20.8. ЗАПИСЪТ НА ХОР ОТ ФРАНЦИЯ НА ПЛОЧА
И АРТИЛЕРИЙСКИ ОГЪН СРЕЩУ „МАЛКИЯТ ДОМ"
Така, че това беше първия случай, когато беше докаран някакъв запис. Чак по-късно през 1972 г. Филип Стоицев организира записването на песни на Учителя по негова хармонизация, и беше записана и Паневритмията. Но това беше 1972 г., а тази плоча се въртеше цели 10 години от последователите на Учителя. И по това време беха казали, че Бертоли е записал и донесъл някаква плоча с изпълнение на хор от Франция. И като се каже, че има записана плоча, всички ахваха, защото това нещо в България не можеше да се случи. Те правеха всеки месец обиски срещу последователите на Учителя, че някой ще разреши да се направи запис на песните на Учителя! Това беше изключено! И дори държавата да беше разрешила, те щяха да се изпокарат, да се избият кой да се представи, и кой да свири и кой да не свири. И тогава настоявах аз, Борис помоли когото трябва, и Бертоли донесе тази плоча. Аз бях закупил предварително един грамофон, за да може да слушаме такива плочи в дома на Борис и на Мария.
И аз пуснах плочата, чу се някакъв хор, и в момента, когато се чу този хор Мария се заслуша, и видях как от далечината, от края на Безкрая тръгна един тъмен облак, стрелна се като стрела, и дойде тука над къщата на Мария и Борис, и я атакува!
Беше невероятно изживяване! Идваше един непознат ураган, един друг свят, враждебно настроен срещу този „Малък дом"! И той идваше чрез т.н. изпяти песни на Учителя. Такава вълна на враждебност се стовари върху нас, че аз потреперих! Погледнах Мария, тя изведнъж започна да трепери, не можеше да издържи и казва: „Спри го това, защото те ще ме ликвидират, и ще ни ликвидират всички тук!" Аз спрях, спрях.
Като че ли артилерийски огън се стовари върху къщата! Аз едвам издържах! Една подтискаща атмосфера, нямах въздух за дишане, и излезнах навънка да дишам чист въздух! Какъв чист въздух? Аз тогава разбрах, че причината за това да не мога да дишам не е за това, че нямам въздух, а просто бех блокиран отвътре. Беха ми ударили жестоко тялото!
Така, че бяхме се свързали с тяхното изпълнение на онези там от Франция михайловистите, и чрез техните песни дойдоха онези сили, които бяха закачени за тях, и чрез музиката ни атакуваха жестоко! Това някой ще каже, че аз си го измислям! Няма такова нещо! Няма такова нещо, защото аз едвам издържах и реших да напускам, за да мога да избягам от тази бомбардировка!
Мария казва: „Аз не съм добре! Ще си легна." И каза, че не е добре и ще се постарае да почине. Аз си тръгнах. Беше някъде към 11,30 - 12 часа през нощта. И аз си тръгнах. След това пътувах пеша. Докато стигна до вкъщи, има некъде към 10 километра. Тогава нямаше транспорт, и аз пеша. Пътувам един час пеша, бях млад и се прибрах у дома.
И таман отидох у дома, таман легнах, след 1 час Борис ми звъни по телефона и казва: „Ела Вергил, че Мария е много зле!" Поглеждам аз часовника, вече е един часа и половина. Обличам се и полека-полека, обратно в два часа през нощта, аз отивам в дома на Мария и Борис.
Тя беше атакувана жестоко, имаше висока температура, трепереше цялата! И вече се усещаше, че тя няма да може да издържи, и ще си замине!
19 май 2006 г.
