Тя беше шивачка на Изгрева. Учителят си беше поръчал при нея да Му ушие костюм. Учителят й даде един костюм, за да вземе мярка от него. Взе мерките, скрои плата и започна да шие костюма. Накрая отива при Учителя. „Учителю, трябва да ви направя проба на костюма." За да се ушие един костюм трябват най-малко три проби." „Може и без проба", казва Учителят. Ганка отива в бараката и започва да шие и ушива костюма на Учителя без проба. Когато Го облякъл е бил точно по мярка. Тя се гордееше с този костюм. Да ушиете костюм без проба - това е цял подвиг.
Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното.
Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно. Братството е отишло на Рила в уречения ден. А тя останала, за да си доушие поръчката. После тя отишла в Пазарджик. А Братството е на Рила. Но дошла буря, студ, заваляло сняг. Един ден Учителят тръгнал към изхода на второто езеро. Питат Го: „Къде отивате, Учителю, по това време?" Е, излизам да посрещна гости!" По това време изгрява слънце, стопля се. А отдолу, от долината, на първото езеро идват Ганка Парлапанова и още двама братя. Тръгнали са от град Пазарджик пеша. Толкова дни наред са ходили само пеша. Учителят ги посреща и казва: „Ето кой идва, за да оправи времето! Утре сутрин ще станете рано тримата и без да говорите, ще отидете с братята на езерото на Съзерцанието. Няма да говорите. Ще отидете там. Каквото видите и каквото чуете, ще запомните и след това ще ми кажете." Тримата стават в три часа през нощта, мълчат и отиват на посоченото място. И какво да видят. Чуват чудна музика. Виждат ангели с най-различни дрехи и доспехи да играят Паневритмия. Ама така хубаво играят и такава хубава музика слушат, че са се захласнали. Мълчат, не смеят да говорят, нито да шавнат. Като се зазорило, постепенно, лека - полека картината избледняла и накрая изчезнала. Връщат се и Учителят ги посреща. „Учителю, да знаете какво видяхме. Видяхме светли същества и ангели да играят чудни танци. А какви песни само чухме, не е за приказване." Учителят се усмихнал и казал: „Е, това ще слезне тук и това ще го правим и ние тук, на езерата." А тогава Паневритмията не беше още дадена. Тримата я бяха видели да се играе първо от ангелите на Небето над езерото на Съзерцанието. Накрая и това стана. Сне се Паневритмията от Учителя и дойде онова време, когато я играехме на 7-те Рилски езера. Ганка Парлапанова присъства в началния етап, активно следеше как се разучаваше Паневритмията на Изгрева и беше една от тези, които я играеше заедно с останалите в кръга.
