НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
164
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ватралски присъствува на общата
вечеря
и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.
Извън оградата двама книжари продават окултна литература, а до тях - двама стражари с коне са разположени на сянка отвън и охраняват лагера срещу провокации. Значи Небето е снело блокадата и е сложило Кесаря да пази лагера и да охранява събора. Отвътре стои млад човек, който пропуска само онези, които познава и които имат покани. Това е Николай Дойнов. Отбелязва се, че на събора е имало 1 460 човека.
Ватралски присъствува на общата
вечеря
и остава за следващата сутрин, когато в 4.30 часа всички излизат на изгрев слънце.
В десет часа присъствува на беседа на Учителя. На стр. 19 цитираме дословно: "Къде десет часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата беше добре засенчена и постлана с килимче. На килима имаше стол пред маса, а върху масата - Библия.
към текста >>
2.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на
вечеря
.
А веднъж един от тях заплаши комисията, като каза: "Вие коригирате Божественото и ще отговаряте за това! " Но с такъв тон, неподлежащ на никакво съмнение. Това бяха ученици по дух. Тогава аз реших да извикам у нас, в малкия ни дом на ул. "Симеоновско шосе" 14, приятелите - на групи по десет човека.
Бях си направила план, като всяка вечер ще извикваме по десет човека братя и сестри от "Изгрева" на гости у нас на
вечеря
.
Целта беше да ги запозная с оригиналите и моята песнарка, защото останалите изобщо не знаеха, че има оригинали и не знаеха изобщо, че Кирил не се е придържал към оригинала. Бях решила брат Боев да присъствува всяка вечер, като удостоверява, че тази тетрадка е оригиналът и че листовете от двете папки също са оригинали. Брат Боян Боев беше авторитет за всички - всички познаваха неговата почтеност и неговата вярност към Учителя. Учителят за него беше казал: "Това е най-безкористният човек на "Изгрева". Това лично Учителят ми го е казал.
към текста >>
3.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на
вечеря
у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя.
След това братът дойде и представи своя план - че иска всички негативи или снимки от Васко Искренов, за да направи албум, който да приложи към текста. Накрая нещата се сведоха дотам, че Борис Николов, който бе прибрал негативите и снимките, не пожела да ги даде. Братът упорствуваше - настояваше и убеждаваше, че само след двадесет години никой няма да знае тази история и че сега е времето да се подредят нещата и материалите, докато сме живи. Той беше прав, аз го поддържах, но Борис отказа да ги даде. А защо ли?
Той отказа по същия начин, както навремето, след издаването на моята песнарка, отказа да ми позволи да събера на
вечеря
у дома приятелите, на групи по десет души, и да им покажа оригиналите на Учителя.
Ако беше това станало, нямаше да има спор досега. Но той не ми позволи и сега - спорове колкото искаш. Сега Борис отново махна с ръка и не позволи да се реализира този план. Аз съм напълно убедена, че след двадесет години, когато нашето поколение си замине, вие няма да знаете как да играете правилно Паневритмията, а ще се появят много спорове. За да се разрешат споровете, ще вземете оригиналния труд на трите сестри - Ярмила, Елена и Мария - и ще намерите онези снимки или негативите, които Васко Искренов направи.
към текста >>
4.
3_69 Сватбата на Големия брат
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
След
вечерята
, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му.
Ние се спогледахме всички. Защо ли? Защото в един предишен разговор Учителят ни беше казал, че нашият заминал приятел Жорж Радев временно е влезнал в нея, за да свърши една работа. Значи Георги Радев беше дошъл при нас, като бе докарал Милка Периклиева. Учителят се обърна към нея и каза: "Жорж, заеми свободното място на масата." Така станахме четирима.
След
вечерята
, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му.
След това всички си легнахме, като оставих Учителя да преспи на моето легло. Сутринта излязохме всички на разходка и се движехме по шосето бавно. Беше 1 януари 1944 година. Обърнах се към Него: "Учителю, какво ще ни кажете за тази година, която дойде? " Той мълчи.
към текста >>
5.
4_04 На Рила с песните на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Свечеряваше
се.
Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя. От Паничище нагоре пътят беше вече по-приятен, макар и да се изкачваше, защото минаваше през гористи пътеки, докато стигне до високия хребет при хижа "Скакавица". Тясната пътека се изкачваше стръмно нагоре и ни караше често да се спираме и да поемаме дъх. Но погледите на всички бяха устремени нагоре и все нагоре, докато стигнахме езерата.
Свечеряваше
се.
Първата вечер прекарахме на открито край Първото езеро, край големи огньове. Гледахме звездите, дишахме чистия въздух и песните ни се възнасяха към върховете. На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото.
към текста >>
6.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Всички бяха поканени на
вечеря
в дома на сестра Балтова.
Най-често беше придружаван от Неделчо Попов. В София беше дошъл на концертно турне от Италия цигуларят Чомпи. Брат Бертоли, който беше италианец, се свързал с Чомпи и му разказал някои неща за Учителя. Това заинтересувало цигуларя. Накрая го докара на "Изгрева".
Всички бяха поканени на
вечеря
в дома на сестра Балтова.
Учителят също присъствуваше. При разговор с Учителя, Чомпи Му се оплака, че не може да се отърве от жени след концертите си. Учителят Му каза: "Ожени се! Жена ти ще те пази! " След като си замина за Италия, научихме, че се е оженил.
към текста >>
Много по-късно бяхме на
вечеря
у сестра Балтова.
Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела.
Много по-късно бяхме на
вечеря
у сестра Балтова.
Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад. Спомена се за Школата на Рудолф Щайнер и каза се как са подредени къщите им.
към текста >>
Беше дошъл на
вечерята
големия цигулар Чомпи.
Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова.
Беше дошъл на
вечерята
големия цигулар Чомпи.
Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад. Спомена се за Школата на Рудолф Щайнер и каза се как са подредени къщите им. Нашите братя, изпълнени с жар и готовност да се направи тук нещо образцово, запитаха Учителя как да се подреди "Изгревът".
към текста >>
7.
5_37 Учителят, Стамболийски и анархистите
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им
вечеря
с Христа и с Христовия Дух.
Те останаха много доволни от срещата си с Учителя и не го скриваха. След този разговор те се промениха много. Дотогава правеха много атентати и убийства, защото смятаха, че това са методите чрез които ще променят света. Учителят им говори много и достатъчно добре им обясни последствията от техните методи на атентати и убийства. След този разговор те преминаха към други методи и не искаха да налагат идеите си със сила и убийства.
Самите им водачи бяха в тази комуна, самите водачи на анархистите в България седяха на тази трапеза с големите бели хлябове и това беше за тях Тайната им
вечеря
с Христа и с Христовия Дух.
Но те не знаеха, че седяха на масата с Христа и че големите бели хлябове са приготвени специално за тях. Това беше за тях тяхната Пасха. Това беше Живият хляб на Словото на Учителя и на Христа, което се изливаше пред тях. Но тогава те не можеха да осъзнаят това. Дойде време да се проведе истинската Пасха.
към текста >>
8.
8_04 Музиканти при Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една
вечеря
, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение.
Ето затова Учителят отиде на техните изложби. Защото бяха създали това отношение към Него. А при музикантите връзката бе по- друга. Те изпълняваха класически репертоар, а ние знаехме мнението на Учителя за великите музиканти и за тяхната мисия на земята. Така Учителят посети концерта на италианския цигулар Чомпи.
По- късно той дойде на "Изгрева" и присъствува на една
вечеря
, където бяха разменени различни мисли с Учителя за неговото изпълнение.
По-късно, в Америка, Чомпи се срещнал с наш приятел Георги Сталев. Тогава музикантът Чомпи му отворил кутията на цигулката си. Вътре бил закачен портретът на Учителя. Чомпи казал много ласкави думи за Учителя и бил благодарен за съветите, които Той му дал за неговото цигулково изпълнение. Иван Кавалджиев написа операта "Крали Марко".
към текста >>
9.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Останах горе при палатката Му да приготвям
вечерята
.
От там има много направени снимки. В тези снимки мен ме няма, защото аз не отидох. Защо ли? Защото толкова се зарадвах от всичко, което се случи, че само стоях и се радвах. Та аз бях непрекъснато с Него.
Останах горе при палатката Му да приготвям
вечерята
.
Радостта ми беше много голяма. Много се радвахме, защото бяхме с Него и виждахме всичко. Например, през това време Той имаше запек и мъчно се изхождаше по голяма нужда. Приятелите направиха до палатката място, където да се изхожда и Му сковаха нещо като столче. Отгоре разпънаха палатка, за да не се вижда.
към текста >>
10.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 2
Господната
вечеря
145.
Бурята в Рила 140. Изгревът 141. Кокошата кълка 142. Конфедерацията 143. Силата на Евангелието 144.
Господната
вечеря
145.
Чешмата 146. Държавният преврат на 19 май 1934 г. 147. Истинският държавник СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР д-р Вергилий Кръстев ГЛАВЕН СЪТРУДНИК, ПРЕДВАРИТЕЛЕН МАШИНОПИС И КОРЕКТУРА Марийка Марашлиева КОМПЮТЪРЕН НАБОР И СТРАНИРАНЕ Величка Халембакова КОМПЮТЪРЕН КОНСУЛТАНТ Стефан Кръстев София 1995
към текста >>
11.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отиваха на братска
вечеря
, но на нас не съобщаваха.
15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС Младежката група посещавахме редовно лекции и упражнения, като редовни студенти. Постепенно ние навлязохме в братския живот. Поканваха ни на братските вечери. Отначало възрастните бяха ревниви, не ни канеха и нямаха ни много доверие.
Отиваха на братска
вечеря
, но на нас не съобщаваха.
запазваха Учителя за себе си. Учителят разбра това и ни съобщи чрез други млади хора и така започнахме да посещаваме редовно братските вечери, събрания и екскурзии. Постепенно навлезнахме в братския живот. Той за нас беше откровение, защото ние сме го чакали и сме жадували за него. Ето го, сега го срещнахме реализиран.
към текста >>
12.
19. ОБЩАТА КУХНЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и
вечеря
винаги имаше гости.
Сядаме на трапезата, след малко идва Учителят и Той сяда до нас, кажем си общата молитва и сестрите ни поднасят топлата манджа в едни паници напълнени до горе. А ние от гладни по-гладни. Имаше само едно ядене, нямаше никакъв разкош, но беше достатъчно. Учителят ще намигне на сестрата, ще й даде знак и тя донесе тенджерата и с големия черпак напълни втори че и трети път чиниите ни. Ние се смущавахме, а тя каже: „Сготвили сме да се изяде.
Няма да я хвърлим я." Там храната не се застояваше, защото на обед и
вечеря
винаги имаше гости.
След обеда винаги се повдигаха въпроси, които ни интересуваха пред Учителя и се водеха интересни разговори. Тази обща кухня ни улесни много. За около един месец ние малко се съвзехме. Тук искам да кажа, че продуктите за общата кухня идваха от комуната в село Ачларе, които ние бяхме изработили и за която комуна ще разкажа по-късно. На следващата година русенската комуна бе ни изпратила продукти.
към текста >>
13.
24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След качамачената
вечеря
се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни.
А това не им допадаше, защото в най-големите горещини селяните ходеха обути в цървули и навуща. А ние си ходехме боси, макар че по пътеките да имаше доста много тръне и често се набождахме. Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град. Тук, сред природата приобщени към един общ живот се чувствахме добре. Изникнаха посевите, изкласиха нивите, а ние свикнахме с работата.
След качамачената
вечеря
се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни.
Селяните се учудваха на нашия живот, но под въздействието на попа и кръчмаря, а след него и на кмета, ни оглеждаха недоверчиво. Случи се нещо, което измени отношенията им към нас. Избухна в селото пожар. Запалиха се няколко къщи изведнъж. Стана суматоха.
към текста >>
14.
67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Решават да дадат братска
вечеря
, когато всички са свободни и могат да дойдат.
Никой не контролираше кой плаща и кой не плаща. Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците.
Решават да дадат братска
вечеря
, когато всички са свободни и могат да дойдат.
Тогава вечерята се приготвяше в кухнята от този, който я даваше. Вечерта се събирахме в трапезарията, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава вечерята. Обикновено Учителят присъстваше, но някога не идваше. Обикновено се водеха общи разговори и след тях се запяваше и свършваше с песни. Започваше се с молитва, с която започваме нашите обеди „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот" - три пъти.
към текста >>
Тогава
вечерята
се приготвяше в кухнята от този, който я даваше.
Учителят тури тази идея още в началото, когато дойде на Изгрева: „Тук не трябва да има гладен човек! " Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците. Решават да дадат братска вечеря, когато всички са свободни и могат да дойдат.
Тогава
вечерята
се приготвяше в кухнята от този, който я даваше.
Вечерта се събирахме в трапезарията, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава вечерята. Обикновено Учителят присъстваше, но някога не идваше. Обикновено се водеха общи разговори и след тях се запяваше и свършваше с песни. Започваше се с молитва, с която започваме нашите обеди „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот" - три пъти. Накрая се завършваше с общи молитви.
към текста >>
Вечерта се събирахме в трапезарията, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава
вечерята
.
" Това ние го спазихме. Общите вечери ставаха по повод на нещо. Обикновено някой братски празник или лични празненства на някой от учениците. Решават да дадат братска вечеря, когато всички са свободни и могат да дойдат. Тогава вечерята се приготвяше в кухнята от този, който я даваше.
Вечерта се събирахме в трапезарията, като се казваше за какво е вечерта, по какъв случай се дава
вечерята
.
Обикновено Учителят присъстваше, но някога не идваше. Обикновено се водеха общи разговори и след тях се запяваше и свършваше с песни. Започваше се с молитва, с която започваме нашите обеди „Само проявената Божия Любов носи изобилния и пълен живот" - три пъти. Накрая се завършваше с общи молитви.
към текста >>
15.
68. БРАТСКИ ПРАЗНИЦИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща
вечеря
.
Тогава сутринта редът протичаше обикновено като другите празнични неделни дни. За 22 март Учителят държеше една специална беседа. Тя се държеше след като премине молитвата на поляната, гимнастическите упражнения и Паневритми-ята. След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден.
Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща
вечеря
.
Онези, които бяха заангажирани през деня винаги идваха за общата братска вечеря. Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него. Петровден е именния ден на Учителя.
към текста >>
Онези, които бяха заангажирани през деня винаги идваха за общата братска
вечеря
.
За 22 март Учителят държеше една специална беседа. Тя се държеше след като премине молитвата на поляната, гимнастическите упражнения и Паневритми-ята. След това на Изгрева се прекарваше целия ден като празничен ден, независимо в какъв ден се случваше. Този ден можеше да е делничен ден. Имаше обща закуска, общ обед и винаги обща вечеря.
Онези, които бяха заангажирани през деня винаги идваха за общата братска
вечеря
.
Салонът се изпълваше. Онези, които организираха художествената част, поднасяха една художествена програма от музика, декламации и малко разкази. Обикновено на тези вечери Учителят присъстваше и вниманието на всички беше насочено към Него. Петровден е именния ден на Учителя. Той се чествуваше тържествено с голямото участие на всички.
към текста >>
Прекарването в салона минаваше в една обща братска
вечеря
, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха кухнята.
Той е братски празник, астрономически с есенното равноденствие и навлизането в есента. От този ден Учителят започваше новата учебна година на Школата и изнасяше своите беседи четири пъти седмично. Нова година се посрещаше общо. Подготвяше се една музикално-художествена програма, която се водеше от хората на изкуството. След това имаше разговори, можеше да изнесат някои теми или реферати в салона.
Прекарването в салона минаваше в една обща братска
вечеря
, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха кухнята.
След вечерята се почваха разговори и като наближи 12 часа или мине 12 часа Учителят държи беседа. В тези новогодишни беседи като че ли Той обявяваше програмата за цялата година. В нея набелязваше основните идеи, които засягаше през годината. Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират в тези условия.
към текста >>
След
вечерята
се почваха разговори и като наближи 12 часа или мине 12 часа Учителят държи беседа.
От този ден Учителят започваше новата учебна година на Школата и изнасяше своите беседи четири пъти седмично. Нова година се посрещаше общо. Подготвяше се една музикално-художествена програма, която се водеше от хората на изкуството. След това имаше разговори, можеше да изнесат някои теми или реферати в салона. Прекарването в салона минаваше в една обща братска вечеря, която се подготвяше от сестрите, които уреждаха кухнята.
След
вечерята
се почваха разговори и като наближи 12 часа или мине 12 часа Учителят държи беседа.
В тези новогодишни беседи като че ли Той обявяваше програмата за цялата година. В нея набелязваше основните идеи, които засягаше през годината. Новогодишните беседи са много важни. Предвиждаше някои събития и засягаше и говореше за онези условия, които ще има през тази година и посочваше как да се реализират в тези условия. Новогодишната беседа бе винаги много важна.
към текста >>
16.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за
вечеря
.
Орехите - на мозъка. 3. Ябълките - на сърцето. 4. Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта.
На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за
вечеря
.
Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха. Вода се пие свободно; може да й се прибави и лимонов сок. Отпостването става с картофена супа.
към текста >>
17.
77. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се храни на братските обеди, закусваше и
вечеряше
при нас, изобщо съдействахме му.
Сега тя виси над моето легло. Палатката на Учителя на Рила, както и няколко картини от рилския Му живот са рисувани от Иван Тричков, който също беше наш приятел, голям художник, специално художник на рилския пейзаж. Когато отивахме лятно време на Рила той ще дойде и ние ще му дадем условия, защото той не беше богат човек, а като човек на изкуството все бе в нужда. Но особено бе разположен към Братството. Много работи беше възприел от нас, а неговата жена беше наша сестра.
Ще дойде на Рила, ще му дадем палатка, ще се храни на братските обеди, закусваше и
вечеряше
при нас, изобщо съдействахме му.
И той рисуваше по това време. В един сезон ще създаде няколко картини. Беше много продуктивен и все класически работи. Някои от тези картини се пазят в Москва, някои тук. Той имаше мечта да нарисува Учителя край огъня на Рила.
към текста >>
18.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за
вечеря
.
Ако искаш да останеш, остани. След три дни ще ми кажеш." Станка помисли един ден и дойде: „Съгласна съм." И досега е тук като къщна помощничка и член на семейството. Много ни упрекваха, че сме си взели слугиня. При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден.
Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за
вечеря
.
А кой ще слугува на толкова много хора? Значи трябваше да има къщна помощничка, която да помага в кухнята и в дома, за да може да отмени Мария, та тя да види някоя своя работа. А брат Борис трябваше да носи на плещите си издръжката на тоя малък дом с неговите гости. Тъй седи въпроса с нашата домашна помощничка. Слугиня или робиня ли?
към текста >>
След заминаването на Учителя тя започна на всяко 27 число, всеки месец да дава
вечеря
на приятели в чест на деня на Учителя.
Издържа на всичко. Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех.
След заминаването на Учителя тя започна на всяко 27 число, всеки месец да дава
вечеря
на приятели в чест на деня на Учителя.
Тя приготвяше хубава вечеря, поканваше поименно някои приятели и вечерята преминаваше в разговори и спомени за Учителя и всички преживяваха няколко часа с негова музика и песни. Всеки месец тя поканваше различни приятели и така от 1945 г. до 1975 г. - тридесет години тя вършеше това неотклонно без да пропусне нито един месец. Така повечето от приятелите минаха през дома ни.
към текста >>
Тя приготвяше хубава
вечеря
, поканваше поименно някои приятели и
вечерята
преминаваше в разговори и спомени за Учителя и всички преживяваха няколко часа с негова музика и песни.
Прекарали сме мъчни положения. Притесняваха я и я атакуваха хора отвън, но тя държеше здраво. Беше силен човек отвътре, а отвън беше витка, нежна, но издръжлива. Не се прекърши и устоя на борбите, които аз водех. След заминаването на Учителя тя започна на всяко 27 число, всеки месец да дава вечеря на приятели в чест на деня на Учителя.
Тя приготвяше хубава
вечеря
, поканваше поименно някои приятели и
вечерята
преминаваше в разговори и спомени за Учителя и всички преживяваха няколко часа с негова музика и песни.
Всеки месец тя поканваше различни приятели и така от 1945 г. до 1975 г. - тридесет години тя вършеше това неотклонно без да пропусне нито един месец. Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките души.
към текста >>
19.
180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на
вечеря
.
Учителят беше доволен. При туй винаги имаше повод за разговори и повод за изпълнение на някои Негови песни на пиано. Тук Мария е свирила на това пиано нейните хармонизации по Негови песни и Учителят се изказваше много добре за тях. Като научат, че Учителят е при нас, веднага се насочват към нас братя и сестри. И те биваха приети добре.
Слагаше се обща трапеза било сутрин, било на обяд, било на
вечеря
.
Водеха се разговори и се пееха песни. От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново. Това бяха последните години, когато войната се беше разразила с голяма сила, София бе разрушена от бомбите и народът се бе разпръснал. Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки. Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя.
към текста >>
20.
187. ТОР ЗА НИВАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
187. ТОР ЗА НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на
вечеря
.
187. ТОР ЗА НИВАТА Понякога приятелите поканваха Учителя на
вечеря
.
Обикновено се сервираше картофена супа, вегетариански ястия, сладкиши и плодове. Тази вечер Учителя е в дома на Симеон Симеонов. Той е пожелал да му се приготви само чай. Учителят отпива от чая си и в този момент в стаята влиза Методи Константинов и поднася някаква книга на Учителя. „Вижте, Учителю, какво пише в тази книга сам Хитлер: „Славяните ще станат тор на германската нива".
към текста >>
21.
192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
За общият обяд, закуска и
вечеря
се грижеха няколко сестри.
Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка.
За общият обяд, закуска и
вечеря
се грижеха няколко сестри.
Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място.
към текста >>
Но след
вечеря
пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер.
Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери.
Но след
вечеря
пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер.
Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие.
към текста >>
22.
ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.
,
ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 2
От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на
вечеря
.
Първо намери си работа на половин ден при наш богат брат - Лазар Котев - книгоиздател, търговец. При това даде му и квартира - наистина таванска стаичка.Братът-хазаин, беше скържав, а заплатата на Петър малка, едва имаше за храна и наем за квартирата. Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката. Правят се големи приготовления.
От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на
вечеря
.
Сега сестрите приготовляват ястията. Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на вечерята? Целият ден живее с това желание, то го изпълва. Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане. Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата.
към текста >>
Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на
вечерята
?
Младият брат се изкачваше до стаичката си по задната таванска стълбичка, а сутрин когато отиваше на работа отбиваше се в кухнята да се измие. Една сутрин като слиза заварва голямо оживление.Три-четири сестри помагат на хазайката. Правят се големи приготовления. От отделните думи на сестрите той разбира, че богатия брат е поканил Учителя и някои от приятелите на вечеря. Сега сестрите приготовляват ястията.
Отива брата на работа, но си мисли, дали ще се сетят да поканят и него на
вечерята
?
Целият ден живее с това желание, то го изпълва. Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане. Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата. Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон.
към текста >>
Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на
вечерята
.
Вечерта се прибира по-рано в стаичката си, а отдолу се чуват тичане, шетане. Представя си брата голямата стая осветена празнично, трапезата, скъпите сребърни прибори,белите покривки, приятелите насядали около масата и Учителят в средата.Представя си ей така, че и той седи в единия крайчец на трапезата. Да, хубаво е да го поканят и него. В това време пристига файтон. Значи Учителят е дошъл.
Раздвижват се долу, разместват се столове, значи сядат на трапезата.Братът губи надежда, че ще го поканят, но си казва, макар и от тук, от моята стаичка, аз ще участвувам на
вечерята
.
Поглежда той запасите си и намира,че има само една филийка хляб и три маслинки. Постила кърпичка на масата,слага запасите си. Долу затихва. Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене.
към текста >>
Вечерята
е започнала.
Постила кърпичка на масата,слага запасите си. Долу затихва. Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене. След това се чува песента на чиниите и вилиците.
Вечерята
е започнала.
Братът и той започва вечерята. Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу вечеря-та не продължава много. Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене. След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат.
към текста >>
Братът и той започва
вечерята
.
Долу затихва. Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене. След това се чува песента на чиниите и вилиците. Вечерята е започнала.
Братът и той започва
вечерята
.
Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу вечеря-та не продължава много. Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене. След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна.
към текста >>
Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу
вечеря
-та не продължава много.
Значи, молитва. Братът също казва нашата кратичка молитва преди ядене. След това се чува песента на чиниите и вилиците. Вечерята е започнала. Братът и той започва вечерята.
Отчупва си помалко от хлебеца, дъвчи дълго време, изсмуква маслинката, но и долу
вечеря
-та не продължава много.
Пак затихва песента на вилиците, значи казва се молитвата след ядене. След това разместват се столовете, раздвижват се долу,файтона идва, Учителят си отива. Сутринта брата като слиза да се измие в кухнята, сестрите са там и шетат. Чува той хазайката да се оплаква:- „Чудна работа, толкова труд положихме, толкова приготовления, а Учителят от нищо не хапна. Изяде само една филийка хляб и три маслинки.
към текста >>
23.
12. ЦВЕТЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След
вечерята
обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ.
12. Цветята Съборът в Търново беше преминал. Приятелите се бяха разотишли. Бяха останали с Учителя няколко братя и сестри.
След
вечерята
обикновено се провеждаше разговор, който понякога отиваше до полунощ.
След това брат Димитър Добрев от Сливен изпращаше Учителя до стаичката Му и се прибираше в своята стаичка. Тъкмо да си ляга, на вратата му се чука. Отваря. Учителят. „Димитрий, дай лейката да полеем цветята." И в два часа през нощта Учителят и брата поливат цветята. Учителят чувствува живота като едно велико цяло.
към текста >>
24.
17. СРЕЩА С ХРИСТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска
вечеря
.
17. Среща с Христа В онези години, Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки, туряше основанията на Братството и образуваше братските кръжоци.
Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска
вечеря
.
Обикновено това ставаше в квартирата на брат Тодор Стоименов, която била по-широка. Случва се, че тази вечер, когато била определена братската вечеря имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание. А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето.
към текста >>
Случва се, че тази вечер, когато била определена братската
вечеря
имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание.
17. Среща с Христа В онези години, Учителят пътуваше из България, държеше своите сказки, туряше основанията на Братството и образуваше братските кръжоци. Идва и в Бургас естествено, където приятелите се събират на братска вечеря. Обикновено това ставаше в квартирата на брат Тодор Стоименов, която била по-широка.
Случва се, че тази вечер, когато била определена братската
вечеря
имало на площада голямо политическо събрание и брат Пеню Киров посетил това събрание.
А времето е есенно, ръми дъждец, мокро, кално, народа се връща след събранието и в навалицата върви и брат Пеню. По едно време гледа пред него върви селянин. Направило му впечатление лицето. Хубаво, кротко, светло, като че огряно отвътре. Облечен скромно, спретнато, но бедничко, цървулите му скъсани, краката му мокри.
към текста >>
Пеню бърза за братската
вечеря
.
" Тръгват двамата, пристигат до къщата на брат Пеню, но той не смей да покани човека вътре, жена му е голяма противница, прави сцени, вика, кара се. Пеню казва: „Почакай малко тука." Човекът чака пред вратата. Пеню влиза, след малко се връща, носи един чифт обуща, кърпени, но здрави и един чифт вълнени чорапи. Казва на човека: „Обуй се сега! " Човекът се обува, благодари и си тръгва.
Пеню бърза за братската
вечеря
.
Като влиза, всички са вече насядали и Учителят е там. Пеню разправя за срещата си с човека. Учителят казва: „Това беше Христос! " Пеню се удря по челото. „Христос ли?
към текста >>
25.
18. БЯЛАТА КЪРПИЧКА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата,
вечерята
ще почва.
18. Бялата кърпичка Хиляда деветстотин и седма година, срещу Нова година Учителят пристига в Бургас, отсяда у брат Тодор Стоименов. Брат Стоименов живее в дома на гърка Апостолидис, богат търговец и лихвар. Вечерта приятелите ще посрещат Новата година, масата е сложена, а какво няма на тази маса, изобилие голямо. Бели хлябове, приготвени от сестрите и плодове, главно плодове - ябълки, круши, смокини, орехи, портокали, фурми, маслини, всичко от най-хубавото.
Стаята празнично осветена, гостите са насядали вече на масата,
вечерята
ще почва.
В това време в къщата се разнася вик, отчаян плач. Всички гледат с недоумение. Брат Стоименов пояснява: „Детето на хазаина е тежко болно. Днес викаха лекарски консулт, лекарите вдигнаха ръце и сега майката плаче." В това време вратата се отваря и на прага застават Апостолидис и жена му, облени в сълзи. „Учителю, помогни ни, детенцето ни загива.
към текста >>
Вечерята
почва.
Едничка рожба ни е. Лекарите не могат да му помогнат." Учителят им казва: „Идете при детето! " След това изпраща пет сестри в съседната тая да се молят. Изважда от джоба си една чиста, бяла кърпичка, дава я на брат Пеню и му казва: „Иди, покрий лицето на детето! " Брат Пеню отива и се връща.
Вечерята
почва.
След малко Учителят взема от масата един хубав портокал, дава го на брат Пеню и му казва: „Иди та го дай на детето! " Брат Пеню отива. Бащата и майката плачат при леглото, около детето новогодишни подаръци, играчки най-скъпи и най-хубави. Брат Пеню вдига кърпичката. Детенцето отваря очи, Пеню му подава портокала, детето го взема с ръчичките си и се усмихва.
към текста >>
26.
71. ИЗПРЕВАРИХМЕ С ЕДНА МИНУТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
На
вечерята
Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута!
А той каза: „Изпреварихме с една минута". С това искаше да ми обясни защо е бързал толкова. Какво разположение внася картофената супичка след напрежението? Колко е приятно гореща, ароматична, особено когато има резенче лимон и малко чер пиперец. Скромни, простички блага за които тъй сме благодарни на Учителя.
На
вечерята
Учителят пак се усмихна, погледна приятелите и каза: „Изпреварихме с една минута!
" Всички се усмихват. Но аз не се усмихвам. Нещо в мен ми нарежда да запомня всичко това. И когато през 1950 г. затвориха нашата печатница на Изгрева ние бяхме успяли да отпечатаме от 1945 г.
към текста >>
27.
144. ГОСПОДНАТА ВЕЧЕРЯ
,
,
ТОМ 2
144. ГОСПОДНАТА
ВЕЧЕРЯ
В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения.
144. ГОСПОДНАТА
ВЕЧЕРЯ
В първите години сестра Милка Периклиева минаваше големи материални затруднения.
Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач.
към текста >>
Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на
вечеря
!
Нямаше работа, родителите й западнаха, дойдоха да живеят и те в София и цялото семейство се намираше в крайна нужда. Милка живееше в бараката на Милева. Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач.
Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на
вечеря
!
Тръгвай веднага с мене! " И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря. На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.
към текста >>
" И брат Епитропов я завежда у тях на
вечеря
.
Прибира се тя една вечер, гладна, след като е ходила да търси работа. Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене!
" И брат Епитропов я завежда у тях на
вечеря
.
На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за вечерята.
към текста >>
На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за
вечерята
.
Изморена влиза в барачката си. Няма нищо за ядене и тя си казва: „Ако Учителят е Учител, трябва да знае, че съм гладна, а нямам нищо за ядене и трябва да ми помогне." Тъй си казва тя с плач. Не минава много време на вратата й се хлопа силно и отвън брат Епитропов вика: „Сестра Милке, тази вечер си у нас на вечеря! Тръгвай веднага с мене! " И брат Епитропов я завежда у тях на вечеря.
На следващият ден тя отива и благодари на Учителя за
вечерята
.
към текста >>
28.
07. ПОСВЕЩЕНИЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тръгват заедно - Пеню отива на Братска
вечеря
.
Жена му сприхава, свадлива, не може да понася Пенюви-те приятели, повече бедняци, не може да понася Пеню да прави благодеяния и постоянно му прави скандали. Пеню не смей да покани човек вкъщи. Затова казал на селянина: „Почакай ме малко тук, сега ще дойда." Човекът чака. След малко Пеню излиза, и носи едни обуща, макар и носени, но здрави и едни вълнени чорапи кърпени. „Обуй ги, да ти се стоплят краката." Човекът обува чорапите и обущата.
Тръгват заедно - Пеню отива на Братска
вечеря
.
А тя става в квартирата на брат Тодор Стоименов. Влиза Пе-ню, Учителят е вече там и приятелите почват да се събират. Разправя им Пе-ню случката със селянина: какъв човек е срещнал - лицето му като на светия и че му дал обуща и чорапи. Учителят помълчал малко, после казал: „Този човек беше Христос." Пеню се ударил по челото: „Христос ли, Христа да срещна и как го приех? " Грабнал шапката и хукнал навън.
към текста >>
29.
16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вечерята
отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце.
Учителят я приема, разговарят по тяхната си работа и Учителят й предлага да отидат да се поразходят. Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват.
Вечерята
отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце.
По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша.
към текста >>
По едно време на
вечерята
същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло.
Учителят се разхожда със сестра Паша като й показва какви изворчета са намерели и устроили и накрая я поканва на обяд. Седнали да обядват на масата само братя и Паша като принцеса до Учителя. Но един от братята крайно недоволен от тази работа казва: „Ще дадем един обяд на сестрата, за да види мъже как готвят и после ще я изпроводим долу до града." Учителят ги оглежда: „Не, тя ще ми бъде гостенка! " Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце.
По едно време на
вечерята
същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло.
От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента.
към текста >>
30.
21. СТРАШНОТО ЕЗЕРО Е НАИСТИНА СТРАШНО И ОПАСНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Свечеряваше
се.
Времето бе слънчево, хубаво време, което рядко се среща в планината. Вместо да се радвам на тази красота, нещо не ми позволяваше. На връщане долу на равното, след като сме преминали през всички камъни, препятствия долу на полянката преди клековете, сестра Мария се подхлъзна, падна и си счупи ръката между китката и лакета на дясната ръка. Голяма беда ни сполетя. Брат Боян едва се движи, а сега Мария е със счупена ръка.
Свечеряваше
се.
Да тръгна с Мария, не мога да оставя Боян. А ако останем на това място трябва да се пали огън през нощта, а тук има трева и клек, който е суров. А не сме подготвени за нощуване. Изобщо трудности - най-голямото напрежение в живота ми. Първо взех една мукава и направих нещо като коруба, като шина и върху нея поставих ръката на Мария и я превързах.
към текста >>
31.
80. ГЕНЧО ЯДЕ ЧЕРЕШИ НА ТЪМНО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще
вечерям
с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката.
Очите му се ококорват и по черешите остават. Запитва наш Генчо продавача: „Колко ги даваш тия череши? " „30 стотинки за кило", отвръща гордо продавача и си засуква мустаците. Генчо стои пред черешите и размишлява: „Ако купя черешите, няма да купя хляб и няма какво да ям. Но череши има сега, а утре черешите няма да ги има, а хляб има винаги.
Ще купя череши, а няма да купя хляб и ще
вечерям
с череши." Дал си стотинките, взел си килото череши и се прибрал в бараката.
Било тъмно, запалил газената ламба и измил черешите, седнал на масата и си наточил зъбите, че череши ще се ядат този път. Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви.
към текста >>
Проваля му се
вечерята
.
Все пак решил да види какво представляват отвътре тези тумбести, големи, лъскави, черни череши. Решил да ги отваря с нож. Реже ги по средата, отваря ги и вижда червена месеста череша, а вътре по един хубавичък бял червей от голям, по-голям и от красив, по-красив. Отваря втора, трета, пета, десета череша, всички са червиви. Ами сега.
Проваля му се
вечерята
.
Ако беше си взел хляб, щеше да го яде сега със сол. Ами сега череши с червеи ядат ли се? Не се ядат! Седи умислен доста време на масата, а пред него са черешите и червеите, които се разхождат гордо, гордо в месестите череши. А стомахът го гложди.
към текста >>
32.
96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Той извика всички приятели на Савка на една
вечеря
в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка.
Изкарваше насъщния си хляб. Когато Филип излезе от Белене аз и него взех в бригадата на работа. С мен той работи доста време и добре работи. Тогава три години работихме в град Русе по разни строителни обекти. Той постъпи много честно с Учителя и с оставените неща от Савка, която си замина през месец май 1945 г.
Той извика всички приятели на Савка на една
вечеря
в една от бараките на Изгрева и обяви на всички какво е поръчала Савка.
„Савка ми поръча да предам всички нейни неща и нейния архив на брат Борис Николов." Всички се оглеждат, но не казват нищо, защото знаеха, че Савка и Мария Тодорова не бяха в добри отношения още от времето на Учителя. Но Савка знаеше, че Мария бе предан ученик на Учителя. Затова превъзмогна всичко, прескочи личните си отношения спрямо Мария, а Мария беше моя съпруга. Така Савка си реши задачата. Но тя я реши по начина, по който начин Учителят бе решил една друга задача.
към текста >>
33.
3. ЕДНА ЗИМНА ЕКСКУРЗИЯ ДО СКАЛАТА НАД ЦАРСКА БИСТРИЦА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е
свечеряване
.
При туй Боян Боев, който куцаше с единия крак, ходеше много бавно. Аз трябваше да вървя пред него, за да разбивам пъртината, за да може той да се движи. Онези, които вървяха най-напред бърже се изморяваха и се сменявахме. Значи върви някой известно време напред и разбива пъртината, но се изморява много бърже, защото където е бил стария сняг, като стигнеш до него той пропада и ти хлътваш и стигаш до пояса. Беше много трудно и до обед не можахме да стигнем до скалата.
До нея стигнахме към 2-3 часа след обед, но през зимата това е
свечеряване
.
Слънцето се наведе и се скри, а ние сме в сняг до пояса. Опитахме се да вървим нагоре, но снегът по-дълбок ставаше. Тогава Учителят каза: „До тук! " Обърнахме се към Него: „Учителю, да се върнем до скалата и да направим лагер. То се вижда, че до тука ще бъдем и тук ще преспим." Върнахме се до скалата.
към текста >>
34.
21. ПРОЩАВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С ЧЕРНИ ВРЪХ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вечеряхме
, че после пеем песни.
Аз започнах да сека тези дървета. Бяха сухи, напоени със смола. Сухи дънери. От тях набрах толкова много дърва, че като ги занесох в хижата, че като запалих печката, че като лумна един хубав огън, че като замириса на смола и така се разположихме царски. Създаде се едно разположение и хубаво настроение.
Вечеряхме
, че после пеем песни.
Не съм чувал другаде, макар и на много места да сме пяли групово такова пеене. Но каквато хармония имаше там горе, не съм срещал никъде. Просто идваше една хармония от високо и се вливаше в нас. Така прекарахме там няколко дни. Учителят пак каза: „То хубаво е да поостанем още малко." Не Му се напускаше планината.
към текста >>
35.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние
вечеряме
винаги преди да залезе слънцето.
С големи черпаци сестрите разсипваха обеда. Споменахме по-рано, че имахме склад за продуктите, както и магазин от който се зареждаха приятелите. За магазина се грижеше Гради Минчев. Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети.
Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние
вечеряме
винаги преди да залезе слънцето.
Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем. Когато се наклони слънцето ние правим нашата вечеря. Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има. След това се приберем в палатките си, за да се подготвим за следващата сутрин, когато излизахме на Молитвения връх рано по тъмно.
към текста >>
Когато се наклони слънцето ние правим нашата
вечеря
.
Дърва се донасяха от района на първото езеро. По средата на поляната бе оформен един кръг, който бе ограден с камъни и служеше за огнище на нашите лагерни вечерни огньове, които бяха съпроводени с братски песни и декламация на стихове от нашите поети. Вечерно време, когато приятелите се връщаха от кратките излети по езерата, когато слънцето се наклони преди да залезе, ние вечеряме винаги преди да залезе слънцето. Това беше правило за учениците. Залезе ли слънцето, не ядем.
Когато се наклони слънцето ние правим нашата
вечеря
.
Обикновено чай или картофи, или нещо леко, кой каквото има. След това се приберем в палатките си, за да се подготвим за следващата сутрин, когато излизахме на Молитвения връх рано по тъмно. Всеки си подготвяше нещата за обличане, за да му бъдат готови сутринта. Като се свечери, долу се запалваше огъня на специално приготвено огнище оградено с камъни. Наоколо ее поставят пейки от дървета, за да могат да насядат приятелите.
към текста >>
И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и
вечеря
и той оставаше много доволен.
Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха.
И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и
вечеря
и той оставаше много доволен.
Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите. Ние младите охранявахме с големи бели тояги. Бяхме здрави и яки, а белите тояги бяха също жилави и здрави. След 100-200 години този живот, който научихме от Учителя ще се възвърне край езерата с още по-голяма сила и красота. Този живот няма да угасне.
към текста >>
36.
III. ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Преди много години Учителят е казал тихо на една
вечеря
у Русеви, наш приятел, който канеше Учителя на гости.
Там не се дават готови правила. Три свещени правила дадени от Учителя: Първо правило: Без отлагане. Второ правило: С пълна вяра. Трето правило: С чисто сърце. 7. Тайната Школа.
Преди много години Учителят е казал тихо на една
вечеря
у Русеви, наш приятел, който канеше Учителя на гости.
Той беше банкер. Ето какво чухме от Учителя: „Трябва да се образува една тайна Школа на Витоша." 8. Своят свят. Школата на Учителя продължава вечно. Човек трябва да намери своят свят, да живее в него, да общува там със своите близки.
към текста >>
37.
05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята
вечеря
е заменила Пасхата.
28 април е неделя, ден за българския празник - принасяне на жертва със заклано агне. Но през 866 г. 28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне.
Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята
вечеря
е заменила Пасхата.
„Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден. Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос. А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I.
към текста >>
38.
09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ
,
,
ТОМ 4
в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната
вечеря
.
1-9; Марк гл.9, ст. 2-10) Затова Учителят Дънов казва, че Бог - Син - Елохим е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил - Бог с нас и Бог между нас. Бог - Син - Елохим = Исус Христос = Син Божий На 13 август 1907 г., в дома на евреина Барух във Варна, се открива осмия събор на веригата от Учителя Дънов. На този ден се прави първата стъпка на земята за основаване на духовната верига на Бялото Братство. На 15 август 1907 г.
в Горницата на дома е била поставена маса, а върху нея са сложени пасхалните съсъди, понеже се е осъществявала Господната
вечеря
.
До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай. След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов. Те са следните: 1. Дясната ръка се издига горе и с нея се призовава активността Божия и творческата сила - Йехова (Иеова, Ехова). 2. Лявата ръка се издига горе и с нея се призовава Святият Дух (Адонай), който е родственик на Синът Божий. 3.
към текста >>
39.
12.ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ
,
,
ТОМ 4
Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната
Вечеря
и да преломяват хляба за Пасхата Господня.
ДЕНЯТ НЕДЕЛЯ - ВЪЗКРЕСЕНИЕ Неделята е бил празник на първите християни, понеже Синът Божий -Исус - след разпятието на кръста, и след полагането Му в гроба, възкръсва в събота срещу неделя. Според евреите събота е бил почивен ден и в него не се работи. А неделята е бил първият ден от седмицата.
Първите християни започват да се събират всяка седмица в неделя, първият ден след съботата, за молитви и да пресъздават всяка седмица Господната
Вечеря
и да преломяват хляба за Пасхата Господня.
Така неделята е определен за Господен Ден. По времето на Учителя всяка неделя от 10 часа Той държи своите неделни беседи още от самото начало. От 1912 г. той започва да държи редовни неделни беседи от 10 часа, които са стенографирани и отпечатани. По време на Школата от 1930 г.
към текста >>
40.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и
вечеря
на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици.
Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството.
Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и
вечеря
на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици.
Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика! " Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
41.
І.6. ЛОДКАТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за
вечеря
да напълнят чайници и термоси с топла вода.
Имаше и шеговити окултисти, които не без стеснение споделяха, че може би е приложен някакъв египетски вариант на „дематериализация" и „обезвесяване"! Тъй или иначе, лодката предизвика удивление и възторг. Летуващите не скриваха радостта си от външния й вид и здравина, особено от това, че можеше да се пренесе вода от известния извор с казаните и големите чайници, преживяли прочутите Търновски събори на Братството. На Рилските езера идваше огромно мнозинство от ученици и привърженици на школата, не само от цялата страна, но и от чужбина. Понякога летуващите бяха към 800-900 души.
Всички трябваше сутрин да закусят с ароматен топъл чай, на обед да се нахранят с питателна сготвена храна, а за
вечеря
да напълнят чайници и термоси с топла вода.
А това значи, че за денонощие бе необходима изворна вода около два тона. Всеки, който е дежурил в общата кухня знае как до времето преди лодката едни непрекъснато сновяха до извора и с кофи, бидони и други съдове, пренасяха необходимата вода. Задача твърде трудна, но се изпълняваше с разбиране и разположение, проникнато от идеята за благотворното въздействие на водата, която обича да бъде носена. Когато времето бе добро, пренасянето на водата бе желана радостна привилегия. Но случваха се студени, дъждовни и мразовити дни, тогава пренасянето на водата не беше лека задача.
към текста >>
42.
І.21. ДВЕТЕ СВЕЩИ ЗА ДЯДО БЛАГО
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Същият ден, привечер, бяхме събрани на
вечеря
в малкия салон.
Да слезем в клас!... През време на утринното слово УЧИТЕЛЯТ каза: - Обичах този ученик! ... Това е най-високият атестат, който някога е даван от УЧИТЕЛЯ!... След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега!
Същият ден, привечер, бяхме събрани на
вечеря
в малкия салон.
Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи. Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ. По време на вечерята влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо. Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте?
към текста >>
По време на
вечерята
влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо.
След вдъхновеното слово на втората беседа, изправен на катедрата, УЧИТЕЛЯТ продължи: - Тази беседа е втората свещ за дядо Благо! Сега присъствуха светли същества от високи ангелски йерархии - далечни гости от безкрая на вселената, дошли да чуят Божествени мисли за Любовта, несподелени досега! Същият ден, привечер, бяхме събрани на вечеря в малкия салон. Снеговитият и студен ден бе принудил голяма част от приятелите ни да останат в своите топли стаи. Малцина бяхме на трапезата около УЧИТЕЛЯ.
По време на
вечерята
влиза в салона сестра Магдалина - единствена от сестрите, която е била на погребалната процесия на дядо Благо.
Тя сяда на масата и казва: - Бях на погребението на дядо Благо! - Какво видяхте? - запитва УЧИТЕЛЯ. - Нищо не видях - отговаря сестра Магдалина, нямаше го нито около колата, нито на опялото, нито на гроба! - Напразно сте ходили на гробищата!
към текста >>
43.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Късно през деня - привечер, бяхме поканени на
вечеря
от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ.
Когато стрелката на часовника отбеляза 12 полунощ, Той произнесе новогодишното слово. След няколко часа трябваше да присъстваме на утринното неделно слово и после и на беседата в 10 часа. Неделният ден е известен на Изгрева. Общият обед също така ни привлече. Следобед УЧИТЕЛЯТ приемаше до късно гостите - за разговори, съвети и медицинска помощ.
Късно през деня - привечер, бяхме поканени на
вечеря
от сестра Савка Керемедчиева, където бе и УЧИТЕЛЯ.
Разговорите продължиха до полунощ. Клепките ни едвам издържаха напрежението. УЧИТЕЛЯТ с неизтощима енергия продължаваше разговора и прелистваше невидимите страници на живата природа, и ни запознаваше с мъдростта на вековете. При раздяла Той погледна часовника си, когато малката стрелка отбелязва първия час на новия ден и казва: - Побързайте да се приберете и да поспите, че ви чака работа през настъпващия ден. Тогава, целувайки Му ръка, се осмелих да поставя вълнуващия въпрос: - Бихте ли ми казали, Вие спите ли и сънувате ли?
към текста >>
44.
ІІ.24. ДАЛЕЧНИ ГОСТИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Помислих си - може би е поканен на
вечеря
.
Миг след това блесна и голямата лампа над балкона. Излезе УЧИТЕЛЯТ. Незабравим момент! Облечен в бяло, с панамената шапка, Той пристъпи до перилата на балкона. Поогледа небето, поогледа земята и се прибра.
Помислих си - може би е поканен на
вечеря
.
Той е готов и очаква тези, които ще Го придружат! Почаках. Никой не дойде! Странно! А осветлението, облеклото подсказват тържество... прием! Пристъпих към салона.
към текста >>
45.
ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В дома на една сестра сме събрани на
вечеря
.
Проучвайте словото. Прилагайте. Тогава вие ще израснете и ще принесете плод. Времето ще потвърди това в страниците на историята. Друг разговор. Той вдигна още една завеса.
В дома на една сестра сме събрани на
вечеря
.
УЧИТЕЛЯТ е между нас. До Него, облакътен на масата, брат Неделчо Попов тихо разговаря. - УЧИТЕЛЮ, защо не вдигнете завесата на очите ни? Ние искаме да видим красотата и величието на вашата изява. Искаме да съзрем красотата на светлите ангелски ликове, за които много често ни говорите.
към текста >>
46.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
В малкият салон имаше братска
вечеря
.
Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи. Не бях доволен от себе си. Реших да споделя този случай с УЧИТЕЛЯ.
В малкият салон имаше братска
вечеря
.
До УЧИТЕЛЯ имаше свободно място. Той ме покани. Заех мястото. Взех участие във вечерята, но мисълта за преживяния сън не ме напуща. Настъпи очаквания момент.
към текста >>
Взех участие във
вечерята
, но мисълта за преживяния сън не ме напуща.
Реших да споделя този случай с УЧИТЕЛЯ. В малкият салон имаше братска вечеря. До УЧИТЕЛЯ имаше свободно място. Той ме покани. Заех мястото.
Взех участие във
вечерята
, но мисълта за преживяния сън не ме напуща.
Настъпи очаквания момент. Той ме запитва: - Записал ли си нещо ново? Вместо отговор - разправих случилото се. Изказах и недоволството си от несполуката. - Бъди готов!
към текста >>
47.
3.БОЖЕСТВЕНАТА ПАРТИЯ 1. Бедното момче става лекар
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Така една вечер, когато е отишъл в една гостилница да
вечеря
, забелязал едно момче, както Той може да го забележи разбира се, бедничко, скромно момче.
Хотанца, Русенско и оттам заминава за САЩ в гр. Бостън, където следва медицина и теология. Там пристига в 1887 г. и престоява до 1895 г., след което се завръща в България. След завръщането му в България Той размишлява върху своята дейност, която Му предстои, да предаде на българския народ, а оттам - и на цялото човечество задачата, с която Той е дошъл тук на земята.
Така една вечер, когато е отишъл в една гостилница да
вечеря
, забелязал едно момче, както Той може да го забележи разбира се, бедничко, скромно момче.
„Защо не си ученик? " „Защото нямаме средства да уча." „А искаш ли да учиш? " „Разбира се, искам да уча, но нямам средства". „Виж какво, аз имам приятели в САЩ, в Америка. Би ли искал ти да отидеш там да учиш?
към текста >>
След като се
навечеряли
, Той казва на момчето: „Обикаляй тука в гостилничката, аз ще те уведомя, когато ще получа отговор, за да можеш там да те изпратим, за да учиш".
" „Разбира се, искам да уча, но нямам средства". „Виж какво, аз имам приятели в САЩ, в Америка. Би ли искал ти да отидеш там да учиш? " „Ха, за Америка въобще не съм и сънувал. Разбира се." „Добре".
След като се
навечеряли
, Той казва на момчето: „Обикаляй тука в гостилничката, аз ще те уведомя, когато ще получа отговор, за да можеш там да те изпратим, за да учиш".
И така, след този разговор в гостилничката с момчето, което няма възможност да учи, Учителят, г-н Петър Дънов пише писмо на своите приятели в САЩ и след известно време Той получава както отговор, така и билет за пътуването на момчето от България до САЩ. След няколко години получава писмо Учителят от момчето, че е завършил медицина в САЩ и Го моли да му отговори, какво Учителят смята за неговата дейност оттук нататък. Предишното бедно момче сега пише на Учителя: „Аз бих искал тук да остана да работя в САЩ. Вие какво ще ме посъветвате? " Учителят му отговаря и казва следното: „1.
към текста >>
48.
3.04. Папа Пий XI и Учителят Дънов
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
" И така се завръща той в София, бил поканен на
вечеря
при един запасен генерал.
И той го приема, след като папата бил уведомен, но от куртоазна гледна точка го пита: „Вие откъде сте? " „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов!
" И така се завръща той в София, бил поканен на
вечеря
при един запасен генерал.
И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами. Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете". „Когато посетих Ватикана, той ме запита: „Откъде сте?
към текста >>
И разбира се, на
вечерята
били поканени и други, както господа, така и дами.
" „Аз съм митрополит на София в православната църква". Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал.
И разбира се, на
вечерята
били поканени и други, както господа, така и дами.
Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на вечерята. „Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете". „Когато посетих Ватикана, той ме запита: „Откъде сте? " И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм владика в София.
към текста >>
Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на
вечерята
.
Папата казал: „Какво прави най-светият човек в България? " Владиката Стефан вдигнал рамене и го питал: „Извинете, Ваше светейшество, за кого става въпрос? " „Как за кого става, отговаря папата, за Учителя, г-н Петър Дънов! " И така се завръща той в София, бил поканен на вечеря при един запасен генерал. И разбира се, на вечерята били поканени и други, както господа, така и дами.
Една от дамите задава следния въпрос на екзарха Стефан: „Извинете, моля Ви се, кажете ни нещо за Учителя, г-н Петър Дънов." Той отговаря на дамата в присъствието на присъстващите на
вечерята
.
„Разбира се, само че не това, което аз ще ви кажа, а какво каза папа Пий XI за Него. Моето, което ще ви кажа, не е така съществено важно." „Добре, разкажете". „Когато посетих Ватикана, той ме запита: „Откъде сте? " И аз му казах каква дейност имам, че аз съм духовно лице и съм владика в София. Той ми зададе въпроса, папа Пий XI: „Извинете, моля Ви се, какво прави най-светлия човек в България?
към текста >>
49.
3.17. Д-р Стефан Кадиев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Първият случай е: „Аз бях студент по медицина и бяхме на една братска
вечеря
на Изгрева.
17. Д-р Стефан Кадиев Нашият приятел, сега покойник - д-р Стефан Кадиев, разказваше две неща във връзка с Учителя.
Първият случай е: „Аз бях студент по медицина и бяхме на една братска
вечеря
на Изгрева.
И аз седя на масата и казвам на Учителя: „Учителю, вредна е захарта! " Понеже сервираха чай. Учителят не отговаря с думи, обаче взема захарницата, лъжичката и чашата, и взема една лъжичка, две лъжички, три лъжички и половина захар. Това беше неговият отговор. Аз гледам и се притеснявам.
към текста >>
50.
3.22. Брат Темелко иска прошка
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на
вечеря
.
Спираха посетителя: „Днеска е зает Учителят". Обаче брат Темелко, собственика на къщата, не е знаел тези неща и един ден казва на тези сестри: „Моля ви се сестри, защо стоите сега тук, пред вратата на Учителя, да Го безпокоите? " Те се обидили. Но на Учителя никой не се е оплакал. Но след това изказване на брат Темелко към сестрите Учителят три дни не излиза от стаята си.
Не идва на закуска, не идва на обед, не идва на
вечеря
.
Брат Темелко, със семейството си, са дълбоко озадачени, защо не излиза. И той си дал отговор на себе си - сигурно защото аз направих бележка на тези сестри. И на четвъртата сутрин, взел той жена си, децата си, отива при вратата на Учителя и почуква. Учителят се появява и той казва: „Учителю, моля Ви се, простете ми за моята постъпка със сестрите. Аз не съм знаел." Учителят усмихнат отваря вратата, идва вътре разбира се и все едно, че нищо не е било.
към текста >>
51.
3.41. Трифон Кунев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и
вечеря
.
И когато излезна от затвора, от Сливенския затвор, аз се сближих с него и го питам: „Какво ще кажете за комунистическата партия? " „Някой - каза - ме питат, дали мразиш комунистите. Аз им отговарям: „Не ги мразя, аз ги жаля". И той ми каза две негови опитности от пребиваването му в затвора в Сливен. Едната опитност е следната: „В килията бяхме седем души.
Обаче аз и един помак от Родопите, който беше осъден там на три години затвор заради това, че се опитал да бяга вън от границите на България и само аз и той си правехме молитва при закуска и обед, и
вечеря
.
На него му изпращаха шарлан и си топехме в чинийка с него в килията. Само аз и той, така си обяснявам аз, бяхме освободени, щото само аз и той правехме молитви в знак на благодарност и при тия условия в килията. Бяхме освободени от затвора." Това е едната опитност. Втората опитност е също от затвора. От време на време ме слагаха в карцер." Брат Трифон Кунев беше едър, могъща физическа конструкция.
към текста >>
52.
3.44. Борис Рогев
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Покани Борис Рогев, Георги Томалевски и ти, елате еди - кой си ден на гости у нас." Определеният ден бяхме на
вечеря
при брат Борис Николов и тогава разказваха за случая как е станало отпечатването на песните и разбира се прекарахме в една приятна обстановка.
При този случай по това време, докато Неделчо Попов е при него, брат Борис Николов е вън и той е в молитва, за да може да се съдейства от небето да се реализира. Наистина се реализира напечатването на песните на Учителя и братските песни в един по-обемист том. Преследваха ни комунистите, изпратиха наши братя в затворите, между които брат Борис Николов и брат Жечо Панайотов. Обаче, след като излезе от затвора, един ден ме среща брат Борис и ме пита: „Несторе, познаваш ли ти Борис Рогев? " „Да, казвам, ние сме приятели и ходим заедно на екскурзия на Витоша там." „Добре тогава, имам един хубав спомен от него, от Борис Рогев.
Покани Борис Рогев, Георги Томалевски и ти, елате еди - кой си ден на гости у нас." Определеният ден бяхме на
вечеря
при брат Борис Николов и тогава разказваха за случая как е станало отпечатването на песните и разбира се прекарахме в една приятна обстановка.
Брат Борис Николов с негов автограф му подари на Борис Рогев една от песнарките, за които той даде разрешението да се напечатат. Брат Борис Рогев, след като се пенсионира в Географския институт, отиде да работи в Института по математика при Академията на Науките и там той издаде две книжки. Тези книжки могат да бъдат прочетени само изключително от голям математик, само той може да прочете неговите формули, които са в тези книжки. Така тези книжки станали вече достояние в Съветския Съюз и от Москва един професор пише писмо до Академията на науките и моли академията да му посочат адреса на Борис Рогев, защото той искал лично да му пише писмо. Академията му изпраща на професора в Москва адреса на Борис Рогев и Борис Рогев получава едно писмо от този професор в Москва, с което го моли, като изпраща две световно нерешени математически задачи, да ги реши брат Борис Рогев.
към текста >>
53.
3.54. Дом за приеми и гости
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
И пристига там на
вечеря
.
Това е сестра Стоянова. Съпругът й - адютант на Фердинанд. И тя много пъти канила Учителя да посети нейния дом, да види нейния дом. Учителят доста дълго време й отказвал: „По-нататък". Но най-после един ден решава и й казва кога ще отиде и в кой ден.
И пристига там на
вечеря
.
Минала вечерята и Учителят се прибира на Изгрева. При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом? " „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест.
към текста >>
Минала
вечерята
и Учителят се прибира на Изгрева.
Съпругът й - адютант на Фердинанд. И тя много пъти канила Учителя да посети нейния дом, да види нейния дом. Учителят доста дълго време й отказвал: „По-нататък". Но най-после един ден решава и й казва кога ще отиде и в кой ден. И пристига там на вечеря.
Минала
вечерята
и Учителят се прибира на Изгрева.
При следващото посещение на сестрата при Учителя, сестрата пита Учителят: „Учителю, какво ще кажете за моя дом? " „Ще Ви кажа сестра: Във вашия дом имаше и царе, и генерали, но Господа Го нямаше." Поздравявам от сърце, аз Нестор, сестрата, че имала доблест да го сподели това изказване на Учителя след посещението Му в техния дом, на стенографката Параскева Тодорова. Тя ми го преразказа този случай. Поздравявам я, Бог да я прости, мир и светлина за нейната доблест. „Сегашният свят се нуждае от ученици и служители, които да учат себе си, а на другите, да слугуват.
към текста >>
54.
4.16. Една идея и нейната реализация
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Една вечер дойде в тази квартира Учителят с няколко други братя на
вечеря
.
16. Една идея и нейната реализация По това време аз работех върху идеята да се направи един малък тъкачен стан, на който всеки да може да си тъче плат, който е необходим в едно домакинство. С този стан аз бях на „Изгрева" в квартирата, в която живеех.
Една вечер дойде в тази квартира Учителят с няколко други братя на
вечеря
.
След вечерята, при която имахме разговор и аз Му разказах за тази моя идея, и че станът е тука при нас, и че искам да Му го покажа, да види какво представлява. Учителят дойде, аз направих демонстрация да види как се работи и казах, че има някои малки слабости, които искам да отстраня и тогава станът ще бъде готов. Учителят се усмихна и каза: „Ще стане". Беше весел и настойчив и ме насърчи. Обаче във връзка с конструкцията на този стан аз трябваше да сключвам парични заеми, да вземам кредити, с които ми стана много тежко да се оправям, тъй като заборчлях и един ден реших да спра тази работа.
към текста >>
След
вечерята
, при която имахме разговор и аз Му разказах за тази моя идея, и че станът е тука при нас, и че искам да Му го покажа, да види какво представлява.
16. Една идея и нейната реализация По това време аз работех върху идеята да се направи един малък тъкачен стан, на който всеки да може да си тъче плат, който е необходим в едно домакинство. С този стан аз бях на „Изгрева" в квартирата, в която живеех. Една вечер дойде в тази квартира Учителят с няколко други братя на вечеря.
След
вечерята
, при която имахме разговор и аз Му разказах за тази моя идея, и че станът е тука при нас, и че искам да Му го покажа, да види какво представлява.
Учителят дойде, аз направих демонстрация да види как се работи и казах, че има някои малки слабости, които искам да отстраня и тогава станът ще бъде готов. Учителят се усмихна и каза: „Ще стане". Беше весел и настойчив и ме насърчи. Обаче във връзка с конструкцията на този стан аз трябваше да сключвам парични заеми, да вземам кредити, с които ми стана много тежко да се оправям, тъй като заборчлях и един ден реших да спра тази работа. Разглобих го, турих частите настрана и спрях да работя.
към текста >>
55.
5.11. Траурът на България
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от дъжда влезнахме в стаята на Темелко,
вечеряхме
, приказвахме, пяхме песни.
Този траур продължи 45 години, до 1990 г., когато Съветската империя се саморазруши. Сега България отново трябва да възкръсне. Но това може да стане само чрез Словото на Учителя. А как ще стане ли? Ще ви разкажа как ще стане.
След като Учителят каза тези съдбовни думи, всички които бяхме измокрени от дъжда влезнахме в стаята на Темелко,
вечеряхме
, приказвахме, пяхме песни.
Ние със сестра ми Люба си тръгнахме и пренощувахме в една квартира, която бяхме наели. На другият ден сестрите, които бяха около Учителя ни казаха: „Знаете ли какво каза Учителят за вас двете? Една от тези две сестри е изгоряла на времето жива заради Христа. Но коя е тя, няма да ви кажа. За да не се съблазни нито тя, нито другите да се съблазнят." Не каза.
към текста >>
56.
5.31. Цеко
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да
вечеря
преди залез слънце.
Говореше в рими. Римуваше думите. Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко! " Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив.
Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да
вечеря
преди залез слънце.
Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да вечеря, и слънцето залязло, а той бил гладен. Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее.
към текста >>
Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да
вечеря
, и слънцето залязло, а той бил гладен.
Римуваше думите. Казваше за себе си: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко! " Учителят му беше казал, че някога в предишно прераждане е бил голям поет, но е съгрешил и затова днес е на такова дередже. Работеше на Изгрева, помагаше на всички, беше много работлив. Учителят в една беседа бе казал, че ученикът трябва да вечеря преди залез слънце.
Но веднъж Цеко се улисал и пропуснал да
вечеря
, и слънцето залязло, а той бил гладен.
Тогава се качил на едно високо дърво и оттам, от високо гледал слънцето, изваждал от торбата, която имал и така е ял. Хранел се е отвисоко и гледал слънцето. Така изпълнил съвета на Учителя. Когато това казали на Учителя, то Той се захласнал да се смее. Беше му малко слаб ангелът и налиташе на млади момичета.
към текста >>
57.
5.33. Ганка Парлапанова
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се
вечеря
преди залез слънце.
Да ушиете костюм без проба - това е цял подвиг. Понякога тя шиеше и дамски костюми и рокли. Тогава отиваше и споделяше с Учителя за разни модели. Учителят даваше мнението си и коригираше някои неща, като казваше за някои модели кое е правилното. Понякога тя оставаше до късно да шие, за да подготви някоя рокля за проба за следващия ден.
Работи, работи, но огладнява, а не смее да хапне нищо, защото слънцето отдавна е залязло, а Учителят е дал съвет да се
вечеря
преди залез слънце.
Накрая не изтърпява и отива да пита Учителя, какво да прави, понеже работи до късно и коремът й стърже на гладно. Учителят се усмихва и казва: „Рекох, ами хапни си! " Тя се успокоява, връща се и си хапва. Коремът вече не я стърже и не свири концерт на гладно. Веднъж Учителят й поръчва да ушие нещо и казва, че на Рила ще се качи по-късно.
към текста >>
58.
5.38. Кръстю Христов
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Много пъти дохождаше у нас на обяд и
вечеря
.
38. Кръстю Христов Той живееше на Изгрева и нищо не работеше. За да се изхранва, ходеше и просеше, и дрънчеше пари за прехрана. Той нямаше професия.
Много пъти дохождаше у нас на обяд и
вечеря
.
По времето на Учителя неговата барака се намираше срещу приемната на Учителя. Понеже е гладувал, влизал е без позволение в приемната и обирал, каквото има за ядене е го е носил в бараката си. Когато Учителят се научава за тази работа, Учителят нарежда да се заключи тази стая. Кръстю ходеше и се подвизаваше като ясновидец. Беше се свързал с певицата Лиляна Табакова, така беше я омотал и замотал, че тя го смяташе за Господ.
към текста >>
59.
5.42. На разпятие заради Христа
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
И от следващия ден те казаха: „По-скоро да
вечеряме
, че да свършим, за да има време да ни четеш." И аз им четях.
Нямаше разлика - бяха убийци. Една вечер изпях песента от Учителя „Фир-Фюр-Фен". Така както бяха легнали, всички седнаха на възглавниците си и ме гледаха занемели. Започнах да им чета беседа от томчето „Живият Господ". Течаха сълзи от очите им.
И от следващия ден те казаха: „По-скоро да
вечеряме
, че да свършим, за да има време да ни четеш." И аз им четях.
А онези, които ни пазеха, т.е. пазачите с пушките, се обаждат: „Чети по-високо и ние да слушаме." Та дойде време Словото на Учителя да се чете в затвора. Понякога Бог изпраща някого в затвора, за да се чете Словото Му. Имаше една баба Ванда, която бе удушила мъжът си. „Кажи какво да направя, та да може част от греха ми да изчезне.
към текста >>
60.
7.03. ПЕНЮ ГАНЕВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Оставяха ми от
вечерята
, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко.
Невероятна опитност, възбуждаща човек да пощурее от напрежение. Накрая всичко мина благополучно. Разплатих се с Пеню. Отидоха мои четири лекарски заплати, плюс две заплати на един мой познат от провинцията, който също така бе привлечен от мене да ми помогне. През това време аз работех в Своге в болницата като лекар и там сестрите и санитарите ме хранеха.
Оставяха ми от
вечерята
, която бе постна - зелен фасул, грах, ориз с домати и кисело мляко.
Това беше вегетарианска храна, която се сервираше задължително на болните, които не я ядяха, защото им беше омръзнала. Аз тогава бях млад лекар - гладен, жаден и беден. Онези, които ми оставяха храната знаеха, че имам някакви задължения да изплащам и съм без пари. С получените пари Петърчо си купи един хубав костюм, риза и обувки и се облече като истински студент. Целият лъщеше и блестеше.
към текста >>
61.
7.19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Знам каква ми е и
вечерята
- чай, хляб, сирене и маслини.
А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
Знам каква ми е и
вечерята
- чай, хляб, сирене и маслини.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
към текста >>
62.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Умееше хубаво да готви и на обед и на
вечеря
оставяше своите гости да опитат от гозбите й.
Тези моменти никога не могат да се повторят. Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши. С другите разговаряше за обикновени неща, но с мене тя говореше само за Школата и за Учителя. Така бяхме устроени и двамата, и благодарение на това тя остави един невероятен и безценен словесен материал за живота и историята на Братството, който бе записан. Тя обитаваше една стая, но винаги я поддържаше чиста, спретната.
Умееше хубаво да готви и на обед и на
вечеря
оставяше своите гости да опитат от гозбите й.
Дълги години й съдействаше една жена на име Славка, която й помагаше за някои неща в нейния бит, за което й заплащаше от нейната скромна пенсия. Есенно време тя си подготвяше зимнина за зимата и трябваше да си сложи туршии, да си купи картофи, лук, зеле и т. н. През 1983 г. аз бях заминал на работа в чужбина и бях наредил на съпругата си всяка есен да се предава на Елена Андреева по 100 лв., за да си подготвя зимнина. А то-ва правеше една месечна заплата.
към текста >>
63.
19. ЖЕЧО ПАНАЙОТОВ
,
,
ТОМ 4
Знам каква ми е и
вечерята
- чай, хляб, сирене и маслини.
А от Учителя зная, че който има тези линии, може да му се довериш." С този факт приключи изпитателния срок при Жечо Панайотов, който продължи около една година. Веднъж го заварвам сутринта да закусва надробена попара със сирене, надробена в една голяма бяла паница, съдържаща около един литър. „Много ти е голяма паницата и ще изядеш ли тази попара? " Жечо се усмихна. „Ти знаеш ли, че от известно време знам каква ми е закуската - попара със сирене.
Знам каква ми е и
вечерята
- чай, хляб, сирене и маслини.
Но да знаеш, най-труден ми е обядът. Не зная какво да си сготвя и вече съм възрастен и затова на обед си дояждам попарата, останала от сутринта." Аз се разсмях толкова чистосърдечно, че и той се смя с мене. Е, дойде време, и аз сега като него да правя същото. Аз не му се присмивах, но се смях до насита. Още го помня този смях.
към текста >>
64.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Умееше хубаво да готви и на обед и на
вечеря
оставяше своите гости да опитат от гозбите й.
Тези моменти никога не могат да се повторят. Тя разбра, че аз съм този човек, който е изпратен от небето, за да свърши онова, което тя не би могла сама да свърши. С другите разговаряше за обикновени неща, но с мене тя говореше само за Школата и за Учителя. Така бяхме устроени и двамата, и благодарение на това тя остави един невероятен и безценен словесен материал за живота и историята на Братството, който бе записан. Тя обитаваше една стая, но винаги я поддържаше чиста, спретната.
Умееше хубаво да готви и на обед и на
вечеря
оставяше своите гости да опитат от гозбите й.
Дълги години й съдействаше една жена на име Славка, която й помагаше за някои неща в нейния бит, за което й заплащаше от нейната скромна пенсия. Есенно време тя си подготвяше зимнина за зимата и трябваше да си сложи туршии, да си купи картофи, лук, зеле и т. н. През 1983 г. аз бях заминал на работа в чужбина и бях наредил на съпругата си всяка есен да се предава на Елена Андреева по 100 лв., за да си подготвя зимнина. А то-ва правеше една месечна заплата.
към текста >>
65.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една
вечеря
, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка.
Но това не може да се опише, то трябва да се изживее. Цялата тогавашна обстановка на улица „Опълченска" 66, където домакинята ме посрещаше понякога с неодобрение, понеже според нея отнемах от ценното време на Учителя. А там непрекъснато имаше движение от идващи и отиващи си посетители, като всеки бе се въоръжил с търпение и с подготвени въпроси към Учителя, защото всеки посетител не отиваше от просто любопитство, а от някаква нужна, търсещ помощ, закрила, съвети и разрешение на житейските си проблеми. А аз отивах като частна ученичка. Защо казвам частна ученичка?
Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една
вечеря
, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка.
След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си.
към текста >>
66.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на
вечеря
.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Към последните години на Школата някъде към 1940 година около мен се събра много работа, бях заета много и не можех да се справям дори с най-обикновените задължения в дома ни. Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости.
А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на
вечеря
.
А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни.
към текста >>
Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или
вечеря
, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко.
В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко.
Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или
вечеря
, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко.
Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка.
към текста >>
67.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА
,
,
ТОМ 5
А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на
вечеря
.
83. КЪЩНАТА ПОМОЩНИЦА СТАНКА Към последните години на Школата някъде към 1940 година около мен се събра много работа, бях заета много и не можех да се справям дори с най-обикновените задължения в дома ни. Имах задължения към Школата, работех върху песните на Учителя, работех върху Словото, а ежедневието изискваше своето - да се сготви, да се почисти къщата и да се посрещат и изпращат гости.
А всеки, който идваше на гости винаги се оставаше на обед или на
вечеря
.
А само да се разтреби и да се измият чиниите означаваше много време. А да се приготви храната беше трудоемка работа, защото вегетарианските ястия са много по-трудни за приготовляване. Изморявах се и едвам се справях. Борис по това време работеше и трябваше сутрин в торбата му да се сложи храна, която бе сготвена предния ден. А той беше малко капризен с яденето, понеже стомаха му не можеше да поема каква да е храна, защото имаше язва, приемаше само пасирани храни.
към текста >>
Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или
вечеря
, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко.
В предишния си живот е била чифликчийка и е тормозила с камшик подчинените си, а тук в моя дом бе дошла да служи и да се научи на закона на служението. Това го разбрах още в самото начало. Тя имаше няколко братя на село, но беше напуснала като им бе оставила цялото наследство от имота и беше решила от малка да се посвети да работи за Бога и за делото на Учителя. Та идвайки при мен тя ми беше голяма помощница и вършеше тежката работа в дома, чистеше, переше, пазаруваше, копаеше градината, садеше зеленчук, приготовляваше зеленчуците, които трябваше да се сложат в тенджерите и да се сготви подходяща манджа. Разбира се и аз работех, но работата беше разпределена и аз си отдъхнах малко.
Вече беше по-лесно да се посрещат и изпращат гости, да се оставят на обед или
вечеря
, да се прибира след тях, да се мие посудата и да се подрежда всичко.
Бях поставена почти насила да приемам тези гости, а не че аз ги търсех или ги исках. Те идваха, гощавах ги, отиваха си и после коментираха и по такъв начин, че бе за учудване. Чувах и ми предаваха коментарите, които след време преминаваха в нападки и злостни клевети, но аз пак ги посрещах, гощавах ги и пак след това чувах по мой адрес какви ли не работи. Ето това бе наистина чудновато, като че ли ги посрещах и гощавах само за това, за да им дам повод след това да бъда хулена, чернена и клеветена. Та онова, което ми беше казал на времето Учителя се сбъдваше и се движеше в моя път без грешка.
към текста >>
68.
85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО
,
,
ТОМ 5
Ние сме в трапезарията седнали на пейката на
вечеря
и чакаме Учителя.
Колко хора бяха замесени в тази задача и колко неща научихме. Но онова, което стана през целият ми живот това бе онзи разговор за Учителя и за ситото, което е поставено в Школата. То задействува безпогрешно и работи от начало до край на Школата. И ето тридесет години след Школата то продължава да действува и ще продължи и в бъдеще да отсява нужното от ненужното, потребното от непотребното, истинското от фалшивото. Щом има Слово на Учителя, ще има и сито, защото Словото на Учителя е Небесния хляб за учениците на Школата и за техните души.
Ние сме в трапезарията седнали на пейката на
вечеря
и чакаме Учителя.
Той идва, сяда, казва молитва и той говори: „Който сяда на трапезата зло не мисли". Една сестра Балтова го пита: .Учителю, по-рано християните са ги горели живи и избивали и те с песни са ужидали, т.е. чакали са смъртта, а сега като някой хора речат страдания, зсичките ги е страх". „Тогава страданията са били физически, а сега страданията са в умствения свят". Балтова продължава: „Какво значи, че страданията са в умствения свят".
към текста >>
69.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
На Нова година както всеки път има братска
вечеря
, събират се около двайсетина души пред масата натрупана с ястия, а преди да дойде Новата година обикновено Учителят казва на всеки да си направи тайна молитва и да се помоли вътре в себе си какво желае той да постигне през новата година.
А това вътрешно достойнство бе моята увереност, че връзката ми с Бога е единствена и тя е вечна както бе присъствието на Учителя тук на Изгрева живо и неотразимо, защото Учителят бе тук не само като Учител, но и Бог чрез него крачеше на земята, по земята българска и Бог бе дошъл да посети своите люде. Ето това беше моят път в Школата на Учителя. Но не само аз минавах през такива задачи. Ще ви разкажа един пример на един брат Крюгер от село Вранестеня от Радомирско, където той там беше агроном и живя дълги години. През годината той имал много неприятности и много трудно задачи за разрешаване в личния си път и решил за Нова година до дойде на Изгрева, да посети Учителя и да го запита за онова, което трябва да направи, за да разреши своите мъчни задачи.
На Нова година както всеки път има братска
вечеря
, събират се около двайсетина души пред масата натрупана с ястия, а преди да дойде Новата година обикновено Учителят казва на всеки да си направи тайна молитва и да се помоли вътре в себе си какво желае той да постигне през новата година.
И всеки, който пожелае то това желание мислено се поднася пред Учителя и това пожелание обикновено се сбъдваше през идната година. Учителят предварително нареждаше всеки да си запише желанието в своето молитвено тефтерче и всеки ден след като си привърши ежедневната молитва ученикът да прочете и своето желание, което е изказал в тайна молитва пред Учителя срещу Новата година. И така двадесетина ученици всяка година проверяваха на живо и на яве дали тяхното желание се сбъдваше през годината. Без изключение те се сбъдваха и когато се събирахме отново в края на годината Учителят запитваше: „Има ли някой от вас на когото не му се е сбъднало желанието? " Всички онези, които бяха присъствали предната година отговаряха в глас: „Учителю, всичко се сбъдна".
към текста >>
70.
116. БЪЛГАРСКАТА КИТЕНИЦА
,
,
ТОМ 5
Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да
вечеря
, а нямала и пари.
Той знаеше за нашите нужди и за страданията, през които преминавахме и понякога той се доближаваше незабелязано до нас и ни помагаше и помощта идваше по най-естествен начин. За него всичко беше открито и живота на човека беше бяла хартия. Познаваше състоянията ни, от какво имахме нужда, знаеше за нашите грешки и заблуждения. Той едновременно присъстваше навсякъде в едно и също време. На Изгрева имахме безброй случаи, които се редуваха ден след ден.
Спомням си разказваше Милка Периклиева, че една вечер се случило така, че нямала какво да
вечеря
, а нямала и пари.
По едно време се сеща, че може да отиде неканена някъде на гости и все ще я нагостят с нещо, но си казала, това е обикновена хитрост и тук на Изгрева не върви такава дребна хитрост. Тук гладните бяха много и ние бяхме непрекъснато в оскъдица. Ето защо тя решила, че вместо да напълни корема си с храна изпросена по този начин, то по-добре да вземе някаква беседа и да я прочете и по този начин ще се напълни от вътре с духовна храна и гладният корем няма да я гложди. Взима книгата, зачита се и ето ти на вратата се почуква, прекрачва една сестра и в една чиния носи хубави, големи, червени череши и една прясна питка. Казва й: „Учителят ме изпрати при тебе да ти донеса тези череши и тази питка, за да си хапнеш, защото каза, че най-доброто състояние на ученика е когато освен духовна храна поеме и хубави череши и една малка питка".
към текста >>
71.
133. ФОРМИ И СИМВОЛИ
,
,
ТОМ 5
Вечерта когато отидох на
вечеря
, където се бяха събрали приятели то Учителят ме възнагради богато само с един поглед.
Седя при него почти целият ден в едно разбъркано, критично състояние. Той беше вътрешно нежен към мене и искаше да си издържа изпита и да направя жертвата, която Бог иска от мене, но външно се държеше сдържано. Аз си отидох без да мога да си издържа изпита този ден. След като се върнах в стаята си аз се съсредоточих и след една кратка вътрешна борба успях да дам онова, което се търсеше от мен. Веднага настъпи успокоение.
Вечерта когато отидох на
вечеря
, където се бяха събрали приятели то Учителят ме възнагради богато само с един поглед.
Аз изведнъж почувствах облекчение и след това една необикновена пълнота от въодушевление и радост. Беше 31 декември 1925 година. Учителят каза: „Всичките тези духове остави ги да си идат със старата година. Новата година нека да започне с новото. Твоята работа знаеш ли на какво прилича?
към текста >>
72.
135. СЪБОРИТЕ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден
вечеряли
на обща трапеза.
Понеже по своето естество то няма възможност да ражда, за да расте то трябва да краде от друго място". „Сега идва Господ да преобрази тия страдания в Добро за човечеството. Всеки, който прави Зло значи обича Злото, мрази Виделината и ще остане вързан, а онзи, който прави Добро отива към Виделината. Плодовете изискват светлина, за да узреят. То е закон много добре основан." А сега ще ви покажа как действуваше закона на съответствията: На 8 август 1914 година в събота в 10 часа сутринта идват представители от местното комендантство на град Търново и разтурят събора поради това, че в страната е обявено военно положение.
Подир обяд започват да напускат събора, но онези, които са останали за следващия ден
вечеряли
на обща трапеза.
Властите узнали това и към 9 часа вечерта Учителят и няколко приятели са арестувани в града от военните власти, задържани в комендантството и са пуснати в 12 часа през нощта. Нареждат на Учителя да напусне Търново и той сутринта отпътувал за Казанлък. Този, който разтуря събора е полковник Стойко Радойков заедно с митрополит Йосиф Търновски. Години след това Стойко Радойков - вече генерал загива в атентата в църквата „Света Неделя" на 16 април 1925 г. А пък Търновският митрополит Йосиф през време на войната 1915-1918 г.
към текста >>
73.
136. БЕЛИТЕ БРАТЯ НА СЪБОРИТЕ В ТЪРНОВО
,
,
ТОМ 5
По даден сигнал за закуска, обяд и
вечеря
всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя.
За неотложни нужди срещата с Учителя ще става чрез комисия. V. При сутрешните молитви всекой запазва реда, който е заел първи ден. Всички заемат местата си десет минути преди определеното време и пазят пълна тишина. Закъснелите застават най-подир. Предаванието ще става от 12 души, които ще предадат нареждането на Учителя. VI.
По даден сигнал за закуска, обяд и
вечеря
всички се нареждат по определените си места и с песни очакват Учителя.
Вън от столовата носене на храна се забранява. VII. Пушенето на тютюн се забранява. VIII. Купуване на хранителни продукти по частен ред не е позволено. IX. Всички деца са под контрола на родителите си, а излизането им вън от района става под надзора на отговорни лица. X. Във всяка палатка има частна стомна.
към текста >>
74.
155. КОМУНИ И КОМУНАРИ
,
,
ТОМ 5
В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да
вечерят
заедно и да завършат деня с песни и молитви.
След това Учителят откри Школата, за да подготви идното човечество чрез едно ново знание, което то ще изучи, ще приложи и от Висок идеал ще го претвори в живот. Ето, това е идеалната комуна. На Изгрева имаше една комуна още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше. Няколко млади братя си направиха една барака. Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други.
В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да
вечерят
заедно и да завършат деня с песни и молитви.
Но за да има братска вечеря трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната. Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната. Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост?
към текста >>
Но за да има братска
вечеря
трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната.
Ето, това е идеалната комуна. На Изгрева имаше една комуна още в първите години, когато той се застрояваше и заселваше. Няколко млади братя си направиха една барака. Това бяха Борис Николов, Георги Радев, Никола Нанков и още други. В нея започнаха да спят и след като се връщаха от работа, трябваше да вечерят заедно и да завършат деня с песни и молитви.
Но за да има братска
вечеря
трябва да се влагат продукти, да слага всеки своя труд, за да може да се изхранва комуната.
Другите работеха по малко. Само Борис работеше като хамалин. Георги Радев само пишеше, а баба Данка, която трябваше да се грижи за готвенето само дърпаше всичко към себе си и създаде частна собственост в комуната. Възможно ли е при комунален живот да има частна собственост? Възможно е, защото точно тук така стана.
към текста >>
Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за
вечеря
, като предварително усетят по миризмата на гозбата.
" Това означаваше, че някой трябва да донесе вода. А вода се носеше от Диана бад, на едно разстояние от два километра. Борис чуе и види празното канче, взима две кофи и донася вода. Седне за малко да се отмори и отново го хванат да свърши някоя и друга работа. Само че това е работа за няколко човека, защото комуната наброява към десет човека, но другите останали ги няма.
Те ще дойдат и ще седнат на масата, която е сложена за
вечеря
, като предварително усетят по миризмата на гозбата.
Те са седнали някъде в страни, отмарят си и съзерцават и се подвизават в Господа. Но щом усетят миризмата на разлята гозба, тутакси скачат и бегом при масата, при пълните чинии. А през това време някой трябва да работи вместо тях, да купи продукти, да приготви гозбата, за да могат след като са се подвизавали в Небесните селения, да получат награда за това и да си напълнят празните тьрбуси. Та докато се грижат за духовните си нужди, друг трябва да се грижи за техния насъщен хляб. Има ли нещо комунално в един такъв порядък?
към текста >>
75.
189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА
,
,
ТОМ 5
Веднъж бяхме на обща
вечеря
и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва.
Затова пазете се да не се цапате. В една окултна Школа е строго забранено да се критикуват учениците по между си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Но има случаи когато Учителят даде задача на един ученик и той трябва да изчисти всичката мръсотия, която е завладяла наоколо. Той тогава става канал, чрез който трябва да изле-зат всички нечистотии и мръсотии. Една такава роля и задача изпълнява и Магдалена тук на Изгрева".
Веднъж бяхме на обща
вечеря
и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва.
До него беше седнала Магдалена и той разговаряше много любезно и внимателно с нея. Виждах как той работеше възпитателно върху нея. А това, което й казваше беше същевременно поучение и за всички ни. Същевременно той възпитаваше и мене и навярно всички останали присъствуващи на тази вечеря. Аз бързах да си отида, защото беше станало късно и валеше дъжд, но Учителя се държеше като че ли няма хабер за това и продължаваше да разговаря.
към текста >>
Същевременно той възпитаваше и мене и навярно всички останали присъствуващи на тази
вечеря
.
Една такава роля и задача изпълнява и Магдалена тук на Изгрева". Веднъж бяхме на обща вечеря и Учителят каза, че разликата между неговата ядене и нашето е, че ние изпитваме удоволствие като ядем, а той изпитва страдание, защото той прави жертва. До него беше седнала Магдалена и той разговаряше много любезно и внимателно с нея. Виждах как той работеше възпитателно върху нея. А това, което й казваше беше същевременно поучение и за всички ни.
Същевременно той възпитаваше и мене и навярно всички останали присъствуващи на тази
вечеря
.
Аз бързах да си отида, защото беше станало късно и валеше дъжд, но Учителя се държеше като че ли няма хабер за това и продължаваше да разговаря. Аз ясно долових тази вечер желанието му да се науча да се покорявам на волята Божия, макар че това ме тури в противоречие. От една страна не беше ми приятно да слушам и да гледам как Учителят бе толкова внимателен и любезен с Магдалена, а на нас не ни обръщаше внимание все едно, че ние бяхме столове наредени на масата. От друга страна залавя дъжд, беше хладно и аз трябваше да пропътувам няколко километра по тъмно и късно, за да отида у дома си. Ето това бе противоречието, в което бях изпаднала.
към текста >>
След като свърши
вечерята
той ми каза блага дума, насърчи ме да работя и ме попита дали имам наметало за дъжда, който се бе усилил.
От една страна не беше ми приятно да слушам и да гледам как Учителят бе толкова внимателен и любезен с Магдалена, а на нас не ни обръщаше внимание все едно, че ние бяхме столове наредени на масата. От друга страна залавя дъжд, беше хладно и аз трябваше да пропътувам няколко километра по тъмно и късно, за да отида у дома си. Ето това бе противоречието, в което бях изпаднала. Накрая реших да се покоря и да остана при Учителя. В същия момент почувствувах, че той леко ме погледна и остана доволен от туй, че аз разбрах урока си и с втори поглед ми даде да разбера, че после ще ме приеме любезно и нежно когато дойде моето време.
След като свърши
вечерята
той ми каза блага дума, насърчи ме да работя и ме попита дали имам наметало за дъжда, който се бе усилил.
Така той ме изпрати до външната врата. Ако бях си тръгнала преди това сама нямаше да има нито любезен разговор, нито щеше лично Учителя да ме изпрати. Така останаха всички доволни както Магдалена, така и останалите на масата, които слушаха разговора, така и моя милост. На следващия ден аз съм при Учителя и му казвам: „Учителю, вие бяхме много внимателен с Магдалена предната вечер". Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа.
към текста >>
76.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Трябва да знаете последиците от една братска
вечеря
.
Понеже това беше Школа на Бялото Братство и Школа на Любовта много пъти ние се събирахме на братски обеди и вечери и винаги се случваше нещо, което разваляше настъпилата хармония. Точно в този момент някъде в редиците ставаше разправия и скандал. По този въпрос веднъж Учителят каза следното: „Ето моето мнение за братските вечери: за такива братски вечери каквито вие ги правите - аз ви забранявам. Вие отивате там, за да се обиждате. Щом немаш хармония, не отивай там иначе ти със себе си внасяш дисхармония.
Трябва да знаете последиците от една братска
вечеря
.
И двама души да сте били на вечеря, но да има хармония между вашите души. Ако бъдете много и сте в дисхармония - не постигате нищо. Чувствуваш ли в себе си, че нямаш хармония с известни души не отиваш там, за да внасяш дисхармония между средата. Дисхармонията след това действа пагубно срещу всички." Спомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия. На следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа.
към текста >>
И двама души да сте били на
вечеря
, но да има хармония между вашите души.
Точно в този момент някъде в редиците ставаше разправия и скандал. По този въпрос веднъж Учителят каза следното: „Ето моето мнение за братските вечери: за такива братски вечери каквито вие ги правите - аз ви забранявам. Вие отивате там, за да се обиждате. Щом немаш хармония, не отивай там иначе ти със себе си внасяш дисхармония. Трябва да знаете последиците от една братска вечеря.
И двама души да сте били на
вечеря
, но да има хармония между вашите души.
Ако бъдете много и сте в дисхармония - не постигате нищо. Чувствуваш ли в себе си, че нямаш хармония с известни души не отиваш там, за да внасяш дисхармония между средата. Дисхармонията след това действа пагубно срещу всички." Спомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия. На следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа. Всички го изслушаха и понеже беше кратко изпяха няколко песни, казаха няколко молитви и си отидоха.
към текста >>
77.
293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО
,
,
ТОМ 5
Трябва да знаете последиците от една братска
вечеря
.
Понеже това беше Школа на Бялото Братство и Школа на Любовта много пъти ние се събирахме на братски обеди и вечери и винаги се случваше нещо, което разваляше настъпилата хармония. Точно в този момент някъде в редиците ставаше разправия и скандал. По този въпрос веднъж Учителят каза следното: „Ето моето мнение за братските вечери: за такива братски вечери каквито вие ги правите - аз ви забранявам. Вие отивате там, за да се обиждате. Щом немаш хармония , не отивай там иначе ти със себе си внасяш дисхармония.
Трябва да знаете последиците от една братска
вечеря
.
И двама души да сте били на вечеря, но да има хармония между вашите души. Ако бъдете много и сте в дисхармония - не постигате нищо. Чувствуваш ли в себе си, че нямаш хармония с известни души не отиваш там, за да внасяш дисхармония между средата. Дисхармонията след това действа пагубно срещу всички." Спомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия. На следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа.
към текста >>
И двама души да сте били на
вечеря
, но да има хармония между вашите души.
Точно в този момент някъде в редиците ставаше разправия и скандал. По този въпрос веднъж Учителят каза следното: „Ето моето мнение за братските вечери: за такива братски вечери каквито вие ги правите - аз ви забранявам. Вие отивате там, за да се обиждате. Щом немаш хармония , не отивай там иначе ти със себе си внасяш дисхармония. Трябва да знаете последиците от една братска вечеря.
И двама души да сте били на
вечеря
, но да има хармония между вашите души.
Ако бъдете много и сте в дисхармония - не постигате нищо. Чувствуваш ли в себе си, че нямаш хармония с известни души не отиваш там, за да внасяш дисхармония между средата. Дисхармонията след това действа пагубно срещу всички." Спомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия. На следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа. Всички го изслушаха и понеже беше кратко изпяха няколко песни, казаха няколко молитви и си отидоха.
към текста >>
78.
7. МАЛКАТА КНИЖЧИЦА
,
,
ТОМ 6
И аз я стиснах здраво както „слепец стиска тоягата" и както „давещият - сламката", както казват народните поговорки и се обърнах към всички и с разведрено и весело лице взех участие в разговорите, шегите, игрите и песните докато взе да се
свечерява
и ние си тръгнахме.
Трябва да я прочета! веднага трябва да я прочета. Но как? Невъзможно! Неучтиво нито да се зачета пред всички, нито да си отида веднага.
И аз я стиснах здраво както „слепец стиска тоягата" и както „давещият - сламката", както казват народните поговорки и се обърнах към всички и с разведрено и весело лице взех участие в разговорите, шегите, игрите и песните докато взе да се
свечерява
и ние си тръгнахме.
Вечерта беше вече късно, ние бяхме изморени и трябваше да си легна без да я прочета. Следващият ден неделя беше облачен и мъглив. За пръв път не ме обзе мъката и аз не се заблъсках в безизходни размишления, но взех книжката. Още първите редове ме грабнаха и ме държаха до края в будност и напрежение. „Боже каква книжка!
към текста >>
79.
9. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
Беше време за
вечеря
.
Почувствувах се обгърната от топлота, от сигурност. Оазис. Оазис след пустинята, от която ида. Пристан, пристан след бурния океан, на който изплавах, си мислех аз. Въздъхнах си свободно и влязохме в трапезарията, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща. Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души.
Беше време за
вечеря
.
Ще слезе Учителят от горния етаж да вечерят. Тук се вечеряше рано, към 6-7 часа лятно време и 5-6 зимно време. Как? Дошли сме да Го безпокоим по време на вечеря, възмутих се от себе си и от Милка аз. Защо дойдохме по това време? „Не се безпокой, Наталио.
към текста >>
Ще слезе Учителят от горния етаж да
вечерят
.
Оазис след пустинята, от която ида. Пристан, пристан след бурния океан, на който изплавах, си мислех аз. Въздъхнах си свободно и влязохме в трапезарията, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща. Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души. Беше време за вечеря.
Ще слезе Учителят от горния етаж да
вечерят
.
Тук се вечеряше рано, към 6-7 часа лятно време и 5-6 зимно време. Как? Дошли сме да Го безпокоим по време на вечеря, възмутих се от себе си и от Милка аз. Защо дойдохме по това време? „Не се безпокой, Наталио. Той никога не вечеря сам.
към текста >>
Тук се
вечеряше
рано, към 6-7 часа лятно време и 5-6 зимно време. Как?
Пристан, пристан след бурния океан, на който изплавах, си мислех аз. Въздъхнах си свободно и влязохме в трапезарията, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща. Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души. Беше време за вечеря. Ще слезе Учителят от горния етаж да вечерят.
Тук се
вечеряше
рано, към 6-7 часа лятно време и 5-6 зимно време. Как?
Дошли сме да Го безпокоим по време на вечеря, възмутих се от себе си и от Милка аз. Защо дойдохме по това време? „Не се безпокой, Наталио. Той никога не вечеря сам. Ние няма да Го безпокоим.
към текста >>
Дошли сме да Го безпокоим по време на
вечеря
, възмутих се от себе си и от Милка аз.
Въздъхнах си свободно и влязохме в трапезарията, където ни покани една от сестрите - Василка Иванова, която живееше в същата къща. Беше постлала голяма, дълга маса със снежнобяла ленена покривка и наредени чаши за чай за около 10-15 души. Беше време за вечеря. Ще слезе Учителят от горния етаж да вечерят. Тук се вечеряше рано, към 6-7 часа лятно време и 5-6 зимно време. Как?
Дошли сме да Го безпокоим по време на
вечеря
, възмутих се от себе си и от Милка аз.
Защо дойдохме по това време? „Не се безпокой, Наталио. Той никога не вечеря сам. Ние няма да Го безпокоим. Това е заведен ред.
към текста >>
Той никога не
вечеря
сам.
Ще слезе Учителят от горния етаж да вечерят. Тук се вечеряше рано, към 6-7 часа лятно време и 5-6 зимно време. Как? Дошли сме да Го безпокоим по време на вечеря, възмутих се от себе си и от Милка аз. Защо дойдохме по това време? „Не се безпокой, Наталио.
Той никога не
вечеря
сам.
Ние няма да Го безпокоим. Това е заведен ред. Това е закон тука. Тука закусват, обядват и вечерят общо всички, които са по това време тука. Та и нас сестрата ни покани да вечеряме с Него.
към текста >>
Тука закусват, обядват и
вечерят
общо всички, които са по това време тука.
„Не се безпокой, Наталио. Той никога не вечеря сам. Ние няма да Го безпокоим. Това е заведен ред. Това е закон тука.
Тука закусват, обядват и
вечерят
общо всички, които са по това време тука.
Та и нас сестрата ни покани да вечеряме с Него. Ще дойдат и всички, които са на двора. „И ние ще вечеряме тука, заедно с Него? ", уплашено извиках аз. „Не, не, не".
към текста >>
Та и нас сестрата ни покани да
вечеряме
с Него.
Той никога не вечеря сам. Ние няма да Го безпокоим. Това е заведен ред. Това е закон тука. Тука закусват, обядват и вечерят общо всички, които са по това време тука.
Та и нас сестрата ни покани да
вечеряме
с Него.
Ще дойдат и всички, които са на двора. „И ние ще вечеряме тука, заедно с Него? ", уплашено извиках аз. „Не, не, не". Но докато се бунтувах всички влязоха бързо и безшумно и аз млъкнах.
към текста >>
„И ние ще
вечеряме
тука, заедно с Него?
Това е заведен ред. Това е закон тука. Тука закусват, обядват и вечерят общо всички, които са по това време тука. Та и нас сестрата ни покани да вечеряме с Него. Ще дойдат и всички, които са на двора.
„И ние ще
вечеряме
тука, заедно с Него?
", уплашено извиках аз. „Не, не, не". Но докато се бунтувах всички влязоха бързо и безшумно и аз млъкнах. След тях влезе в антрето, където имаше чешма бързо и безшумно и Учителят, изми си ръцете и влезе при нас. Всички станаха и Го посрещнаха радостно и почтително.
към текста >>
Вечерята
свърши.
Кога и какво съм виждала та изплува в съзнанието ми този израз „лице Божествено"? И после глас - музика, музика някаква дълбока, тиха, приятна като на дълбок поток слизащ от планината. И този глас отекна дълбоко в душата ми и ме понесе някъде високо, далеко от тук. Аз виждах стаята, обстановката, виждах всички как сърбаха свободно и усърдно чая си и виждах и Него с крайчеца на окото си, но сякаш не осъзнавах явно какво виждам, стоях глуха и занемяла пред изстиващия чай и не чувах говорят ли, какво говорят, не чувах когато ме подканяха да пия чая си, а само чувах тази мелодия: „Заповядайте, рекох, седнете да пием чай! " И носена на нейните крила пътувах някъде далеко, високо, за да си спомня къде и кога съм чувала този глас, кога и къде съм виждала това лице, които виждах и чувах за първи път, а ми се струваше, че ги познавам, че някъде дълбоко в душата ми са близки и пазя някакъв спомен за тях.
Вечерята
свърши.
Учителят стана да си отива в стаята. Станахме всички. Подаде ръка пак единствено на нас двете - малки, незначителни селски учителки от провинцията. И се обърна към Милка: „Доведете ги, рекох, утре на Баучер."
към текста >>
80.
22. НА ВЕЧЕРЯ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 6
22. НА
ВЕЧЕРЯ
ПРИ УЧИТЕЛЯ Беше коледна ваканция.
22. НА
ВЕЧЕРЯ
ПРИ УЧИТЕЛЯ Беше коледна ваканция.
Гостувахме с приятелката ми Олга Блажева на Изгрева. Една надвечер минавайки край стаята на Учителя, Той излезе и ни покани. Нямаше никой на двора, нямаше никой при Него. Покани ни да седнем. Седна и Той на плетеното кресло срещу нас и много мило и бащински ни заговори.
към текста >>
„Рекох, ще останете да
вечеряме
заедно." Ние и особено аз, и без това стояхме смутени и стеснителни, а сега това беше върхът на нашето смущение.
Една надвечер минавайки край стаята на Учителя, Той излезе и ни покани. Нямаше никой на двора, нямаше никой при Него. Покани ни да седнем. Седна и Той на плетеното кресло срещу нас и много мило и бащински ни заговори. Разпита ни как живеем, как прекарваме на село, даде ни някои изяснения, съвети и стана.
„Рекох, ще останете да
вечеряме
заедно." Ние и особено аз, и без това стояхме смутени и стеснителни, а сега това беше върхът на нашето смущение.
Ще вечеряме Той и ние, само тримата! Та как ще бъде това? Как ще прекараме толкова време \/13 а У13? Какво ще разговаряме с Него - Той най-големият Човек и ние малките скромни учителки от затънтени краища на майка България!? Той, почувствувал нашето смущение се държеше така просто, така естествено и шеговито, че ние почнахме да се предразполагаме и развеселяваме.
към текста >>
Ще
вечеряме
Той и ние, само тримата!
Нямаше никой на двора, нямаше никой при Него. Покани ни да седнем. Седна и Той на плетеното кресло срещу нас и много мило и бащински ни заговори. Разпита ни как живеем, как прекарваме на село, даде ни някои изяснения, съвети и стана. „Рекох, ще останете да вечеряме заедно." Ние и особено аз, и без това стояхме смутени и стеснителни, а сега това беше върхът на нашето смущение.
Ще
вечеряме
Той и ние, само тримата!
Та как ще бъде това? Как ще прекараме толкова време \/13 а У13? Какво ще разговаряме с Него - Той най-големият Човек и ние малките скромни учителки от затънтени краища на майка България!? Той, почувствувал нашето смущение се държеше така просто, така естествено и шеговито, че ние почнахме да се предразполагаме и развеселяваме. Ние скочихме да Му помогнем да преместим масата, да Му помогнем да наредим трапезата, още като каза, че ще вечеряме заедно, но Той не позволи.
към текста >>
Ние скочихме да Му помогнем да преместим масата, да Му помогнем да наредим трапезата, още като каза, че ще
вечеряме
заедно, но Той не позволи.
Ще вечеряме Той и ние, само тримата! Та как ще бъде това? Как ще прекараме толкова време \/13 а У13? Какво ще разговаряме с Него - Той най-големият Човек и ние малките скромни учителки от затънтени краища на майка България!? Той, почувствувал нашето смущение се държеше така просто, така естествено и шеговито, че ние почнахме да се предразполагаме и развеселяваме.
Ние скочихме да Му помогнем да преместим масата, да Му помогнем да наредим трапезата, още като каза, че ще
вечеряме
заедно, но Той не позволи.
„Вие сте мои гости, аз съм домакинята и аз ще наредя сам." И тази пъргава домакиня, макар че беше към 70 години човек, грабна голямата, тежка квадратна маса и я приближи към нас. Мести я, нагажда я и пита: „Така ли? Тука ли? Добре ли е сега? " и т.н.
към текста >>
„Учителю, сготвихме, рекох си: чакай да занеса на Учителя." Учителят се усмихна, благодари и се обърна към нас с думите: „Ето, и
вечерята
пристигна." „И аз така си помислих, Учителят може да има гости, чакай да сипя малко повечко", каза сестра Динова.
Станахме пет души. Ето защо е сложил пет прибора. Изнесе и хляб. Наряза. И тъкмо си мисля, какво ли ще ни гощава пък, чука се на вратата. Влиза милата сестра Ана Динова с две големи купи, с два вида ядене - компот и другото не помня какво беше.
„Учителю, сготвихме, рекох си: чакай да занеса на Учителя." Учителят се усмихна, благодари и се обърна към нас с думите: „Ето, и
вечерята
пристигна." „И аз така си помислих, Учителят може да има гости, чакай да сипя малко повечко", каза сестра Динова.
„Хайде, да ви е сладко." и си излезе. Аз се поосвободих като видях, че станахме повече души. Тези братя бяха интелигентни, те ще водят разговора. Аз бях още доста неопитна, за да разбирам, че Той не търси интелигентните и издигнатите, а тъкмо малките и простите, защото не Той ще учи от хората, но хората ще учат от Него. Вечерята мина приятно с много интересни разговори, които онези братя може би ще предадат в своите спомени.
към текста >>
Вечерята
мина приятно с много интересни разговори, които онези братя може би ще предадат в своите спомени.
„Учителю, сготвихме, рекох си: чакай да занеса на Учителя." Учителят се усмихна, благодари и се обърна към нас с думите: „Ето, и вечерята пристигна." „И аз така си помислих, Учителят може да има гости, чакай да сипя малко повечко", каза сестра Динова. „Хайде, да ви е сладко." и си излезе. Аз се поосвободих като видях, че станахме повече души. Тези братя бяха интелигентни, те ще водят разговора. Аз бях още доста неопитна, за да разбирам, че Той не търси интелигентните и издигнатите, а тъкмо малките и простите, защото не Той ще учи от хората, но хората ще учат от Него.
Вечерята
мина приятно с много интересни разговори, които онези братя може би ще предадат в своите спомени.
Между другото говори и за богомилството и за нашето учение. Каза, че ние, това сме някогашните богомили. Каза също, че комунистите тогава, които по онова време бяха гонени и преследвани, са някогашните боляри, които са гонили и преследвали богомилите. И сега тяхното гонение е кармическо - гонят ги за онова, предишно време. Подробности не помня.
към текста >>
81.
28. ГОЛЯМАТА, ХУБАВА И ВАЖНА СРЕЩА. САМООПРЕДЕЛЯНЕТО
,
,
ТОМ 6
Привечер, когато
вечеряхме
в един ресторант при нас се приближи един негов много близък приятел - поет.
Сам той се развесели. И прекарахме целия следобед много приятно. Ходихме по покупки, води ме по музеи, градини, сладкарници. Запозна ме с някои свои млади приятели -поети и журналисти. Сам той беше вече журналист и поет.
Привечер, когато
вечеряхме
в един ресторант при нас се приближи един негов много близък приятел - поет.
запозна ни. Той остана да вечеря заедно с нас. После тръг- 42 наехме към Военния клуб. Кой знае защо брат ми сподели с него, че от скоро съм последователка на г-н Дънов и че днес съм била два часа на разговор с Него и съм се чувствувала радостна и щастлива. Той скочи изумен: „Ти си луд, ти си луд, Митко!
към текста >>
Той остана да
вечеря
заедно с нас.
Ходихме по покупки, води ме по музеи, градини, сладкарници. Запозна ме с някои свои млади приятели -поети и журналисти. Сам той беше вече журналист и поет. Привечер, когато вечеряхме в един ресторант при нас се приближи един негов много близък приятел - поет. запозна ни.
Той остана да
вечеря
заедно с нас.
После тръг- 42 наехме към Военния клуб. Кой знае защо брат ми сподели с него, че от скоро съм последователка на г-н Дънов и че днес съм била два часа на разговор с Него и съм се чувствувала радостна и щастлива. Той скочи изумен: „Ти си луд, ти си луд, Митко! Да имаш такава сестричка и да я пущаш да ходи там? Ти ходил ли си там?
към текста >>
82.
35. ПОД ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ
,
,
ТОМ 6
Вечеря
или е приел някой закъснял посетител.
И не само ние чувствувахме това. Чувала съм и по-рано и после, когато Той вече не беше между нас, чужди, външни хора да казват: „Ах, какъв мир, каква тишина влада там на Изгрева. Когато ида там и седна на пейките, отдъхвам си, отморявам се, потопявам се в такъв мир и тишина. Но да не се отвличам. Учителят е в стаята си.
Вечеря
или е приел някой закъснял посетител.
После идва при нас безшумно и сяда на средната маса. Цял ден е приемал посетители. Да се отмори и Той ли излезе? От всички маси сестри и братя се придвижват около Него. И Той започва: „Е, има Един, Който е Любов, Който обича всички!
към текста >>
83.
39. ПОЛЯНКАТА
,
,
ТОМ 6
Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и
вечеряли
, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене.
Тука ни даде Паневритмията. За нея ще пишат други. Аз ще кажа само, че когато си дойдох едно лято на ваканция и срещнах сестри и братя, които идваха от полянката с учудване констатирах, че тези хора - и млади, и стари, не ходят, а някак си ритмично, леко се движат, носят се над земята, като че танцуват. Не! Тази дума не може да изрази това, което искам да кажа. Движенията им са пластични, ритмични, изящни.
Тука в съборни дни когато са се събирали стотици хора, сме закусвали и
вечеряли
, насядали по тревата под ранните слънчеви лъчи или под трепета на звездите чай с маслини или сирене.
Тука ни е научил на скромност и въздържание. Тука е приемал многократно всекиго от нас и седнали на катедрата или под боровете, или разхождайки се, е изслушвал нашите болки, скърби, противоречия, стремежи, мечти и идеали и пр., и пр. И всекиму е давал съвет, утеха, помощ, лек. Тука е държал и неповторими беседи! Тука всяка стъпка е напоена с дъх и аромат от Него - със спомен скъп на сърцето и душата!
към текста >>
84.
44. ДА БИХ ТЕ СЛУШАЛ
,
,
ТОМ 6
Домашните ми се прибраха,
вечерях
ме и по-късно заспаха.
Мъката нарасна, колкото мислех за нея. Стана непоносима, превърна се в буря. Не можех да си намеря място. Улисвах се в работа, обаче бурята бушуваше в мен. Мръкна се.
Домашните ми се прибраха,
вечерях
ме и по-късно заспаха.
Аз съм будна и не мога да се успокоя. Най-после към 10 часа, рекох, чакай да изляза, да се поразходя из поляната. Гледам салонът свети и се чува една бурна музика. Приближих. Учителят седи до пианото и свири. Край Него няма никой.
към текста >>
85.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
Вечеряме
пак на поляната под трептящото звездно небе.
Ще обядваме вън от поляната. Същите масички. Яденето е топло и вкусно. След обед на групички се събираме и разменяме мисли върху сутрешната беседа и дочакваме четири часа, когато започва следобедната беседа. Беседите в 7-тех съборни дни са стенографирани и издадени по-късно в томчето „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г.
Вечеряме
пак на поляната под трептящото звездно небе.
След вечерята се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика, поезия и пр. Десет часа е часът зовящ за почивка. Палатките бели, трепетни ни обгръщат в сладък сън. Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро. Седемте съборни дни протичат като сън, като хубав, приказен сън, като приказка, която ще отнесем в провинцията и ще ни топли и ще ни свети, и ще ни радва през цялата година.
към текста >>
След
вечерята
се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика, поезия и пр.
Същите масички. Яденето е топло и вкусно. След обед на групички се събираме и разменяме мисли върху сутрешната беседа и дочакваме четири часа, когато започва следобедната беседа. Беседите в 7-тех съборни дни са стенографирани и издадени по-късно в томчето „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. Вечеряме пак на поляната под трептящото звездно небе.
След
вечерята
се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика, поезия и пр.
Десет часа е часът зовящ за почивка. Палатките бели, трепетни ни обгръщат в сладък сън. Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро. Седемте съборни дни протичат като сън, като хубав, приказен сън, като приказка, която ще отнесем в провинцията и ще ни топли и ще ни свети, и ще ни радва през цялата година. Чудни хора са братята от провинцията, от селата.
към текста >>
86.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Накладохме огньове, наредихме се край тях за
вечеря
и на приказ- 98 ки и песни.
Ние трябва да прекараме повече време в планината, да съберем повече енергия и физическа и духовна, да придобием повече образи и впечатления и затова Той не бърза. Пътят от Чам' Курия до Мусала, който може да се вземе за няколко часа, ние го взимахме за цял ден, а някога и за два. Нощувахме по пътя на открито. Така беше и на тази моя първа екскурзия на Мусала. Спряхме се да нощуваме почти на половината път, на една открита полянка.
Накладохме огньове, наредихме се край тях за
вечеря
и на приказ- 98 ки и песни.
Най-много сестри и братя имаше на огъня, на който беше Учителят. До късно разговаряхме. После почивка, сън. Но, Боже ми, спи ли се под това звездно небе, където звездите са по-едри и по-ярки и като че нещо шептят? Спи ли се край тази река, като слиза от височините, пени се, бучи и разказва приказки?
към текста >>
87.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Поднасят ни веднага чай,
вечеря
, дебели одеала.
Нещо грандиозно ни обгръща. Едрите звезди са вече над нас. Чувствуваш, че всичко е много красиво и величествено, но умората е голяма. Ние само тръпнем и гледаме по-скоро да се приютим край огнището или в някоя палатка и да починем. Подготвителната група братя и сестри са дошли преди няколко дена, за да подготвят условията, да ни посрещнат.
Поднасят ни веднага чай,
вечеря
, дебели одеала.
И скоро мистичната рилска нощ ни обгръща със сладък и спокоен сън. Сънят ни е бил на един дъх. И този дъх е разнесъл отмора по всички членове на тялото ни. Колко ни е леко. Полупритваряме очи.
към текста >>
88.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Разговорите след закуска, след обед и
вечеря
са дълги и неповторими.
След тях дойдоха от Югославия. Усилено се шият палатки, да има и за гостите. Всички сме извън себе си от радост и въодушевление, и гости, и ние. Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати.
Разговорите след закуска, след обед и
вечеря
са дълги и неповторими.
Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил. Всички закусваме, обядваме и вечеряме заедно, като едно голямо семейство. Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление.
към текста >>
Всички закусваме, обядваме и
вечеряме
заедно, като едно голямо семейство.
Учителят се разлива в Слово. Беседите са дълги и пребогати. Разговорите след закуска, след обед и вечеря са дълги и неповторими. Ще благодарим много на брат Боев, че не е оставил едно зрънце да падне и се изгуби. Всичко е записал, подредил и запазил.
Всички закусваме, обядваме и
вечеряме
заедно, като едно голямо семейство.
Концерти, песни, вдъхновение. Отпразнувахме Петровден при най-голямо въодушевление. И не стихнала още песента на празника, автобусите ни понесоха към Рила. Там друго чудо! Подготвителната група братя и сестри заминала за 7-те рилски езера по-рано и е устроила лагера.
към текста >>
89.
81. МАЛКА СЪМ ЗА ГОЛЯМАТА СКРЪБ
,
,
ТОМ 6
На масата, пред недовършената
вечеря
стояха Буча, Петра и Николай Шиваров - тъжни, почти разплака-ни и ме чакаха.
6 129 Това със Стоянка не споделих. Разделихме се. Моите крака ме понесоха пак както някога, когато излизах от при Него. Изкачвах стълбите по две на Бучината къща. Блъснах вратата, без да чукам.
На масата, пред недовършената
вечеря
стояха Буча, Петра и Николай Шиваров - тъжни, почти разплака-ни и ме чакаха.
„Учителят е жив! Жив! Жив! Дайте ми да ям! Аз съм здрава, здрава!
към текста >>
После
вечерях
и им разказах всичко.
Той! Не може да бъде друг, да шепне тъй топло! Тъй бащински! " Те ме гледат в недоумение. Какво ли си мислят?
После
вечерях
и им разказах всичко.
Поуспокоиха се и те. Олекна и на тях. Николай си отиде. Ние спахме. Аз спах, спах...'Както искаше и както каза Той!
към текста >>
90.
7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД
,
,
ТОМ 6
Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да
вечерям
... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят.
След като си заминаха те в мене стана една реакция, настъпи едно съмнение и малодушие. Казвам си: чакай бе, че дъжда ти в джоба си ли го имаш? Аз с такава сигурност го казах и хората го приеха с такова доверие, като че аз имам власт върху това и ще им го дам. Ами ако не вали ще стана за смях пред всички... Седя си на бюрото и си държа главата с двете ръце. А пък фелдфебела - не мога да го погледна, ще рече капитанът е луд.
Изпаднах в едно такова униние, че даже от смущение не можах да
вечерям
... Заранта станах към 3 часа сутринта, приготвих се и излязох близко до щаба в едно чисто място, в една млада гора до границата, където хора не ходят.
Коленичих и почнах да се моля. Четох Добрата молитва, 91 псалм, Отче наш, казах формули и едновременно се обръщах'към Бога и Учителя: „Господи, Учителю, аз не го казах за моя слава и не за някакви материални облаги, защото сега ако съм тук, утре ме няма, ще се махна от тук и т.н..." Така се разправях, като че ли са при мен. Дълго се молех коленичил, докато почувствувах една радост, което значи, че молбата ми е приета. Скочих и погледнах часовника си - беше 10 ч. сутринта. Изминали бяха 6 часа!
към текста >>
91.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или
вечеря
да ми донесе.
7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ През учебната 1918/1919 година завърших 8 клас на реалната гимназия в Стара Загора и с дипломата си заминах да следвам право при Софийския университет. Реших през лятото да поработя нещо и подадох заявление в акцизното управление. В резултат получих назначение - контрольор по тютюните, пак в същото село Сборище, Новозагорско, дето бях по изземването на храните преди една година. Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите.
Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или
вечеря
да ми донесе.
Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр. Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая?
към текста >>
92.
26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
редовно ни посещаваха на
вечеря
с качамак.
Всяка сутрин изхвърляхме по 150 кофи вода. На следващия ден пак същото се повтаряше. Влагата така ни успиваше, че имаше опасност да се разболеем. На всичко отгоре карахме славни вечери! Брат Борис Николов, Иван Гърмидола и др.
редовно ни посещаваха на
вечеря
с качамак.
Купихме примус и 2-3 пъти на ден въртяхме качамака, тъй като пари за друга храна нямаше. Но вечерите бяха много весели - с цигулката, песни, разговори до късно. Един ден катърът Жаро продънил дюшемето на обора под себе си и цялата му задница пропадна в дупката. Отпосле разбрахме, че това било клозет, направен отгоре със слаби греди и полупрогнили дъски и приспособен за обор. Добре че се случи тогава брат Борис Николов!
към текста >>
93.
41. САМОСТОЯТЕЛЕН КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
След концерта бях поканен на
вечеря
у сестра Паша в „Парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри - около 7-8 души.
Най-напред изпълних няколко народни китки, хора и ръченици, между които „Овчарската идилия", „Тежък камък", „Луковитски моми" и др. Във втората част изпълних няколко общи братски песни, при които мнозина от салона придружаваха с пеене. В третата част изпълних мистични Учителеви песни - „Идилията" на Учителя и др. и накрая завърших с „Махар Бену Аба", при която всички станаха, като тихо придружаваха с пение и се завърши с „Отче наш". Целият концерт продължи около 1 час и 30 минути и по моя преценка и по изказванията на мнозина - минал доста добре.
След концерта бях поканен на
вечеря
у сестра Паша в „Парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри - около 7-8 души.
На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса. След вечерята станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилствуваха четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар. Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя, тъй като през 1944 година не можах да отида на Изгрева, нито в Мърчаево, а при неговото заминаване на 27.XII.1944 г. поради счетоводно приключване на годината, не ми разрешиха да отсъствувам.
към текста >>
След
вечерята
станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилствуваха четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар.
В третата част изпълних мистични Учителеви песни - „Идилията" на Учителя и др. и накрая завърших с „Махар Бену Аба", при която всички станаха, като тихо придружаваха с пение и се завърши с „Отче наш". Целият концерт продължи около 1 час и 30 минути и по моя преценка и по изказванията на мнозина - минал доста добре. След концерта бях поканен на вечеря у сестра Паша в „Парахода", дето бяха поканени и други братя и сестри - около 7-8 души. На мене сервираха на масичката при Учителя, а всички останали се наредиха на общата голяма маса.
След
вечерята
станаха изказвания относно моето изпълнение на народни песни, в които изобилствуваха четвърт тонове, които не се подават на един школуван цигулар.
Учителят през всичкото време слушаше разговорите с весело изражение на лицето. Тази беше последната ми среща с Учителя, тъй като през 1944 година не можах да отида на Изгрева, нито в Мърчаево, а при неговото заминаване на 27.XII.1944 г. поради счетоводно приключване на годината, не ми разрешиха да отсъствувам.
към текста >>
94.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Едната я нарекох, че ще бъде за Учителя, когато ще пристигна в София, а другата ще бъде за приятелите, когато ще се съберем тържествено за братска трапеза и
вечеря
, та да я използваме общо.
19. ПИТКАТА КАШКАВАЛ И СЛЪНЧЕВИТЕ ЛЪЧИ ОТ ПАНЕВРИТМИЯТА Един интересен случай ще разкажа: Преди да тръгна за Изгрева в София, бях с баща ми на екскурзия към връх Бузлуджа и Бедеците. Когато минавахме през мандрата купих две малки питки кашкавал, за да мога да ги нося в раницата.
Едната я нарекох, че ще бъде за Учителя, когато ще пристигна в София, а другата ще бъде за приятелите, когато ще се съберем тържествено за братска трапеза и
вечеря
, та да я използваме общо.
А тогава бяха военни години и всичко беше в оскъдица. Така че моят подарък щеше да бъде на място. Когато пристигахме на Изгрева ние от провинцията изваждахме от торбите си продукти, които военните години ги бяха отнели от София. Пристигнах в София на Изгрева и в същия ден се срещнах с Учителя и Му предадох питката кашкавал, която бе определена за Него. А другата питка я задържах - нали бе определена за братска трапеза.
към текста >>
Тя я прочете и се смути от съдържанието й: „Учителят остава тук на
вечеря
.
Върви и седни на него, защото Учителят е дошъл на гости при тебе". Без никакво колебание аз отивам и сядам на стола срещу Учителя. Той ме погледна многозначително, после усмивка се разля по лицето Му и тази усмивка се прехвърли върху мен и аз за пръв път се усмихвам от шест месеца. Учителят с усмивка ме приветствува и кимва с глава одобрително, че съм седнала на стола срещу Него. След малко Учителят се обръща към Неделчо Попов и Му казва нещо, а той написва думите на бележка и я предаде на домакинята Люба Славянска.
Тя я прочете и се смути от съдържанието й: „Учителят остава тук на
вечеря
.
Приготви вечерята". После стана и се запъти към кухнята, а аз тръгнах след нея. Разбрах съдържанието на бележката, която бе дадена за Люба и започнах да й помагам. Тя нямаше нищо - нито чайник, нито столове, нито чай, нито захар. Аз се разтичах, събрах от съседните бараки столове и в мен прозвуча същия глас: „Питата кашкавал от мандрата на Бузлуджа е за този случай".
към текста >>
Приготви
вечерята
".
Без никакво колебание аз отивам и сядам на стола срещу Учителя. Той ме погледна многозначително, после усмивка се разля по лицето Му и тази усмивка се прехвърли върху мен и аз за пръв път се усмихвам от шест месеца. Учителят с усмивка ме приветствува и кимва с глава одобрително, че съм седнала на стола срещу Него. След малко Учителят се обръща към Неделчо Попов и Му казва нещо, а той написва думите на бележка и я предаде на домакинята Люба Славянска. Тя я прочете и се смути от съдържанието й: „Учителят остава тук на вечеря.
Приготви
вечерята
".
После стана и се запъти към кухнята, а аз тръгнах след нея. Разбрах съдържанието на бележката, която бе дадена за Люба и започнах да й помагам. Тя нямаше нищо - нито чайник, нито столове, нито чай, нито захар. Аз се разтичах, събрах от съседните бараки столове и в мен прозвуча същия глас: „Питата кашкавал от мандрата на Бузлуджа е за този случай". Чаят бе готов, аз носех от Габрово чай, захар, курабии и сладкиши и сервирахме на масата.
към текста >>
95.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Новогодишна беседа на братска
вечеря
на 31.ХII.
Но много е важно личните наблюдения. Чрез тях оживяват окултните истини. Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев Адрес на Димитър Добрев: Улица „Станционна", № 327 - Сливен.
Новогодишна беседа на братска
вечеря
на 31.ХII.
срещу 1.I.1928 г. Беседата почна в 12 часа „Изтеклата година беше сляпа за вас. 1928 г., която има две очи. Ако сте внимателни, тя може да ви донесе много радости, а инак много страдания. Ако вие съберете цифрите на тази година, то окончателният сбор ще даде числото 2.
към текста >>
А също така и това, което ще говори Учителят на братската
вечеря
, която се урежда на 31 декември вечерта в салона на Изгрева (срещу Новата година).
Маршрутният лист винаги да придружава лекциите. В маршрутния лист накрая да наблегнете за нуждата от бързото препращане на лекциите. В скоро време ще ви изпратя разговора на Учителя у с. Янакиева на 19 декември т. г., дето беше поканен на обяд.
А също така и това, което ще говори Учителят на братската
вечеря
, която се урежда на 31 декември вечерта в салона на Изгрева (срещу Новата година).
Нарочен поздрав до всички ваши домашни и до всички други братя и сестри. Писах на бр. Ст. Тошев да предава лекциите и на бр. Сава Калименов. С братски поздрав: Б.
към текста >>
96.
2. СТУДЕНТКАТА И МОРИС БАСАН
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Той например след шест часа не
вечеряше
и аз съм бързала да се върна от училище.
А той много ме обичаше моят баща, имаше слабост към мене, защото е имал преди това две момчета. Едното е починало по време на войната, а другото моят брат, когото познавате и аз съм най-малката и понеже съм била момиченце и не зная защо имаше слабост към мене. Аз помня когато казваше: „Злата, Злата, Златка! " А пък аз го гледах като дете баща ми. Накрая, разбира се, но и преди това.
Той например след шест часа не
вечеряше
и аз съм бързала да се върна от училище.
Русенци присъствували на една такава беседа, която държал Басан. Нали баща ми ме е водил на сказки, но аз не бях на беседата му, защото съм била по-малка може би. Баща ми го попитва има ли близки в Русе. Басан казал, че няма близки и че ще отиде на хотел. Баща ми отговорил, че тук в Русе няма хотел, а има само ханища.
към текста >>
97.
8. СИНОВЕ ПО ПЛЪТ И СИНОВЕ ПО ДУХ
,
Златка Георгиева (Вачева)
,
ТОМ 6
Трябваше аз да отивам, да чукам, да го моля и да го викам да ядем, да
вечеряме
или да обядваме.
Той беше стигнал чин майор, обаче като го съкратиха нямаше вече пелерина нали, любовта като че ли беше до там и тя се върна при родителите си. Милка дойде след време да си прибере багажа като беше оставила детето при родителите си. Той, разбира се, й даде всичко нейно и дори това, което той беше купил. Чичо преживя това нещо много тежко и благодарение на Учителя той можа да се съвземе постепенно и да преживее това разочарование. Все пак, когато идваха празници той се усамотяваше в стаята си, заключваше се и тежко понасяше празниците.
Трябваше аз да отивам, да чукам, да го моля и да го викам да ядем, да
вечеряме
или да обядваме.
Когато Милка дойде да си вземе багажа казала на чичо ми, че предпочита свекървата да не е вкъщи. Когато тя дойде и майка ми отива някъде, нали на гости. Тя идва и той й дава абсолютно всичко. Не само това, но и това, което той е купувал по време на техния брак. Но, разбира се, така се разделят.
към текста >>
98.
5. СЪД И ТОЛЕРАНТНОСТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
След черковна служба бяха ме поканили на
вечеря
при владиката Стефан.
А бяха намерили и някоя беседи в стаичката ми в църквата. В тази църква имаше стаичка с библиотека с много книги. Там лично беше изпратено едно течение от окултната литература на д-р Георги Миркович от Сливен. Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд.
След черковна служба бяха ме поканили на
вечеря
при владиката Стефан.
Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението. След тържествената вечеря с хапване и пийване, при която аз нищо не сложих в устата си, дойде време да ме съдят. Владиката Стефан ме погледна, после пое дълбоко въздух, за да изговори обвинителната си реч срещу мен. Всички отвориха уста да го слушат.
към текста >>
След тържествената
вечеря
с хапване и пийване, при която аз нищо не сложих в устата си, дойде време да ме съдят.
Та в тази стаичка аз много пъти се застоявах и четях каква ли не литература. Наклеветиха ме и след това ми съобщиха, че ще ме съдят чрез църковен съд. След черковна служба бяха ме поканили на вечеря при владиката Стефан. Там щяха да ме съдят. Казаха ми, че аз съм толкова виновен и че за мен няма никакво оправдание и затова аз трябва само да си мълча, за да не си усложня положението.
След тържествената
вечеря
с хапване и пийване, при която аз нищо не сложих в устата си, дойде време да ме съдят.
Владиката Стефан ме погледна, после пое дълбоко въздух, за да изговори обвинителната си реч срещу мен. Всички отвориха уста да го слушат. Пое въздух и спря. А всички го чакат да проговори. Изведнъж каза, не каза, а устата му изфуча една дума: „Фу-у-у" и през устата му като вихър излезна целият въздух, който го беше поел преди минута.
към текста >>
99.
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
А това беше на една братска
вечеря
и аз тогава казах три стихотворения пред всички.
А Него ще намерите в Словото Му. Бях написал една поема. Прочетох я пред Учителя. Каза ми: „Пази поезията. Ще дойде време да я издадем".
А това беше на една братска
вечеря
и аз тогава казах три стихотворения пред всички.
Но интересното бе, че никой не ми обърна внимание на тази поема. На следващи ден ми казаха: ,Ха, наш Цеко такава поезия всеки ден пише". А този Цеко си римуваше разни думи. Пример: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко". Аз се засегнах и спрях.
към текста >>
100.
25. ДВЕТЕ УЛИЦИ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Поканили Го на друго място на
вечеря
.
25. ДВЕТЕ УЛИЦИ В град Казанлък Учителят бил отседнал в един дом.
Поканили Го на друго място на
вечеря
.
Свършила вечерята и тръгнали да си отиват. Тръгнали и пред тях две улици. Учителят казал: „Не отгоре, а тук, отдолу ще минем". След 10 -^15 минути там става убийство. На другия ден Му казват.
към текста >>
Свършила
вечерята
и тръгнали да си отиват.
25. ДВЕТЕ УЛИЦИ В град Казанлък Учителят бил отседнал в един дом. Поканили Го на друго място на вечеря.
Свършила
вечерята
и тръгнали да си отиват.
Тръгнали и пред тях две улици. Учителят казал: „Не отгоре, а тук, отдолу ще минем". След 10 -^15 минути там става убийство. На другия ден Му казват. Той допълнил: „Този, убитият е бил убиец на този същия през време на турската война, но сега прероденият го среща, разпознава го и го убива.
към текста >>
НАГОРЕ