66. КАК ЗАПОЧНА УЧИТЕЛЯТ ДА ДАВА ПЕСНИТЕ СИ

НА ЛИЛИАНА ТАБАКОВА

В.К.: Значи вие така работехте: Вие записвате отделно на тетрадка и той, Христо, записва отделно.

Л.Т.: Ние сме двама, влезли при Учителя. Аз пиша и той пише.

Някой път пък аз пиша нотите, а той пише Словото.

И когато почнахме „Битието” - на 7.12.1941 г., три години го работихме.

И Учителят три ключа от къщи ми е дал от Изгрева.

Един жълт - сестра Радка Стефова отишла в Ямбол при сестра си и оставила ключа на къщата си на Учителя. А тя е триетажна къща. И Учителят дава този ключ на брат Христов и казва да ми подготви стаята, в която ще живея и: „От утре може да идвате всеки ден при мене в десет часа”.

Сега дето Ви дадох писмата до Морис Басан, той пише за този, десет часа - че Учителят ми даде числото десет, да влизам при Него, да работим музиката и „Битието”, защото аз в Операта бях много заета.

А пък и Той искаше пък да работя и с Него. И ме попита: „Кога запразнявате?”. Аз Му казах.

В.К.: Какво значи „запразнявате”?

Л.Т.: Имаме лятна ваканция.

В.К.: А-а, това е.

Л .Т.: Спира Операта и от еди-коя си дата пак почва представленията.

И първата ваканция, която получих. Той ми каза да дойда с едно куфарче при Него, да взема най-необходимото и да дойда.

И последно представление, пях аз „Марта”, и понеже последното представление е повече от премиера, публиката не ще да си излезе, прави стават, ръкопляскат, уморяваме се да излизаме да се кланяме. И пак ръкопляскат, и пак искат, и пак искат. А това всичко е уморително.

И на другия ден брат Христов ми напълни куфарчето: кърпа за бърсане, сапун, четка за зъби, такива работи и се качваме на Изгрева, както каза Учителят.

Къщата на Стефови беше най-висока на Изгрева, три етажа, с тераса към Витоша.

Добре, брат Христов ми извади един стол от салона и го тури пред вратата - да седна да чакам.

И Учителят тръгна да се качва за спалнята. Добре, ама сестрите започнаха да Го разпитват за сутрешната беседа. И Той направи една крачка, спря и почна да им отговаря. А имаше, и политически въпроси Му задаваха, нея сутрин е говорил. И от време на време поглеждаше и към мене - аз съм пред салона. Да дойде брат Христов, да дойде - няма го, бави се.

Най-после Учителят се откъсна от сестрите и се качи горе, и брат Христов тича.

И казвам: „Защо се забавихте?”

- Ами сестра, ще ти разправя. То горе няма нито дюшек, нито тюфлек и едно легло със златни топки, и вместо дюшек - железни пръчки така, на квадрат. Няма дюшек, няма завивка. Има една маса, даже кана няма на масата. А, че аз качих моя дюшек, пък аз ще лягам на дъските.

А пък това е една извита висока стълба, високо и току-що получил един нов юрган от майка си, не го разопаковал още, без чаршаф, съвсем нов юрган, качил го и него, и качил и възглавницата. Значи той се е мъчил да спи направо на дъските, за да имам аз да легна. А че даже и будилник ми турил на масата, да мога да отивам на сутрешни беседи.

И още първата сутрин в десет часа влизам при Учителя заедно с брат Христов, и нося и цигулката.

И Той се качи горе, сне най-хубавата Си цигулка и започна да свири, и с божествения Си глас да пее.

И аз записвах. Новите дванадесет песни ми позволи да запиша веднага нотите, като си служех и с цигулката.

Но като дойде до „Битието”:

- Ти, казва, имаш музикална памет и ще го заучиш цялото! Сега няма да пишеш. Само ще го учиш с мене.

И повтаряше, повтаряше „Първия ден” на „Битието”.

В.К.: По колко пъти го повтаряше?

Л.Т.: Много пъти, за да мога да го запомня.

В.К.: И Вие го пеехте.

Л.Т.: Пеех го заедно с Него. И Той прекрасен глас има. Много хубаво пее.

И каза: „Ние ще изненадаме сестрите и братята, сутрин, след беседа ще го изпълним. Аз ще свиря, ти ще пееш.”

Но не можа да се осъществи, защото започнаха бомбардировки. Имаше външни причини.

И в разговорите ми с Учителя са дадени всички дни на „Битието”, всеки ден как е даден, пише под това датата и отдолу пише: „Първи ден на Битието”, „Втори ден на Битието”, ще видите по-нататък.

Тъй че оттам мога да взема материалите, както сме работили всеки ден на „Битието” и даваше начини на изпълнение.