286. КАК ВЛЯЗОХА ПЕСНИТЕ В ПЕСНОПОЙКАТА НА

МАРИЯ ТОДОРОВА

В.К.: Сега, днеска е 11 март 1991 г.

Сега искам да разкажете историята с песнопойката, песнарката на Мария266. Те сега идваха при Вас, искаха песните на Учителя.

Л.Т.: Вижте сега, Мария Тодорова и Борис Николов идваха през ден, през два или поотделно, или заедно, да дам нотите на „Битието” и новите песни.

Но брат Христо тогава отиде да работи, защото нямахме просто средства за най-необходимото, да се нахраним. И преди да отиде на работа, ми казваше нищо да не давам.

И аз упорито отказвах да дам всякакви ноти.

Мария много настояваше, много, просто като слиза по стълбата, спира се и вика: „Недей бе, дай ги! - казва - Ще издаваме нова песнопойка, дай ги.”

„Не, викам, няма да ги дам сега.” И това продължи доста дълго време.

Те пращаха и Неделчо Попов, който стана пак причина за...

В.К.: ...издаване на песните.

Л.Т.: За издаването. Също и на него отказах.

Сега, през туй време в Операта хвърляха око към мене, защото всички чужди диригенти, които са гостували в България, когато ме представяха с други певици на конкурс, все мене посочват. Харесваха ме. Избираха аз да бъда на премиера. И тогава ми дадоха, премиера ми дадоха, на „Лучия ди Ламермур”.

И почнаха черните репетиции. Кои са черните? - С оркестър и игра. Значи все едно аз днеска две опери да изпея: сутринта и следобед още веднъж. То е страшна умора. А че пък другия ден те турят и да излезеш и пред публика, пък друга роля да пееш. Трябва много добра постановка на гласа, за да не го загубиш просто.

А през туй време ме поканват да отида във вилата на Борис, че имало братско събрание, за да вземат някакви решения по отношение на бъдещи печатания.

Аз отказах, защото и без туй бях малко простудена, и си лекувах гласа. Даже, за да издържам, аз не говорех вкъщи, щото говоренето много измаря гласа. Трябва да имаш много добра постановка, да можеш да издържиш.

И отказах, и пратих брат Христо. Добре, ама те не били доволни, те искали аз да отида. И какво се е получило, не знам, говорят, че ще излиза песнопойката.

В.К.: Вие бяхте решили да им ги предадете и издадохте нотите. Вие нали им дадохте нотите?

Л.Т.: Не, отначало не давах нотите.

В.К.: Не, но нали тогава им ги дадохте, за да излезе песнопойката?

Л.Т.: Най-после дадох.

В.К.: А, най-после дадохте.

Л.Т.: И имам писъмца от Неделчо Попов, залепени върху нотите ми. Като отворя да свиря, може да ги видите: „Сестра Лилиана, веднага да пратиш, защото да ги прегледат и да се печатат” - вече печатат, да.

Имам такива няколко писъмца, които са документи, които показват, че аз съм ги дала и новите песни, и „Битието”. Тъй че ако иска някой „Битие”, ето го в песнопойките, да си го вземе, въпреки че Учителят ми каза да не го нотирвам, да го имам в себе си.

В.К.: След като излезна песнопойката, имаше ли някакви редакторски грешки в „Битието” и в 12-те песни, които сте дали, имаше ли някакви грешки, редакторски, на нотите?

Л.Т.: Сега, при печатането може да са се получили, но тогава нямаше. А пък при печатането друг път стават и печатни погрешки, нали?

В.К.: Да.

Л.Т.: А в старите песни, те вървят заедно и с новите, има много погрешки, които аз съм си ги коригирала за себе си и ги прилагам в моето изпълнение.

В.К.: Така, въпрос. Вие бяхте дали песните и бяхте написали какво, че са дадени чрез Лилиана - Цветана Табакова и Кръстю Христов, така ли бяхте написали отгоре?

Л.Т.: Ами така, защото и той участваше. Най-после той беше солист в хор „Кирков”. А той е партиен хор и го дирижираше Георги Димитров, композиторът. И даже го извадиха соло да пее „Бандура” за един концерт.

И тогава Георги Димитров, който беше министър-председател, беше жив и го ръкува, за да го поздрави за пеенето. Щото брат Христо много тънко разбираше музиката и вокалното изкуство.

В.К.: Имаше ли хубав глас?

Л.Т.: Така, природна дарба. И имаше много хубав глас.

В.К.: Какъв беше гласът му? Баритон или?

Л.Т.: Бас-баритон, но по-скоро към бас.

В.К.: И сега при песнопойката те махнаха Вашето име и името на Кръстю Христов?

Л.Т.: Те въобще не го туриха. Не че го махнаха.

В.К.: Изобщо не го туриха.

Л.Т.: Е, сега.

В.К.: Защо не го сложиха?

Л.Т.: Не зная.

В.К.: Какви им бяха съображенията?

Л.Т.: Неверни неща писаха: че по настояване на мене, аз съм била настоявала да се приемат на доверие песните, които предавам, че са от Учителя. А пък аз не съм настоявала въобще. И това е просто един шамар отгоре ми, и това е напечатано и пръснато по цял свят в големите песнопойки.

И аз тогава им казах: те трябва да коригират това нещо. И до тука сме дошли, и това е.

А пък Милка Кралева, дето ми ги донесе - хубава печатна работа, музикална, вътре виждам и една моя композиция. Тя е моя композиция, не е Учителюва: „Станете, вие мъртви, станете от гроба!”

В.К.: Това е Ваша композиция, а те са я сложили, че е композиция на Учителя.

Л.Т.:Да.

В.К.: Ами това е грешка, те не знаят. И защо не са Ви питали?

Л. Т.: Ами ха де!

В.К.: Не са Ви питали.

Л.Т.: Тя е моя и я имам с акомпанимента тука. Те турили, че е Учителюва, без да ме попитат. Ако бяха ме питали...

В.К.: Без разрешение.

Л.Т.: Щото аз имам много композиции.

В.К.: Да. И накрая те, Мария Тодорова и Борис Николов, махнаха, не Ви сложиха Вашето име и на Кръстю. И сега в тази песнопойка не се знае кой е авторът. Отзад пише, че е дадена чрез ученик. Кой ученик, никой не знае кой ученик ги е дал.

Л.Т.: Именно.

В.К.: А това не е правилно.

Л. Т.: Да. Аз го търпя това положение и нямам лоши отношения, нито чувства към никого. Но имам две писма от Филип Стоицев, много обидни писма. Пъхнала съм ги даже отделно, в една стара ръкавица.

Едното писмо е до сестра ми и до нейния втори мъж (Тя два пъти се жени), до Възкресен Анастасов, а той бе третият й мъж. Изобщо сестра ми Султанка е по женитбите.

В.К.: И Филип Стоицев Ви упреква, че това не са песни на Учителя. И ги отхвърля и смята, че това е Ваше творчество.

Л.Т.: Защо той, Христо, бил казал пред министъра първо моето име, а неговото зад мене. Значи той претендира защо ме има. И така песнопойката остана с неточно предадени неща.

В.К.: Аз смятам, че сега ще е коригирано, ще оправим тази работа.

Л.Т.: Но не точно е казано, не е точно.

В.К.: Първо, не е редно; второ, не е правилно; трето, е обидно; четвърто, е кражба, кражба. Пето - лъжа. Не е работено от някой друг, а от Вас. А отгоре казват - „един ученик”. Добре де, къде са имената на другите ученици?

Л.Т.: Ами даже не казват и името ми. Името ми е... А аз бях „царица на София”, така ме наричаха.

В.К.: Не е редно и не е правилно.

Л.Т.: Аз имах даже и специална публика, която търсеше билети за мое изпълнение, която се нареждаше на опашки сутрин рано, за да присъства.

В.К.: Аз смятам, че с това ново издание ще се коригира тая неправда, защото има творчески път Ваш, след това имате разговори и трето, всички песни, които са дадени чрез Вас, ще бъдат дадени. Ще бъде написано, че са от Лилиана Табакова, записани от Учителя в присъствието на Кръстю Трифонов.

Л.Т.: Ами точно тъй е.

В.К.: Обаче искам да постигна с Вас и да разреша един проблем, понеже Вие сте певицата.

Л.Т.: Аз.

В.К.: Чрез Вас ги дава Учителят и затова неговото име, на Христо, не може да се пише, че е автор, нали?

Л. Т.: Ама не може, това е лъжа.

В.К.: Лъжа. Но ще пишем „със съдействието му”.

Л.Т.: „С присъствието или съдействието”, както искате.

В.К.: Това ще го направя аз.

Л.Т.: Защото...

В.К.: Аз ще го направя така: „с присъствието и съдействието на Кръстю Христов или Христо Трифонов Христов, което е едно и също, понеже във Вашите „Разговори” там е споменато от Учителя за Христо.

Л.Т.: Христо - Трифонов, Христов.

В.К.: И всеки, който чете, вижда, че той също участва и той помага.

Л.Т.: Да.

В.К.: Но за самите песни, понеже Вие сте авторитетът.

_____________________

266) Песнопойката или песнарката е издание съставено и редактирано от Мария Тодорова - Песни от Учителя. София, [1949]. 204 с.