4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО

БРАТ ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ

Той беше истински достоен ученик на Школата на Учителя По природа беше скромен и мълчалив, природно-интелигентен. От рано беше приел идеите на Учителя и си беше открил шивачница с надслов „Братство". Така беше известен в града. Заради благия си характер и вежливото си отношение, всички го обичаха. Но най- голяма заслуга имаше в братския живот като цигулар. Беше самоук. Употребяваше големи усилия, за да се научи. Той свиреше в Братския салон песните на Учителя с голямо желание и успяваше. Братята и сестрите му се радваха, защото чрез него можеха да научават песните. Свиреше и на Братската градина, особено Паневритмията. Там за първи път хората играеха по музиката на Паневритмията, свирена от брат Велчо. Картината беше впечатляваща! Музиката звучеше несигурно, но братята и сестрите от селата се радваха, че могат да играят и се учат на Паневритмия. Така брат Велчо беше насърчен и все повече и повече успя да се затвърди като цигулар на Айтоското братство. Винаги го канеха на братски срещи в града, особено когато трябваше да се заучават новите песни, които се даваха тогава от Учителя.

Понеже беше много предан и изпълнителен на идеите на Учителя, след заминаването на брат Георги Куртев от земята, той, Велчо, го замести. Като ръководител на Братството в Айтос, той направи някои подобрения, особено на братската градина. Най-голямата добрина беше, че успя в ония години да прокара електричество, благодарение на което до днес се ползват. В братския живот, в град Айтос той ще бъде запомнен като единствения цигулар. Цялото му семейство споделяше неговите идеи, жена му, майка и дъщеря му, Верка.

Брат Велчо живя достоен живот като човек на Бялото Братство и достойно си замина с молитва на уста.

Светлина по пътя му!

КРУМ ИЛИЕВ

Той беше колоритна личност. По външен вид беше прегърбен, ходеше приведен, главата му беше почти гола и будеше лека усмивка - но той си тежеше на мястото. Беше неженен. Нямаше семейство и често ходеше на гости у братските семейства. По професия беше общински чиновник. Най-голямата му заслуга в братския живот беше да чете беседите в неделя и сряда в малкия салон в града. Четеше ги с голямо вдъхновение от Духа Божи. Срещите с него винаги са били непринудени. Излъчваше една природна интелигентност. Имаше чувство за хумор, поради което винаги беше желан гост. Създаваше приятно настроение. Цитираше беседите на Учителя и поучително ги тълкуваше. Приятна личност беше. Ползваше се с голяма обич сред приятелите и всички го обичаха. Почти всяка неделя ходеше на градината. Виждахме го усамотен някъде да се моли. Мила картина беше. За съжаление, замина си рано от този свят, но остави светъл спомен след себе си. Дано там, отвъд, е намерил заслуженото си място. Амин!

ИРИНКА СЛАВОВА

В ония далечни години - около 1949 година, на градината живееше едно братско семейство - Слави Тодоров, дошли от село Габерово, жена му Комна и дъщеря им Иринка. Те бяха скромни и тихи хора, научени на всякакъв труд. Работеха усърдно и най-важното - с любов. Тогова с тях на градината живееше и Георги Куртев и много добре се разбираха, Двамата - бай Слави и жена му, Комна, не бяха много млади и си заминаха скоро след като бяха дошли. Остана Иринка, дъщеря им, която също не беше в първа младост, но имаше много добродетели. Иринка беше неомъжена, трудолюбива, отзивчива и винаги в услуга на всички, пожертвувателна, готова себе си да лиши от нещо в полза на другите. Тя беше истинска ученичка на Учителя. Четеше беседи, молеше се и имаше бистър ум. Този отшелнически живот, който водеше, я правеше още по-съвършена. Никога не се оплакваше, от нищо не роптаеше. Такова великодушие рядко се срещаше. Тя беше подобно на онези средновековни монахини, които си бяха отдали живота в служене на Бога. Тя живя един чист и свят дълъг живот на градината, както се казва в песента „Слуга на Бога". До последния си дъх тя все сама си е обслужвала, не е допуснала да бъде в тежест на никой. Заминала си е от този свят съвсем тихо и кротко. Тя си беше изработила, проправила пътя към небето. Тя живя на градината в най-тежките години и чрез саможертва спаси душата си.

Тя беше една светица!

Амин!

ДОРА КУРТЕВА

Тя е третата дъщеря на Георги Куртев и най-дълго живяла в сравнение с другите си сестри. Израстнала в духовно семейство и до края на живота си беше предана на идеите на Учителя и продължаваше делото на баща си, Георги Куртев. Тя беше самотна жена, на млади години се беше омъжила и развела и от тогава до края на живота си живя на градината с Иринка Славова. Тя общуваше с много хора, които идваха на градината за братските срещи. Беше великодушна, отзивчива, търпелива, с голямо търпение и съзнание понасяше несгодите наживота. Много се молеше, лекуваше се с молитва. Когато пътува за някъде, винаги беше във връзка с Бога. Така тя измоли и своето заминаване от този свят. Тя съблече старата си дреха на земята и замина отвъд - Вечността. Тя си беше приготвила духовното тяло и като птица отлетя в небесните селения. Остава само споменът за нея. С нея си отиде цяла една епоха с един духовен и деен живот, посочен от Великия Учител.

Светлина по пътя й!

Забележка на Редактора: Дора Куртева ме охрабри и поддържаше в онези трудни дни, когато подготвях предстоящия сборник „Георги Куртев - животопис", излязъл през 1991 година. Противодействията, които срещнах, бяха непосилни. Споделях с нея и тя живееше през зимата при Надка Боева в София, разказвах за спънките, които срещах, а тя се усмихваше и казваше:,. Ще успееш. "Наистина успях, но бе платено с голяма цена: със сили, с време, с пари, които не се възвърнаха. Но важното е, че успяхме!

ВЕРКА Г. КУРТЕВА

Тя си замина през 1997 година в София - последна от всичките деца на Георги Куртев. Живееше от млада на Изгрева и е свидетел на почти всички събития там. Беше много вярна и предана на Учението на Учителя. Учеше и работеше. Вземаше участие в музикалния живот на Изгрева - пееше в братския хор и свиреше на китара в оркестъра на Паневритмията. В началото Учителят сам я поканил, като й подал сам китарата. Тя е една от първите китаристки на Изгрева. Свирела е там, докато Учителят е бил на земята. Като човек - душа беше много добра, услужлива, отзивчива, пожертвователна. Най-много обичаше баща си. „Тате, ела бе" - често извикваше.

До последния момент от живота си държеше връзка с Учителя.

ВНУЦИТЕ

Сега неговите деца - дъщерите и синът му си заминаха от този свят. Останаха голям брой негови внуци, правнуци, от които внуци са:

Христо К. Карабаджаков - син на Цветанка.

Надка Боева - дъщеря на Цветанка Куртева.

Цветанка и Белина Куртеви - дъщери на Вълко Куртев /син/.

Лили Г. Събева - дъщеря на Донка Куртева.

Румяна Д. Ганева - дъщеря на Надка Куртева.

Има и правнуци и праправнуци, все запознати с Учителя и ще бъдат приемници и продължители на Новото Учение.

СВЕТЛИ ДУШИ В АЙТОС

В Айтоското Братство в ония години има много светли души, които ги ръководеше Духът Господен и работеха всеотдайно за Новото Учение на Учителя. Такива бяха старите братя:

1. Вълко Пенев - ръководител на Братството след брат В. Милевски.

2. Добри Ганев - ръководител на Братството след Вълко Милевски. Изключително добър човек, блага душа. В техния дом, на тяхната трапеза винаги имаше хора.

3. Слави и Петко Милевски - цялото им семейство.

4. Марийка и Спаска Милевски - цялото им семейство.

5. Калиопа и Желязка Габровски - двете сестри и дъщеря им Любка, които старателно се подвизаваха и прилагаха идеите, и живееха до края на живота си с тях. Винаги, когато е идвал Учителят в Айтос, е преспивал в техния дом.

6. Цялото семейство Георги Куртеви - всички са заквасени с идеите на Учителя, както семейството му, така и правнуците му.

7. Баба  Недка Милчева - една от най-старите сестри, която продължава да работи за делото Божие.

8. Марко Христов - един от старите братя в града, който е скромен свидетел на братския живот в град Айтос. Той дълги години беше ръководител и с благия си характер умееше да движи братските въпроси. Нека Бог му дава живот и здраве.

ДИМО ДЖЕДЖЕВ

Освен в град Айтос в ония години имаше много брята и сестри в селата и околията. Това бяха хора, които се подвизаваха с идеите на Учителя. Те с благоговение и умиление се събираха и пееха песните му. Особено интензивен живот протичаше в село Тополица. Там живееше и работеше за Божието дело брат Димо Джеджев.

По външен вид беше висок, хубав, строен човек, със светло лице и сини очи. Ходеше с бозави шаечни дрехи. Ръцете му бяха загрубели от земеделска работа. Незабравим образ беше. Като дойдеше и седне нейде все накрая, все мълчеше. И гледаше с отправени очи нагоре, като че ли се молеше, вместо да говори. Беше много стеснителен, но не отстъпваше от своите принципи.

При направата на чешмата с минералната вода в селото, той беше неуморен. Това там беше една грандиозна работа на Братството и в цялата околия. Тогава идваха много братя и сестри от София и другаде, за да се порадват на това уникално творение, което направи нашият вдъхновен брат Борис Николов от София.

Като ръководител на братската група в селото, бай Димо остави една блестяща традиция - всяка година на Никулден да се събират на братска среща. Незабравими бяха тези срещи! И досега се правят там такива срещи с много песни и молитви до зори. Това остави бай Димо. Той си замина отдавна от този свят, но споменът за него остава дълбоко в сърцата на братята и сестрите и до днес. Бъди благословен, бай Димо!

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Накрая искам да изразя голямата си благодарност и хвала към този светъл дух, от който е ръководен нашият брат Вергилий Кръстев. Той, подобно на Дантевия Вергилий ни въведе в преизподнята на Изгрева и така през пътя на годините ни запозна с всевъзможни образи и събития, от които всеки сам може да си направи изводи. Казвам преизподнята, защото в тази история се срещат различни хора, живяли по времето на Великия Учител, като едни от тях са го познали с падане и ставане, а други не са го познали. Чрез техните разкази ние научаваме и разбираме колко трудно е било тогава. А там, Изгревът е била такава преизподня, от която има какво да научим. Бъдещите поколения иде си кажат думата за тази своебразна история и ще я оценят достойно. Нека Бог да възнагради брат Вергилий Кръстев.

Поклон!

Надка Боева