[IV. МЕСЕЦ]

III група

IV 1 Добродетел

Докато желая за себе си повече блага, отколкото за другите, не мога да бъда добродетелна.

Ако аз съумея, за даден момент, да не оскърбя онзи, който ме е наранил или съм силна, да храня добри чувства към хората, които не ме обичат или някак­ва помощ като окажа някому, никога да не очаквам признателност - в тия неща се вижда самата Добродетел. Затуй мисля, че за да бъде човек добродетелен, не е нужно да е богат материално.

Аз съм способна да бъда добродетелна само спрямо ония хора, които оби­чам. А за да бъда истински добродетелна, трябва да обикна всички поне колкото себе си. Значи: Любовта е основата на всички Добродетели.

Цветка

22. 10. 1923 г.

София

IV2 Правда

Под Правда аз разбирам да се проявя на всякъде, тъй както Господ изис­ква от мене.

При проявата на Правдата спрямо мене, аз можах да схвана един важен факт, че Правдата действа в повечето случаи ръководена от закона на възмезди­ето или разплатата. Наблюдавайки в моя живот аз съзирах навсякъде Божестве­ната Правда да ме бие там дето съм нарушила нейните правила и закони и за стореното добро да ме възнаграждава най-щедро. За да мога да схвана гласа на Божествената Правда и стана проводник, да мога да я предам правилно, то аз трябва да имам светъл ум и топло сърце. Винаги когато съм била ядосана или с помрачени мисли и неблагородни чувства, аз съм постъпвала спрямо моите ближ­ни неправедно и закона на Правдата ме е наказвал. В такъв случай, съзнавайки моята погрешка, аз се стремя да се отдръпна в себе си с молитва, за да се проясни моят ум и да се изпълни сърцето ми с най-благородни чувства. При тако­ва едно съсредоточение аз винаги съзирах помощта на моя Господ и се стремях да поправя погрешката си, която ясно се очертаваше в моето съзнание, при светлината на Божествения лъч на Правдата.

Сийка

22. 10. 1923 г.

София

IV3 Истина

Това е онази Добродетел, която осмисля живота на човека, разкрива му нов мир, сближава хората, дава им възможност да се опознаят и да добият онази необятна свобода.

Невенка

22. 10. 1923 г.

София

IV 4 Мъдрост

За да може човек да разбере правилно живота и да има вярно схващане за нещата, необходимо е да познава тази добродетел.

Мъдростта - това е онази добродетел, която хвърля необходимата светли­на, за да даде възможност да се видят и разберат много неща, които биха оста­нали затъмнени без нея.

Първата стъпка към тази добродетел, това е знанието. Човек трябва всес­транно да се развива, да добие обширни познания, за да има верните разбира­ния за живота и винаги да дава вярна преценка на нещата.

Марийка

22. 10. 1923 г.

София

IV 5 Любовта

За да обичаш, преди всичко трябва да си чист. Кой човек обича?

Не е ли този, който носи най-красивото в душата си? Не е ли онзи, който е олицетворение на всички добродетели? Не е ли онзи, който познава великата хармония? Не е ли онзи най-после, който живее по Бога? Защото Любовта вън от Бога не съществува. А за да познаваме Любовта, да живеем в нея, трябва да носим този възвишен образ в душата си. Само една чиста, светла кристална душа може да люби. Нека не си правим илюзии, че ние с всичкия този багаж от мисли, чувства и желания, носен от векове, ще познаем Любовта. Допуснеш ли най-малката отрицателна мисъл за своя ближен, ти не можеш да го любиш. Лю­бовта живее само с красивото и възвишеното, тя не се занимава с погрешките на другите.

Чувствувам ли се там където отида свободна, чувствувам ли лекота, аз виждам Божествената Любов да се проявява. Стеснена ли съм, подтисната ли се чувствувам, там Любовта я няма.

Където Любовта царува, тя внася една мекота, изпълня с нежност и топло­та сърцето.

Пенка

22. 10. 1923 г.

София

II група

IX1 Жертва

Да се пожертвува всичко низше, за да се придобие Висшия Живот. Всичко да се изостави настрана, дори и най-приятните всекидневни забави, за да дойде Истинското и Разумното.

Що е жертва?

Кой я иска?

Иска я самият разумен принцип, който управлява Вселената.

Но научи ме Ти, Господи, що е Истинска жертва.

Олга Славчева

22.10.1923 г.

IX2 Равновесие

Да имаш Равновесие ще рече да се вълнуваш на повърхността, но вътре дълбоко да има един център, в който винаги да е спокойно. Всички промени, всички пертурбации, които претърпяваш да не изменят неговото спокойствие.

Уравновесен е човек, който не се води нито само под давлението на своето сърце, нито на своя ум, а който служи и се ръководи от гласа на своята душа.

Виктория

22.10.1923 г.

София

IX3 Свобода и простор

Да е свободен човек, то значи да има възможност да се подвижи във всич­ки посоки и навсякъде, както във физическия свят, така и в душевния и умстве­ния. Нам ни спират физически пречки, спират ни душевни и умствени пречки. Умствени са заблужденията; сърдечните, това са връзките, които имаме, а физи­чески, това са пречки, които имат основа в двата по-горни свята. За да бъдем свободни или по-право за да се освободим, ние трябва да имаме светлина, зна­ние, това е, което освобождава човека. И този е пътя, по който ще се освободим.

Казва Учителят: „Истината ще ви направи свободни." Защото целта на зна­нието е Истината. И като достигнем Истината, тя ще ни освободи.

В процеса на добиване Истината, ние ще се освободим. Свободни хора няма. Нито ние сме свободни, още по-малко аз. Ние всички сме роби на едно или на друго. Ние относително сме свободни. Свободни сме в едно отношение, а в друго не сме. Целта е да се стремим към освобождаване, а това ще бъде като се стремим към Истината. А затова ще ни помогне знанието.

Имах една връзка, която исках да премахна. Каквото и да направя, тя все ще изскочи пред мене. При всеки един въпрос като чели и тя се намисаше. Като река да вървя някъде, пък кракът ми като че ли е вързан и една крачка да напра­вя, то ме тегли. И тук разбрах какво значи човек да не е свободен. Реша ли да направя нещо свободна, явява се тази връзка и те държи завързана. Уж аз тъй повидимому съм свободна, нищо не ме спира, а има някои връзки, които ми пре­чат.

Лъжата е сянка, тъмнината и тя връзва. За свободния човек дълг няма, той го е надживял. За него няма „трябва".

„Трябва", когато имаш връзки, когато нямаш връзки - когато си свободен - „не трябва".

Еленка

22. 10. 1923 г.

София

IX4 Светлина и Знание

Светлина и Знание е идеала наш. Той ще ни донесе благото в живота и ще издигне душите ни. Това го знам, но за да имам тази Светлина, трябва да ме озари Духът Божий и като просвети ума ми със знанието на Мъдростта, аз ще знам в дадения момент как да постъпвам с всички създания Божии, тъй да се обръщам, щото никоя душа да не се оскърби, нито да почувствува, че е отчужде­на или е самотна от общото цяло на Единия, Който съединява всички в едно. А сега аз се измъчвам, когато не действувам тъй както светлината и знанието изис­кват. Съзнавам, че само светлината примирява всички мъчнотии в нас, а тя лип­сва от мене.

Василка

22. 10. 1923 г.

София

IX5 Чистота

[липсва текст]

I група

XIV 1 Щедрост. Жертва и добродетел

Щедростта, това е в по-широк смисъл жертва. А жертва подразбира дава­не. Даването седи в това да може да даваш при всяко условие и на всяко време. А да дава може само този, който има.

Щедростта се отнася за всички случаи, а не само за известни. Ето защо тя включва Любовта. Бедните и лошите не могат да дават. Добрият може да дава всякога, защото той носи със себе си богата душа - добрата душа. Ето връзката на Щедростта и с Добродетелта.

Савка

22. 10 .1923 г.

София

XIV2 Великодушие

Правда. От работата ми през този месец върху Правдата разбрах, че тя е една от първите Добродетели, която лежи в основата на човешкия живот. В Пи­санието е казано: „Търсете първо Божието царство и Неговата Правда и всичко друго ще ви се приложи." Това значи, доде човек не се облече в дрехите на Правдата и не приложи нейния закон в живота, не може да върви в пътя на еволюцията, нито ще стигне пътя на блаженството. Правдата е строга и за да се приложи, човек трябва да притежава силен характер и развит разум.

Равновесие: А за да има човек вътрешно равновесие - равновесие на ума, сърцето и волята, трябва да има един център, един идеал, към който да се стре­ми неговата душа. За да се поддържа туй равновесие, трябва голямо внимание и силен контрол над себе си, защото при най-малкото отклонение, то се нарушава.

Великодушие: Велика душа има този, който надрасне до там, че да може да прощава и най-големите прегрешения без да се обижда.

Елена X. Григорова

22. 10. 1923 г.

София

XIV Искреност и чистосърдечие

Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е свободен от всички човешки връзки и има простор. А свобода и простор има само този, който е видял Истината.

Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който има пълна вяра в Бога и в ближния си. Искрен и чистосърдечен може да бъде този, който е възлюбил Господа Бога своего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух и е възлюбил ближния си както себе си.

Щом се даде на ученика един изпит, то значи, че той може да го издържи, като има вяра в Бога и ближния. Проверих, че когато човек действа искрено и чистосърдечно по отношение на другите, всякога има резултат. Искрено да вяр­ва на другите и чистосърдечен да бъде, нищо да не желае за себе си, ще се постигне резултат.

Марика

22. 10. 1923 г.

София

XIV 4 Благоразумие

Благоразумие, значи да си благ и разумен, още значи да владееш сърцето и ума си, т.е. героя и героинята.

Едно нещо забелязвам, мили сестри, откакто съм започнала да работя върху добродетелите, ако не съм внимателна, бият ме. От опит научих това. Бях­ме събрани наши хора и започнахме да говорим за възвишени работи и имахме хубави преживявания, но не се усетихме как се спуснахме надолу • да гледаме погрешките на другите, но с цел как да им помогнем. Но наместо да ги оправим тях почувствувахме се натоварени толкова много, че трябваше 1 -2 дена да стра­даме и се чистим. Казах си: „Сотиро, ако беше блага и разумна, щеше да минеш без това, но затова пък спечели един урок и други път бъди ученичка и като такава работи над себе си със смирение и търпение." А там гдето прилагах същината на моето Благоразумие бивах радостна и славех Бога на Добродетели­те.

Приемете сестрински поздрави от

Сотирка

19. 10. 1923 г.

Варна

XIV 5 Милосердието

Представиха ми се доста случаи, за да проявя това ценно качество. Някои изпълних много естествено, други сполучливо, като знаех, че това са случаи, дадени ми специално за работа, а трети пропуснах. Те бяха дошли тъкмо тогава, когато аз бях усилено заета с друга работа и ми се видя много естествено, че не можах да им се отзова - не разбрах тогаз, че това бяха щастливи пропуснати моменти за работа. Сега, т.е. после разбрах грешката си.

Паша

22. 10. 1923 г.

    София