6.15. ПУБЛИКАЦИИ:

1873 година

6.15.1. ПЪТЯ, НАКАЗАНИЯТА И ЖИВОТА

НА ДИАРБЕКИРСКИТЕ ЗАТОЧЕНИЦИ - 1873 година

Христо Петров Ковачев560

В: Право561 (Цариград). Г. 4, бр. 30, 5 октомври 1873, с. 3-4.

рубрика: Дописки на „Право“

Диарбекир, Зсепт. 1873.

Достопочтени Г-н Редактор на в. „Право“!

Осъдени за престъпници на политическите държавни закони и изпратени от Цариград по Висок царски ферман едни просто на заточение, други на заточение и затвор в крепост, и трети на заточение и затвор в железа за Диарбекир и Аргана-Мадени. Откак изпосетихме тъмниците на градовете и селата по пътят ни, изминахме най-лошите и неплодоносни, голи и камънливи бърда, планини и места на Азиатска Турция и оставихме 19 души от дружината си на Аргана-Маденската терсана, пристигнахме на местото на заточението си - Диарбекир.

Тук нас (на брой 38 души) най-напред затвориха в прочутата Диарбекирска терсана от гдето на 2-ий май, чрез поръчителството на местната православна Арабска община, седем души с наказание заточение до живот излезоха свободни в града, двадесет и трима души с наказание заточение и затвор в крепост, излязоха във вътрешната крепост и осем души, с наказание заточение и затвор в железа, останаха оковани в железа в тъмницата.

Имената на заточените до живот: г-да Д. Н. Пъшков от Ловч. Сопот, Марин Л. Попов от Ловеч, Анастас Хр. Попов от Плевен, Гавраил Г. Брънчев от Орхание562, Васил Попов, Петко Милев и X. Стане X. Станчев - Тетевенци.

Имената на заточените и затворени в крепост: г-да Марко Йончев за 3 год., Иван Стоянов - 8, Доче Мръвков - 8, лало Пеев - 5, братя Станче и Стане X. Иванови, първият за 4, а втория за 3, дядо Петър Циков - 3, Ив. Петков - 3 (Тетевенци); Марин Николов - 10, Стоян Стаменов - 3, Митю Бояджията - 3 (Орханийци); Хр. П. Ковачев - 5, Ив. Лилов - 10 (от Пловдивский Сопот); Петко Даков - 4 (от Осиковица563); Хр. Цветков - 3 (от Оряховскоро село Койнаре); Станче п. Николов - 3 (от Ловеч); Тоне Йв. Крайчев - 3, поп Стоян - 3, дядо Стоян Мечката - 3 (от Софийското село Желява); В. Бр. Бушяраков - 10, Дико Беров - 4, Дико Тодоров - 4, Димитър Пеев - 4 (от Извор).

Имената на осемте души, които останаха в тъмницата: г-да братя Филе и Йосиф п. Петрови-по за 6 год., бр. Иван и Вуте Ветеви- първият за 6, втория за 7, Вуте Пелов - 6, поп Георги Тутмаников - 10 (от Видрари564); Илия Костов Гюндюзов - 10 (от Пловдивский Сопот); Васил Цветков - 6 (от Тететвен).

Както щом пристигнахме тука, така и при освобождението от затвора на 30-те души, всички почти писахме до домовете, родителите и роднините си и отговори вече на писмата си приемахме, в едно защото някои от дружината, стана толкова месеци, нямат никакъв отговор на писмата си, от което се разбира, че или писмата, или отговорите им са се изгубили. И се научаваме, че съвсем другояче се мислило за незавидното ни положение, друго, защото дописникът по работите на Софийското приключение и определението на наказанията ни не беше точен. Премислихме, че би било добре да известим публично чрез достопочитаемия ви лист за положението и определените си наказания, щото както нашите родители, роднини и приятели, така и всички, които любопитствуват, се навчрно научат.

Понеже по-горе писах за вътрешната крепост и терсана и ми се чини, че повечето от читателите не знаят, що е то вътрешна крепост, нека им разясня вкратце.

Градът Диарбекир е обиколен от една с много високи стени крепост, вътре в която на Северо-Източния край на градът втора една висока стена закачена о стените на главната крепост отделя една малка част от градът с нас ич калеси сир. вътрешна крепост.

Туй е то вътрешната крепост и тя е, в която сме затворени ние 23-те души, затворници в крепост, и в която се намира и прочутата Диарбекирска терсана, гдето 8-те души наши в железа братя, щат изсъдят [излежат] времето на заточението си.

Що се касае до определеното време на наказанията на заточените трима в Анкора и определените за в железа в Аргана-Маденската терсана 19 души наши братя, нищо не мога да кажа. За знание, какро на нашите, така и на техните родители, роднини и приятели с това само ще ви се похваля, че всинца, ако и да се разболявахме и още боледуваме, сме живи и няма още ни един умрял, което молим Бога да не ни допусне само когато се завърнем у милото ни отечество, причина на първата и последна наша горест.

Фамилиите на нашите братя в Аргана-Мадени се дължат глъбока [дълбока] признателност на тамошната Православна община, която ако да не беше да ги сегиз тогиз попрегледва, както са останали без пари и нямат отгде и да им дойдат, наистина биха били живи изпоедени от мънинките животинки, които обикновено изобилно се намират по жилищата, в каквито нашите братя там пребивават.

Не по-малка признателност длъжим и ний на тукашната Православна арабска община, която, като е била готова и всячески е спомагала заточаваните до сега тук Българи, не се забави да се потруди и за нашето от тъмницата освобождение, като стана ручател565 за нас пред местната власт, която ни освободи, като взе пред вид и доверието си към българите, добито чрез достойното обхождане на нашите предшественици Свищовци и останалите тук наши заточени още от 1862 г. братя. ... Ковачев.

______________________________________

560) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Христо Петров Ковачев (1845- 1911) - учител, певец, книжар, революционер.

561) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: ПРАВО (Цариград). Вестник за народни, политически и книжовни новини; продължение на вестник ГАЙДА. Г. 4, бр. 1 (1869) - г. 8, бр. 41 (1873). Редактори: Христо Т. Стоянов, Иван Найденов. Вестникът е сканиран и предоставен за ползване на сайта на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ на адреси: Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Дигитална библ. Периодични издания. Продължаващи издания 1844-1878 г. ; Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Каталози и ресурси. Електронен каталог COBISS+ [прегледан 18.02.2020]

http://82.147.128.134/prd/public

https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1254574564

562) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Орхание - Село Сапунджиево, от 1865 г. приема статут на град под името Орхание, а от 1 декември 1934 г. - Ботевград (на името на Христо Ботев).

563) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Осиковица - село в Западна България, община Правец, Софийска област.

564) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Видрар - село в Западна България, община Трън, област Перник. В османските регистри 1570 г. селото е отбелязано като Видрари.

565) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ручателство (рус.: ручательство) - гаранция.