_23 Окултната музика на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Окултното
изпълнение
подразбира не само прецизно
изпълнение
на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят.
Окултното
изпълнение
подразбира не само прецизно
изпълнение
на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
към текста >>
Гоненето на външни само ефекти при
изпълнението
в окултната музика се счита за лъжа.
Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство.
Гоненето на външни само ефекти при
изпълнението
в окултната музика се счита за лъжа.
Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика.
към текста >>
20.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на
неизпълнението
на Волята на Учителя и на Бога.
Грешка и грешки - сега ми се изправят космите на главата от тая моя немарливост. Тогава ние смятахме, че имаме много време, че времето е пред нас, ние бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непременно ще си платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около издаването на песните на Учителя, започнали от самото начало.
То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на
неизпълнението
на Волята на Учителя и на Бога.
Това бе причината, А че след това се прибавиха амбиции, това бе второстепенен въпрос. Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога. А другото, което се появи, бе последствие на първопричината. Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов, който беше също музикант и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издадат.
към текста >>
21.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят одобряваше моето
изпълнение
на песните.
Има ли го или го няма? Онова, което се случи след това, показва, че го няма. А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това.
Учителят одобряваше моето
изпълнение
на песните.
Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя. Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях.
към текста >>
А послушанието се реализира пред Учителя с
изпълнение
Волята на Бога от ученика.
Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога.
А послушанието се реализира пред Учителя с
изпълнение
Волята на Бога от ученика.
Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш! " Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш! " А Той знаеше и умееше да бъде много строг - и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат.
към текста >>
Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е
изпълнение
Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат.
Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш! " Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш! " А Той знаеше и умееше да бъде много строг - и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат. При един такъв случай ми каза: "Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража като воини същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени.
Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон - за тях това е
изпълнение
Волята на Бога." Така че, когато ми се скара, аз разбрах, че нещата при мен ще имат съвсем друг обрат.
Наистина, по-късно вдъхновението започна да ме посещава, което се изразяваше главно в успешна хармонизация на песните на Учителя. Жалко бе наистина, че аз не използувах тези моменти и не. ги записах, а с времето те изчезнаха от съзнанието ми. Аз бях толкова сигурна в тях и в себе си, защото ги знаех наизуст, свирех ги с отворени и затворени очи. Но наистина, след много трудни и драматични събития и моменти, през които минах, много от тези неща избледняха и изчезнаха в онова време, когато се стремяхме да оцелеем, да се самосъхраним и запазим като живи человеци на земята.
към текста >>
22.
3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното
изпълнение
.
Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот.
Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното
изпълнение
.
А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук. Не можеха да прескочат бариерата на петолинието и да влезнат в Духа на песните. Тогава тези градски музиканти виждаха, че това са обикновени неща и то толкова обикновени, че не си заслужава да се прави опит. А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били. Но не се получаваше, защото Духът на песните бе на друго място и те не познаваха онзи вътрешен ключ сол, с който да отключат и да потече от нотите Духът на песните на Учителя.
към текста >>
Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето
изпълнение
частица от този Божествен миг на останалите.
А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността. Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази. И това е достатъчно за него. А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя.
Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето
изпълнение
частица от този Божествен миг на останалите.
Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски".
към текста >>
Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално
изпълнение
.
Тогава те чуха Неговия упрек. Учителят направи строгa забележка, да не се дават повече песни да ги хармонизират други музиканти, които не познават духа на песните, не познават Словото и Учението Му. Тогава разбрахме, че не е достатъчно да си отличен музикант - дали си изпълнител на музикален инструмент или си певец - това е само външната страна на нещата. Това е само подготовката, това е техническата страна - да бъдеш добър техник и професионалист, както сега се казва, а тогава казвахме "добър техник". Тогава разбрахме какво значение има безупречно да владееш инструмента или гласа си или безупречно да владееш законите на хармонията и то на онази, на официалната музикална школовка.
Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално
изпълнение
.
Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг. Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен. Това е един вътрешен отпечатък, а нотният запис е една поредица от букви, срички, думи и изречения. Но мисълта на едно изречение и вътрешното съдържание на една мелодия са съвсем различни неща. И трябва да ги различаваме тези неща.
към текста >>
23.
3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално
изпълнение
на пианото.
Когато пораснах голяма, обичах да чета философски книги, но философията я намерих в Школата на Учителя. И музиката, и философията ги намерих в Школата на Учителя, за което искрено благодаря на съдбата си и на Бога. В младите ми години се появи у мен изключителен талант - това го усещах като някаква вълна, която ме обземаше отвътре, понасяше ме и ме въздигаше нагоре във висините. Тази вълна в мен влизаше отгоре като музика, заедно с музиката вдизаше в мен и тя бе, която караше да се движат ръцете и пръстите ми сами по пианото. Това беше много чудно за самата мен, но аз смятах, че така става с всеки, който учи музика и свири на пиано.
Беше необходимо влизане на сила и музика отгоре върху мен, която изтичаше през пръстите ми във вид на моето музикално
изпълнение
на пианото.
Когато свирех пред другите,наблюдавах въздействието върху околните. Те бяха застинали неподвижно с отворени уста и уши. За тях беше необикновено преживяване, а за мен - необикновено излъчване, което идваше от въздуха над мен, преминаваше през мен и се излъчваше във вид на музика. Но един ден усетих, че този сноп от светлина и музика, която бе връз мене и минаваше през мене, изведнъж секна. Точно така, както се затваря кран на чешма, от която тече и изтича вода.
към текста >>
Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно
изпълнение
.
Но случи се така, че същия ден, на концерт в "Дома на офицера", свирих две пиеси от Шуман. Офицерството и офицершите тогава бяха цветът на висшето общество. Когато ги изсвирих, цялата зала ми ръкопляскаше с небивал ентусиазъм. А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония.
Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно
изпълнение
.
Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията. Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това изпълнение аз съм приета за студентка в първи курс. На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти.
към текста >>
Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това
изпълнение
аз съм приета за студентка в първи курс.
А защо ли? Защото онзи, който беше спрял крана на моя талант и който стоеше над главата ми, изведнъж го отвори и през време на самия концерт аз видях и чух как тази музика влезна в мен от висините като светлина и хармония. Аз се възвисих в едно състояние на духа си и дадох едно невероятно изпълнение. Но аз знаех, че това не бе мой успех, а на този, който бе отворил крана. Оказа се, че същата вечер на концерта присъствували нашият познат и директорът на Академията.
Той дойде, поздрави ме и ми каза, че с това
изпълнение
аз съм приета за студентка в първи курс.
На следващия ден аз отивам при Учителя и Му благодаря за това, че Той отвори крана. Учителят се усмихва и казва: "А сега учи, защото на нас ни трябват грамотни музиканти. Предстои ни голяма работа с музиката." По такъв начин влязох и по още по-необикновен начин, с голям труд и усърдие, завърших Консерваторията. Имаше години, когато, работейки върху музиката на Учителя, правех хармонизация на песните, получиха се някои пиеси, които бяха разработени от мен. Винаги, при всеки повод, аз Му показвах разработеното и наученото от мен.
към текста >>
24.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто
изпълнение
на тази песен".
Така беше направена една екскурзия и до хижа "Острец". Там се разположихме, направихме чай, разтворихме раниците, закусихме. След това обядвахме и накрая се запяха братски песни. Една от певиците с добър и школуван глас бе Beca Несторова. Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.
След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто
изпълнение
на тази песен".
Учителят я сряза и тя се сконфузи и си прибра разперените криле на примадона. Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега". Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен. Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава. Защото онзи свят от музика е едно състояние, където Духът преминава и организира тези музикални светове, дава подтика за едно състояние на Духа, изразяващо се в мелодия.
към текста >>
Тя остана доволна от
изпълнението
.
Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер. Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова. Аз отидох при Учителя, Той ми даде едно листче, което още не бях проверила като нотен запис на пианото. Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя". След като Учителят ми даде оригинала, аз го взех, отидох на пианото и го изсвирих, а до мене стоеше Милка Аламанчева и слушаше.
Тя остана доволна от
изпълнението
.
Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре. Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети". Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен.
към текста >>
25.
3_31 Истинската работа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото
изпълнение
, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.
Той ме огледа, разгледа ме внимателно, като че ли за пръв път ме виждаше и каза: "Радвай се на успехите на другите". Поклоних се и се отдалечих. Как да се радвам, като не мога? Искам да изпълня поръката на Учителя, но нямам сили да сторя това. За да сторя това, аз трябва да се кача на тяхното ниво, да се изправя и да ги поздравя, но нямам сили.
Помолих се у дома да получа сили и на следващия ден отидох при едного и му благодарих за хубавото
изпълнение
, което чухме на продукцията пред студенти и външни лица.
От него нещо се разля в мене и вълна ме поде, изправи ме и ме сложи да стоя редом до него. Това бе едно вътрешно психическо усещане. Това бе първият сполучлив опит. Дойде вторият, третият, четвъртият. Започнах да се възхищавам, да зачитам техните успехи, радвах им се от сърце, а това се възприе много добре от моите състуденти-музиканти.
към текста >>
26.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"Заръката на Учителя за песните и
изпълнение
на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя.
"Заръката на Учителя за песните и
изпълнение
на Неговата Воля" Може би най-големите борби в Братството се развиха заради песните на Учителя.
Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока.
към текста >>
27.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е
изпълнението
Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила.
И то на всички. Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога?
Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е
изпълнението
Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила.
Аз се убедих, че "в изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа". И аз тръгнах оттук да изпълнявам Волята на Учителя и на Бога. Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен. Това беше жестоко - да виждаш, че от една страна изпълняваш Волята на Бога и се стремиш да вършиш нещо, а от друга -всички останали се стремят да ти противодействуват, като се почне от най-ближните ти, та до явните ти противници. И виждах как те също се стремяха и бяха усърдни да изпълняват, но - друга воля.
към текста >>
Аз се убедих, че "в
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката душа".
Защото, когато ученикът тръгне да изпълнява Волята на Учителя и Волята на Бога, той държи в съзнанието си само едно нещо - да изпълни Волята на Бога без никакви изключения. Какво е личният живот на човека пред Волята на Бога? Нищо. Какво са неговите лични амбиции и стремежи пред Волята на Бога? Нищо. Какъв е резултатът от целия негов живот пред Волята на Бога? Нищо. И само когато изпълни Волята на Бога - всички онези неща, които включихме в графата на "нищото", могат да се превърнат в нещо - това "нещо"е изпълнението Волята на Бога с цялото си сърце, с всичкия си ум, с цялата си душа и сила.
Аз се убедих, че "в
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката душа".
И аз тръгнах оттук да изпълнявам Волята на Учителя и на Бога. Иначе не бих могла да издържа и един ден онова противодействие и атаки, които се насочиха срещу мен. Това беше жестоко - да виждаш, че от една страна изпълняваш Волята на Бога и се стремиш да вършиш нещо, а от друга -всички останали се стремят да ти противодействуват, като се почне от най-ближните ти, та до явните ти противници. И виждах как те също се стремяха и бяха усърдни да изпълняват, но - друга воля. Каква беше тази друга воля, вие ще видите сами.
към текста >>
Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за
изпълнение
Волята на Учителя.
Вълнуваха ни повече военните събития - какво ще стане със съдбините на народите и на света и някак си нашата работа отстъпи на по- заден план. Това беше грешка, която отчетох по-късно. Ако моята песнарка беше издадена по времето на Учителя, с Неговото одобрение, нямаше да има никакви проблеми. Изпуснаха се благоприятните условия и времена - не бяхме будни за това. В съзнанието ни изпъкнаха други неща - те взеха превес и те ни поведоха в нашето ежедневие, затова аз пропуснах този момент.
Но така се случи, че не се сполучи - пропуснах времето, определено за
изпълнение
Волята на Учителя.
По-късно Мария Златева казваше: "Мария трябваше да издаде песнарката по времето на Учителя". Беше упрек към мен и то основателен. И аз исках, но не стана. Попречиха ни събитията и времената - та това беше световна война, милиони хора загиваха всяка седмица, светът се беше запалил и ние бяхме подложени на този ужас. Ами тези заминали милиони души създаваха напрежение и натиск върху "Изгрева".
към текста >>
28.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Най-доброто и най-точното
изпълнение
трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал.
Ние работехме много бързо и под ударите на една тягостна атмосфера. Затова ние направихме някои пропуски в тази песнарка. Кои бяха те? 1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме. Но ние не я знаехме добре.
Най-доброто и най-точното
изпълнение
трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал.
Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил. Ние не притежавахме негово изпълнение. Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров. А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване.
към текста >>
Ние не притежавахме негово
изпълнение
.
Кои бяха те? 1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме. Но ние не я знаехме добре. Най-доброто и най-точното изпълнение трябваше да бъде на цигуларя Петър Камбуров, на когото лично Учителят я бе предал. Но ние нямахме неговия нотен запис - той не беше го направил.
Ние не притежавахме негово
изпълнение
.
Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров. А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен! Не е за разправяне, нито за вярване. Но вие, които четете това, трябва да поправите нашата грешка. Аз съм си набелязала вече кой ще я поправи, но това ще кажа по-късно, когато му дойде времето да правя обзор. 2.
към текста >>
29.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за
изпълнение
.
Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може. През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество.
Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за
изпълнение
.
По-късно Лиляна Табакова записа тези песни. При изпълнението им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо изпълнение. Но за песните на Учителя това не се допуска. Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо изпълнение на школувана оперна певица. Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи.
към текста >>
При
изпълнението
им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо
изпълнение
.
Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може. През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество. Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение. По-късно Лиляна Табакова записа тези песни.
При
изпълнението
им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо
изпълнение
.
Но за песните на Учителя това не се допуска. Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо изпълнение на школувана оперна певица. Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи. Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея.
към текста >>
Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо
изпълнение
на школувана оперна певица.
През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество. Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение. По-късно Лиляна Табакова записа тези песни. При изпълнението им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо изпълнение. Но за песните на Учителя това не се допуска.
Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо
изпълнение
на школувана оперна певица.
Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи. Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя. Когато издавах моята песнарка, реших да включа тези песни на Учителя, дадени чрез нея. Направих няколко опита при нея, но безуспешно. Защо ли?
към текста >>
Седмо: Когато за пръв път присъствувах на нейно
изпълнение
на песните на Учителя, виждах и чувах, че тя ги пее като певица от операта, защото бе такава.
Пето: Малките, дребни отклонения, които тя бе направила, не можеха да попречат да се издадат песните на Учителя. Тези отклонения се отнасяха до онези небесни височини, до които стигаше нейният глас. Шесто: Текстовете на всички песни, които тя бе дала, бяха текстове на Учителя. Тези текстове ние ги открихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева. Тези текстове тя не можеше да ги измисли и нямаше откъде да ги вземе, защото бяха дадени само на Савка и тя не бе ги дала за печат, а ги пазеше само в нейните тефтерчета, които бяха при нас.
Седмо: Когато за пръв път присъствувах на нейно
изпълнение
на песните на Учителя, виждах и чувах, че тя ги пее като певица от операта, защото бе такава.
Но това бяха песни на Учителя - аз не се поколебах изобщо. Осмо: Накрая искам да кажа, че при нея останаха още три песни, а може и четири, които тя не даде, но които са на Учителя. Настоявахме да ги даде, но тя каза: "Те са ми като талисман от Учителя. Не ги давам на никого." Така и направи. Не ги даде и останаха като талисман за нея.
към текста >>
30.
3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в
изпълнение
на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея.
Вие знаете за кого се бе закачила отначало и ето, вече двадесет и пет години след заминаването на Учителя, тя си е негов проводник, на онзи "хубостник", и до края на живота си ще остане същата. В това съм убедена. А на вас, по-младото поколение, оставям да проверите. Ако това е така, както аз казвам и ако мен ме няма на този свят, ще запалите една свещ в мое име и ще ми изпратите една светла мисъл. Тази награда ми е достатъчна.
Спомням си, през 1970 година един млад брат дойде и пое ангажимент да запише на магнетофон песните на Учителя в
изпълнение
на Лиляна Табакова, като едновременно направи и документален филм за нея.
Тя се била почти съгласила, но накрая запитала: "Ами какво ще направите със записа и с филма? " Братът отговорил, че ще го сложи в специална кутия, ще го запечата херметически, за да остане като документ за онова поколение, което ще дойде след двехилядната година. А тя му отговорила: "Аз не мога да бъда поставена в кутия и запечатана, аз трябва да бъда показана по телевизията, на кино и в операта". Тогава братът я предупредил, че след време гласът й ще се промени и че сега е най-удобният момент за нея. Тя отговорила, че нейният глас е особен и ще продължи да бъде такъв, какъвто е сега, до две хилядната година.
към текста >>
31.
3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово
изпълнение
.
Снопът от светлина го води и спира на едно точно определено място. Методи застава на определеното за него място. Светлината, която го е завела, изведнъж угасва. Тишина. И тъмнина. Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика.
А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово
изпълнение
.
Но чува и музика. Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика. Вдига глава и какво да види! Горе, във висините на небето, под форма на голяма елипса се откроява една светлина. Вторачва се в светлата елипса.
към текста >>
32.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а
изпълнението
- негово.
Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени? От това, че се намери един Гриша и че ви превари и измисли нов текст на Паневритмията? Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира.
За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а
изпълнението
- негово.
Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"? Аз съм съгласна да си направите нов текст на "Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте измислили. За това съм съгласна.
към текста >>
33.
3_46 Новата комисия със старите си възпоминания
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното
изпълнение
на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Нищо. И сега е подведена. Но понеже е добра цигуларка, аз не й прощавам, а съм измислила за нея подходящо наказание за това, че е участвувала в тази комисия, работила с възпоминания от преди двадесет и пет години. Какво ще трябва да направи Йоанна, за да си изкупи грешката пред мене и пред Онзи, който ме е поставил да свърша тази работа по песните на Учителя? Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст. Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас.
Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното
изпълнение
на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.
Трето: Да разучи добре разработката на Асен Арнаудов "Българска идилия за цигулка и пиано", издадена през 1941 година, да намери пианистка, с която да изпълнява тази разработка - единствената направена от него досега като творческа работа по песните на Учителя. Това са трите наказания от мен за Йоанна Стратева. А за останалите членове на комисията може да се провери дали до 1970 година някой е направил нещо или написал нещо за музикалния живот на Школата и дали има някакви публикации на музикални теми. И след това, след още двадесет години, проверете дали някой е написал нещо и издал нещо. И ако е написал- кой го е накарал и кой го е реализирал.
към текста >>
34.
3_48 Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школат а
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Там е
изпълнението
и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш.
Това Слово е за онези ученици от Школата, на които очите са отворени и ушите са отпушени за Словото Му. Само за тези, за другите то е безпредметно. Затова учениците на Школата трябва да бъдат високо образовани и интелигентни человеци. По този повод Учителят казва: "Новото учение изисква крайно интелигентни хора, с гениален, светийски ум." (томче "Условия за растене", София, 1949 год., стр. 52.) Тази беседа завършва така: "И тъй, просете със светлия си ум; търсете с изобилното си сърце, хлопайте със силата на вашата разумна воля.
Там е
изпълнението
и постижението, които очакваме сега в света." Има и друго изказване на Учителя по този въпрос: "За да бъдеш ученик, трябва да приложиш Словото в живота си, а да го приложиш, трябва да го проумееш и разбереш.
За това ученикът трябва да бъде образован и да има най-малко четири завършени факултета." А сега ще ви разкажа един случай от времето на Школата, за да се чудите и дълго да проумявате какво означават невежеството, нахалството и онази "свещена простотия", която пътешествува по света и която дойде при нас. На "Изгрева", по времето на Учителя и Школата, живееше една сестра, по професия шивачка. В това няма нищо лошо, защото всеки трябва да изкара прехраната си с честен труд. Но сестрата по нрав бе много голям командир и раздаваше нареждания и команди наляво и надясно. И което бе най-важното, тя беше със силен характер и много волева.
към текста >>
35.
3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"В
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци. А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа с Бога. Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли?
"В
изпълнението
Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
към текста >>
36.
3_73 Последни разговори и откровения с Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В
изпълнението
на Волята на Учителя участвуваха трима човека.
Приятелите непрекъснато сновяха до Мърчаево и се връщаха с известна утеха в София. Но малцина изпълниха онова, което Учителят каза. Единственото, което се изпълни точно навреме и без всякакви умувания бе спасяването на евреите от концлагерите на смъртта по нареждане на Учителя. А някои от тях бяха вече натоварени на влаковете. Други пък чакаха своя ред и час.
В
изпълнението
на Волята на Учителя участвуваха трима човека.
Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя. Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя. И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия. Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго изпълнение Волята на Бога.
към текста >>
Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго
изпълнение
Волята на Бога.
В изпълнението на Волята на Учителя участвуваха трима човека. Първият бе Методи Константинов. Той изпълни точно навреме нарежданията на Учителя. Вторият бе Любомир Лулчев, който също за пръв път изпълни нарежданията на Учителя, без да ги променя. И третият човек, който бе и който изпълни точно нарежданията на Учителя, бе цар Борис III, който скъса подписаната заповед за депортирането на българските евреи в Германия.
Може да се каже, че това бе единственият пример за послушание в строго определено време и в строго определено място, и със строго
изпълнение
Волята на Бога.
Как стана това ще прочетете в спомените на Методи Константинов. В тази беседа, на стр. 216, четем: "Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За себе си.
към текста >>
37.
4_01 Любовта е извор
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното
изпълнение
на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Пред насядалите на пейките видях млад човек. После научих името му. Беше брат Симеон Симеонов. Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха. Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.
Може би необичайната обстановка, може би прекрасното
изпълнение
на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.
Сърцето ми откликна на това безкрайно хубаво чувство със свещен трепет. След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора. В стаята се имаше жени, мъже, насядали, а други прави. На третия прозорец, считано от входа на къщата, застана мъж на средна възраст в сив костюм. Косите и брадата Му бяха леко прошарени, а очите - меки и топли.
към текста >>
38.
4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Наистина, както е сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец на правилното
изпълнение
на гимнастиките.
" "Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина." "Не! - прекъсна я Учителят,- Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен - Катя Грива и другите. Вие ще оправите Паневритмията! " След това се обърна и си отиде.
Наистина, както е сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец на правилното
изпълнение
на гимнастиките.
Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина - би могла да бъде добър образец за правилното изпълнение на упражненията. Но преди това тя трябваше йа ги усвои много добре от Катя Грива и другите сестри, които разучаваха Паневритмията в онези летни вечери, когато Учителят им ги показваше. Това Му поръчение чух само аз. Но то не можа да се изпълни, тъй като сестра Ярмила замина за чужбина. Учителят й каза, че тя трябва да работи тук, за България, а не в чужбина.
към текста >>
Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина - би могла да бъде добър образец за правилното
изпълнение
на упражненията.
Ще ги играя като балерина." "Не! - прекъсна я Учителят,- Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен - Катя Грива и другите. Вие ще оправите Паневритмията! " След това се обърна и си отиде. Наистина, както е сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец на правилното изпълнение на гимнастиките.
Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина - би могла да бъде добър образец за правилното
изпълнение
на упражненията.
Но преди това тя трябваше йа ги усвои много добре от Катя Грива и другите сестри, които разучаваха Паневритмията в онези летни вечери, когато Учителят им ги показваше. Това Му поръчение чух само аз. Но то не можа да се изпълни, тъй като сестра Ярмила замина за чужбина. Учителят й каза, че тя трябва да работи тук, за България, а не в чужбина. Тя напусна България, защото тук не можа да си изработи пенсия, а се намесиха и някои други причини от личен характер.
към текста >>
По този начин вие днес имате точен текст и имате документирано на фотографии
изпълнението
на упражненията от Паневритмията.
Учителят й каза, че тя трябва да работи тук, за България, а не в чужбина. Тя напусна България, защото тук не можа да си изработи пенсия, а се намесиха и някои други причини от личен характер. Години по-късно научих, че била създадена една работна група от Елена Андреева - стенографка на Учителя, Мария Тодорова - музикант и Ярмила Менцлова - балерина, която е дала ново, подробно и точно описание на упражненията от Паневритмията. Така те изпълняват поръчението на Учителя. Бил извикан фотографът Васко Искренов, който заснел всички упражнения, показани от двойката Ярмила и Мария.
По този начин вие днес имате точен текст и имате документирано на фотографии
изпълнението
на упражненията от Паневритмията.
Освен това имате, отбелязани с метроном и хронометър от Кирил Икономов, темпата и времетраенето но отделните упражнения. А от мен имате онова, което Учителят каза за Паневритмията - кога и как да се съкращават някои упражнения, при положение, че времето е малко и онези, които играят трябва да бързат, за да не закъснеят за работа. От мен имате и доказателство за това, че Сам Учителят нареди на Ярмила да оправи гимнастиките, но не сама, а с помощта на онези сестри, които ги бяха научили лично от Него и ги знаеха безупречно. Аз мога да засвидетелствувам също как Божественият Дух като сноп светлина се всели в Учителя и развърза езика Му в онзи паметен ден - 19 август 1936 година, след побоя, нанесен Му от злосторници и след получената парализа. Божественият Дух тогава развърза езика Му и се изля Божието Слово чрез устата на Учителя.
към текста >>
39.
4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното
изпълнение
.
Видях как нагледно Учителят ми показа подмладяването - точно и ясно, чрез окултния език, който ние сега всички учехме. Учителят ходеше на всички по-добри концерти в града. Публиката беше свикнала да Го вижда и се радваше. Особено много се радваха изпълнителите. Като Го виждаха, Неговото присъствие ги вдъхновяваше.
Върнали се след концертите, ние се събирахме пред вратата Му и дълго коментирахме върху музиката и нейното
изпълнение
.
Приятно ни беше да слушаме впечатленията и обясненията на Учителя. Той често ни черпеше. Тези часове бяха изпълнени с красота, вдъхновение и много радост. Окултните начала в музикалния живот на Школата бяха заложени още през 1922 година. Изминаха години и ние вече жънехме плодовете на нашия труд и се радвахме на преизобилието, което се вливаше в нашите души чрез музиката на Учителя.
към текста >>
40.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
" Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто
изпълнение
по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията".
Веднъж беше изпълнена песента "Идилията". Застанах пред Учителя и Го запитах за нея. Той каза: "Идилията още не е снета отгоре". Аз ахнах от почуда - "Как така, Учителю? Ами тази, която свирите Вие, тази която свири брат Петър Камбуров, ами разработката на Кирил Икономов, която той свири?
" Отначало сметнах, че Учителят има предвид точно и чисто
изпълнение
по оригинала, който Той бе свалил отгоре и познат като "Идилията".
Но Той продължи: "Не, тя още не е снета отгоре! ". Въпросът за мен бе изяснен. Трябваше да се чака друга епоха, при едно друго човечество, когато щеше да дойде Онзи, Който трябва да свали истинската "Идилия" за онова истинско човечество, което трябва да дойде. Това го разказвам на младите приятели, за да получат подтик и да знаят, че нещата не са крайно ограничени. Затова, който иска и може, нека я снеме отгоре.
към текста >>
Обаче имаше някакви вариации - солово
изпълнение
на цигулка, което не се одобри от всички ни.
Но не във всичко сполучваше. Това бе естествено за нас простосмъртните. Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади". Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров.
Обаче имаше някакви вариации - солово
изпълнение
на цигулка, което не се одобри от всички ни.
През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя". Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана". Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата.
към текста >>
41.
4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Няма по-хубаво
изпълнение
от цигулка, придружена с арфа.
Учителят нареди да се купи братска арфа и му каза: "Учи да свирят на арфа братските деца! " Но той не направи това, а си присвои арфата и тя изчезна от "Изгрева" и от хоризонта. В момента тя ни трябва. Една от дъщерите на старите сестри вече тридесет години свири на арфа в операта и многократно му е искала тази арфа, като знаеше думите на Учителя, но той не я даде, а я продаде на чужди лица и си присвои парите. Една арфа струва скъпо.
Няма по-хубаво
изпълнение
от цигулка, придружена с арфа.
Имаме цигулар и цигулка, както и арфистка, но я няма арфата, която Учителят купи за братски цели. Какво непослушание от негова страна! Впоследствие той стана преподавател по арфа в Консерваторията, но след заминаването на Учителя, се загуби в своето ежедневие. Асен Арнаудов беше голям талант и музикант. По това няма спор и всички му го признавахме още по времето на Учителя.
към текста >>
Но нищо не дойде даром, а вследствие
изпълнение
поръката на Учителя: "Работи!
" След време то се отвори, но след голям труд. Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова. Тя ме научи да пея една позиция и да не си стискам гърлото. И накрая, до осемдесет и пет годишна възраст мога да си пея без да си стискам гърлото. Онова, което си пожелах на младини, го имам накрая на живота си.
Но нищо не дойде даром, а вследствие
изпълнение
поръката на Учителя: "Работи!
" Аз работих усърдно и досега работя по същия начин. Друга съпружеска двойка бяха Кирил Икономов и Таня Камбурова - сестра на Петър и Марин Камбурови. Тя имаше много хубав глас и пееше много добре. Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на цигулка, а тя пее до него. Прекрасен дует.
към текста >>
42.
5_02 Теориятя на музиката и Учителят
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе
изпълнение
на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя.
Затова аз се обръщам към Кирил и го гоня: "Махай се оттук с този учебник, с него ще учиш учениците си в гимназията, а не Учителя! " Да, според мен теорията на музиката трябва да се съобрази с Учителя, а не Учителят да се съобразява с теорията на музиката! Мария Тодорова трепереше всичко, което беше дал Учителят, да се запази в своята същност. Като орлица бдеше. Минахме през големи борби за запазване на чистотата на песните на Учителя.
Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе
изпълнение
на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя.
Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика. Този ученик познава Духа и чрез Него различава кой как изпълнява песните. И точно оценява. И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя. Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично.
към текста >>
43.
5_16 Как Учителят даде Идилията
,
,
ТОМ 1
Цигулковото
изпълнение
на Петър бе изключително и най-близко до оригинала на Учителя.
Чак тогава Учителят си отива горе. Отдавна минава полунощ. В "Идилията" са дадени мотивите на една пасторална симфония. За в бъдеще ще се роди майстор-музикант, който ще я разработи. Онова, което Учителя е посял, ще принесе плод за благото на цялото човечество.
Цигулковото
изпълнение
на Петър бе изключително и най-близко до оригинала на Учителя.
В Песнарката тя не бе записана правилно от Мария Тодорова и от Асен Арнаудов, понеже не я знаеха добре. По-късно аз лично изисках Петър Камбуров да ни направи магнитофонен запис и да ни го предаде, за да можем от него най-правилно да я прехвърлим на нотен запис. Но се случи така, че това ще остане да се направи от следващото поколение.
към текста >>
44.
5_26 Ще се развеселя премного заради Господа
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Вдъхновението, вдъхновеното
изпълнение
е именно отклонение от тези правила и закони в музиката.
Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила.
Вдъхновението, вдъхновеното
изпълнение
е именно отклонение от тези правила и закони в музиката.
Изкуството седи в това - то не е геометрия. Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката. При отклонение от геометричните форми в изкуството се чувствува свобода.
към текста >>
45.
5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от
неизпълнението
на съветите на Учителя.
Но се намесиха вечно знаещите и всичко можещи възрастни приятели и всичко обърнаха наопаки, като започнаха да купуват парцели от по 100 до 400 квадратни метра. Да, купуваха по сто квадратни метра - само да се постави къщичка и толкоз. А след това дойдоха неприятностите и разправиите с оградите на тези малки къщички, сложени върху 300 или 400 квадратни метра. Аз лично съм наблюдавал това. Учителят бе крайно недоволен от това тяхно деяние.
После всички видяха и опитаха на гърба си резултата от
неизпълнението
на съветите на Учителя.
Отначало, от 1924 до 1926 година, младежите се качихме на "Изгрева" да живеем на палатки. Брат Бертоли ни беше дал една голяма палатка и там седем-осем братя спяхме в студените зими. Приятелите идваха от провинцията, идваха на "Изгрева" и отсядаха в тази голяма палатка. После започнахме да строим бараки. Тогава нямахме пари да си купим място.
към текста >>
46.
5_42 Британската империя и германския парен котел
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
" Доживях да видя
изпълнението
на думите на Учителя след 1945 година.
И прекара един щастлив живот с тази жена. За крал бе избран брат му и той доживя да види как се пръсна германският котел, а след това как от същата пара на котела се пръсна и Британската империя. Аз лично отидох при Учителя, след като Той изпрати Лулчев до цар Борис и до Едуард VIII. Той ми извади една Библия, изядена от молците, цялата на дупки и каза: "От Англия ще остане същото." След години, след като започна войната, когато английските самолети започнаха да бомбардират София, аз бях пак при Учителя. Той отново извади оная голяма Библия, която през тия години беше вече проядена от кора до кора от молците и ми каза: "С Британската империя ще стане същото!
" Доживях да видя
изпълнението
на думите на Учителя след 1945 година.
Така и стана. Британската империя се разруши. Заради непослушанието си към Учителя и за изменянето на световния порядък от един Божествен План за историята на човечеството, тя трябваше да заплати. Тя трябваше да заплати и за изпращането на своите самолети, които бомбардираха София и се опитваха да бомбардират "Изгрева", където бе Школата на Учителя. Развръзките и драматичните събития на света се определяха тук в София при нозете на Всемировия Учител, защото тук бе Дом Господен и съдбата на света започваше от Дома Господен.
към текста >>
47.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Но поради
неизпълнение
на думите на Великия Учител, тяхната карма не само, че не се смекчи, а се задълбочи и те ще плащат за това!
Затова трябва да знаете имената на тези, които съдействуваха, както и на тези, които пречеха за това. Трябва да знаете също и за силите, които противодействуваха и за онези проводници от личности, които чрез делата си провеждаха разрушителните сили сред този народ. Учителят не обичаше Кобургите. Беше казал: "Кобургите имат тежка европейска карма. Те дойдоха в България, за да я разрешат и смекчат при нозете на Великия Учител.
Но поради
неизпълнение
на думите на Великия Учител, тяхната карма не само, че не се смекчи, а се задълбочи и те ще плащат за това!
" Това са думи на Учителя, които изнасяме и които българският народ трябва да знае, защото сега България е република. И ако някой български политик и умник реши да докарва отново тук наследниците на Кобургите за царе, то трябва да знае, че тяхната карма е жестока и предварително определена. Тя е предопределена поради непослушанието към Великия Учител, което доведе до драматични развръзки в историята на този народ. Техните деяния бяха насочени срещу Бялото Братство и срещу бъдещето на този народ. И тяхното бъдеще е предопределено.
към текста >>
48.
5_57 Кой спаси българските евреи?
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той не се вслуша в думите на Учителя, но се уплаши от тях, понеже знаеше, че неговият баща Фердинанд направи два погрома на България, поради непослушание и
неизпълнение
съветите на Учителя.
Наистина, имаше общественици, които протестираха. Но те бяха малко и нямаха никакво влияние върху царя, който управляваше България чрез своя послушен кабинет. Никой по това време не можеше да се добере свободно до царя, освен Любомир Лулчев. Никой не можеше да му говори направо, освен Любомир Лулчев. И царят можеше да се вслуша единствено в думите на Лулчев.
Той не се вслуша в думите на Учителя, но се уплаши от тях, понеже знаеше, че неговият баща Фердинанд направи два погрома на България, поради непослушание и
неизпълнение
съветите на Учителя.
Той знаеше защо баща му Фердинанд абдикира. Сега бе поставено на карта бъдещето на неговия престол и на неговата династия. Той знаеше, че ако не послуша и не изпълни нареждането на Учителя, всичко това ще се случи. А единствено той имаше власт да отмени това решение. И той го отмени в присъствието на двама свидетели - Любомир Лулчев и министър Габровски.
към текста >>
49.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на
изпълнението
, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6.
Взаимодействието между природата и човека. 2. Зависимостта между физиологичните и психологичните процеси в човека. 3. Съответствието между идеята, мисълта, музиката и движенията. Всяко упражнение си има свой вътрешен смисъл. 4. Всичките упражнения представляват един непрекъснат процес на движение на съзнанието към съвършенство. 5.
Основната идея, която трябва да занимава съзнанието ни през всичкото време на
изпълнението
, е идеята за Бога, за Великото, Вечното, Разумното. 6.
Нейните опорни точки са: природата, изгряващото слънце, пробуждането на душата. "Паневритмията носи Хармония и възпитание. С нея постепенно се развива мекота. В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия.
към текста >>
За непослушанието си към Учителя и за
неизпълнението
на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха както трябва.
И всеки сам ще си извади заключението за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България. Но понеже Паневритмията не се предаде и не се игра в българските училища, Учителят промени Божия План и пусна руснаците в България. Дойде една нова епоха от четиридесет и пет години, за която бе говорил Учителят преди двадесет години и ние станахме очевидци и изтърпяхме всичко онова, което донесе тази епоха, когато властта в България бе дадена на комунистите.
За непослушанието си към Учителя и за
неизпълнението
на тази задача, поставена от Учителя към ученика, ние бяхме свидетели, как всички платиха както трябва.
Всички участници, които противодействуваха за внедряването на Паневритмията в българските училища платиха според окултните закони. Ние бяхме свидетели, видяхме как стана това. А Милка Периклиева осем години беше закована на легло, въпреки че нейният ум и разсъдък бяха на място. Беше много трудно да се намери човек, който да се грижи за нея, макар че нейният рожден брат заплащаше добре за това. Трудно се издържаше да се наблюдава как бе прикована на легло.
към текста >>
50.
7_08 Благославяй, душе моя, Господа
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 1
Това е най-важното при
изпълнението
на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин!
И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента! Духовните песни се изпълняват с широта. На земята широтата е проекция на свободата от Духовния свят. А свободата в Духовния свят е присъща на човешката душа. Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога.
Това е най-важното при
изпълнението
на песните на Учителя - човешката душа да направи общение с Бога чрез песните. Амин!
Записал през 1988 година д-р Вергилий Кръстев
към текста >>
51.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото
изпълнение
.
Ето затова Учителят отиде на техните изложби. Защото бяха създали това отношение към Него. А при музикантите връзката бе по- друга. Те изпълняваха класически репертоар, а ние знаехме мнението на Учителя за великите музиканти и за тяхната мисия на земята. Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи.
По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото
изпълнение
.
По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко".
към текста >>
Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково
изпълнение
.
Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи. По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една вечеря, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение. По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя.
Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково
изпълнение
.
Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко". Той бе помолил Учителя да присъствува на премиерата му. Учителят отиде и даде ласкава оценка. Брат Пеню Ганев беше научил една ария от тази опера и я изпълняваше за общо удоволствие - както на Кавалджиев, така и на всички нас. Брат Кавалджиев беше болен от туберкулоза и Учителят го излекува, а тогава тази болест посече много братя и сестри.
към текста >>
52.
8_05 Катя Грива - певица и ученик
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при
изпълнението
на тези песни.
Катя пееше навсякъде - на "Изгрева", на Витоша, на Рила. Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина. И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо. Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя. Такива са "Запали се огъня" и "Изгрява слънцето".
Жалко, че не се намери някой, който да запише нейния глас и да заснеме движенията, които тя правеше при
изпълнението
на тези песни.
Катя най-добре познаваше Паневритмията и най-добре изпълняваше движенията, защото ги бе научила лично от Учителя и имаше такава пластичност, която учудваше. Спомням си как Учителят накара музикантите да изнесат концерт в Пловдив. Там Катя Грива пя като сопран, а Ирина Кисьова - като алт. Това беше официален концерт. Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя.
към текста >>
53.
8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Всеки сам си е ръководител за
изпълнение
на своята задача.
Защото той има връзка с Бога, знае каква е Волята на Бога и за да бъде ученик в тази Школа трябва да изпълни Волята Божия. Учителят дава метод как да се направи тази връзка с Бога. Тя може да се направи като се чете Словото и се прилага. А като се прилага, на никого не е необходим посредник между него и Бога, защото ученикът сам разрешава задачата си. Знанието и методите за разрешаване на тази задача са дадени в Словото на Учителя.
Всеки сам си е ръководител за
изпълнение
на своята задача.
И когато създаде вътрешна връзка между себе си и Бога, тогава ще се създаде и външната връзка. Тя ще му създаде среда и условия за хармонично отношение и общение на душите в Школата. Само душите в Школата имат общение помежду си чрез общението си по вътрешната връзка с Бога! Човек на земята има свое място и предназначение, както има и специфична работа за всекиго. Каква е тя ще разберете като направите връзка с Бога.
към текста >>
А ние казваме така: "В
изпълнението
на Волята на Бога е силата на човешката душа".
Това е метод и начин за приложение от Словото на Учителя в живота на ученика. Това означава да намериш една идея от Словото на Учителя и да я реализираш чрез светъл ум, благородно чувство и праведна постъпка. Ето така се реализират идеите на Учителя от Словото Му чрез живота на ученика. Тогава ученикът се познава по негобия плод. Затова е казано, че по плодовете ще ги познаете.
А ние казваме така: "В
изпълнението
на Волята на Бога е силата на човешката душа".
И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача. Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата - по неговия плод. Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член на някакво общество или организация? Отговорете ми сега. Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат изпълнение Волята на Бога?
към текста >>
Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат
изпълнение
Волята на Бога?
А ние казваме така: "В изпълнението на Волята на Бога е силата на човешката душа". И когато ученикът изпълни Волята на Бога и реализира една идея от Словото на Учителя, тя се явява като плод на неговата разрешена задача. Тогава всички ще видят, ще познаят, че това е ученик на Школата - по неговия плод. Тогава питам: необходимо ли е ученикът да има членска карта и с нея да доказва, че е член на някакво общество или организация? Отговорете ми сега.
Ние с какво ще се доказваме - с членски карти или с плодовете на нашия труд в резултат
изпълнение
Волята на Бога?
И накрая, какво означават трите изречения на Учителя от "Писмото"? Първото за Любовта: "Когато Любовта царува, смут не става" означава да изработиш в себе си модел на идеалната вътрешна организация,по която да протече Любовта, която е връзка на Съвършенство и протича чрез Мировата Любов у човека и Ученика. Второто за Мъдростта: "Когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава" означава да изработиш у себе си модел на идеална външна организация, която да съответствува на създадената преди това от тебе идеална вътрешна организация. Защото светът на Мъдростта е сътворен от Виделината и тя създава Света на Хармонията. А да сътвориш хармонични отношения между вътрешната си организация и външната си проекция - това означава правилни отношения към Бога, към ближния си и към себе си.
към текста >>
54.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при
изпълнението
.
Аз не съм участвувала в подреждането на упражненията. Подреди ги брат Боян Боев по указание на Учителя. Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителят предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група.
Имаше голяма ревност при заучаването и след това - съревнование при
изпълнението
.
Аз бях тази, която бе определена да записва обясненията на упражненията. Но понеже се получи недоверие към мене, аз се обидих. Аз съм малко честолюбив човек и щом не ми вярват и ми нямат доверие, аз се оттеглям. Винаги съм бягала оттам, ако се получи малко недоверие към мене. Не мога да понасям, когато виждам, чувствувам недоверие към мене.
към текста >>
55.
8_14 Дни и години на драматични развръзки
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за
неизпълнение
на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух.
Отговорете на този въпрос! В същата беседа, на стр. 19, Учителят казва следното: "Първото нещо: от ученика се изисква точност, съобразителност, подчинение на Божествените закони, да ги изпълнява, да прави опити, и след като придобие знание, тогава да се произнася за тия работи." А сега ми отговорете: учениците от тази Школа и Братският съвет изпълниха ли точно тези закони от Словото, че не трябва да има устав и че който иска устав - да си отиде в онова общество, където има устави, ограничения и правила. Сега разбрахте ли защо онзи служител на Кесаря не подписа устава и ние не станахме юридическа личност, не станахме секта? Ако утре някой от вас създаде устав на общество "Бяло Братство", трябва да знаете, че това са сили, които работят срещу Словото на Учителя и срещу Школата Му.
А какъв ще бъде резултатът от това, ще намерите в Словото Му, където се говори за
неизпълнение
на Окултните закони и за онези, които огорчават Божествения Дух.
В бр. 65 от 1950 година на Държавен вестник, с Постановление 620 на Министерския съвет от 13 март 1950 година, печатницата "Житно зърно" на "Изгрева" бе отчуждена. С това се спря отпечатването на Словото на Учителя. На 30 ноември 1950 година, от "Изгрева" бяха иззети пет пишещи машини, с които работехме. А след големите противоречия и неразбории в Братския съвет и в Братството и след едно събиране от 9 юни 1957 година, от събранието бяха изгонени членовете на финансовия съвет Никола Антов и Коста Стефанов, като не им бе позволено да прочетат своя отчетен доклад за финансовото състояние на Братството.
към текста >>
56.
8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Отклонението започва там, където започва
неизпълнението
на Волята на Учителя, където започва неприложението на Словото Му в живота ни, там, където започва изопачението на Учението Му чрез нашите грешки.
Нашата грешка е, че само говорехме и повтаряхме какво е казал Учителят. Повтаряхме го, а не го живеехме! Другите ни гледаха, че не сме като това, за което говорим и се разколебаха чрез нас. Затова ние трябва да се върнем от онова място, откъдето се отклонихме! А къде започва отклонението?
Отклонението започва там, където започва
неизпълнението
на Волята на Учителя, където започва неприложението на Словото Му в живота ни, там, където започва изопачението на Учението Му чрез нашите грешки.
Затова всеки от нас да чете, да прилага Словото на Учителя чрез живота си. Това е Пътят на Школата. Друг път няма!
към текста >>
57.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Можехме да ги изправим сами с послушание и
изпълнение
на Неговите съвети.
А ние се виждахме какво представляваме като българи на "Изгрева", тук, при Него. Някои работеха, а някои не работеха. "Българинът е мързелив, но когато се хване да работи, той работи. Най-трудното е да го накараш да работи за Бога, даром. И българинът, веднъж излъжеш ли го, повече не ти вярва." С нашето несъвършенство и слабости, ние създавахме много затруднения за Учителя.
Можехме да ги изправим сами с послушание и
изпълнение
на Неговите съвети.
Но и това не правехме. Веднъж ни каза: "Аз не искам вече да нося нито вашия товар, нито товара на човечеството, нито товара на Космоса". Беше строг и думите Му разполовяваха салона и Вселената на две: на послушание и непослушание към Великия Учител. В Учителя не можеше да се забележи нищо излишно, нищо фалшиво. В Негово присъствие, ние се чувствувахме като души, които са застанали под крилото на Всевишнаго.
към текста >>
58.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за
изпълнение
на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год.
Тези лица ще бъдат определени, след уеднаквяване, лично от четиримата, понеже те ще обучават и ще създават групата, която трябва да изиграе изцяло Паневритмията и по този начин ще дадат един образец, по който ще се обучават останалите. 3. Тази обучена вече група ще бъде използувана за обучаване на всички желаещи. За това ще бъде желателно да се използуват летните братски лагери, както например Зекирица и езерата и др. подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4.
При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за
изпълнение
на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год.
- за изпълнение на цигулка. (Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год. не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа.
към текста >>
- за
изпълнение
на цигулка.
Тази обучена вече група ще бъде използувана за обучаване на всички желаещи. За това ще бъде желателно да се използуват летните братски лагери, както например Зекирица и езерата и др. подобни, за да могат да се обучат желаещите от цяла България. За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4. При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год.
- за
изпълнение
на цигулка.
(Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год. не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата.
към текста >>
Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно
изпълнението
, състава, аранжиментите и подходящите темпа.
При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год. - за изпълнение на цигулка. (Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год. не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5.
Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно
изпълнението
, състава, аранжиментите и подходящите темпа.
В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата. Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти. Ще бъде представена колективната работа на Галилей Величков и Кирил Икономов, които заедно са определили темпата въз основа на данните, които е предал Кирил Икономов, когато Учителят с хронометър е определял темпата.
към текста >>
Целта на работната група, обозначена в протокола, е да документира визуално на филм, видеофилм, фотографски снимки образцовото
изпълнение
на групата, като бъдат привлечени професионалисти, които да заснемат Паневритмията.
професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти. Ще бъде представена колективната работа на Галилей Величков и Кирил Икономов, които заедно са определили темпата въз основа на данните, които е предал Кирил Икономов, когато Учителят с хронометър е определял темпата. Всички неуточнени въпроси относно темпа, движения и др. от Паневритмията, ще бъдат в бъдеще уточнявани от групата музиканти и групата отговорници по движенията и базирайки се на документацията, и запазвайки хармоничната атмосфера на групата. 7.
Целта на работната група, обозначена в протокола, е да документира визуално на филм, видеофилм, фотографски снимки образцовото
изпълнение
на групата, като бъдат привлечени професионалисти, които да заснемат Паневритмията.
Музикалният съпровод на Паневритмията ще бъде предварително записан също от професионалисти, като музикантите ще определят начина, по който ще стане това. 8. Ще се определи трета група, която ще работи по теоретичните постановки за духовната страна на Паневритмията. За това ще бъдат привлечени всички музиканти, които са работили върху теоретичните постановки на окултната музика на Учителя, като са ползували материал от Словото. Всички ония, които са работили по теми, ще бъдат привлечени, като ще бъдат издадени техните публикации в отделен том. Освен музикантите професионалисти, в тази група ще бъдат привлечени и всички ония, които са работили върху духовната страна и окултното значение на Паневритмията.
към текста >>
Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством
изпълнение
на всички задачи, дадени в Словото.
Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при предаване на тази приемственост. Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото". Настоящата група приема Словото на Учителя, дадено чрез Паневритмия и музика от предишното поколение и го разучава, съхранява с цел да го предаде на следващото поколение. Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението.
Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством
изпълнение
на всички задачи, дадени в Словото.
Затова всички идеи, отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола, бяха възприети, като се спази закона на Христовия Дух, който обединява Битието и Небитието. Подписали протокола: 1. Крум Въжаров 2. Мария Арсова 3. Марийка Марашлиева 4.
към текста >>
Но той не се издаде, понеже лицето, което пазеше снимките на упражненията на Паневритмията, в
изпълнение
на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов, не пожела да ги предаде.
Йоанна Стратева 8. Веселина Маркова 9. Мария Митовска София, 27. май 1990 г. Забележк а на редактора: След съставянето на този протокол, скрепен с подписите на участвуващите лица, трябваше да се издаде оригиналът на трите сестри: Ярмила Ментцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева.
Но той не се издаде, понеже лицето, което пазеше снимките на упражненията на Паневритмията, в
изпълнение
на Ярмила Ментцлова и Мария Тодорова, направени от фотографа Васко Искренов, не пожела да ги предаде.
А защо? Защото това лице бе свързано с Крум Въжаров. По този начин не се издаде оригиналът, за да може да се отпечата "Паневритмия" на Крум Въжаров и Мария Митовска през 1993 година. А същите се подписаха, че признават както "Паневритмията" на Ярмила Ментцлова, издадена в Париж през 1983 година, така и неиздадения оригинален труд на трите сестри. Вместо поне да издадат труда на Ярмила, като коригират направените в него пропуски, то те си издадоха своя книга за Паневритмията и отхвърлиха труда на предишните поколения.
към текста >>
59.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Освобождението на България бе
изпълнението
на Божията Воля от страна на Русия, заради което тя се прослави и въздигна като народ и държава и стана велика държава в Европа и света.
Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
Освобождението на България бе
изпълнението
на Божията Воля от страна на Русия, заради което тя се прослави и въздигна като народ и държава и стана велика държава в Европа и света.
Великият Учител се роди в 1864 година, т.е. 14 години преди Освобождението. Великият Учител дойде в условията и границите, определени от Сан-Стефанския договор, за да може да се обедини българският народ в една държава, която да може да създаде условията за изявата на Божия пратеник, за да предаде Словото на Бога. Онези държави, които се противопоставиха на този Божи план, платиха скъпо. Английската империя се разруши, Австро-унгарската империя се разпадна, Руската империя на Романовци се унищожи от болшевишката революция 1917 год.
към текста >>
Но трябваше да премине определеното от Великия Учител 45 години време и да дойде онова време за
изпълнение
Волята на Бога.
Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е. на Болшевишка Русия, онази, на която бе даден в ръцете Бичът Божий през време на войната и който Бич тя не прибра, а го стовари върху Дома Господен. Всички знаеха за думите на Великия Учител и за обещанието, което тя бе дала пред Бога. Всички знаеха, че в Божиите решения няма обратни действия.
Но трябваше да премине определеното от Великия Учител 45 години време и да дойде онова време за
изпълнение
Волята на Бога.
Това време дойде и Болшевишката империя се разруши отвътре. От нея след 1990 година трябваше да възкръсне Русия, за да може да възстанови Божията правда за Дома Господен на "Изгрева" и да поеме своята мисия и да приеме Учението и Словото на Великия Учител. Защото Великият Учител слезе, живя, даде Словото Си на Българския народ и той трябва да го предаде на Русия. Приеме ли го - тя отново ще стане Великая Русс и Священная Россия, но вече със Словото на Великия Учител. Съдбата на света започва от Дома Господен.
към текста >>
60.
10_14 Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно в Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Централно място в Третия Завет, в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е
изпълнението
на Волята на Бога от човешката душа, слезнала на земята и облякла се в човешка плът и кръв.
Това, което сега Христос говори тук в България, чрез Великия Учител - това са сегашните и то последни писма на нашия Баща. Това е Третият и последен Завет на Бога с човечеството." Главният обект в Стария Завет - Първия Завет - е животът на всички Пророци, като изявление на Божествения Живот в тях. Главен обект в Новия Завет - Втория Завет - е животът на всички Апостоли като проява на Божествения Живот в тях. Централно място в Стария и Новия Завет е животът на изявения Бог и проявения Господ на Силите чрез Христовия Дух. Централно лице в Библията е Христос - Христовият Дух.
Централно място в Третия Завет, в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е
изпълнението
на Волята на Бога от човешката душа, слезнала на земята и облякла се в човешка плът и кръв.
Третият Завет е даден в Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е Слово на Бога. Това е изявление на Божествения Дух, проявление на Господния Дух на Силите, в Живот и Сила на Христовия Дух на земята. Това е Бог на Славата, Бог на Виделината, Бог на Светлината. Това е Светата Троица на Словото на Всемировия Учител, където Словото е Слава, Словото е Виделина и Словото е Светлина на Живия Бог слезнал на земята.
към текста >>
61.
10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
"В
изпълнение
Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество.
Още на събора през 1921 година, Учителят каза: "Ние няма да работим за никоя черква, нито за православна, нито за протестантска, нито за католическа. Ние ще работим за Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1921 год., стр.122.) Учителят добавя: "Нашата идея не е църквата, а Царството Божие." ("Съборни беседи", Търново, 1920 год., стр.47.) Днес, човешката душа може да направи връзка с Бога единствено чрез Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. Школата на Бялото Братство в България не е външна организация, нито партия, нито общество на съмишленици и последователи на Петър Дънов. Школата на Великия Учител е Живот и Сила за онези, които четат, проучават Словото Му и Го прилагат в живота си. По този начин се изпълнява Волята на Всемировия Учител.
"В
изпълнение
Волята на Бога е Силата на човешката душа" - е емблемата на Пентаграмата на Великия Учител, която емблема е печатът на Третия Завет на Бога за днешното и идното човечество.
Школата на Бялото Братство в България се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Словото е дадено на българска реч за чедата български от племето славянско. Школата не се ръководи от устав, написан от човешки умове, съгласно човешките форми на организация във времето, когато е написан този устав. Школата не е организация по подобие на човешките организации във времето, когато тя съществува. Членовете- люде, приобщени към тази Школа, не се определят от членски карти, а от Словото на Великия Учител, което те трябва да прилагат в живота си.
към текста >>
62.
10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС
,
,
ТОМ 1
Магнетофонният запис на
изпълнението
на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров.
Онези, които имат материали, оставени от предишните поколения ученици за времето от Школата на Учителя, могат да ни ги предоставят за включване във следващите сборници. Имената на авторите ще бъдат запазени, както и имената на онези, които ще предоставят собствени материали. Главен сътрудник в работата над този обемист материал бе Марийка Марашлиева. Целият предварителен материал от стотици страници премина под нейните пръсти като машинописен текст. Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.
Магнетофонният запис на
изпълнението
на "Идилията" от Петър Камбуров ми бе предаден от неговия рожден брат Марин Камбуров.
Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова. Нотните текстове на песните бяха преписани от Иван Райков, а бяха подготвени и предоставени от Йоанна Стратева. Трудът на всички сътрудници бе безкористен. Прекланяме се пред жеста на Жанета Йорданова от Русе, дъщеря на Йордан Новаков, ръководител на русенското Братство след заминаването на стария ръководител Никола Ватев, която закупи необходимия за предпечатната подготовка на първия том паус. Настоящото издание се финансира от доктор Вергилий Кръстев, Йоанна Стратева, Марийка Марашлиева.
към текста >>
63.
II. АНГЕЛ БЛАГОВЕСТИТЕЛ ОПОВЕСТЯВА ЗНАМЕНИЕТО ГОСПОДНЕ
,
,
ТОМ 2
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за
изпълнение
на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
е подписан Сан-Стефанският мирен договор и в резултат на Руско-турската война България е освободена от петвековното турско робство. Турската империя пада и още едно Знамение Господне се осъществява и слиза на земята българска. Константин Дъновски е свидетел и очевидец на това Божие Обещание. На 7 март 1897 год. в село Тетово, Русенско, в една страноприемница, в която са отседнали за пренощувка, в присъствието на дядо поп Константин Дъновски върху главата на 33-годишния Петър Дънов слиза Божественият Дух.
Небето се отваря и Бог изпраща Божествения си Дух за
изпълнение
на Своето Знамение: като обещание за человеческия род ражда се от Дух и Сила Прославеният Вожд.
Още едно Знамение слиза от Божествения Свят върху сина человечески, сина български и върху българска плът и кръв се ознаменува чрез Сила и Дух. Така Бог посещава своя единороден Син. А това е роденият и въплътеният в човешко тяло Всемиров Учител на Вселената - Беинса Дуно. Бог посети единороднаго Сина и го новороди чрез своя Дух и го облече чрез Сила и Мощ. Прославеният Вожд бе осветен чрез Дух и чрез Сила.
към текста >>
64.
СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание
,
,
ТОМ 2
Нашата радост е в
изпълнението
на своята длъжност.
И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя. Защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че Небето е безчувствено към твоите усилия. Всяка стъпка, която ти вземаш нагоре и напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърствуваме винаги; ний не стоим, но работим всякога.
Нашата радост е в
изпълнението
на своята длъжност.
И каква радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вази много пъти възмущава. Нам не ни е трудно, нито да усещаме наскърбение, когато минаваме да изпълняваме както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте взели път, противоположен на Любовта Божия. И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават.
към текста >>
65.
Разговор Седмий. Заключение
,
,
ТОМ 2
Той засега очаква
изпълнението
на Божиите думи.
Милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлезат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя.
Той засега очаква
изпълнението
на Божиите думи.
Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни. Ще му разправя за успеха и вървежа на твоя живот и животът на всички други избраници Божии. Михаил много се радва за делото Божие. Освен това Аз ще се видя с Данаила, рабът Божий, който е бил пращан до твоите приятели.
към текста >>
66.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в
изпълнението
на която Воля е нашата обща радост.
А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога.
Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в
изпълнението
на която Воля е нашата обща радост.
Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб. Вие знаете каква благодат е Любовта, каква непреодолима сила е тя. И може ли някой Вас да не люби?
към текста >>
67.
2. ОБЕТ ПРЕД АТОН И ПРЕД БОГА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И така родът бе спрян поради
неизпълнение
на обета пред Атон.
Какво стана по-нататък. Ето аз се ожених, но нямах деца. Сестра ми Цанка беше омъжена, но и тя нямаше деца. Брат ми Стефан не се задоми. Брат ми Николай се ожени, имаше две дъщери, които се омъжиха, но нямаха деца.
И така родът бе спрян поради
неизпълнение
на обета пред Атон.
Закони има, които съществуват и които ние не познаваме. На един от съборите в Търново през 1922 г. баща ми беше дошъл в Търново, за да ме види, понеже току-що бяхме се върнали от комуната в Арбанаси, където всички бяхме заболели от малария. И тогава баща ми се срещна с Учителя. Целуна Му ръка, като се обърна към Него, после посочи мене с пръст и Му каза: „Г-н Дънов, на Вас поверявам моят син." Учителят се усмихна и рече: „Хубаво!
към текста >>
68.
37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Защото комуналния живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез
изпълнението
волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание.
Защото комуналния живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез
изпълнението
волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
към текста >>
69.
47. ПЪРВИТЕ САЛОНИ В СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той въведе строг ред, дисциплина и
изпълнение
на задачите и работата тръгна добре.
Още на първите беседи между посетителите се очертаха няколко групи: теософи, толстоисти, социалисти, анархисти и масони. Под влияние на източния окултизъм слушателите очакваха, че в Школата ще им се преподават методи за придобиване на окултни сили, които те смятаха да използват за себе си и мислеха с тях да украсят своята особа. Но Учителят скоро ги тури в правия път и правилна работа, която е последователна, трае дълго време и не дава бързи и блестящи резултати, както те очакваха. Пътят към съвършенството при Учителя не допуска никакво отклонение. Тук в този салон Учителят откри два младежки класа по 80 човека.
Той въведе строг ред, дисциплина и
изпълнение
на задачите и работата тръгна добре.
Някои от учениците, които очакваха, че ще им се поверят знания и сили, според както бяха чели теософията, се разочароваха и се оттеглиха. И така остана само един клас. Четвъртия салон беше на ъгъла на ул. „Евлоги Георгиев" и ул. „Гурко" през 1923-1924 г.
към текста >>
70.
60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
И ако има нещо да направи забележка при записването или при
изпълнението
, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента.
След това купиха малък братски хармониум, който беше до катедрата на Учителя, а тя стоеше долу, а не на сцената. На хармониума свиреше обикновено Мария Тодорова. На него се свиреше след като Учителят държи беседата. Мария беше завършила музикална академия и поддръжаше връзка с Учителя. Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото.
И ако има нещо да направи забележка при записването или при
изпълнението
, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента.
По-късно аз закупих един голям хармониум за салона. Катедрата на Учителя беше долу с размер 130/120 см. Тя имаше две стъпала, по които Той се изкачваше, имаше стол на който сядаше, имаше и масичка към катедрата - 40/65 см, на която поставяше Библията и там изнасяше своята беседа. Столът имаше облегалка и на него бе поставена възглавничка. Учителят идваше, казваше се една кратка молитва, изпявахме обикновено няколко песни, за да се създаде хармония и тогава Учителят встъпваше към беседата.
към текста >>
71.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Идеята за облеклото беше на Учителя, а
изпълнението
бе на Ганка.
Помагаха на Учителя винаги да бъде улеснен в своя бит. Дрехите Му шиеше наш брат. Имаше моден шивач французин дошъл в България и Учителят шиеше при Него. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка и имаше идеята да шие само тя дрехите на Учителя. Тя наистина ги шиеше, но Учителят даваше някои препоръки, които тя спазваше.
Идеята за облеклото беше на Учителя, а
изпълнението
бе на Ганка.
Имаше няколко братя, които бяха шивачи и всеки един от тях бе ушил на Учителя по няколко костюма. Учителят не даваше всекиму да Му взема мярка като шивач. Беше позволил само на един да Му вземе мярка и тази мярка бе запазена и по нея останалите шивачи разкрояваха плата, за костюми на Учителя. Учителят вратовръзка не ползваше. Обикновено Той си слагаше бяло шалче на врата като го забождаше с една златна карфичка с диамант.
към текста >>
72.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с
изпълнението
им.
75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА Към музиката Учителят винаги имаше жив интерес. Имаше любими автори, които обичаше да Му ги изпълняваме - било на пиано, било с оркестър, било частно изпълнени от певци или певици. Много от музикантите в града преди концерт идваха и предлагаха на Учителя да Му изпълнят своята програма и да направят генерална репетиция в салона на Изгрева. Учителят се отзоваваше винаги с готовност и ценеше това. Салонът винаги беше препълнен и тук градските музиканти за пръв път получаваха толкова много аплодисменти и поздравления.
Накрая те отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Той правеше някои бележки във връзка с
изпълнението
им.
Любими композитори бяха Бетовен, Франц Лист и норвежкия композитор Григ, особено обичаше неговите природни картини. Към българската народна музика имаше особен интерес. Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка. Често караше братята и сестрите да Му пеят народни песни. Тогава като видя, че в народните песни има доста отрицателно съдържание в думите им, и като видя, че българина обръща внимание повече на злото, то Учителят преработи някои песни и измени съдържанието им в положителна посока, като измени малко мелодията, за да отговаря на новото съдържание и се получиха народни песни преработени от Учителя, но вече във възходяща степен, които създаваха хубаво настроение и говореха за хубав живот.
към текста >>
73.
76. ТВОРЧЕСКИ ЖИВОТ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Беше бележка за
изпълнението
, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника.
Учителят ни говори, а ние слушаме. А Боян трябва да запише това, което Учителят казва, а не може да се върне. А ние не записваме, а само слушаме, макар че и двамата сме стенографи, а той не може да чуе нищо. Ще не ще Боян се върна при картината с голата жена и чак тогава Учителят направи най-съществената бележка за картината и художника. И Боян тогава успя да го стенографира.
Беше бележка за
изпълнението
, за позата, за пропорциите на тялото, за светлините, за сенките, за боите, които използва художника.
Но главното бе, че Учителят подчерта, че няма защо да се страхуваме от голото тяло, нито да се срамуваме от него. И така ни даде един много живописен и хубав пример. Боян си взе бележка от това. Но въпреки всичко Боян при такива картини минаваше по-бързо отколкото при другите. А за художниците на Изгрева, всички без изключение Учителят ги насърчаваше, помагаше им и им даваше съвети, особено когато творчеството им е идейно.
към текста >>
74.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тези скици на ръцете са чудесно
изпълнение
.
79. РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ Имаше един художник, който бе преподавател по рисуване в една Софийска гимназия и се казваше Герасимов. Той не идваше на беседи на Изгрева, но когато Учителят се помина и тялото Му бе изложено в салона, то Герасимов дойде на Изгрева, седна на стол пред тялото Му и започна да прави скици на тялото. Макар че не идваше на беседи, но един вътрешен импулс го накара да направи първо скица на Учителя както е положен и после направи скици на ръцете Му без да го кара някой.
Тези скици на ръцете са чудесно
изпълнение
.
Аз се учудвам как може художник да изпълни така добре, с такова майсторство да изрисува ръцете на Учителя. Голям художник беше. Бяха нарисувани с най-големи подробности. Всички гънки, венички, фибри бяха така дадени, че човек ахваше от почуда. Бяха живи ръце.
към текста >>
75.
83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и
изпълнението
.
Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи.
Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и
изпълнението
.
От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
към текста >>
76.
90. НАРЯДИТЕ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Този наряд, който е
изпълнение
на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места.
Наряда одобрен от Учителя се изпращаше в провинцията по братствата. Такива наряди има запазени, напечатани доста луксозно на хубава хартия. Вътрешната идея на наряда бе възстановяването на Синархическата верига в цяла България. В един и същи ден, час и минута се четат строго определени молитви и текстове. Божественият живот трябва да премине по тази вътрешна верига и да обедини всички братства.
Този наряд, който е
изпълнение
на Божието Слово, трябва да се изрече в едно и също време от много уста на различни места.
Сега ще ви предоставя едно писмо на Боян Боев до Михаил Краев от Оряхово, който поради неговата съобразителност беше запазил цялата кореспонденция, която е получавал, както и пълното течение на в-к „Братство" и „Житно зърно" и след неговото заминаване този архив дойде при мен и сега ние разполагаме с много ценни неща, които бяха загубени и унищожени по време на обиските и гоненията на властите срещу Братството. Изгрев, 13.XI. 1930 г. Н. Л. К. П. Б. Л. Любезни брат Михаил Краев, ?
към текста >>
При размишление във време на
изпълнение
на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване.
Човешкото трябва да се стреми при молитва, размишление и съзерцание, да преживее едно Божествено състояние. Всеки ден човек трябва да има едно Божествено състояние. Ако го няма, този ден е изгубен за него. И ако имаш всеки ден по едно божествено състояние ще напредваш, ще можеш много нещо да постигнеш. Ще се отвори в тебе и изворът на Божествената Любов.
При размишление във време на
изпълнение
на наряда и въобще при всяко съзерцание не трябва човек да си мърда крака, ръце, глава, да мисли за странични работи, а трябва да има пълно съсредоточаване.
Това благо, което Бог ни е дал никой не може да ти го отнеме. И временно да те изостави, ти пак ще го получиш." С братски поздрав: подпис /Боян Боев/ Това е пример за наряд правен всяка неделя от четвъртата седмица на месеца, правен в 4 ч. и половина по ред и молитви и текст предварително раздаден на братствата в България. Така се осъществяваше вътрешната верига на братствата в България.
към текста >>
77.
96. ПЕНТАГРАМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тази мисъл, която там е вмъкната в този кръг „В
ИЗПЪЛНЕНИЕТО
ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство.
А след това имаше обвинение, че сме злоупотребявали с тях. Но милицията. която дойде, за да вземе златото провери много добре, че броят на монетите отговаря на описа, който беше към тях. Въпросът за Пентаграма е много сложен, сериозен и много опасен за онези, които не са запознати с него. Това е една идеална хармонична форма с фигури.
Тази мисъл, която там е вмъкната в този кръг „В
ИЗПЪЛНЕНИЕТО
ВОЛЯТА НА БОГА Е СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША" - това е основната формула на Бялото Братство.
Тя е основната идея на ученика, на ученичеството и на пътя. Сега там, както са дадени и петте лъча на добродетелите - това е пътят на ученика. Пентаграмата представлява един синтез на пътя на ученика. В него са синтезирани сили, които действуват всякога и навсякъде. Който има Пентаграма, трябва да спазва няколко условия: 1.Да бъде чист човек.
към текста >>
78.
102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Трудна за запаметяване и трудна за
изпълнение
.
Като се завръща в България, Той я изпълни в клас само 2-3 пъти. Тя остана незабравима, но незаписана. Нямаше кой да я запише. Загубихме я. Но беше доста сложна мелодия.
Трудна за запаметяване и трудна за
изпълнение
.
към текста >>
79.
120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Веднага проличаваше голямата разлика между Неговото
изпълнение
и това, което даваше общия братски хор.
Там някои песни бяха записани така както ги Пеят приятелите. А те ги пееха вече погрешно. Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене. Като види, че сме се отклонили много, било под влияние на своето настроение или по друга причина, Учителят казваше: „Спрете, не така." Всички замлъкваха. И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента.
Веднага проличаваше голямата разлика между Неговото
изпълнение
и това, което даваше общия братски хор.
Разбира се при този спор ние настоявахме да се дадат песните така както Учителят ги е дал стриктно. Тогава се отнесохме до тефтера, проверихме как са записани и тогава онези, които държаха на оригинала надделяха в спора. В този спор Кирил Икономов беше много амбициозен и нервен, че не се прие неговото предложение и той се отдалечи и напусна най-демонстративно. След това работата продължи и бяха проверени всички песни съгласно тефтера и подготвени за печат. Намерихме хора, които пишат специално ноти за печат.
към текста >>
80.
121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно
изпълнение
.
Но една певица като нея може да ги изпълни. И те са създадени много сдържано и са малки моменти, но хубави и на място. Тъй че тук Цветана Табакова не е изменила нищо. Но Учителят е използвал нейния глас и някои моменти, които позволяват да се дадат колоратури. 7. Тя беше школувана оперна певица от кариерата, която заучаваше толкова много арии от оперите и то точно, че да ги изпълнява също точно под палката на диригента и оркестъра.
Там не се позволява никакво изменение, а се иска точно
изпълнение
.
А да ги научи от Учителя не беше трудно за Цветана и всички знаеха и виждаха в Мърчаево, където мнозина от Братството бяха отседнали там, а други бяха евакуирани. Виждаха как всяка сутрин Цветана заедно с Кръстю отиваха при Учителя и всички отстрани слушаха цигулката на Учителя и нейния глас как тя ги заучава. А нейния глас беше мощен и се чуваше на сто метра, а Учителят нарочно държеше отворен прозореца. Насядалите в двора на пейките слушаха все едно, че се намират на първия ред на концертна зала. Някои от приятелите живееха в съседните къщи и беше достатъчно да си отворят прозорците и да я слушат. 8.
към текста >>
81.
122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми канара, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно
изпълнение
Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея".
Тя написа и издаде няколко книжки. Третият пример е с песента: „На Учителя". Текст и музика от Борис Хаджи Андреевют гр. Ямбол, създадена през 1915 г. Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст.
Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми канара, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно
изпълнение
Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея".
При друг един случай бе казал, че може да се промени така „и за тебе ще работя". Минаха години и този куплет вече се пееше по три начина. Дойде ред и Учителят разреши този въпрос. В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик". По-късно ние разбрахме, че трябва да се пее така както бе напечатана в първоначалния текст, т. е.
към текста >>
Общо
изпълнение
на песните на Учителя.
И отначало тя имаше успех, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот. Всичко което постигнеше споделяше с Него. Той или ще допълни нещо или ще коригира, така че нейните хармонизации бяха най-близки и най-верни на духа на творчеството на Учителя. Всичко беше сверявано с Него. Тя искаше да се запази тази музика и затова поддържаше с Него постоянен и редовен контакт, задаваше въпроси за Неговата музика и за пътя на ученика.
Общо
изпълнение
на песните на Учителя.
В първите години Братството имаше хор от 50 човека все млади хора. Този хор се ръководеше от Симеон Симеонов. Това не му беше професията, но работеше с музиката на Учителя. Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества. Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа.
към текста >>
При
изпълнение
на песните трябваше да се спазва нотния текст.
Този хор се ръководеше от Симеон Симеонов. Това не му беше професията, но работеше с музиката на Учителя. Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества. Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа. При общото пеене в салона преди беседа Учителят държеше много да се изпълняват добре песните.
При
изпълнение
на песните трябваше да се спазва нотния текст.
Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в изпълнението като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене. Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа. При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента. Учителят държеше в салона всички да пеят на един глас'. Хармонизация на песни от музиканти.
към текста >>
Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в
изпълнението
като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене.
Това не му беше професията, но работеше с музиката на Учителя. Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества. Матей Калудов хармонизира някои песни за хор за три или четири гласа. При общото пеене в салона преди беседа Учителят държеше много да се изпълняват добре песните. При изпълнение на песните трябваше да се спазва нотния текст.
Симеон Симеонов, който не беше много прецизен в
изпълнението
като диригент допускаше някои отклонения, настроения, но все пак хора допринесе много за общото пеене.
Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа. При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента. Учителят държеше в салона всички да пеят на един глас'. Хармонизация на песни от музиканти. Такива опити да се дадат песни на Учителя на известни музиканти, за да ги хармонизират за хор са правени.
към текста >>
Но при
изпълнението
се оказа, че не бе сполучлива хармонизацията.
При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента. Учителят държеше в салона всички да пеят на един глас'. Хармонизация на песни от музиканти. Такива опити да се дадат песни на Учителя на известни музиканти, за да ги хармонизират за хор са правени. Давани са на Добри Христов, който е известен музикант.
Но при
изпълнението
се оказа, че не бе сполучлива хармонизацията.
Виждаше се, че външни музиканти са ги правили по общата теория на музиката. Но в творчеството има един друг елемент, който ако не присъствува не е спазен духа на песента. Учителят не беше доволен от тези разработки, академично да се правят и не препоръча повече да се дават на външни музиканти. Асен Арнаудов също хармонизира някои песни на Учителя. Той беше отличен музикант и познаваше много добре музиката Му, защото той нотира най-много от песните на Учителя.
към текста >>
82.
123. МУЗИКАТА КАТО ПЕДАГОГИЧЕН МЕТОД
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Но в
изпълнение
на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше.
Ще я изсвири на цигулка, а след туй може и да я изпее. Много пъти я е изсвирвал докато е нужно, за да могат приятелите да научат мелодията. След туй се нотираше песента от тези, които можеха. Това бе Асен Арнаудов, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, а понякога и Мария Тодорова. Нотираната песен се даваше на Учителя.
Но в
изпълнение
на нотния текст Мария се придържаше към съветите на Учителя и винаги с Него проверяваше записаните песни и се вслушваше в съвета на Учителя който спазваше.
Така се запазиха песните и се предадоха в един съвършен вид на приятелите. В общото пеене могат да се явят малки отклонения след известно време. Ето, това бе един от методите на Учителя за сваляне на Неговите песни. Песните се даваха в клас, на екскурзия, на събрание, при разни случаи. Понякога Учителят дойде на поляната при някоя група и им изпее някоя песенчица.
към текста >>
83.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В тяхното
изпълнение
имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме.
Пред него Учителят свири неговата мелодия, която е написал там на фронта и че той е първият слушател сега на Учителя. Свири Учителят неговата мелодия, която той е написал там в палатката на Добро поле и изведнъж си припомня, че по същия начин е звучала в ума му тогава, когато той трябваше да я запише. Слуша и вижда, че това е едно и също нещо - и там и тук. И че авторът на тази песен е един и същ, а това е Духът на Учителя. Ние слушахме как я пееха тази песен онези приятели, които бяха като войници по фронтовете на Европейската война.
В тяхното
изпълнение
имаше нещо необикновено, което ние не можехме да изпълним, когато я пеехме.
Те бяха живи участници във войните, бяха останали живи и знаеха, че това дължат на Учителя, който когато ги изпроводи бе казал: „Ще се върнете всички. И косъм от главите си няма да загубите." Така и стана. Те се завърнаха по домовете си. А когато пееха тази песен, чрез нея те славеха Господния Дух, Който със своята Сила бе ги съхранил и довел отново при нозете на Учителя. Ето това е песента на „Сърдечния зов".
към текста >>
84.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за
изпълнение
на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество.
Когато блеснала светлината, те погледнали часа и видели, че е към 22 часа вечерта. Значи по това време когато Учителя заспал при огъня на бивака при второто езеро, се явява при тях в светлина и им показва пътя. Този факт показва, че Учителят е чул тяхната молитва, видял опасността, в която се намират и моментално се излъчва и отива да им посочи пътя. Значи съзнанието на Учителят е винаги будно и долавя мисълта на всички нуждаещи се като се притича на помощ винаги и навсякъде когато бъде призован. Учителят е човек с Космическо съзнание, човек на Реалния живот, който функционира в целия Космос и твори и вечно обновява формите, чрез които се проявява.
Той беше Маг от най-висш разряд, защото разполагаше със силите на живата Природа за
изпълнение
на волята на Бога и за благото, както на отделни лица, така и на цялото човечество.
Той можеше да става видим и невидим, да се пренася на далечни разстояния и да бъде едновременно на много места. Той беше ясновидец от най-висша степен и затова нямаше нищо скрито покрито за него. Той виждаше всичко не само около себе си, но виждаше всичко, което става по цялата земя и в целия Космос. Виждаше в миналото на хора, събития и епохи. Виждаше и в бъдещето им.
към текста >>
85.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
То е едно важно упражнение и не е лесно за
изпълнение
.
И тогава един възрастен брат реши да използва тази идея и дълго време работи, да създаде едно движение под формата на Пентаграма придружено с движение и с музика. Това беше Цочо Диков, който не беше музикант, но беше оригинален по живот и по мисъл. Като взе повод от това негово желание, Учителят работи известно време сам върху Пентаграмата. След това Той започна да дава движенията, мелодията и текста на Пентаграмата. Така се получи следващото упражнение-мелодия, думи и'движения все от Него.
То е едно важно упражнение и не е лесно за
изпълнение
.
Доста трудно се обучиха приятелите. И мина известно време докато се заучи. Така че подтикът да се даде Пентаграмата беше дошъл от Цочо Диков, който бе направил първият опит. Той бе оригинален брат и беше лаборант на професор Консулов. Той непрекъснато работеше върху проблема за движението на Луната около Земята и обясняваше защо обиколката й около оста и около земята са едни и същи.
към текста >>
При
изпълнението
им се произнасят известни формули, които Учителят ни е дал.
Преди да даде Паневритмията Той даде шестте упражнения, които ние изпълняваме сутрин когато не играем Паневритмия. Отидем някъде в планината, изкачим се на някой връх, застанем на някоя хубава поляна и направим тези шест упражнения. Това беше нещо необикновено. Те са за хармонизация на човека с природата и за тониране на ученика. Много хубави ритмични, спокойни и плавни движения.
При
изпълнението
им се произнасят известни формули, които Учителят ни е дал.
Значи тука има мисъл, идеи и затуй тези упражнения са особено ценни, освежителни и укрепителни за човека. Шестте упражнения се правят през цялата година. По време на учебната година те се правеха и преди да започне Паневритмията и след това ние се нареждахме в кръг, музикантите засвирваха и ние се понасяхме в кръга на Паневритмията. По времето на Учителя Паневритмията бе отпечатана с музикалния текст и с думите на Олга Славчева и Весела Несторова. Бяха дадени обяснения как се играят упражнения.
към текста >>
86.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
При туй винаги имаше повод за разговори и повод за
изпълнение
на някои Негови песни на пиано.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ Учителят често идваше у нас в малкия ни дом, когато Той си иска без да Го поканим. Чувствуваше се като в свой дом. Ние Го посрещахме с голяма радост, особено Мария, която се грижеше да Му създаде някакви елементарни удобства при нашата скромна обстановка. Учителят беше доволен.
При туй винаги имаше повод за разговори и повод за
изпълнение
на някои Негови песни на пиано.
Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях. Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре. Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на вечеря. Водеха се разговори и се пееха песни.
към текста >>
87.
01. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ПРОРОЧЕСТВОТО НА МАДАМ ГРАНЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И понеже се убеждава, че ста налите неща в България клонят към точното
изпълнение
на това пророчество, той решава да ги публикува на 28 май 1895 г.
Каквото трябвало му е казано и той си го записал. Но той не се задоволил с това. Поискал тя да попита някой съвършен дух за бъдещето на отечеството му - България, което също да запише. И той получава от нея това пророчество. Изминават 6 години, през което време той следял за предсказанието което се сбъднало.
И понеже се убеждава, че ста налите неща в България клонят към точното
изпълнение
на това пророчество, той решава да ги публикува на 28 май 1895 г.
През 1902 г. д-р Миркович започва да издава списание „Виделина" пос ветено за развитието на душата, ума и сърцето. Той получава нареждане от духовния си ръководител да издава това списание. В книжка 11, първа година, 1903 г., стр. 180 той помества отново това пророчество на г-жа Гранж, но ве че се подписва, че е от редактора на списанието д-р Миркович.
към текста >>
88.
57. СТЕФАН КАМБУРОВ.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Докладва на командира за успешното
изпълнение
на задачата.
След обед влакът потегля. Точно в уреченото време влакът пристига на гаричката Демир-Балан - първият влак. Ротата е още там. Посрещат ги с възторжено „ура". Стефан е герой.
Докладва на командира за успешното
изпълнение
на задачата.
Войниците разтоварват хляба. Но Стефан не забравя и бедните деца дошли от околните селища, които чакат дано получат нещичко. Още във вагона той начупва много хлябове на комати и ги раздава на децата. След това се оттегля в самотно място, нагоре в гората, отправя благодарствена молитва към Бога и казва: „Учителю, Ти ме спаси, Ти ми помогна да изпълня тази трудна задача." Брат Стефан се връща от войната невредим и отглежда дечицата си,-През много опасности, през много изпитания преминава. Той имаше „Вяра, Жива".
към текста >>
89.
111. АЛфИЕРИ БЕРТОЛИ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
За, доказателство мога да кажа, че за
изпълнение
на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя.
Обаче намериха се някои доброжелатели тук от София с писма и лични срещи разколебаха Бертоли в тази му задача. И той в последния момент отложи работата. Така се осуети плана за издаването на книгата на френски език. Тогава ние взехме инициативата и успяхме да издадем на три пъти тази книга, но не без затруднение и не без мъчнотии, които идваха главно от българи, които живееха тук на Изгрева и от българи, които бяха в Париж, в лицето на Михаил Иванов. С това се попречи на първоначалния план, който имахме, да се постави началото на едно издателство във Франция за издаване беседи на Учителя.
За, доказателство мога да кажа, че за
изпълнение
на този план аз прехвърлих едно копие от непечатаните беседи на Учителя във Франция чрез Бартоли, който трябваше да организира преводите и отпечатването на беседите на Учителя.
Но след като го настроиха тук срещу мен и след като изпусна времето за отпечатването на книгата „Учителят" впоследствие целият този план се провали по вина на Бартоли и със заслугата и помощта на нашите доброжелатели тук на Изгрева, които носеха имената на братя и сестри и които всички бяха проверени по времето на съдебния процес тука срещу Братството през 1957-58 г. Всички, които се обявиха срещу отпечатването на книгата на френски език, същите лица застанаха на страната на онези, които ни съдиха и които разрушиха Изгрева. Няма случайно съвпадение. Кой където се хване и на който господар стане слуга, нему слугува. Всеки господар си пази слугите, държи на тях, заплаща им според заслугите, защото са негови служители.
към текста >>
90.
48. ШЕСТОТО ЕЗЕРО НА РИЛА - „СЪРЦЕТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото
изпълнение
на музиката на Учителя.
Той никога не ни лъжеше. Та долу на хълмчето, което погледнато отгоре приличаше на глава на лъв, там нашите цигулари изнасяха концерти като на подиум, а ние цялото братство бяхме насядали от другата страна на брега на езерото и слушахме. Представляваше една огромна аудитория този циркус. Отлична акустика от това циркусово езеро. Ние сме седнали до Учителя на 30-40 м от брега на езерото, насядали сме на отсрещния бряг срещу лъвската глава и слушаме.
Невероятно звучене и невероятна акустика и преживяване от цигулковото
изпълнение
на музиката на Учителя.
Това беше по времето на Учителя. Изнесете си вие концерт по ваше време! Десетки години след това бяха дошли едни французи. Една отлична цигуларка Франсин и Стефан - китарист. Тук те дадоха един голям концерт.
към текста >>
91.
56 . КОНЦЕРТИ НА РИЛА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с
изпълнение
на две цигулки.
След като свърши обеда, приберат се съдовете и музикантите застават в средата на кръга, сядат на подвижни столчета, които си носеха от София и ни поднасяха своята концертна програма. Приятелите са насядали по каменната спирала, някои на земята по камъните, на пейките, всеки е заел подходящо място и наблюдава и слуша концерта. Те свириха както и класическа музика, така и песни от Учителя. В някои от програмите свиреха трио: Галилей Величков и Филип Стоицев - цигулка и Невена Капитанова - китара. Друг път имаше инструментален състав, в който свиреше Кирил Икономов, Мария Златева, Филип Стоицев, Галилей Величков, Пенка Анева, Веселин Павлов, който след това стана диригент на Софийската опера.
Понякога музикантите изпълняваха и солово някои мелодии като Симеон Симеонов, Кирил Икономов, а понякога с
изпълнение
на две цигулки.
Програмата бе предварително подготвена, уточнена, така че нашите обеди бяха музикални и завършваха с едно преповдигнато настроение. При Паневритмията състава на музикантите се увеличаваше. Тук взимаха участие и други като Цанка Екимова, Петър Манев, Симеон Симеонов, Ангел Вълков, Петър Камбуров и още много други. Ако погледнете днес снимките при нашите Паневритмии на езерата ще откриете, че музикантите са винаги били между 10 и 15 човека. А това не е малко.
към текста >>
92.
16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
в
изпълнение
на присъда N31 -VII по НОХД N4 от 1959 г.
1959 г. на НОХД N711 от 1959 г. по НОХД N4 от 1959 г. 6. Запазил съм служебна бележка от Софийския затвор N1530 от 1962 г. в уверение на това, че съм бил задържан в затвора на 20.05.1959 г.
в
изпълнение
на присъда N31 -VII по НОХД N4 от 1959 г.
на Софийския градски съд. Освободен съм от затвора на 1.01.1963 г. понеже съм помилван с указ N 221 от 23.III. 1963 г. 7. Според присъдата ми се конфискува 1/2 идеална част от имуществото и да заплатя на държавата глоба от 25 000 лева, която бе голяма сума.
към текста >>
93.
25. КОЙ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ОБИСКА НА ИЗГРЕВА НА 6.ХII.1957 г.
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тук трябваше да изслушаме присъдата и
изпълнението
й.
Акцията беше проведена до край. Подадохме жалби и изложения до прокуратурата, министерството, президиума, Централен комитет на партията, БАН, предприехме срещи, имахме разговори с държавници и общественици, всички изказват съчувствие, не одобряват мярката, но нищо не могат да направят. На 10.1. т.г. ходихме делегация от 12 души във Вътрешното министерство. /Бяха дошли от Айтос, Бургас и Поморие 9 души и от София 3 - всичко 12/.
Тук трябваше да изслушаме присъдата и
изпълнението
й.
Прие ни помощник министъра с ранг генерал, с адютанта си, и веднага пристъпи към въпроса. Беседите на Учителя са обявени за вредна литература и са забранени за разпространение. Иззетите количества са предадени в книжната фабрика на гара Искър за унищожение. Това е решение на Министерския съвет, заповедта е дал главния прокурор Руменов. Комисия в отдела „Литература", при Министерството за наука и култура се е занимавала с този въпрос, проучвала го е няколко години.
към текста >>
94.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Но
изпълнението
на тези прости методи и упражнения изискваха съсредоточение, чистосърдечие и обич.
Учителят даваше упражнения, задачи, теми. Тъй естествени и прости на вид, че не се налагаше с тях. Но силите, които привличаше бяха важни. Духът беше всичко. Методите на Учителя бяха тъй прости външно, че онези, които търсеха външни ефекти и бързи магически постижения, то те се отчайваха и напускаха.
Но
изпълнението
на тези прости методи и упражнения изискваха съсредоточение, чистосърдечие и обич.
Без Бога съвършенство няма. Когато кажем „Бог със тебе", разбираме „Има време". А когато кажем „Няма време" - то ти си без Бога. 2. Учение. Учителят в Своята Школа ни учи: да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъде съпричастници в Божия живот.
към текста >>
95.
XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всичко се плаща сега, за
неизпълнение
Волята Божия.
Делото е в касационния съд. А за грешните делото ще бъде голямо. То е отлагано много пъти до сега. Сега ще бъде гледано във висшите инстанции и сега се предвиждат големи наказания. Всичко, което става сега е, за да се изпълнят Писанията.
Всичко се плаща сега, за
неизпълнение
Волята Божия.
Защото отбягва човечеството да служи на Бога. Евреите на времето ги наказаха и изгониха, защото не станаха проповедници на Христовото Учение. А християните днес ги наказват, защото не приложиха Христовото Учение. Сега е окончанието на века, на Стария Завет, на старото учение. Почва векът на приложение на Новото учение.
към текста >>
96.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Сказките се предшествуват от малко музика -
изпълнение
братски песни от наши цигулари, пианисти или певци.
Изобразителни изкуства. 8. Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството. Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя.
Сказките се предшествуват от малко музика -
изпълнение
братски песни от наши цигулари, пианисти или певци.
С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г.
към текста >>
С чистотата на своите тонове и извънредно добро
изпълнение
, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с
изпълнението
на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер. Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова. По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори. Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство.
С чистотата на своите тонове и извънредно добро
изпълнение
, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с
изпълнението
на Учителевата песен „Вехади"... На 9.Х11.
нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им.
към текста >>
97.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Те били само за индивидуално
изпълнение
в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите.
Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем. Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика.
Те били само за индивидуално
изпълнение
в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите.
Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата.
към текста >>
Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до
изпълнението
на едно пожелание на Учителя.
Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите. Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България.
Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до
изпълнението
на едно пожелание на Учителя.
А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено. Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта.
към текста >>
98.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост и в осветяването на Твоето Име е нашата Слава, в
изпълнението
на Твоята Воля е нашата любов". 1.
Изпрати ми Твоята Благодат, да мога са търпение да понасям всичко отредено от Твоята ръка. Вдъхни ми Любов и ме озари с Твоята Правда, да мога да успявам в живота си и да бъда полезен за себе си, за ближните си, за окръжающите ме, за обществото, за Славянството и за цялото човечество. За веригата, за тези, които съдействат, за Царството Божие; за българския народ, за духовенството, за учителите, за учениците, които посещават училищата, за всички държавни служители, да ги вразуми Бог. За всичките земеделци, за всичките бащи и майки, за всички стари и млади. За цялото човечество, за всичките народи.
Защото, Господи, в идването на Твоето Царство е нашата радост и в осветяването на Твоето Име е нашата Слава, в
изпълнението
на Твоята Воля е нашата любов". 1.
Чрез молитвата от Господа Йехова се търси Сила. Това е Духът на Силата. „Със силата на Духът Божий" (Рим. гл. 15, ст. 19) 2.
към текста >>
99.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
МОТО „Господи на Любовта, Ти си
изпълнението
на всичкия закон вътре в нас.
Неделята е ден на Слънцето. Неделята е ден на Възкресение на Словото на Учителя, защото Той тогава държи по две беседи: сутрин от пет часа и друга, от 10 часа. Ето какво казва Той на събора през 1921 г..в гр. В.Търново, което е отпечатано на стр. 53 и 54 - "Беседи, обяснения и Упътвания".
МОТО „Господи на Любовта, Ти си
изпълнението
на всичкия закон вътре в нас.
Ти Си радост на всички от сега за през всички векове". "Това ще бъде мотото, което ще произнасяте всеки неделен ден сутринта, през цялата година и то преди почване на Молитвата. Този закон е много естествен. Кога иска детето хляб от майка си? Нали след като се събуди?
към текста >>
100.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при
изпълнение
обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене.
Други музиканти няма да дойдат. На върха ще изиграем Паневритмията с единствена цигулка! Отговорих утвърдително, макар че за момент се посмутих. Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех.
А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при
изпълнение
обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене.
А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха. Разбира се, подобни мисли ме сполетяха и впоследствие. Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите.
към текста >>
Изненадата от
изпълнението
за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
Запя се в полуглас песента „Духът Божий", произнесе се „Добрата молитва", прозвуча и песента „фир-фюр-фен" и наново всички произнесоха молитвата „Пътят на Живота", след която като хармоничен акорд бе подет мотива „АУМ" - заредуваха се и други свещени формули, произнесени за първи път от УЧИТЕЛЯ, след което чухме кратко слово. Слънцето бе изкачило небосвода, когато заиграхме първите шест упражнения. И ето, че настъпи и момента за Паневритмията - моят концертен изпит! Въпреки прохладата на върха, настройката на цигулката ми бе добра. Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията.
Изненадата от
изпълнението
за мен бе голяма - непознатата акустика на върха.
Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента! След упражнението „Мисли, право мисли..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание. Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки.
към текста >>
НАГОРЕ