4.16. ЕТАПИТЕ И ПЪТЯ НА МУЗИКАНТИТЕ
Сега ще ви разкажа за различните етапи, през които са преминавали музикантите на Учителя по времето на Учителя и след заминаването на Учителя.
Първият етап е, когато Учителят ги събира и те пеят църковнославянски песнопения.
Вторият етап е, когато Учителят ги включва към изпълнение на евангелски песни.
Третият етап е, когато Учителят включва т.н. братски песни.
Четвъртият етап е излизането на Песнарката „Песни на Всемирното Братство" през 1921-1922 г., които представляват братски песни, включително и песни от Учителя.
Следващият етап - петия етап е, когато Учителят започва да дава Своите песни.
Шестият етап е по времето на Школата, когато те вече започват да пеят и да изпълняват песните на Учителя.
Как ги научават? Ами научават ги от самия Учител. Той слиза с цигулката в клас, изпълнява песента един, два, три, четири, пет, шест пъти и те пеят с Него. И вече от тях има много музикални хора, има и музиканти и научават бърже песента. Освен това по времето на Школата той дава една задача: всеки един, който е на Изгрева и който е извън Изгрева - в града, трябва да се научи да свири на даден инструмент. А това значи подготовка. Това са възрастни хора - над 22-23 години. Това не са деца на 5-6 години, за да се обучават на музика и на цигулка, и да минават и да вървят от учител на учител и от урок на урок, а това са възрастни хора, които трябва да работят, да си изкарват хляба и да посещават лекциите, беседите на Учителя и да участват в живота на Братството. И плюс това да имат време да изучават даден инструмент, обикновено цигулка.
Така че онези, които пеят песните на Учителя, те вече могат да ги научат с няколко изпълнения на Учителя. Освен това някои от тези песни след това, след като са извадени на нотен текст, по молба на някой от музикантите, те взимат този музикален текст и го записват на черната дъска - изписват нотния текст на черната дъска. Така че всеки, който желае, може да седне и в своята нотна тетрадка да си запише песента. Всички са били длъжни да имат обикновени тетрадки, както и нотни тетрадки, в които да си вписват песните на Учителя. Аз заварих много от възрастните приятели, които имаха такива тетрадки и някои от тези тетрадки аз притежавам като архив. А също и притежавам няколко снимки заснети песните, написани с тебешир върху черната дъска. Така че имам и едното, имам и другото. Ще ви покажем тези снимки с нотите на черната дъска.
Следващият етап, седми - те вече изпълняват песните по време преди лекция, след лекция в присъствието на Учителя или когато се разпяват преди лекция или беседа. Следващият етап, те изпълняват песните на Учителя в Негово присъствие - в Салона, на поляната или на планината.
Идва още един етап (осми), когато някои от музикантите започват да правят свои разработки. Те са няколко души музиканти, един от тях е Кирил Икономов за който говорихме вече. Но има и други - другите музиканти са Асен Арнаудов, който помага много при записването песните на Учителя. По-късно той учи арфа и след заминаването на Учителя прави хармонизации. По-късно работи с Мария Тодорова и се включва при подготвянето на тази Песнарка, която излиза 1947 г. Той също има разработки, които ги е оставил в някакъв куфар, качил ги е на някакъв таван и не ги знаеше по негово време къде се намират. И така, тези разработки останаха в неговия куфар на някакъв таван, където никой не може да го открие. А неговия син вероятно и не знае за това нещо, че го има. Има и други музиканти, които са работили и някои от техните разработки аз притежавам като архив.
Друг, който работи това е Филип Стоицев. След заминаването на Учителя, той работи и прави разработки за квартет в разстояние на 40 години и нещо. Впоследствие той събира младите музиканти и те изпълняват неговите разработки. И те ги изпълняват до 1957-1958 г., когато е имало Салон на Изгрева, и когато Изгрева е съществувал като постройки и като Салон, и като някакъв братски живот на Изгрева. След това идва процеса, всичко се разрушава. И Филип Стоицев започва да работи нелегално, понеже това нещо вече бе забранява, и се преследва от властите. И как е работел? - Ще се спрем друг път на тази тема. Виж „Изгревът", том VIII, с. 661-690 с две монографии.
Така че от 1945 г. до 1990 г. са няколко човека, които се опитват да работят. Един от тези е и Димитър Грива, който прави разработка на Паневритмията и това нещо е много добре описано в неговите спомени, които аз съм отпечатал в „Изгревът" том VIII, с. 206-213.
Така че през този период има някои музиканти, които се опитват да правят хармонизации. В този етап - от 1945 г. до 1958 г., музикалния живот се проявява и се изявява в Салона на Изгрева. Там има сцена, има публика, има музиканти, които при различни случаи правят концерти. Има празници, на които празници има изпълнения от стихове, стихотворения, песни на певици, инструментални изпълнения, на хор и т.н.
Това е до 1958 г.
След 1958 г. вече е забранено всичко. И тогава започват да се събират в отделни къщи, където идва някой от цигуларите, пее. Събират се 3-4 човека, пеят. Но комшиите слушат и слухтят, и след това ги клеветят на домоуправителя. Във всяка една кооперация има много партийни членове, има и хора, които са подставени да следят какво правят онези, които живеят в дадена сграда. И тогава идва милицията след доноси на онези, които живеят в дадена кооперация, правят обиски, предупреждават ги и т.н. и т.н.
Така че в този период изпълненията на песните Учителя след 1958 г. става само тук-там в някои домове. И това става повечето в онези домове, където има частни къщи. И те се събират 4-5 човека, пеят песни, свирят музика. И като се съберат един-два пъти, някой от тях ги наклевети, понеже има доносници на Милицията, наклевети ги и на второто, третото събиране идват от Милицията, хващат ги, предупреждават ги друг път да не се събират, защото е забранено.
Така че такива събирания има най-много 2-3 до 4 събирания в някои от тези групи. Те се разтурват или във връзка с това, че се получават разногласия кой да ръководи, или пък се донася на Милицията, която идва и ги разпъжда и ги изпъжда. Ама не само ги изпъжда, но ги кара да подписват декларации, че друг път няма да се събират, защото след това означава изселване от София и препращане в някое далечно село, т.е. - да бъдат интернирани. Така че в онези времена след 1958 г. те се движеха и свиреха в отделни стаи, и тяхното изпълнение беше музикално изпълнение в стая. Такива бяха времената на гонения срещу Учението на Учителя.
