4. ОРГАНИЗАЦИЯ НА РАБОТА ПО СТРОЕЖА НА ЧЕШМАТА
Брат Борис Николов от своя страна поканил свой приятел - скулптора Колчаков от Княжево, син на наша сестра, който на място изработил и монтирал зодиакалните знаци. Когато пристигнал брат Борис, заедно с групата, тогава ентусиазмът и вярата, че чешмата ще стане, се увеличили десетократно. Така се случило, че брат Борис, без сам да иска, застанал в центъра на строителните работи, не само защото ги познавал добре, но и заради това, че всякога, когато имало да се върши някоя по-тежка работа, той винаги заставал начело на тая работа, без да си счита труда или да смята, че той, като квалифициран работник, не е за обща работа. Той твърде често помагал при разтоварване на торби с цимент, което се смята за една от тежките работи. За брат Борис селяните казвали, че е с херкулесова сила, понеже разтоварвал по две торби наведнъж.
Работата по направата на чешмата тръгнала добре, защото винаги имало достатъчно работна ръка и материали. Видим разпоредител нямало, но всички се съветвали какво е най-належащо и се правело всичко възможно да не се загуби нито ден, нито час, като не се допуска работата да спре. Приятелите от Тополица не спели, защото сън не ги хващало. Всеки от тях бил загрижен за работата на чешмата, която смятал като своя работа, като своя задача, за която всеки мълком бил поел обезателство. Приятелите от Тополица били в мълчаливо съревнование помежду си кой повече надници да даде в труд или кой повече камъни да подари и когато техните резерви свършили, купували от съседите или се задължавали да им ги върнат, когато чешмата бъде привършена. Тогава думата „съревнование" не била популярна както днес, но съревнование пък е имало между нашите приятели. Ако едни превозвали камъни, други носели пясък, трети куфражни материали, а четвърти отивали в Айтос или Бургас за цимент. С една дума винаги навреме е било набавяно всичко необходимо, като се пресмятало какво ще потрябва в близките дни. Та ако въпреки всичко се допуснело нещо да липсва или да не достига, тогава някой от най-ревностните и готови за жертва бръквал в джоба си и пак всичко тръгвало като по часовник, без засечка, без да се допусне забавяне на работата нито за час.
Нямало е отделно лице, което да се грижи за своевременно набавяне на материали, но работата пак вървяла тъй, като трябвало, защото всеки се вслушвал в гласа на по-компетентния. Брат Куртев, въпреки че бил на работа в Айтос, и той отблизо следял хода на работата. Интересувал се от техните нужди и възможности, като и той помагал с каквото е можел. От всичко се виждало, че взаимното допитване и разбирателство са били на безупречна висота.
Всяка къща, всеки дом, всяко семейство от нашите приятели се стараели да дадат повече работна ръка или да направят материални жертви, като никой не считал, че много е дал, след като имало нужда още нещо да се направи, още да се даде за общото дело. Братството в Тополица издържало един от своите изпити с отличие.
Вече пет - шест дни, откак край Кайнака кипи живот. Там хора, коли и добитък са в неспирна работа. В селото вече всички знаят, че „набожните" -тук така наричат нашите приятели - правят чешма, голяма чешма. И млади, и стари идвали да видят какво става тук, на мястото, дето често добитъци са затъвали, откъдето са бивали изваждани с големи мъки. Младите интуитивно долавяли, че тук се прави нещо незапомнено небивало и, ето защо те се връщали по домовете си с таен копнеж в сърцето си щото чешмата да стане колкото може по-скоро. Ето място, където ще могат да излизат на разходка вечер, след работа или в празник. Тази мисъл ги вдъхновявала и ги карала да изпълнят с готовност всяка работа, която ще помогне чешмата да стане по-скоро. Във всяка къща, във всеки дюкян или кръчма все за чешмата се говорело. Не се минавало ден, през който да не идват на чешмата мъже, жени, младежи, дори деца, които да предлагат услугите си, труда си. Нашите приятели вежливо ги отклонявали, като им казвали, че имат достатъчно работна ръка. „Да, знаем, че имате, но и ние искаме да помогнем" - казвали те.
За работници на чешмата не са приемали външни хора, защото те често избухват и псуват, а нашите приятели били поели обезателство да направят чешмата без нито една лоша дума. За да се изпълни такова обезателство било нужно да се вземат предохранителни мерки. И наистина братята от Тополица изпълнили с успех поетото обезателство. Външните хора, като не били приемани да работят на чешмата, взели да носят хляб, ядене и други, но тъй като приятелите и това вежливо отклонявали, те взели да носят всичко нощем или рано сутрин, преди още да са дошли работниците. Често работниците, като отидели на чешмата, заварвали чувал с хлябове, бакър с кисело мляко или чувал с дини, зарзават и др., предназначени за храна на работниците. Това го правили ония селяни, които искали да участват в това благородно дело - направата на тази чешма.
