37. ГОВОРИ БРАТ ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ, ЧРЕЗ ВЕЛИЧКА
ЗА ПРИКАЗНИЯ ОСТРОВ НА ДОБРОТО
22 ДЕКЕМВРИ 1979 г., събота след обяд
Мили мои приятели, дерзайте! Бог е с вас!
Наближават велики събития на Земята!
Житото е вече изкласило. Наближава да узрее и да даде зрели, жълти, хубави зърна. Ще събираме богата реколта. Имайте търпение.
Бог е дълготърпелив, очаквайте всичко с философско примирение.
Бъдете вътрешно тихи и спокойни. Не се тревожете и притеснявайте, нито ядосвайте. Всичко е за добро!
Злото е допуснато в света. То ще си изиграе своята роля. Сега в тези крайни времена, неговите деяния, се превръщат в благословение!
На вас ви се вижда малко трудна епохата, но това е една от най-великите епохи за човечеството - предвестник на епохата на Любовта. Затова живейте със светли мисли за всичко, което се случва. Имайте положителни чувства и благородни дела.
Злото е символ на старото, на насилието, на човекът от Стария завет. Той полека-лека си отива от Новия свят. Такава ще бъде съдбата на старото. Всичко ще се разруши! Нов свят ще се съгради! Идеята за комунизма, ще се изпари от хората. Всички ще познаят Любовта, всички ще се отрекат от насилието. Ще се пречистят съзнанията на хората, всички ще минат през големи страдания. Трудно се променя съзнанието на човека.
Благовест, който ви прави зло, се е качил на стара гемия и плува в бурното море. Има опасност да потъне. Трябва да се моли на Бога, и да изчисти съзнанието си от всички микроби, които разнасят зараза.
Той е далеко от Любовта и груб, жесток и високомерен! Може да падне от високо!
Трудно се прекланя такъв дух, но ние работим над него. Небето зорко го следи, и го претегля. Небето ще го застави да ви обикне и да се подчини, чрез големи страдания.
Стефка ще бъде край вас, докато се реализира всичко, което Бог е рекъл. Когато се реализира, ще я освободим Стефка от всичките хора, които не я обичат, от този затвор в който е принудена да бъде, от тези ледени стени от които е оградена. Няма да бъде много скоро. Трудно се работи с такива души - бавно, но няма да ги оставим.
Не тъгувай моя мила възлюблена душа!
Бих мръднал с магическа пръчица, и всичко тъй бързо бих разрешил! Бих отворил клетката, да хвръкне на свобода затворената птичка! Всичко сам бих сторил, но не е такава волята Божия. Господ работи над всички души, и вие работете.
Мила моя възлюблена душа, аз мога само да ти помагам, но съдбата ви ще се изпълни докрай!
Радвай се, че има кой да те обича, защото има много страдни души, които не виждат някой да ги обича. Бог обича всички, и на всички помага. Съдбата на злото може коренно да се промени, само ако тези хора ви възлюбят. Злото умишлено не желае да стори това. И в миналото не се е подчинявало, и затова е извършена строга присъда над него. Сега трябва да се постъпи с любов и търпение.
Това отношение не е случайно, то е резултат на миналото.
А Стефка се намира на един приказен остров, и край нея бликат потоци, слънцето грее, птиченца пеят, животните кротко седят, плодовете зреят, цветята цъфтят. Този остров е необитаем.
Там сме ние двамата - а злото се носи във водата на старата гемия. И ако случайно доближи на острова и бурята го изхвърли на брега, то ще бъде крайно учудено да ни намери нас там! Стефка - царица и тя да го спаси. В атмосферата на този остров, всичко се благоразполага! Приятно е там - цари Любов!
До острова трудно достига бученето на водата, за да напомня за действителността. Ако не е това бучене, Стефка съвсем ще се откъсне от света. А на мене не ми позволяват да сторя това.
Важното е, че има остров всред бурен океан, че на този остров цари тишина, струи светлина, има вечен мир, любов и хармония!
„Има го в света.
И този остров аз съградих
всред бурната вода.
Там любимата заведох,
с нежни грижи я дарих,
с топлота я обвих,
ледените стени стопих.
Със светлина я озарих,
с Любов я възкресих!”
Никого не пущам там. Освен, който е приятел, или заблудил се странник в нощта, когото можем да упътим.
А ти Величка, заповядай! Гост бъди на острова честит, да се освободи душата ти страдална, да подишаш въздух свеж!
Не забравяй Благовест да доведеш - мой приятел скъп! Ще го браня в живота - все напред да върви!
Ще тъгува той за баба, за любимата душа и света ще преобърне с пламък, да намери баба си добра! Него ще го заведа при Стефка. Заслужава го по благодат.
Този, който ти прави зло, ще пратя някъде далече, в край далечен някъде в света!
Благодаря на Бога, че създадох остров всред океана див, и когато грабна моята любима, ще го залича - никой да не го посети.
Островът е на Земята, и малцина имат такъв Рай! Ще го посетиш душа любима. Истина е - съществува той. Него сам аз създадох и дървета посадих, за да мога да зарадвам святата душа любима.
Величка, глава си повдигни, гледай смело, вярата си усили, и напред върви, не се плаши от вълните! Ти много се отчайваш, губиш кураж, нямаш търпение. Не може всичко да върви по мед и масло - без противоречия не се расте! За всичко благодари, и на Бога се моли! Вярата си усили, здравето си подобри. Бъдещето ще бъде велико, както и името ти. Работи и всичко ще се нареди.
С тези хора около тебе постъпи с Любов и с Любов, и с Любов, и с Любов!
Ще научат много от теб, и по-бързо ще израстат.
Благославяй враговете си, благославяй и приятелите си, работи с Любов. Благовест, бъди внимателен и финен, разума си развий.
Оръжието не е хубава игра, използвай оръжието на любовта. За какво са тези земни оръжия, с които хората се избиват?
Слушай Благовест, аз ще ти подаря едно небесно оръжие. То е като пушка, но е невидимо. Различава се от пушката по това, че свети. Щом помислиш за него, то е в ръцете ти. Насочваш го към някакви хора като оръжие - те не го виждат, но изведнъж замират, схващат се, и ако са искали да извършат някакво зло - не могат да мръднат! Колкото по-дълго време държиш насочено оръжието към тях, толкова по-чудновати неща стават! Като махнеш оръжието, тези хора се пробуждат като от някакъв сън и нищо не помнят, но съзнанието им е вече променено, повече не желаят да вършат зло. Ти запазваш оръжието, и продължаваш пътя си по-нататък. Щом видиш такива други лоши хора - насочваш оръжието към тях, но то не стреля, излъчва светлина, която прониква в замъгленото съзнание на хората и изгаря всички отрицателни клетки. И те като се събудят, се чувстват обновени и с променено в положителен смисъл съзнание.
Та Благовест, оръжия има и горе. И ние често си служим с тях, но те не убиват никого, не причиняват страдания, не плашат, а само въздействат живо. Никой не може да се спаси от тези оръжия. Това са оръжия на Любовта.
Доволен ли си Благовест?
- Да.
- Отсега нататък ще носиш със себе си едно такова оръжие, и ще бъдеш справедлив. Гледай да не забравиш. Прави опити с това оръжие.
- Добре.
- Когато го насочиш към някого, се моли!
Приветствам ви мои мили приятели, и ви изпращам своите благословения! Да изпеем всички „Благославяй душе моя Господа”, „Добрата молитва”!
„Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят белите братя в божията любов!”
Мир вам! Моят мир ви давам!
