12.2. СЕГА СМЕ ЗИМА. ПРЕЗ ЗИМАТА НЕ СЕ ОРЕ И СЕЕ
Така, че този котарак мъркаше и с вдигната опашка идваше до Мария, и се качваше в скута на Мария, която седеше на един плетен стол, вдигаше си краката на едно малко столче. Там й стояха краката, опираха се на малкото столче. И ние разговаряхме за много неща. Котаракът седеше в скута, гледаше ме с блестящите си очи и мируваше. Ако започне да пречи на разговора ни, да мърка, тя му се скарваше и го махаше от скута, буташе го, той скачаше на земята, и си тръгваше обиден и ядосан, и се отправяше в кухнята. А ние продължавахме разговора си. Това беше най-безобидното присъствие на котаракът Мачо, когато аз разговарях с Мария, и той се намираше на нейния скут.
Доколкото си спомням, аз съм направил снимки с този котарак в скута на Мария, и съм направил неколко снимки как тя го гали, а той с вирната опашка мърка, и е доволен. Най-често се случваше следното: привечер, когато Борис се връщаше от работа, слагаше се масата за вечеря, поставяха се всички необходими прибори за вечеря, донасяше се яденето, разливаше се яденето. Вечеряхме, и след това започваха да се водят различни разговори. Ще питате, какви толкова важни разговори се водеха. Тогава аз бях в години, когато се поставяха много въпроси, имаше много проблеми във връзка с положението на Братството в онези години, когато то бе унищожено, разрушено, и всички се въртяха около себе си. Бяха изпоплашени, и се чудеха какво да правят. И тогава, естествено отиваха при Борис, поставяха въпроси, търсеха отговори. А Борис казваше така: „Още не е дошло времето. Сега сме зима - сняг и лед е сковало всичко наоколо. През зимата не се оре, не се копае, не се сее. Ще изчакаме пролетта. Като пукне пролет, когато се разтопи снега и когато дойде времето, ще ореме и ще сееме. И тогава ще копаеме, и ще прибираме жътвата." Това го казваше на мнозина.
