148. ЧОВЕШКАТА СЛАВА НА АРТИСТА

Л .Т.: А човек да бъде уверен в себе си. А това, гдето имам животната линия отделена от умствената на ръцете си, на дланите си, а не съединена с тях - а у повечето хора е съединена, те са вързани.

В.К.: Покажете ми.

Л.Т.: Я да видя у Вас съединена ли е? Ето я сърдечната. А-а, у Вас е малко отворена, открехната. А у мен цял автомобил може да мине, вижте колко е отворена. Това открехване говори вече за самостоятелност. Такива хора стават силно верни в себе си. Те не обичат никой да ги излъже. Скъсват. Те имат силна увереност в своите възможности.

Учителят тъй ми казваше: Само с твоето появяване, без да си дала още нещо, ти грабваш целия салон. Защото и на двете ръце го имам. Сара Бернар е имала това, Сафо е имала това.

Значи животната линия на дланите на ръцете да не бъде хваната тука с умствената, не сърдечната.

А когато е хваната, такъв човек е вързан, той няма тази свобода.

В.К.: Да. Така. На страница 78 тука има такъв един цитат. Учителят Ви казва: Ти понеже имаш много злато от слънцето, преди да започнеш да пееш, свържи се с него, с Христо. Това как да го разбираме?

Л.Т.: Това злато е органическо злато.

В.К.: В кръвта се намира това органично злато.

Л.Т.: В кръвта и в самото изпълнение, в самите тонове.

В.К.: Какво иска да каже тука: „свържи се с него с Христо”? Да Ви помага или какво?

Л.Т.: Да, да ми помага и да стане активно в мене. Не да спи, а да дава резултат.

В.К.: Сега например, когато Вие пеехте на концерт, той беше ли в салона и вън от салона? На представление, на концерт?

Л.Т.: За кого?

В.К.: За Христо.

Л.Т.: Той винаги беше в салона и понеже имах големи успехи, подчертани, че ръкопляскат за мене, артистите направиха тъй: да излизам някой път да пея, а през това време ангажирваха брат Христов, да не бъде в салона.

Например Георги Димитров беше диригент на хор „Георги Кирков“, а той е партиен хор. Той го тури нея вечер „Бандурата” като соло, за да не бъде в салона, когато аз пея, като смятаха, че като го няма брат Христов, аз ще закъсам; че той ми помага от салона, че става някакъв мост между нас. А те не знаеха даже за Учителя.

В.К.: Те какво смятат, че нещо магии прави?

Л.Т.: А аз пак си пея по същия начин. Тогава Георги Димитров167-министър-председател и главен секретар на комунистите у нас, беше още жив и отиваше на сцената, и ги поздравяваше, и се ръкуваше с тях, но всичко туй си отиде. И Георги Димитров си отиде, и Георги168 - диригентът на хора „Георги Кирков” де, и той си отиде - всички човешки слави са временни. Те са лави. Най-великата слава е Божията Слава, всичко друго е лава, временно.

В.К.: Значи той, Христо, на всички Ваши концерти присъстваше? А на репетиции?

Л.Т.: Винаги и докладваше на Учителя. Всеки ден от сутрин до вечер той беше около мене. Излизаше, пак се явява, но следи всичко. А артистите се дразнеха от това.

В.К.: И как е издържал, не ми е ясно.

Л.Т.: Сега, аз получих няколко покани в големи пликове, ги имам. И ме поканиха сега - преди една-две години, да се явя при артистите. Явих се. До Операта има един голям ресторант, там ме поканиха да вляза. И който беше конферансие, ме прие още от вратата като влизах, ме хвана за двете ръце и ме закара в средата, на една централна маса ме тури. Значи те искаха да се коригират към мене. И на всички маси бяха все артисти.

И понеже аз седнах сама на тая маса, всички се изредиха да дойдат, да се ръкуват с мене. И Васко Михайлов - тенорът, стана прав и каза: „Другари, Лиляна Табакова пострада, защото никой от нас не я е пипал!”

Аз не станах на никого интимна приятелка. Ако бях станала само на един от тях, те щяха да ме предават от ръце на ръце и щях да бъда тяхна. Но Учителя щях да загубя. Учителят веднага щеше да ме остави да си затъвам колкото искам надолу, а аз издържах да бъда ученик на Учителя.

__________________________

167) Георги Димитров, Георги Димитров Михайлов, 1882-1949, политически деец, министър-председател на България (1946-1949), ръководител на БКП, генерален секретар на Коминтерна

168) Георги Димитров, 1904-1979, композитор, хоров диригент, педагог