4. ПОКРАЙ ВОДИТЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
събор, 1939 г.
Неусетно и почти незабелязано обстановката на съборите бе сменена. Той не обичаше статичните форми. Нищо сякаш по Негово желание не можеше да се превърне на ритуал. Течението бе нестихващо и динамично и по никакъв начин не можеше да се получи живот на равни и еднакви амплитуди. Разнообразието на формите бе израз на този вечно подвижен ритъм и дъх, който неизвестно как, прекрояваше старите форми и раждаше нови. Към всяка нова форма и начинание се пристъпваше бавно, медлено, ритмично. Когато се намерихме на Рила при напълно обзаведен лагерен живот на 2400 метра височина, не се изненадахме. Бяхме толкова радостни и развълнувани, че не счетохме за нужно да обърнем глава назад и погледнем пътя по който сме минали. Сега, обаче, времената са други, не искаме да подминем абсолютно нищо от онзи живот, който бавно се разкрива пред нас като по магически начин. Да, рилският живот се очерта спонтанно и естествено - ала сега, когато упорито търсим детайлите и се спираме на всяка подробност, ние се обръщаме назад и разбираме всичката предварителна подготовка, всичките опити направени с най-неподатливата материя, каквато представлява човешкото общество, което няма установени навици, няма елементарни хигиенични правила, за да живее продължително време на планината при тия условия при които бяхме поставени ние. Резултатите бяха блестящи - опитът бе излязъл 101% сполучлив, защото в основата лежаха природните закони - защото Той се съобразяваше с всичките нужди на Братството, когато в първите години стана запознаването ни с планината. Онова, което искаме да уловим сега, това са ония първоначални опити, които Той правеше, за да се види /да видим по-скоро ние издръжливостта на тялото/ за едно продължително прекарване на планината. Планът трябва да е бил точно определен и реализирането на този голям план с решително значение не само за нас, а за всички ония, които един ден щяха да натоварят на раницата си малката палатка, за да прекарат много дни в планината.
От ония тридневни екскурзии до Мусала, които бяха традиция, до последното пребиваване на Рила не е нищо друго, а един величествен поход към един нов живот, съобразен с живите закони на природата - живот с който човекът напълно щеше да се приобщи. Да нощуваш покрай огньовете се оказа не трудна задача за младите и неопитни туристи, които тогава дори не знаеха, че на планината не се отива с тънки чорапи и с гумени обувки. Престоят на планината се увеличаваше постепенно. Стигнаха до десет дни - живееш без покрив на главата - гледаш звездното небе, заспиваш и пак се събуждаш, протягаш краката и пак се свиваш, спиш или не спиш, ала когато се събудиш от сутрешния планински хлад, усещаш, че си отпочинал и бодър. Готов си да прекараш още много нощи от тоя род, завит с едно зимно палто само, задоволяваш се с малко хляб и чай. Толкова си покъртен не само от красотата на планината, но и от красотата на човешките отношения, които могат на земята да се излеят във тази форма, а най-вече слушаш Него, близо до Учителя си. За простуда не може да става и дума. В огнището врат непрекъснато големи чайници и по всяко време на деня и на нощта има гореща вода и чай. Млади братя със силни мишци носят дърва и цяла нощ огънят се поддържа. Никой не се разболява, а след такава десетдневна екскурзия се връщаш от планината загорял и закален, никога не си се чувствувал толкова силен, бодър и здрав. Опитите излизаха все сполучливи. Качвали сме се на Мусала при хубаво и при лошо време. Ставали сме в първите часове след полунощ, за да можем да посрещнем изгрева от върха, “за да можем да вдъхнем лекий дъх на Мусала”. Пътували сме при най-неблагоприятни условия, храната по някога не е стигала, но всичко по някакъв начин се е преодолявало - днес никой не помни неблагоприятните условия на тия първи опити, а помним прекрасното, силното, мощното, което сме преживяли.
От Мусаленския дял, след една екскурзия до върха, направихме втора през юли и в началото на август. Кой може да забрави първите впечатления от това място, което щеше да стане за нас най-красивото и същевременно най-свещеното място. Оттук щяха да прозвучат Неговите Слова - близо двадесет тома планински беседи наречени. По дух и по стил ни бяха познати, ала имаше една разлика, за тази разлика ние няма да говорим - всеки вдълбочен в това Слово ще разбере, какво значи да се говори за велики неща на височина над 2000 метра, след изгрева на Слънцето на един заделен и усамотен хълм -наречен “Молитвения връх”. Имаше беседи като “Абсолютната чистота”, която можеше сякаш само по бреговете на “Махабур” - Бъбрека да се говори. Кристалната чистота на това езеро сякаш се оглеждаше в страниците на тази беседа. Незабравими са “Светът на великите души”, “Ценното из книгата на живота”, “Лъчи на живота”, “Двигатели на живота”, “Езикът на Любовта”, “Опорните точки на живота” и всичките останали, които близо петнадесет години са прозвучавали именно там, на Рила покрай водите на езерата. Бяха великолепни години, дни, часове изживяни като истински събори - празници на Братството, които никога нямаше да се забравят. Всичко се стенографираше, съхраняваше се, печаташе се. Нито времето, нито липсата на хартия попречиха на приятелите да турят всичко под печат, за да можем днес по страниците на това Слово да проследим живата линия на един живот, който неудържимо вече се разливаше като пълноводна река. Една нова страница се откриваше за живота на Братството. Животът прозвучаваше в нова гама и имаш чувството, че всичко преди това е било прелюдия към тези върхове, които разкриваха не само красотата си, но и ти даваха идея за великото, което Той искаше да внедри дълбоко в нас.
Пребиваването ни в планината не продължаваше сега три, пет, десет дни. Лагерът се обзавеждаше здраво и основата беше солидна. На Рила можеха да дойдат всички - пътищата бяха свободни, никой не ти пречеше да живееш колкото дни искаш по върховете, никой не ти държеше сметка какво правиш там. Планините стояха още спокойни и тихи, почти необитаеми. Планината напълно ни принадлежеше. Вечер не спяхме вече край огъня, нито се завивахме само със зимно палто - пътувахме сравнително с екип. Имахме палатка, имахме удобни легла, имаше стол и можеше да се стои колкото дни искаш. Лагерът стоеше цялостен и обслужваше всички най-малко тридесет дни. Изключителна година беше само 1939, когато останахме четиридесет - но на тази година по-късно ще се спрем.
За този живот бяхме подготвени. За този живот бленувахме. Защото имаше ли друг свят за нас, толкова прекрасен, чист, възвишен от планината - любовта ни към нея беше станала средище в нашия живот и за планината копнееха всички. А когато там имаше всеки ден, а понякога и два пъти на ден беседа, това стигаше, за да се привлекат всички жадни за Словото души. Времето сякаш за всичко, което трябваше да се каже не стигаше - нови часове и нови възможности се откриваха - след изгрева на Слънцето, започваше беседата. Неделен ден имаше и в десет часа сутринта. Красотата на миналите събори, тяхната мистична тържественост преминаха сега горе по върховете, изля се в нова забележителна форма, прозвуча в нова сияюща гама. Случилото се стана незабелязано и то бе толкова необикновено, колкото и естествено. От всичко направено и по начина по който стана, можеше да се заключи, че учението Му никога нямаше да се отлее в определени и строго установени форми - за това учение нямаше да се намерят рамки, то никога нямаше да може да се сведе до някакъв ритуал, догма, религия - всички мерки сякаш бяха взети да не се случи това. “Ако направите паметник, ще го разруша" - беше казал Той. Учението имаше само едно място, човешкото сърце, човешкия ум и човешката душа. Законите бяха написани там и всеки опит да се отлее в човешка форма щеше да свърши с крах.
Изгревът може би не задоволяваше дълбоките и пораснали нужди на учениците - върховете ни зовяха и красотата на съборните дни се вляха в тия на рилските. Историята на тия дни ще си остане неизчерпаема. Планината ни прие ласкаво, безмълвна и тиха тя оживя пред нашата чувствителност и нейното разнообразие ни пленяваше всеки миг. Като разкошен цвят животът на братството се разцъфна и уханието на този живот премина пределите на общността, за да залее целия свят и покаже на всички красотата на един смел и внушителен опит.
От тези летувания на Рила всички се връщаха ободрени, освежени, пълни не само с физически сили, но и обогатени от много планове, много надежди и много работа. Преживяните дни, общите песни, общите излети, новото, което докосна душата, всичко това даваше отражение и нямаше човек, който върнал се от това пребиваване, да не започне от първия ден да мечтае и да се приготвя за следващото. Освежаването не идваше само от рилския въздух, рилската вода или от обилното слънце - Словото и атмосферата -братската атмосфера подаряваха на човека, онова, което и планината в своето богатство не можеше да даде. Когато през тези богати и слънчеви дни се спирахме да огледаме тяхната вътрешна обстановка, разбирахме, че съборът беше станал. След като си бил на Рила, нямаше да мечтаеш за Търново или за Изгрева. Времето - тоя безумен жребец вихрено те носеше и Той, Великият Реалист покорно му струваше път, но не го остави нито за миг без да го обязди здраво, като не позволи законите на забвението и на еднообразието да деформира делото Му. Късно отчетохме живите методи с които си служеше, късно разбрахме колко внимателно бяха използувани всичките закони на живата природа - от топлата глътка вода, до чистата и хубава мисъл, до топлото чувство, неща, които гарантираха хармонията, която трябва да се реализира на две хиляди метра височина. Всичко се вършеше пред очите ни, ала едва сега разбираме, колко изкусно Той боравеше със скритите сили не само в човека, но и в цялата природа. Бяхме много млади и до известна степен безгрижни, за да можем да вникнем във съдържанието на всеки акт и всяка важна стъпка, които Той предприемаше. Тогава ние се радвахме и носени на крилете на нашата младост, жадувахме само да слушаме и да пеем. Така преживяна младостта ни, силите останаха недокоснати - имахме с какво да излезем на двубой по-късно, когато дойдоха изпитанията. Равносметка не правим и ако някога ни попитат, какво сте правили вие - ще кажем това, което казахме по-горе - радвахме се пеехме и можеше ли друго да правим, когато бяхме поканени на тържество на угощение, на сватба. Женихът нищо не искаше от нас - атмосферата беше премного наситена с любов, с топлота, със светлина, дишаше се леко и се живееше красиво, какво друго можехме да искаме през тези разкошни дни с дъха на съборите, които ни бяха познати с духовното богатство и с духовния им блясък.
Ние се радвахме на съборите и се радвахме повече, когато те ставаха на Рила. Всичко ставаше безшумно, по план, който не виждахме, в пълна хармония и дисциплина, липсваха само големите купища дини на Търново и слънчевата трапезария на Изгрева, ала не липсваше мистичната красота на Търново и волната песен на Изгрева. Всичко дълбоко и прекрасно от съборите в градовете беше събрано и отлято там горе, където съборът получаваше необикновената си дълбочина и красота, не само защото декорите бяха други, а и поради оная ненарушима хармония и тишина, които царуват в планината. Имаше Слово и атмосфера - само там на 2400м.височина можеха да се дадат беседи от рода на “Абсолютната чистота”, “Лъчи на живота”, “Езикът на Любовта”, “Двигатели на живота", “Опорните точки на живота”, където една светкавица проряза небосвода и един акорд прозвуча от Безкрайността и ние не искахме да разберем, че великолепната епопея отшумява.
Беседите, които носят общото заглавие “Планински и съборни” щяха да ни отведат не до ония светли съборни дни, но до поляните, върховете, водите, езерата и снежните преспи на Рила, до великолепното Рилско небе и до вълшебните изгреви, гледани от Молитвения връх и до всички ония разкошни места, които ни принадлежаха на нас учениците, които обичаха беззаветно планинския свят. Нашия блян и нашия копнеж винаги щеше да бъде устремен към тази най-висока планина на нашата страна и ако там не можехме да получим онова, което един събор ни даваше, Той вероятно и ние бихме разпънали платна и бихме тръгнали към друг свят по-висок от този на Йеди гьол, тая вълшебна седмострунна арфа на Рила, където за първи път прозвуча Словото на най-високия Гост на земята - поднесъл на целия свят Новото Учение за Любовта, за Мъдростта и за Истината.
