136. КЪСИТЕ ГАЩИ НА ИГНАТ

Брат Игнат живееше и продължава да живее на Изгрева. Той беше от ония наши приятели, които обичаха близостта до природата, до естествения живот - не само той, а и всички последователи на Учителя, но брат Игнат бе най-ревностния в това отношение. Него често ще го срещнете цял гол, само с едни къси гащи, бос и гологлав.

Веднъж Учителят го среща така и му казва: „Не е хубаво, рекох, така да ходиш. Ето, има сестри не бива да те гледат така." - „Ами аз използвам слънцето. Нали вие така ни учите!" - „Но не е прилично", казал Учителят. -„Вие мене не харесвате, че не било прилично, а тези гъски /сестри/ около вас, като се врат в краката ви, прилично ли е? Как ги търпите?" -„Предпочитам да ги търпя, вместо да ги поучавам."

Намесва се в разговора и брат Пампоров. Туй вбесява Игнат и той вдига купата с кисело мляко, за да я захлупи на главата му, но в този момент се намесва друг брат, като му казва: „Игнате, ти що спориш с Учителя? Помниш ли през 1910 година, когато беше на смъртно легло, кой те върна от смърт?" - „Да, помня - казал брат Игнат вече с омекнал тон - Учителят дойде при мен, доведен от баща ми, хвана ме хей за туй ухо /като посочва ухото си/ и аз оздравях."

„Игнате - казал Учителят - ти имаш деформиран прешлен в гръбнака си. Ето защо ела утре при мен." - „В колко часа, Учителю?" - „Ела в десет часа,"

И тъй всичко се изглади и ние се разотидохме по домовете си радостни.

Игнат е прекрасен брат, винаги готов на жертви и услуги, но с малко избухлив темперамент.

По разказ на П. Камбуров