292. ТРИТЕ ОВНИ

(КАК СЪДБАТА ОТПЛАЩА)

Горан Буков от село Булаир /сега Белово/' бе известен по цялата околност като крадец. Веднъж Горан откраднал три овни. Стопаните тръгнали да ги търсят. За да не ги намерят, Горан ги скрил в една малка воденичка. Но тъй като овните огладнели, почнали да блеят. За да се укрият следите на кражбата, той извършил ново злодеяние, като им отрязал езиците. Овните онемяли.

Минали няколко години и хората забравили за гнусното злодеяние, Горан имал жена, която му родила нямо дете. След година-две, ражда му се второ дете, и то нямо. Ражда му се и трето, но и то нямо. Три деца, три момичета, и трите неми.

Не минало много време, родителите умрели от мъка за постигнатото ги злощастие. В последните години, преди Горан да умре, изповядал греха си за откраднатите овни и за отрязаните им езици.

„Аз мислех, че никой не ме видя, когато откраднах овните и като им отрязах езиците, но съм се излъгал. Ето защо съдбата тъй жестоко ме наказа, да ми се родят три неми деца."

Трите неми момичета сега, през 1964 година, вече са жени на 50 до 55 години, останали незадомени поради този си недостатък и работят в село Надър в стопанството. Те търпеливо носят последствията от греха на техния баща.

Разказал: К. Вълканов

Една народна мъдрост казва: Природата забавя, но не забравя. Кой каквото е посял, това и ще жъне. В живота всичко се плаща.