42. ТВОРЧЕСТВОТО, КОЕТО ИЗЧЕЗНА
От тази 1919 година в живота на Христов започнаха нови, цяла серия особени страдания, за някои от които вече загатнахме. Те траяха 11 години. Само тук-таме се пресекваха от радости като отдих и почивка.
Тези страдания достигнаха най-високия си връх, когато убиха жена му, а него наклеветиха, че е убиецът. Но страданията до тук не спряха, напротив, още повече се усилиха и прогресивно се усилваха и стигнаха своя връх - краен връх, когато се изкачи на Голгота. Страданията му през първата половина имаха повече личен характер, а през втората - бяха все във връзка с борбите и страданията на българския народ, които силно се отразяваха върху чувствителната му и отзивчива душа.
Той лично предсказа своята Голгота още през 1922 г. - само три години след тази първа среща с Учителя, написа брошурата „Съвременния обществен морал и Дънов”*, печатана под псевдонима Ваниел, в която на страница 30 пише: „Голгота не беше само личен път на Христа, а път през който трябва да мине всеки, който се нарича християнин, иска да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Христовия живот, ние трябва да станем спътници на Неговите стъпки, и ако искаме дял с Него на небето, трябва да вкусим и от Голготата Му и от земната Му чаша и от собствената Му съдба!”
[*Виж „Изгревът”, един от следващите. където ще поместим цялата брошура. Сега - виж „Изгревът”, т. 20, с. 374-376, 647-661.]
Единадесет години преди смъртта му - през 1934 г., дойде при него една загадъчна жена и му каза: „Видях на сън твоята смърт!” И подробно му разказа всичко, каквото е сънувала. Той спокойно отговори: „Вие сте видели картината на моята смърт, така ще бъде.” Но жената не се задоволи с това, разказа му друг сън, как ще бъде смъртта на царя. Христов и на това отговори: „Добре си видяла, така ще бъде! Но сега иди при Учителя, Той да те научи да виждаш живота, а не смъртта.”
И целия този голям, богат, сложен и разнообразен като слънчевия спектър живот, изпълнен с безбройните нюанси на гамите и тоновете, пропит със страданията и техния ужас, красотата и разнообразието на годишните времена във всичките паралели и меридиани на планетата, живот, в който като във фокус си бяха дали среща страданията на хората - и всичко това дадено в голямата и силна светлина на Учителя.
Той беше замислил да напише един многотомен роман, в който героите щяха да бъдат всички забележителни личности от освобождението от турско робство до 9 септември 1944 г. Беше събрал десятки хиляди страници ръкописен и печатен материал, водил си бе дневници още от първите си срещи със Стамболийски, с други държавници и общественици, за срещите и разговорите си с Учителя, царя и българския народ. Беше събрал и подредил всичко, писано в България и целия свят за Учителя...
Тези така ценни материали, на няколко пъти при различни политически обстановки беше крил, за да ги спаси от безогледните и пред нищо неспиращи се властници, пленници на своите политически страсти. Защото Изгревът беше блокирван на много пъти от войски, полиция, съборите забранявани, събранията прекъсвани, той и Учителят нападани!...
Всеки момент можеше да бъде нападнат в колибата му сред полето и изгорен, заедно с всичките материали!
Последният път, когато ги скри, повече не се завърна!
